Пресконференцията е по повод традиционния “Европейски Ден за здравословно хранене и готвене с деца” – Инициатива на Представителството на Европейската комисия в България и Евро-Ток България /Европейското сдружение на професионалните готвачи/.

На 14 януари 2010 г. от 11.00 ч. в Интер Експо Център, София /бул. Цариградско шосе 147/, зала № … над 500 деца на възраст 9 – 12 години от столични общински, частни и специализирани училища за деца с увреждания ще вземат участие в традиционния “Европейски ден за здравословно хранене и готвене с деца” - инициатива на Представителството на Европейската комисия в България и Евро-Ток България /Европейското сдружение на Професионалните готвачи/.

Олимпийският огън все пак ще мине през България. Обиколката му стартира от морската столица Варна. Това, разбира се, е импровизиран олимпийски огън, организиран по примера на традиционното носене на символа. Акцията е организирана от Българския спортен тотализатор. Има за цел да даде емоционална подкрепа за българските спортисти, които ще вземат участие в 21 Зимни oлимпийски игри във Ванкувър.

Граждани, станали жертва на имотната мафия в Бургас, днес започнаха да събират подписи с искане за снемане на доверието от съдебната система. Подписката ще бъде представена на главния прокурор Борис Велчев.

Темите, които ще бъдат разгледани на семинара са: - Как да се повишат продажбите в хотела и откъде да започнем?; - Максимално използване на всички канали за продажби; - Повишаване на ефективността на всеки етап от продажбите; - Идеи за повишаване на ефективността на резервациите. Как да не изпуснем госта?; - Как да се повишат приходите от допълнителни продажби на рецепция?

www.frognews.bg | 2010-01-11 

Конкурентната война на телевизиите, Душевният стриптийз, Голямото четене, Империята „Кръстева”, Публичният живот на тайните служби, Фалитът на Re:tv, Изчезването на Бареков – седем сюжета, които не отминават

Георги Лозанов

1. Конкурентната война на телевизиите

И преди всичко между bTV и НТВ. Конкуренция между тях винаги е имало, но тя премина в нова фаза, когато по-важно от развитието на собствената ти програма е нанасянето на удари върху чуждата.
НТВ създаде модата на турските сериали у нас, но bTV й отне голямата печалба, като купи „Перла” и напук на неписаните правила на играта го сложи в праймтайм. НТВ на свой ред успя да вземе знаковите лица на bTV – Иван и Андрей, заедно с техния „Сблъсък”. Отмъщението не закъсня и най-силният продукт на телевизионния ентъртеймънт – „Господарите на ефира”, смени ефира на Нова с този на bTV. Пикът обаче дойде, когато за първи път в медийната ни историята по едно и също време по двете телевизии вървеше един и същи „танцувален” формат – „Денсинг Старс” и съответно „ВИП денс”.
Очертават се вече и предстоящите битки, като ток шоуто на Иван и Андрей, което тръгна на гърба на Слави, макар и засега твърде колебливо.
Конкуренцията е хубаво нещо, но конкурентната война – лошо. И за зрителите, и за самите конкуренти. За зрителите, защото комуникацията се затваря в едни и същи ниши и ги лишава от програмно многообразие и възможност за избор. За телевизиите, защото „на инат” вдигат цената на телевизионните продукти, която после сами трябва да платят. А това няма как в последна сметка да не доведе до понижаване на качеството им и до отпадането на по-дребните продуценти, които са техния креативен резерв. Но и по-лошо – до едно фалшиво, тип „пирамида”, преструктуриране на този пазар, подобно на утопичната финансова система, довела до световната криза.
БНТ се държеше все едно всичко това не се отнася и до нея, като възрастна дама с перли, отдадена на петдесетгодишните си спомени. Но това само привидно е самосъхранително поведение, защото е още един аргумент за законодателя да спре изцяло рекламата в обществените медии.

