БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 15.10.2011

Водещ: Все по-често ми се случва напоследък да се сещам за една стара истина, когато в гората лумнал пожар, лъвът не дебне заека, за да го ухапе, а заедно с него тича, за да се спаси от пожара. В крайна сметка време за хапване винаги има. До колко обаче този естествен инстинкт за оцеляване важи за журналистиката и дали изобщо може да важи? За твърде малко вестници днес взривът на колата на Сашо Диков е първа новина. За още по-малко е повод за редакционен коментар, разбира се изобилства от информации и теории на конспирацията. Какво би се случило, ако гръмне колата на немски журналист? Не подценявам и въпроса какво би се случило с немски журналист, ако по чехли яде изпечено месо политик примерно. Обаче никак не е без значение до колко журналистите сме способни на солидарност помежду си и до колко искаме да ни разрешат да спазваме етичния кодекс и естествената дистанция между нас, политиците и икономически богатите на власт хора. Важно е и защо сивеещите икономически богати субекти биха могли чрез сплашване да влияят върху медиите. Как го правят да кажем в Бразилия, как у нас? Защото едно е сигурно – това трудно би се случило в страните от така наречената Стара Европа. Нали обичаме да наричаме себе си „една от най-старите страни в Европа”. Дали това важи за откритите доказателства от кога в България се пие ракия само е въпрос на въображение. Все по-често европейските експерти дискутират хипотезата вестниците да изчезнат, но докато в Западна Европа въпросът звучи екзистенциално, как звучи у нас? Какво би се случило по време на избори с медиите в Западна Европа и какво се случва у нас? Как присъстват външно политическите и външно икономическите теми в българските и, да кажем, в германските медии? Ще направим и този паралел днес в „Клубът на журналистите” с Венцислава Антонова от вестник „Капитал”, Мария Стоянова – кореспондент на БНТ в Берлин, доцент Орлин Спасов от фондация „Медийна демокрация” и колегата от вестник „24 часа” Момчил Инджов. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Станимир Иванов, Юлиян Бакалов, Цвети Николова, Цвети Бахариева и аз Ирен Филева. Останете с нас. Страхът е най-древното човешко оръжие. Най-ловко с него винаги са жонглирали хората на власт без значение икономическа, политическа или и двете. Как германските медии отразяват взрива на колегата Сашо Диков и какво би се случило, ако гръмне колата на немски журналист? Сега ще чуем от Мария Стоянова – кореспондент на БНТ в Берлин.
Мария Стоянова: /…/ Значи критично настроен към правителството журналист пострада след взрив на неговия автомобил. Това заглавие показва, че проблемът не е много, ситуацията в България изобщо не е ясна за местните медии или тя им се струва прекалено сложна и за това е по-лесно да обслужват с клишета, което естествено не говори добре за журналистите във Федералната република, но както и Вие казахте, журналистите навсякъде са хора. И да грешиш е човешко. От друга страна това си мислех и аз, ако на германски журналист му гръмне колата какво ще стане. И много е страшно. Ще бъде много страшно. Германските медии, медиите в Германия наистина са четвъртата власт. Наистина са четвъртата власт. В България това вече звучи като клише, звучи изтъркано, но това е факт. Политиците се респектират от журналистите. Там няма фамилиарнечето, на което сме свикнали в България. Там няма говорене между политици и журналисти. Рядко журналистите във Федералната Република разполагат с мобилните телефони на политиците и им звънят, за да си говорят ей така. Също така разстоянието между журналистите и политиците е установено и то е в полза на свободата на словото, защото колкото си по-близък с един човек, толкова по-трудно ти е след това ти да бъдеш критичен спрямо него. Не е ли така? В този смисъл потвърждаването на журналистиката като професия и на журналиста като инстанция, от там следва и фактът, че ако в Германия не дай си Боже да се случи автомобилът на някой журналист да гръмне, тогава ще става въпрос за много сериозен, за много голям скандал. Естествено, че веднага ще се постави под въпрос това кой има интерес от такъв атентат, защото това е атентат. Каква цел преследва с това и разбира се ще започне разследване, но аз даже не си спомням да е имало такъв случай в историята на страната дори през 70-те години. През времето на левия терор, когато крайно лявата групировка, партия на Червената армия тероризира страната в продължение на 10 години.
Водещ: Ами значи ни остава да гадаем дали разследването ще приключи или няма да приключи, ако това се случи в Германия? Разбира се навлизаме в хипотеза.
Мария Стоянова:Значи залогът за нашата страна в момента е много голям. Залогът за имиджа на България е голям. Когато гръмне колата на журналист, е проблем и то много голям обществен проблем. Той не е само криминогенен проблем. Нашата страна има страшно лош облик в Европа за съжаление. Нашата страна е свързвана само с корупция и престъпност и когато един журналист стане жертва на престъпност, независимо какъв е той, независимо каква връзка има, с кого, а какво говори и как говори – той е журналист и когато този човек стане жертва, в случая, какъвто е конкретният факт със Сашо Диков, тогава това е проблем на цялото общество. И тогава, аз си спомням как таксиметровите шофъори като един се надигнаха, когато техен колега пострада, по-скоро неговото детенце. Същото очаквам и от нас, от журналистическото съсловие. Ние трябва да извоюваме уважението в очите на обществото към самите нас като съсловие. Ако ние самите не показваме солидарност помежду си и респект помежду си, как да очакваме това да ни представи обществото, нали? За това залогът от една страна за нас като съсловие от България е голям. От друга страна от гледна точка на имиджа на страната ни навън, също залогът е доста голям, защото именно с твърдения за това, че страната ни е корумпирана и престъпна, Холандия и Финландия успяват да разиграват членството ни е Шенгенското пространство. Защото на тези твърдения никой не може да противоречи и да каже „Не са верни!” И именно едно такова нещо като колата, гръмнала на Сашо Диков, са твърдения на тези твърдения. Въпреки че те са популистки, въпреки че те не са свързани с действителната готовност на България за членство в Шенген. Но това по никакъв начин, това, което се случи със Сашо Диков по никакъв начин не ни помага да изградим образа си на нормална държава. А това е много важно и може би е много по-важно за самите нас, отколкото дори и за европейците.
