M3 Communications College I 2010-01-20

Антоанета Гетова е социолог, експерт в социологическите и маркетинговите изследвания. Компетентна е при вземането на софтуерни решения за анализ и обработка на данни, а през последните няколко години работи в изследователска къща „Витоша рисърч“. Наред с всичко останало, тя отделя от времето си, за да преподава маркетинг. Екипът на M3 College има удоволствието да я познава и да работи с нея. Нещо повече – тя е едно от лицата, топексперти, които ще вземат участие в стартиращия на 25 януари Майсторски клас по маркетинг. Потърсихме я, за да й зададем няколко въпроса, свързани с маркетинга, комуникациите и добрите продажби.

1. Маркетингът е навсякъде около нас, тъй като независимо от професията ни всички ние сме и потребители. С други думи, маркетингът е свързан с познаването на човешката психология и обратно. В каква зависимост?

В права, без съмнение. Добрите маркетолози са длъжни да познават потребностите и желанията на потенциалните си клиенти и най-вече да знаят как да получат тази информация.

2. Какви методи използват маркетинговите експерти, за да диагностицират потребителското поведение и неговите особености?

Разнообразието тук е повече от голямо, дори бих казала – огромно. За съжаление в практиката експертите често допускат неприятната грешка да смятат, че познават поведението на потенциалните потребители само защото са добри специалисти в областта си. По-успешните стратегии залагат на изучаване на потребителското поведение чрез методите на социалните науки или чрез т.нар. маркетингови изследвания.

3. Как маркетинговите експерти мотивират потребителя в настоящата финансова криза?

Повечето от тях веднага биха Ви отговорили, че това е ноу-хау. Истината е, че кризата е сериозно предизвикателство за всеки маркетингов специалист, тъй като при ограничени бюджети те трябва да продължат да провеждат маркетинговата стратегия, а в някои случаи и да вземат отговорни решения за промяната й.

4. Маркетинг, PR и реклама… Могат ли да съществуват поотделно, или са част от едно неизменно цяло?

Както в теорията, така и в практиката отдавна се говори за интегрирани маркетингови комуникации, които представляват именно съчетаване на техники от тези три области с цел постигане на максимален маркетингов резултат.

5. Задължително ли е за един PR да познава особеностите на маркетинга, за да бъде специалист в професията си?

Труден въпрос. В никакъв случай не е задължително да бъде добър маркетолог, за да прави успешен ПР. От друга страна, познаването на азбуката на маркетинга ще му позволи по-добре да върши работата си.

6. Бихте ли разяснили термина brand management и неговата роля в маркетинговата среда?

Накратко, бранд мениджмънтът се занимава с налагането на марките, а не на конкретните продукти. Това го прави специфичен клон на маркетинга, който изисква специфична квалификация и съответно опит и търпение. Налагането на една марка като звезда на пазара е продукт на множество фактори, като времевият съвсем не е без значение.

7. Може ли да Ви помолим за няколко думи за директния маркетинг, по-известeн с термина Guerilla Marketing?

Партизанският маркетинг в последно време се превърна в истински хит. Едно от обясненията, предполагам, е, че в ситуация на криза насоченият и агресивен подход на герила маркетинга осигурява повече възможности за успех, особено за фирми с неголеми финансови възможности.

8. Защо приехте да участвате като лектор в Майсторския клас по маркетинг на M3 College?

Можем да го определим като едно истинско маркетингово предизвикателство. Надявам се, че ще бъде такова и за нашите бъдещи курсисти.

Интервюто взе: Дарина Гарванова, М3 College
 

Оригинална публикация

M3 Communications College I 2010-01-21

Тези, които са отделили бюджет за CSR (корпоративна социална отговорност) и се чудят по какъв начин да подобрят фирмената си или пък лична репутация, имат нова алтернатива пред себе си – да осиновят книга. Инициативата „Осинови книга“ е проект на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, който се осъществява с помощта на вестник „Култура“ и предоставя възможността да бъдат спасени от гибел редица ценни свидетелства на книжовното минало срещу не толкова големи суми. Екипът ни се обърна за коментар към д-р Мусакова, старши научен сътрудник от Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ и активен участник в движението „Осинови книга“.

 

1. Как се роди идеята за „осиновяване на книга“?

