в. Сега | Николай МАРЧЕНКО | 2010-05-25
В българското интернет пространство работят почти нелегално цели 120 български интернет радиостанции. Те не само че не се лицензират от никого, но и не плащат стотинка за авторски права за български и чужди изпълнения.
Преборояването е направено наскоро от дружеството за управление на авторски и изпълнителски права ПРОФОН. На членуващите в дружеството български изпълнители и представители на най-големите музикални компании им направило впечатление, че техни песни масово се излъчват по интернет радиостанциите, без някой да е искал разрешението им. Става въпрос за радиа, които работят само в интернет – отделно от това вече не остана класическа радиостанция, която да не излъчва съдържанието си и онлайн.
"Повечето просто не знаят, че нарушават нечии права и трябва да имат лицензи, затова някои от тях спряха излъчването, а другите започнаха преговори", коментира пред "Сега" Борал Шен от ПРОФОН. По думите му преговорите са започнали с 50 интернет радиа, като 22 от тях отказали да подписват каквото и да било с мотив, че работят директно със звукозаписните компании. "Това е лъжа, защото всичките големи компании са членове на ПРОФОН освен "Пайнер", казва Борал Шен.
За 22-те радиостанции, които продължават да излъчват музика в интернет без уредени права, са сезирани органите с правомощия да следят за спазване на Закона за авторското и сродните му права. По думите на Шен почти всички радиостанции очевидно имат приходи, защото на сайтовете си имат и реклама. Съвсем малко са любителските интернет радиостанции.
На практика в интернет пространството има доста повече онлайн радиостанции от класическите радиа. Бегъл преглед показва, че няма например вид музика, на който да не е посветена отделна радиостанция. Има специални радиостанции дори за прогресив рок музика, за чилаут, за транс, за техно и т.н. В българския интернет "ефир" има дори 7 религиозни радиостанции, една от които е посветена само на учението на Петър Дънов.
Проблемът с контрола на тези медии в България е доста по-сложен, защото двата контролни органа – СЕМ и КРС, могат да следят само традиционните електронни медии, които ползват радиочестотен ресурс за излъчването си и поради това трябва да получат лиценз. Медиите, които се развиват само в интернет среда, не се контролират, още по-малко пък за съдържанието си.
Стр. 14