Водещ: И така. Чухме как е в Германия. Сега се изкушавам да започнем с това как е в Бразилия. Добър ден на колегата от „24 часа” Момчил Инджов.
Момчил Инджов: Добър ден.
Водещ: Говорихме преди началото на предаването, че в Бразилия е чест медиите да бъдат опозиционни.
Момчил Инджов:Именно. Самият аз станах свидетел на това явление. Преди година, малко повече от година, в края на септември, последната третина на септември имах късмет да посетя Бразилия и дори да интервюирам кандидат президентката Дилма Русев, която в последствие спечели изборите. Това, което ми направи впечатление е, че абсолютно всички вестници бяха критично настроени към нея. Ще започна малко по-отдалече. Всичко всъщност в Бразилия води началото си от 1968 година. През 1964 година военните в Бразилия взимат властта с преврат и се установява една военна диктатура. Да, в доста по-мека форма от някои други диктатури. Например не може да бъде сравнявана с Аржентина, нито с Доминиканската Република, т.н. „/…/” и т.н. Но през 1968 година едно историческо събитие преобръща живота на Бразилия. Това е акт номер пет. Този акт номер пет налага цензура на медиите с обосновката, че обстановката го изисква – временно ограничение на някои права и свободи се въвежда цензура на медии, както печатни, така и ефирни. В резултат, на което възникват масови протести на студенти. На пръв поглед, ей сега да си припомним, нали и ние живяхме в едно подобно общество.
Водещ:И това е липсващата на България 1968 година. Нали така?
Момчил Инджов:Да, 1968. Всъщност ето какво съвпадение като се имат в предвид и бунтовете в Западна Европа, и трагичното смазване на прашката пролет. Там се надига едно огромно протестно движение. То протестира срещу подтискането на тази свобода на изразяването и на словото. И най=любопитното, което е – в резултат на този акт номер пет възникват градските партизански групировки в Бразилия и член на една от тези групировки е и Дилма Русев. И тук с Ваше позволение само за малко отклонение, ще направя. Всички знаят за партизанските групировки в Латинска Америка, но групировките в Бразилия са нещо уникално. Те не могат по никакъв начин да бъдат сравнявани с тези в Перу, /…/ и Фарк в Колумбия, това са малайски организации, в които влизат предимно хора от низините. В партизанските групировки в Бразилия влизат младежи, много малко от тях нямат висше образование. Студенти, завършили студенти, гимназисти дори. Ами, ето, самата Дилма Русев. Тя е от едно много богато семейство. Нейният баща, българинът Петър Русев, който е имигрирал в Бразилия, е станал един от най-богатите хора в град Белоризонт. Третият по големина град в Бразилия. Дилма расте сред дантели, както се изразяваше един добре познат български политик, по-късно конституционен съдия, си го спомняте всички кой е. Тя не се лишава от нищо. Взима частни уроци по френски и по пиано. И изведнъж става член на тази партизанска групировка. След като пада хундата в Бразилия през 1985, окончателно пада режимът, и вече се отменят всички ограничения, там се превръща във въпрос на чест на всяко издание да бъде опозиция. Може би с изключение на вестник „Оглобо”, който е най-големият в Бразилия. Той е по-склонен към всякаква власт да угоди. Докато бях в Бразилия и четях вестници всеки ден разбира се, и преди това съм чел по интернет. Изобилстваха с нападки срещу Дилма Русев. Някои прекалени, някои с основание.
Водещ:Защото тя е била представител на управляващата партия, кандидат на управляващата партия.
Момчил Инджов:Точно така. А нейн противник, неин съперник на изборите беше социалдемократът Жозе Сера, който преди да стане демократ президент, беше губернатор на щата Сан Паоло. Твърде успешен кандидат трябва да кажа,но докато той беше губернатор на щата, пресата го громеше по всеки повод. Даже колегите в Бразилия го наричаха сърдитко, тъй като всеки път като имал критична статия на него, се обаждал на главния редактор и казвал „Ало, какво е това? Аз толкова правя за града, за щата, а пък Вие така!” В момента, в който той подава оставка и става кандидат на опозицията, критиките се насочиха към Дилма Русев. Просто това е въпрос на чест в Бразилия.
Водещ:Значи можем да заключим, че медиите не вървят там след победителите. А как е у нас и какво се случва с медиите по време на изборите? Добър ден на Венцислава Антонова от вестник „Капитал”.
Венцислава Антонова: Добър ден.
Водещ:Всъщност в този час днес могат да прочетат всички в „Капитал” на твоето разследване ли да го нарека? За връзката между парите, партиите и медиите.