Отговорът на този въпрос идва главно от отговора на следващия, но повод в случая стана проектът, финансиран от бившето МОН, в рамките на който екип от Националната библиотека започна опис на славянските ръкописи в сбирката на Църковно-историческия и архивен институт към Българската патриаршия. Проектът предвиждаше реставрация в нашия отдел за реставрация и консервация само на ограничен брой ръкописи. Тъй като в сбирката има още не един и два ръкописа в тежко състояние, на дневен ред излезе идеята за „осиновяването“, която бях споделила с директора на Националната библиотека проф. Боряна Христова през септември 2008 г. Затова ние започваме кампанията необичайно, с ръкописи – нещо, което не всички библиотеки правят, дори и да имат такива сбирки, и то на друга институция, която обаче е наш партньор и чиято сбирка по обем и по ценност идва след тази на библиотеката .

2. Съществува ли такава практика в чужбина и ако „да”, как достигна и в България?

Програма или инициатива със същото име (Adopt-a- book) имат редица европейски и американски библиотеки, достатъчно е човек да отвори сайтовете им, например на Британската библиотека. Ако трябва да отговоря по-конкретно на въпроса, мисля, че за пръв път видях тази програма упомената в отчета на една от балканските библиотеки, но вече не си спомням точно на коя.

3. Каква е средната сума за реставрирането на една книга?

Няма средна сума, тъй като всяка книга е в различна степен повредена, има различен обем (брой страници) и пр. Може да има минимална сума, което означава, че срещу нея може да бъде оказана само частична грижа за „осиновената“ книга.

4. Какво ще получат онези, които инвестират в реставрирането на книги?

На първо място, финансов документ, издаден от библиотеката, за внесената сума. После, обществено признание (ако то все още значи нещо!), което ще бъде дадено чрез изписване на името на „осиновителя“ (или „осиновителите“) върху специално изработена табелка, която ще бъде поставена в кутията на книгата, ако тя е ръкопис или старопечатна книга, или вътре в самото издание, ако става дума за по-масово тиражирана книга. Друга форма на обществено признание и благодарност обсъждаме с проф. Христова – имената на осиновителите могат да бъдат обявявани или на 11 май, патронния празник на библиотеката, или на 1 ноември, Деня на будителите. Освен това дарителите ще имат възможност да видят резултата от своето дарение.

5. Кога стартира кампанията и каква е тенденцията: фирми, частни лица?

Кампанията е в самото си начало, в начинанието ни помогна в. „Култура“, който не само пръв публикува анонса за тази дарителска схема, но ще продължи да ни съдейства. Няма тенденция, важно е да се появят и да продължат да се появяват дарители („осиновители“).

6. Мислите ли, че тази акция би могла да се превърне в имиджова за т.нар. „осиновители“, така както беше преди няколко години бумът с осиновяване на животни в зоологическата градина?

Самата библиотека няма интерес от това да си прави имидж, нито да направи „бум“ и после нищо. Тя се обръща към една вече разработена и работеща схема, защото има реална нужда от допълнителни средства за скъпо струващите реставрационни дейности. Ако дарителят има нужда от имидж, той или тя ще се постарае да си го осигури, включително извън формата, в която ние можем да им го направим. Ще бъде жалко обаче, ако се окажат малко хората, които биха могли да помогнат, но такъв имидж им се стори безинтересен, защото е недостатъчно представителен.

7. Ще бъдат ли известни имената на осиновителите и биха ли могли те да популяризират направеното?

Да, вече посочих по-горе как възнамеряваме да оповестяваме тези имена. Също така те, заедно със заглавията на „осиновените“ книги, ще бъдат видими и в сайта на Националната библиотека, когато разработим в него раздел „Осинови книга“ (това е нещо, което предстои да направим). „Осиновителите“ ще имат правото да покажат своето „дете“ на други хора – било, за да си осигурят имидж, било, за да ги ентусиазират да помогнат и те.

8. Къде ще бъдат съхранявани книгите, за чието реставриране се намерят средства?

Книгите си остават там, където са, в хранилищата на библиотеките.

9. Вярвате ли, че чувството за национална принадлежност и гордост е съхранено в съвременния човек?

В съвременния човек – да, у българина обаче много често това чувство се проявява във форми и в моменти, които доста разколебават моето чувство за национална гордост. Освен чисто прагматична, нашата инициатива има и друга страна – и тя е идеалистична: искаме хората да разберат, че в спасяването или запазването на човешкия живот влиза и запазването на автентичните (подчертавам думата!) културни ценности, защото те са белег на човешко достойнство. А когато и отделните личности, и обществото като цяло припознаят тези достойнства като свои, в своята обща съпричастност те ще споделят едно пълноценно чувство за принадлежност и гордост, което не би позволило да бъде стимулирано чрез съмнителни каузи.