Венцислава Антонова:Разследване е силно казано. За разследване може да се говори, ако се положат още повече усилия. Аз полагам, но не бих нарекла толкова претенциозно тези текстове – разследване. По-скоро опит да се повдигне завесата и да се покаже как изглежда кухнята на медиите. Уверявам Ви, че това изобщо не е лесно, защото аз съм журналист. Част съм от тази среда, но не ми е никак приятно да се изразявам като майка Тереза на свободното слово. Изобщо нямам такова, как да кажа, такава нагласа. Не ми се морализаторства на тази тема, но за мен е здравословно всяко общество и медиите в дадена държава да обсъждат собственото си битие, собствените си недостатъци. Нещо, което мен ме притеснява от доста време, че етичните стандарти изобщо не се спазват. Етичният кодекс се оказва, че е подписан от доста медии. Оказва се, че това е мъртъв документ и фактът, че документът е мъртъв от може би от 5 години, откакто той е приет, е това, че той изобщо не е променян за тези 5 години.
Водещ: Колко главни редактори поискаха да говорят по тази взривоопасна тема с теб?
Венцислава Антонова:Ами истината е, че аз нямах възможност да потърся всички. Не ми беше възможно, но пък бих се радвала на коментара на всяка медия. Нека кажем, че аз се обърнах към шестима главни редактора и както всеки може да прочете в текста на вестник „Капитал”, там са цитирани само двама от тях. Естествено, че темата за медиите, парите и политиката, за платените публикации по време на избори в медиите не е особено приятно. Тя се смита под килима в общи линии.
Водещ: Обаче трябва да е много голяма май.
Венцислава Антонова:Или дебел, не знам как да го нарека. Истина е, факт е, че това, с което аз се познах, това, което аз успях да разбера – било през разговори мои, неофициални с предизборни щабове за кандидати за президенти или пък за кметове, с медии, пък дори и публични коментари, които са ми давали – за мен стана ясно, че медийното пространство от много дълго време не е било толкова замърсявано с информация, която по-скоро представя истината на тези, които са си платили за тази истина да излезе и до аудиторията достигат текстове, които, бих казала, че по-скоро пречат да вземат правилното решение в една предизборна ситуация, отколкото да помагат. Защото журналистиката преди всичко трябва да е обективна, трябва да показва различните гледни точки.
Водещ:И трябва да е много далеч от определението манипулация.
Венцислава Антонова:Така трябва да е. Много предпазлива, когато отразява предизборните послания и активности на партиите, защото този кух и патетичен език едно към едно предаден от партията на медията, която в случая е просто един транслатор на идея, не ги осмисля, не ги критикува, не ги подлага на дебат – в крайна сметка аудиторията приема много негативно. Не бива да подценяваме читателите и зрителите си, защото в крайна сметка в България има критична маса от умни и интелигентни хора.
Водещ: В крайна сметка не беше много назад във времето, в годините времето, когато пък вестник „Работническо дело” се четеше откъм последната страница – спорт и времето.
Венцислава Антонова:Ами аз не съм съвременник на „Работническо дело”.
Водещ:Така съм чувала и аз.
Венцислава Антонова:Не бих свела българските медии разбира се до „Работническо дело”. Най-малкото все пак в България има пазар, на който много медии се конкурират. Въпросът е по какъв начин и как се конкурират.
Водещ: Искам да кажа, че това е един скорошен опит, който е хубаво да не пренебрегваме и да не забравяме как изглеждат в изследователски план нещата. Добър ден на доцент Орлин Спасов от фондация „Медийна демокрация”.
Орлин Спасов: Здравейте.
Водещ:Вашата пресконференция в понеделник най-вероятно ще предизвика обичайния интерес. Обаче как изглеждат очертаните тенденции във Вашите данни?
Орлин Спасов:Има няколко интересни акцента, които бих искал да поставя. Разбира се подробностите в понеделник. Но се радвам, че тук днешният ни разговор започна с пресата в Бразилия, с критичните нагласи и с това всъщност как големите медии печелят винаги от това, че са критични към управленията и в България ние също наблюдаваме една подобна критика. Ще кажа след малко каква е тя. Тя е малко особена, малко парадоксална. Но бих искал да тръгна от това, че няма я тази нагласа, каквато чухме, че има в Бразилия в българските медии да бъдат винаги активната страна на една позитивна критика, ако мога така да кажа, към управлението.
Водещ: И това ли е обяснението – че в България медиите не са четвъртата власт, както в Германия?
Орлин Спасов: Това е част от обяснението, защото вижте – българските медии по-скоро се ръководят от това не да вземат една критическа позиция, а от следването на рейтингите, които социологическите агенции дават на личности и на институции. Общо взето имаме един доста подчертан популизъм, бих казал, в поведението на българските медии. Ако един политик се радва на голям политически рейтинг, можем с голяма степен на достоверност да очакваме, че медийният му рейтинг автоматично ще бъде също толкова висок. И веднага подкрепям това с данни от последната година. Само искам да кажа, че тези данни, които представям, са до края на септември месец тази година. Те не обхващат така активно последните развития, т.е. самата кампания. И виждаме веднага, че отношението към Бойко Борисов продължава да бъде от началото на тази година до настоящия момент изключително положително. Може да се каже, че ако сравним отношението през миналата година и отношението през тази година към него – то в най-големите вестници, които наблюдаваме като Ь”Труд”, „24 часа”, „Стандарт” и някои други, то остава практически много устойчиво положително. Няма почти никаква промяна. И това положително отношение към него съвпада с неговия много висок рейтинг. Само в някои по-малки медии като „Дневник”, вестник „Сега” и вестник „Новинар”, които са все пак и по-периферни като влияние, имаме известна промяна от положително отношение към малко по-неутрално или дори към отрицателно отношение към премиера.
Водещ:Изкушавам се да Ви попитам – следва ли отношението на журналистите към Бойко Борисов тренда наистина на неговия рейтинг?
Орлин Спасов: Ами струва ми се, че се следва една обществена нагласа. Сега, не бих казал, че има директно следване на този рейтинг, но така или иначе има едно доста сериозно съвпадение. И това се потвърждава и от отношението на медиите, които наблюдаваме през тази година към някои ключови институции. За разлика от позитивното отношение към Бойко Борисов, знаете, че повечето социологически агенции непрекъснато агитират едно доста проблематично отношение към правителството и към партиите. В това число към ГЕРБ, към БСП, към ДПС и други. И нашият анализ на отношението на медиите към тези институции показва, че то остава, както и миналата година, без големи промени в зоната на негативното. Значи медиите, за разлика от изключително позитивното отношение към една водеща фигура, която както и преди това сме го коментирали много и във Вашето предаване, остава истински лидер на съсредоточаване на публичния интерес към себе си, то институцията, която това лице ръководи, правителството и партията, на която той е на чело – точно обратното – са с едно доста негативно отношение, което показва, че в обществото има едно така доста анти партийно отношение, едно доста негативно отношение към държавата, което се улавя и от социологическите агенции, което и медиите доста близко…
Водещ: Или става дума за една друга стара ревинистенция. Знам името на човека. Ще продължим този анализ след малко с отговор на въпроса ще оцелеят ли вестниците. Ще оцелеят ли вестниците. Отговорът на този въпрос търсят напоследък европейски експерти заради пряката връзка със свободата на словото. Нека пак с Мария Стоянова потърсим приликите и разликите на немските и българските вестници.
Мария Стоянова: Докато има хора, които искат да четат хартиен носител, това важи също и за книгите, бъдещето на книгите по същия начин е поставено под въпрос, както и бъдещето на вестниците. Но докато има хора, които искат да разгръщат вестници, които обичат шума на хартията, които предпочитат сутрин рано, докато си пият кафето, да разлистват вместо да натискат копчета – до тогава ще има и вестници, това е ясно. В Германия разбира се, като най-голямата европейска държава – говорим за 82 милиона население има пазар за абсолютно всичко. Има пазари за online издания, има пазари за вестници, но не мога да кажа, че вестниците се оплакват от кой знае каква липса на читатели. По-скоро акцентират върху двата приоритета – online издания и печатни издания. От друга страна именно може би поради факта, че в тази страна, във Федералната република, в тази държава, в която се намирам в момента медиите действително са четвъртата власт. Поставянето на въпрос за съществуването на вестници като един стълб от тази четвърта власт е екзистенциален въпрос. Т.е. въпрос за съществуване на цялото общество.
Водещ: Какво се случва с вестниците по време на предизборни кампании?
Мария Стоянова: Наблюдаваме напоследък една американизация тук в Германия. Все по-често вестниците се осмеляват да заемат страна, да се профилират в нечия полза или в нечий ощърб. Това е едно явление, което познаваме от САЩ, което сега се прехвърля и в Европа, в конкретния случай в Германия. Вестниците се стараят да показват конкретна позиция без да се страхуват, че по някакъв начин могат да рискуват симпатиите на своите читатели. Но към това трябва да добавя и факта, че в Германия за разлика от България се знае кои вестници каква ориентировка имат. Така че не е много трудно да стане ясно кой кандидат в коя кампания биха подкрепил съответното заглавие. Докато при нас не е така. При нас ние като че ли се стремим към някаква, е знаем, отдавна, че трендовете, тенденциите идват малко по-късно. При нас това важи и за журналистиката. Ние сме все още в етапа, в който много държим на това да сме абсолютно неутрални, като че ли забравяме, че неутрална журналистика в такъв смисъл няма или не може да съществува.
Водещ:От друга страна пък знаем, че журналистите по света са едни и същи. Редакционната политика си е редакционна политика, но как немските колеги коментират тази американизация. Гледат на нея като на вирус или като на нещо други?
Мария Стоянова:Не, в никакъв случай. Значи, трябва да имат в предвид, че конкретно за /…/ свят САЩ са абсолютен мащаб, с който се сравнява всичко. Включително в конкретния случай медиите. Не е чудно, че е така. Плурализма на САЩ, многообразието от издания, от заглавия, от телевизии, от радия, от вестници, от всякакви възможни средства за информация е довело до развитието на медийното общество в САЩ. За това не е чудно, че ориентировката на хората в Европа, в конкретния случай немско езичния свят, мащабът е САЩ. Разбира се има регионални особености, но американският модел е успешен. Американският модел на заявяване на позиция, на смелост, на това да застанеш с лицето и името си зад някакво твърдение е успешен. Не само успешен, той се хонорува от читателите, от публиката. Публиката обича и харесва, когато някой има позиция и казва „Ок. Това е моето мнение и аз стоя зад него. Ти може да не си съгласен, но това е моето мнение!” А това съдейства и за обогатяване на публиката по някакъв начин, когато и представиш конкретна позиция, коментар в случая. Говоря конкретно за коментари и анализи, защото отразяването на новините в този вид, в който ние сме свикнали да четем по страниците на българските вестници, тук отдавна вече го няма, отдавна вече не се среща. Т.е. ролята на журналиста е един вид преводаческа и за това е необходимо той да покаже собствена позиция. За това е важно той да изрази своето собствено мнение, защото той е човекът, който е на някакво събитие, на някаква пресконференция или е направил някакво интервю. Той е човекът, който е събрал съответни знания, информация, впечатления и той е човекът, от който читателят очаква, за това му и плаща като си купува неговия вестник или като слуша неговото радио, или като гледа неговата телевизия читателят или зрителят очаква да разбере какви впечатления е получил този журналист, до какъв извод е стигнал, защото читателят няма възможност за среща именно с хората, които дърпат конците в нашия свят, а журналистите имат.