Оригинална публикация

Конференцията „Здравното осигуряване в България – състояние и перспективи“ ще се проведе на 26 януари в София, хотел Шератон.

С помощта на чуждестранни лектори на форума ще бъде представен смятаният за един от най-добрите модели – холандският, класическият германски модел, пробите и грешките на Чехия и Словакия за реформа в сектора.

Официални гости са разследващите журналисти Васил Иванов и Маргарита Михнева.

12 януари бе пагубен за хилядите хора, живеещи по бреговете на Хаити. На Тях Студио Йога Мандала посвещава първият благотворителен час по йога.

На събитието ще бъдат представени бизнес резултатите и данни за употребата на банковите карти на водещата платежна система на Европа.

На събитието ще бъдат представени бизнес резултатите и данни за употребата на банковите карти на водещата платежна система на Европа. Ще участват Марк Антипов, Управляващ директор „Развиващи се пазари”, Visa Европа; Никос Кабанопулос, Вицепрезидент, Генерален мениджър за Гърция, Кипър и България, Visa Европа; Красимира Райчева, Мениджър на Visa Европа за България.

Анализът включва прогнози 2010 г. за световните финансови пазари и възстановяването на икономиката „Митове и реалност за търговията на международните финансови пазари” на 26 януари.

EVENTS.dir.bg I 2010-01-21

Любомир Бенковски – Бенджи е роден през 1961 г. в Плевен. Зад гърба си има над 25 години стаж. Работил е като фотограф в Историческия музей в града. Бил е фоторепортер в едни от големите български регионални и национални медии. Работил е като кореспондент на БТА, оператор в Българската национална телевизия, както и в гръцка телевизия в Серес. В момента е регионален мениджър за Североизточна България на агенция „Булфото”. Повод за посещението му в Плевен беше воденият от него тридневен интензивен курс за фоторепортери и журналистическа фотография за Северна България, организиран от пресфото агенция “Булфото” и вестник “Посредник”.

- Бенджи, как възникна идеята да организираш такъв фотокурс?

- Идеята възникна преди около две години, когато организирахме първия такъв курс във Варна. Поводът беше това, което аз и много други мои колеги отбелязват в последно време – улесняването и дигитализирането на процеса на снимане и това, че фактът, че вече всеки носи фотоапарат в джоба си за съжаление не води до повишаване качеството на фотосите в българските издания. Много хора снимат, но са малко тези, които правят качествени репортажни снимки.

Оказва се, че гладът към качествени и обучени кадри в тази област е страшно голям – много често в изданията се взимат на работа като фоторепортери някакви хора, просто защото те не могат да вършат нещо друго. Някои им е дал фотоапарат и ги е излъгал, че са фоторепортери. Тези хора не са виновни, че не са научени и че няма кой да ги научи. Просто в България хора с такова образование няма. Доколкото аз знам, фотожурналистика се изучава само в Софийския университет – към факултета по журналистика и в Нов български университет. Но какво точно им преподават нямам никаква идея, още повече хората, които преподават там, не разбират от тази материя, защото за да преподаваш, трябва да си действащ фоторепортер, а не теоретик. Мисля, че дори Георги Лозанов преподава фотожурналистика в СУ. Нямам нищо против него – той е перфектен философ, изключително ерудиран и начетен, но вероятно не знае как се слага филм във фотоапарата. Общо взето това са мотивите за организирането на курса. Още повече че дори в нашата агенция започва да се усеща глад за кадри.

Аз лично имам необходимост от качествени фоторепортери във Варна, защото като регионален мениджър на "Булфото" нямам възможност да покрия всички случващи се събития, а съм длъжен да намеря хора, които да вършат тази работа. Така че идеята е тази – да имаме хора, на които да можем да разчитаме.

- Какви са ти наблюденията за реализацията на хората, преминали през този курс.

- Много обнадеждаващи – още от първия курс четирима човека се реализираха перфектно като фоторепортери. Участваха общо осем човека, което означава 50% реализация. Това за мен е много добре.

- Не се ли притесняваш от по-голяма конкуренция?

- Не, в никакъв случай. Аз искам в този бранш да има конкуренция, защото на този етап такава няма. Няма дори най-елементарни критерии. А ако има конкуренция, несъмнено ще се повиши и качеството на фотографията. Дори бих се радвал, ако някой от моите ученици ме надмине това ще бъде и най-голямото ми признание.

- А при добро обучение и нужното за целта желание от всеки човек ли може да стане добър фоторепортер?