Водещ: И така. В немските медии мащабът е САЩ. Личното мнение, изявяването на позиция е чест. Сега, смятам рязко да сменя темата, питайки Венцислава Антонова има ли скрити платени политически интервюта в медиите?
Венцислава Антонова: С просто око естествено, че не може да се забележи такова нещо. По внимателно зачитане в текстовете и начина, по който те се пишат, може да накара определени хора да започнат да се съмняват. Естествено, че има платени публикации,. Самият факт, че Сметната палата накара всички медии, по закон те са задължени всички – печатни, електронни, сайтовете също са задължени да депозират своите тарифи и трябваше да го направят до 12 септември в Сметната палата. Пожелателно беше и да го направят пред Централната избирателна комисия, но за Сметната палата е задължително, тъй като за първи път тази година се реши, че тя ще извършва одит на медиите точно по какъв начин е била отразена кампанията и какви пари са влезли там. Не смея да си мисля какъв ще е този одит, как ще изглежда, по какви правила и принципи ще бъде направен, защото Сметната палата още не го е заявила и не го е казала, но предполагам, че биха излезли много интересни резултати или пък най-малкото само рефлексията на добрата и качествена журналистика би трябвало да ги задължи те да извършват такъв прецизен одит. Не смея да твърдя дали е престъпление или не е престъпление това да се публикуват такива текстове, защото този въпрос е дискусионен в Европейския съюз. Мисля, че има само 8 държави в Европа, в които политическата реклама не е платена, официално не е платена. В останалите европейски страни това не е забранено. Разбира се в закона няма и регламент, който изрично да изисква медиите да обозначават платените публикации. От това те да не се обозначават има интерес и медията, но много повече имат политиците, защото това е много прост маркетингов принцип, че когато на едно съобщение пише, че то е платено и т.н. аудиторията има по-негативна или нека да кажем по-ниска степен на доверие към това, което чете и което му се предлага. Партиите не обичат да си признават, че едно от условията, които предлагат на медиите „ Ние признаваме Вашите високи тарифи за отразяване на предизборната кампания, но пък Вие няма да пишете, че това е платено съобщение.” Някакво тайно съгласие, което сега аз знам, че звуча в стила „Една жена ми каза”, но пък от друга страна аз знам. Нека да кажем, че не нарушавам журналистическото правило да не назовавам източниците на моята информация, защото това е престъпление също така да издаваш източниците си на информация. Но моята професионална съвест е чиста, че аз съм си свършила работата и съм попитала и двете страни, и съм попитала достатъчно хора, и съм видяла достатъчно документи, които ми дават мотива, дори и сега с леко съмнение да се приемат моите думи, да продължа моето разследване и да продължа да търся данни и информация, която до доведе до край мисията ми да се разбули истината.
Водещ:Както се казва най-хубавото нещо на изборите е, че един ден свършват и може би това ще се превърне в разследване.
Венцислава Антонова:Така, интересното нещо обаче, което затруднява задачата да се докаже, че една публикация е платена или не и това излиза през разговорите ми с представители на различни издателства, а пък и вече с цитати през текста в „Капитал”, че тази година политиците не харесват много класическата форма на отразяване, която включва сериозните интервюта, сериозни анализи и дописки и т.н. И много повече предпочитат да присъстват в съботно – неделните издания на вестниците, където може да им се придаде един по-човешки вид. Това е цитат „човешки вид”. Има по-непретенциозни текстове, които ги представят повече като хора, които също имат семейства, какви са техните интереси и т.н. Знаем тези портрети, които са по-леки и по-непретенциозни в съботно – неделните издания. Нещо, което абсолютно доказва, че политиката е направила сериозен завой в тези избори, презентирайки се пред обществото, това е фактът, че едно голямо издателство, което издава едни от най-големите, престижни, световни марки, женски списания, lifestyle издания, не смея да казвам марки, защото все пак сме в национално радио и не искам да Ви създавам проблеми.
Водещ:За което ти благодаря, да.
Венцислава Антонова:Но търговската директорка на това издателство ми обясни, че до правенето на тарифа за отразяването на изборите в тези модни, lifestyle и даже жълти бих казала издания на моменти, защото едното е емблема за такова списание, е станало в резултат на интереса на политиците. Те сами са проявили интерес да се покажат и да се представят в тези издания. Медията си е направила на този принцип тарифите.
Водещ: И сега остава и да подаде и данните до Сметната палата.
Венцислава Антонова: Нямаше такива данни просто, защото в това издателство са били принципни и са казали „Да, ние ще Ви отразим, обаче искаме на тези публикации да пише, че са платени.” Това не е /…/ съответните си политици, кандидат кметове и т.н. и до сключване на договор не се е стигнало, но е факт, че на страниците на това издание в интернет стои предизборна тарифа. Пише си „Избори 2011”, което е доста интересно, че за политиците lifestyle медиите са интересни повече.
Водещ:Господин Спасов, проблем ли е това, че медиите не си показват тези тарифи според Вас и има ли пряка връзка това със свободата на словото все пак?
Орлин Спасов: Ами мисля, че има и то съвсем пряка.
Водещ:Лошото е, че трябва да се задава този въпрос.
Орлин Спасов:Етичният кодекс е парализиран и той има за него спешна нужда от някакво съживяване, от известна форма. Тя трябва да бъде намерена от журналистическата колегия спешно според мен наистина, защото ставаме свидетели на много опасни прекрачвания на етичните граници, но беше много интересно това, което каза Госпожа Антонова. Аз малко ще го развия. Струва ми се, че наистина дори да бъдат обявени тарифите, което рано или късно ще стане, има такъв натиск, частично те са вече и обявени, имам чувството, че има един заден вход, една необявена тарифа, която много трудно може да бъде проследена. Има една много силна подмяна на откровената афиширана политическа реклама с различни аспекти на PR, които не са тарифирани никъде официално, но са масова практика в много медии. Друг един голям проблем – той също беше тук маркиран е, че като че ли в България ние нямаме на законодателно ниво, ако щете, достатъчна яснота за това какво представлява политическата реклама. Нямаме нужните дефиниции, нямаме регламент на обхвата на това понятие в различни негови приложения и за това…
Венцислава Антонова: Бих развила и аз това защо това не се случва? Защо… То обслужва пак някакви интереси, бих казала.
Водещ: Има продуктово позициониране и че в националните медии – те са силно регулирани по време на избори, говоря за обществените медии разбира се. Там има регламент. А в крайна сметка в цяла Европа обществените медии са тези, които задават свободата на словото и на останалите медии. Въпросът е, че на законодателно ниво за мен е проблем, че има такава регулация.
Орлин Спасов:Така е, да. Но специално по отношение на политическата реклама, фондация „Медийна демокрация” дори възнамерява в скоро време да инициира една законодателна инициатива.
Венцислава Антонова: Да, много добра идея.
Орлин Спасов: Така че най-сетне и в България ние да имаме някаква яснота какво представлява изобщо политическата реклама, да се изведе нейното тълкуване извън търговското слово, защото до голяма степен сега има почти знак на равенство между политическа реклама и търговско слово, което е също доста…
Венцислава Антонова: Нека да кажем с какво е актуален въпросът. В момента между СЕМ и асоциацията на радио и телевизионните предавания, която е най-голямата и обединява всички търговски и електронни медии в България, тече спор. Дали политическата реклама е търговска или не е и трябва ли да остане тя отделно от търговската реклама. Естествено, че електронните медии, които имат ограничение през закона за радиото и телевизията по 12 мин реклама на час имат интерес политическата реклама да е отделно от търговската реклама, защото сетете се, че за една от най-силните медии, която със сигурност се продава до края на годината рекламното си време, погрижила се е за това да го направи, защото има качествени продукти, защото така професионално се работи и т.н. Как се чувства в момента, в който политическата реклама става част от търговската реклама? Т.е. тя влиза в тези 12 мин и тук автоматично означава, че тя нарушава закона. Защото политическата реклама и дава възможност за хипер предлагане в случая. Ние сме в един вакуум, в един междинен период, в който не е ясно дали политическата реклама е част от търговската реклама и тя добре обслужва медиите, за да могат да си съберат своите…
Орлин Спасов:Защото тя носи в себе си едно финансиране. Не става дума за това как да се преразпредели между медиите това финансиране.
Венцислава Антонова: В момента е написано едно писмо до председателя на правната комисия в парламента, който смея да твърдя, че не е точно негова работа на човека да се занимава с това, но в момента отговаря на това какво е политическа реклама. Отговорът на въпроса ще дойде вероятно след изборите, когато всичко вече ще се е случило и ще е малко късно. Трябва да чакаме.
Водещ: Да оставим на страна качулките и дъжда, преди, след и прочее. От Мария Стоянова чухме, че в немските медии става дума за американизация и за изява на лично мнение, заявяване на лична позиция. Това е, което читателите, слушателите и зрителите харесват. И понеже в такива случаи ние казваме „В Западна Европа – американизация, у нас – латинизация”, дали това отговаря пък на стандартите в Бразилия ще ни каже Момчил Инджов.
Момчил Инджов:Ами…
Водещ:Какви са подходите?
Момчил Инджов:Ами подходите, нали вече обясних малко по-рано, че там е въпрос на чест да си в опозиция. Нещо повече – до голяма степен на медиите се дължи фактът, че миналата година на президентските избори се стигна до втори тур. Имаше прогнози, че Дилма Русев ще спечели на първи тур срещу Жозе Сера, обаче се появиха разкрития около нейната дясна ръка.
Водещ:В медиите.