- По-скоро на първо място е желанието, макар че има и много хора с вроден усет за композиция. Според мен, нещата могат да се научат. Никога не съм бил привърженик на идеята, че фотографията е някакво изкуство и трябва да имаш талант.

Фотографията преди всичко е занаят и трябва да си добър занаятчия за да вършиш тази работа, а както всички знаем занаятът се учи. Оттам следва практика и желание. Но само с талант определено не става.

Фотографията е област, която се развива със страшно бързи темпове и е нужно да си в час с новите тенденции. Аз съм на 48 години и се дразня на мои колеги, които са закостеняли някъде около седемдесетте години на миналия век, за тях фотофилмът е върхът и от него по-хубаво няма. Ако един съвременен фоторепортер не умее да използва новите технологии, просто той няма място на пазара.

- Като говорим за модерни технологии, не мога да не попитам според теб до каква степен един съвременен фотоапарат от висок клас е отговорен за качеството на снимката?

- фотоапаратът е едно средство – колкото е по-модерен и има по-големи възможности, толкова по-голяма творческа свобода ти дава. Но ако ти не знаеш какво търсиш и как искаш да изглежда, колкото и модерен апарат да имаш, той няма сам да ти направи снимките. В нашите среди е много разпространен изразът, че задапаратното устройство, т.е. човекът, е далеч по-важно от който и да е фотоапарат.

Ще дам един прост пример ако дадеш цигулка "Страдивариус" в ръцете на някой, който не може да свири, не може да очакваш той да стане Паганини.

- Разкажи как тръгна тази страст по фотографията при теб.

- Стана случайно. Още когато бях в четвърти клас, на една ученическа екскурзия бях взел стария фотоапарат на баща ми, "Смена" 4. Когато се върнах и лентата беше проявена, се оказа че повечето от кадрите са се получили сполучливи и на фокус. След това се записах в кръжок по фотография към Младежкия дом. Причината е доста смешна – един приятел ми каза. че като се запишеш на някакъв кръжок, получаваш безплатен пропуск за вход в дискотека. След като започнах да посещавам курсовете, се оказа, че тази работа ми харесва. После се записах и в Плевенския киноклуб и така нещата, мога да кажа, просто се случиха.

Конкретно за фоторепортажа – това е една моя дългогодишна изстрадана любов, а не просто хрумване. Преминал съм през всички жанрове на фотографията – експонирал съм изложби в различни жанрове, занимавал съм се с абстрактна фотография, снимал съм фотомодели, работил съм в музей, където се снимаше всичко – от монети и паници до репортажни снимки. Но винаги интересът ми е бил насочен към репортажната фотография. Единствено тя може да запечата някой момент във времето и да го пренесе в бъдещето.

Докато другите изобразителни изкуства по-скоро предават настроенията на даден автор.

- Малко хора знаят, че си учил богословие. Има ли някаква допирна точка между богословието и фотографията?

- Всъщност към богословието ме привлече философската страна
на християнството, а не ритуално-показната част. В тази връзка смятам, че фотографията има доста общи черти с философията, защото когато снимаш, ти изразяваш отношение. Всеки един обект в кадъра има своето място и значение и мисля, че хората трябва да бъдат научени да гледат тези неща.

Защото за да видиш нещо, ти трябва да си научен да го виждаш.

Има един такъв експеримент – преди години група от изследователи откриват едно африканско племе, което никога не е имало досег със съвременния свят. Тези изследователи били изумени, когато установили, че хората от племето не възприемат изображение, прожектирано на телевизионен екран. Те не го виждат, защото никога не са виждали двуизмерно изображение и не могат да го възприемат.

Причината е, че не са научени на това.

- Доходен бизнес ли е фотографията, за този, който я практикува?

- В България – категорично не! Не съм забогатял от това и живея на квартира, фотографията е такъв занаят, от който няма да спечелиш, но няма и да умреш от глад. Ако говорим като цяло за фотографията, различните жанрове са различно платени – тези, които се занимават с реклама и снимане на модели, са добре платени. И това не е само в България, но и по света – най-много се печели от такава фотография, а най-малко – от репортажната.

—————————————————————————

В дебрите на фотожурналистиката

От 15 до 17 януари Плевен беше домакин на курс за фоторепортери и журналистическа фотография за Северна България, организиран от фотографска агенция "Булфото" и сдружение "Културни проекти", с медийното партньорство на вестник "Посредник". Лектор на курса беше известният фотограф Любомир Бенковски – Бенджи.