Момчил Инджов:В медиите, да. Ерениса Гера, която беше шеф на президентския кабинет. Това в Бразилия е на практика вторият човек в държавата, че тя лобирала в полза на една консултантска компания, с която са свързани някои от нейните деца и тя падна. Също така прекалено много беше застървена кампанията, бяха настървени схватките меджу Дилма Русев и Жозе Сера, които бяха отразени в медиите без пестене на критики и в резултат на това третият кандидат грабна прекалено много гласове и от единия, и от другия. Третият кандидат беше една симпатична млада жена на име Марина Силва, лидер на зелената партия. Тя отпадна разбира се, но изненадващо грабна прекалено много гласове и от социалдемократите, и от симпатизантите на Трудовата партия – в Бразилия се нарича „пе те”, за това са петеисти. И се стигна до втори тур. Имаше, даже по едно време се зародиха и съмнения в победата на Дилма Русев, тъй като нейният предшественик Инасио Лула, като човек – той е точно един типичен човек от народа, макар че не е като в нашия случай за нашия човек от народа, за който Вие си спомняте, че имаше филм и който ходихме да гледаме при страх от 6 не извинени отсъствия. Вие не може да не си го спомняте това. Смисъл, че Инасио Лула беше човек, излязъл от низините на бедно семейство, със средно образование беше се издигнал, но той наистина направи едни големи реформи, които помогнаха за възникването на една голяма средна класа. Но Инасио Лула – той се държеше като човек от народа по всякакъв начин и дори от простолюдието. И много често нападаше медиите за критиките срещу неговата партия, дори срещу Дилма Русев. Даже един път се беше изказал, че вражеските медии трябва да бъдат бити така, както нашите противници. Което вече и международни журналистически организации, протестки организации реагираха. Разбира се, че той трябваше да дава обяснение, че не е ставало дума за физическа разправа, каквото нещо в Бразилия не съществува. При Дилма Русев е вече различно. Когато на първи януари тази година тя стъпи в длъжност, една от най-крилатите фрази, които произнесе, като аз гледах директно предаването – каза „Предпочитам шума на свободната преса, отколкото тишината на диктатурите”. И това беше много знаменателно да го каже човек, който е лежал в затвора за своите убеждения, за своята дейност. Нещо повече – да Ви припомня. Като говорихме в началото за партизанските групировки, в една от тези групировки членува един журналист. Казва се Фернандо Гайбера, който напуска работата си заради тази цензура. И нещо повече – той организира отвличането на американския посланик през 69-та година. Сега е твърде известен депутат в Бразилия. Ето как стоят нещата.
Водещ: Много е важно да не липсва 68-=ма година. Ще взема реплика за не извинените отсъствия. Господин Спасов, ще има ли в оценките Ви след изборите не извинени отсъствия за журналистиката в медиите по време на избори? Ще се стигне ли до там след толкова много тарифи, защото при толкова много тарифи, къде е мястото на истинската журналистика?
Орлин Спасов:Надявам се да не се стига чак до там и че все пак ще се намери някакъв баланс, и най-вече се надявам, това ми е последната надежда, че все пак хората си дават сметка за всички тези неща, които говорим, макар че, както каза тук и Госпожа Антонова, дори и тя, като един експерт, който е направил разследване, понякога не може да установи черно на бяло фактите, а по-скоро има съмнения, които произлизат от самия характер на съдържанието. Но все пак се надявам, че хората наистина са чувствителни и че самите политици ще разберат, че в крайна сметка те не са заинтересовани от тази подмяна, която така или иначе е ясна на широката публика. Защото вижте, тук наистина се извършва една подмяна в медийното говорене около централните фигури и Веси поде тази тема преди малко. Сега ще се върна към нея във връзка с Вашия въпрос за това каква ще бъде ролята на медиите и на журналистиката. Даже „Капитал” сега излезе с едно заглавие, че били скучни тези избори.
Венцислава Антонова: Ами коментирахме, че няма кампания просто.
Орлин Спасов:Да, че няма кампания. Ами аз искам просто да се върна – дали е наистина така? До известна степен е такова усещането, докато се преразпределят едни пари и така активно в медиите, усвояват се добре тези финансирания. Кампанията, като че ли, е вяла скучна, но струва ми се, че това до голяма степен се дължи на липсата на много сериозни идеологически, политически и като тези различния между основните кандидати. За мен Росен Плевнелиев, Ивайло Калфин, Кунева за доста идентични. Те по един доста идентичен начин говорят в медиите, което като че ли по някакъв начин деполитизира този дебат. Ние не можем да открием някакви много сериозни разлики и именно това деполитизиране премества, както много добре забеляза и Веси, както и това забеляза един от нашите експерти – Силвия Петрова в един неин текст, който ще бъде публикуван на сайта на нашата фондация – това води до преместване на кампанията на терена на lifestyle медиите. И политиците се опитват да отидат в тези най-популярни lifestyle предавания, да дадат интервюта за lifestyle издания, дори за жълтите вестници, защото там по един деполитизиран начин те по-скоро представят някакви свои роли в семейството, как се обличат и т.н. И това е една много сериозна подмяна на политическите послания с някакви персонални послания, с някакви класически архиетипи – семейство – майката, бащата.
Венцислава Антонова: Хитър ход нека да кажем. Това е много хитър ход, защото хората си казват „Ами, ето, той е човек като мен, близо до мен”.
Орлин Спасов: Мисля, че това вече не работи. Мисля, че това е грешка и има глад за политически послания. Проблемът е и друг за тази скучност на кампанията.
Венцислава Антонова: Дългосрочна визия и какво ни очаква от тук нататък.
Водещ:Да.
Орлин Спасов: Струва ми се, че втората причина – едната е тази деполитизация, за която говорих, която идва от някак си идеологическата скромност в крайна сметка на основните кандидати. Другата важна причина, която прави кампанията да изглежда до някъде скучна е, че основните кандидати – да кажем Плевнелиев и Калфин, те не представят себе си в тази кампания или поне не се представят достатъчно като себе си. Росен Плевнелиев „представя” разбира се Борисов. Калфин представя, казано на шега, Стефан Данаилов, който пък представя някаква сложна констелация от отношения между Първанов и Станишев.
Венцислава Антонова: Точно казано.
Водещ: И ако трябва да завърша фразата Ви, бих я завършила с цитат от политически платените послания „Срамувам се!” Кой от какво се срамува – ще продължим след малко. Доцент Спасов, не знам до колко чудно би прозвучал един такъв въпрос, но има ли ги изборите в медиите? При толкова много подводни значения.
Орлин Спасов:Има ги разбира се, но с всички тези особености, които ние коментирахме – деполитизация на дебата, преместване към lifestyle, задколисно присъствие на най-важните играчи и всъщност в крайна сметка тези избори са интересни от гл.т. на това, че те са избори всъщност за или против сегашното управление и за или против сегашния премиер. Поне аз така ги разбирам. До колко той остава фигурата, която най-силно присъства в медиите. Вижте, не можем да дадем цялостно описание на това, което се случва, ако не поговорим малко за начина, по който в интернет тези избори присъстват и ми се струва, че там са интересните неща. Facebook.com е изключително активен. Има бум, просто взрив на любопитство на online потребителите към изборната проблематика. Всевъзможни групи във facebook.com „Ще гласувам”, „Няма да гласувам”, присъствие на страшно много политици в социалните мрежи. Тук може би едно от интересните развития беше, че политическа партия ГЕРБ официално през своя изборен щаб се отказа от използване на facebook.com, което само по себе си е прецедент с аргумента, че България не е Америка. Тук това не е кампанията на Обама, тук реалността е съвсем друга. Като в същото време партията стартира една своя самостоятелна социална мрежа, така да се каже – направи си едни паралелен facebook.com. Така малко алтернативно функционира по отношение на facebook.com. Но струва ми се, че наистина в интернет можем да търсим любопитните развития. Разбира се бих могъл много дълго да говоря на тази тема.
Водещ: За мен е любопитно обаче това, че много често във facebook.com хората дават директни линкове към публикации в медиите с цел сатира, нека така да го кажа.
Орлин Спасов: Да, това е всъщност българската Бразилия, така да се каже във facebook.com. Там хората са критични, има едно критично обществено мнение, което е нещо много добро. Но за мен интересният въпрос е следният. То е малко сравнение с това, което се случи на предишните парламентарни и местни избори. Тогава ние наблюдавахме едно много интересно явление. Тези партии, които бяха най-активни online в кампанията си, като да кажем НДСВ, политическата партия на зелените, Синята коалиция – те общо взето претърпяха тежки загуби на самите избори, така че в някакъв смисъл имаше обратна корелация между активността online и представянето на финала. Любопитно е дали сега тази картина ще се повтори. Но лично на мен ми се струва, че даже няма да е чак толкова решаващо това, което се случва в интернет, но самото нарастване на политическата активност и активността на хората в интернет говори за известна умора от традиционните медии. Като че ли вече на хората им омръзнаха всички тези платени политически реклами, всички тези може би неплатени, но във всеки случай обстойни, дълги интервюта на едни и същи физиономии, на едни и същи участници. И хората очакват нещо по-живо, искат те самите да могат да се включат и за това ми се струва, че facebook.com и интернет като цяло стават по-важни и по-интересни без те да имат още ресурса да преобърнат нещата, но все пак да не забравяме, че във facebook.com вече има 2 милиона и 200 хиляди души българи с регистрация. Това е почти един паралелен интернет, в който ври и кипи политически напоследък.
Водещ:И накрая нека да си спомним за една стара максима, че там, където има политически вицове, там до голяма степен е почти сигурно, че има диктатура. Господин Инджов, има ли политически вицове в Бразилия?
Момчил Инджов:Има разбира се. Т.е. напоследък вече няма. Едно време е имало. Все пак, нека да не забравяме, че от 26 години насам Бразилия е една демократична държава с абсолютно легални политически партии. Друг е въпросът, че всичките партии там са леви, там няма десница по простата причина, че не се смята за добър вкус да си от дясна партия, която е подкрепяла военния режим. Не съм чувал политически вицове аз самият да се разказват в Бразилия. Едно време са се разказвали. Днес другаде разказват. Във Венецуела, в Куба всъщност ги разказват 50 години вече.
Водещ:Веси, здравословно ли е да имаме такъв критерий ние в медиите и да го следим?
Венцислава Антонова: Да има вицове ли?
Водещ:Да.
Венцислава Антонова: Ами при нас не се налага да се измислят вицове, защото вицовете в България са директни цитати. Това исках аз да кажа. Бих отворила, ако позволите, малка скоба към facebook.com. Искам да кажа нещо малко по-различно, че ок – важно е там да има някаква форма за свободно говорене, но за мен е много важно всеки, който комуникира кампанията си от там или каквото и да било да си дава много ясна сметка къде е, да не участва там самоцелно. Всички много добре знаем, че профилите на тези политици там имат своя модератор и не отговаря съответният политик, а отговаря модератирът на профила. Ако има моменти, в които отговаря конкретният политик, това са някакви специално определени прозорци или да речем той си е казал „Сега 15 минути ще отговарям на хората”. За политиците, които по принцип са там. Които от няколко години са там и традиционно влизат и са активни на своите facebook.com страници. Има в България примери за такива политици, които много активно комуникират с аудиторията си от там, има смисъл те да са там.
Орлин Спасов:Един кандидат президент дори си намери вица във facebook.com
Венцислава Антонова: Да в кръга на шегата. Това е сериозно, да. /…/ Не бива самоцелно да си там. Не може само за изборите да решиш и да очакваш ефект от това, че си много модерен и си влязъл в социалната мрежа.
Водещ: Сложете заглавие на понеделнишката си пресконференция.
Орлин Спасов: Изненадахте ме с този въпрос, но примерно едно възможно заглавие би било „Lifestyle – новата политика”.
Водещ:Ами много е важно да бъдеш сериозен. Това е едно политическо заглавие, но в журналистиката това би могло да се превърне в инстинкт за самосъхранение. Много е важно и са си имал 1968 или, ако си я нямал, да имаш в предвид поне какво се е случвало в тази година в едни други страни и това да ти бъде отправната точка. Хубав и спокоен съботен следобед и по-възможност – мислете.