2. Душевният стриптийз

Появи се второ поколение риалити – „Цената на истината” по НТВ. Първото, чийто модел е „Биг Брадър”, се интересуваше преди всичко от битовите и особено от сексуалните отношения между участниците, наблюдаваше ги повече „отвън”, на картата на чуждия поглед беше заложено тялото. Сега вече е заложена душата, на показ са изнесени срамните тайни на „аза”, той е признал пред другите това, което не смее да признае и пред себе си, разголил се е „отвътре”.
Предаването предизвика остри реакции – до степен „Спрете го!”, като причината, освен в традиционните при подобни случаи изблици на дидактизъм, е и в нежеланието ни да приемем разкрилата се „гледка към аза”. Защото тя напомни, че перверзното, анормалното и дори престъпното далеч не са привилегия само на криминалните хроники, а владеят обикновения човек, този до нас, което в последна сметка може би значи и нас самите. Че корупцията, грабежите, насилието, педофилията, отвличанията, убийствата и пр., които сме свикнали всекидневно да „пускаме покрай ушите се”, няма как да нямат своята човешка цена. Разделението „лошо общество – добри хора”, което е една от неписаните конвенции на прехода, беше атакувано от предаването със стряскащи човешки истории. Именно оттам дойде изнервеността – от сферата на викториянския, а не на същинския морал, от незачитането на колективните ни самозаблуди.
Разбира се, това въобще не значи, че професионалната етика не постави проблеми пред „Цената на истината”, но те бяха как се показват персоналните изповеди, а не дали да се показват. Щом някой иска да го извърши, а друг иска да го гледа, работа на медията е да бъде посредник между, а не цензор. Личната неприкосновеност тук не е пречка, защото тя е човешко право, което включва и възможността доброволно да се откажеш от него. Иначе би било задължение.
Има едно единствено право, което не позволява отказ – правото на живот. И може да се направи прогноза, че реалната телевизия ще разширява териториите си, докато не опре в него. Че ни очакват нови поколения риалита, които ще бъдат все по-скандални от гледна точка на всекидневните ни стереотипи, докато и реалната телевизия не се превърне в досаден стереотип. Впрочем, някъде това вече е започнало да става.

3. Голямото четене

То беше и ще си остане хита на БНТ, който, въпреки че опитите продължават, едва ли ще се повтори. Показа, че съчетаването на обществената функция с комерсиални формати е възможно не само в BBC и че и нашите зрителите отдавна са чакали интелектуално риалити, в което участници да се те самите. Друг въпрос е какво ни казаха за себе си с резултата, според който на първите четири места в класацията застанаха само български заглавия. „Под игото” се оказа по-велик роман, да речем, от „Престъпление и наказание”, а „Време разделно” от „Сто години самота”. Избиха нобеловите ни комплекси и провинциалната ни обидчивост – щом световната литература не ни приема в първите си редици, и ние не я искаме в своите.
Заедно с това обаче местният контекст даде допълнителна значимост на кампанията, защото я превърна в алтернатива както на чалга вълната, така и на ниските страсти, скрити зад анонимността интернет. Доскорошните ожесточени конкуренти – книгата и телевизията, се подадоха ръка, за да се защитят в променящата се културна среда.

4. Империята „Кръстева”

Разрастването й може би беше най-големият стрес през годината и за медийната гилдия, и за цялото общество. Като особено изнервящо беше, че хем нищо незаконно не се случваше, защото у нас можеш да си купиш колкото и каквито искаш медии (освен БНР и БНТ) и да се ангажираш с каквито ти хрумнат политически или икономически интереси, хем за всички беше ясно, че това е най-свирепото лице на световната кризата в българските медии. Тя рушеше имунната им система и майката и сина безпроблемно ги завладяваха, особено печата. Не е трудно си представим следната плашеща антиутопия – идва ден, в който всички вестници са на Кръстева. Плашеща е, не само защото ще ни върне в тоталитаризма, когато всички медии бяха на Партията, но и защото майката и синът с поведението си изрекоха „на глас” нещо, което друг не си е позволявал: Никой не може да ни задължи да имаме прозрачна собственост! Никой не може да ни задължи да бъдем обективни! Никой не може да ни задължи да спазваме редакционната независимост и правата на журналистите!
Работата е там обаче, че не малко медии през прехода в някаква степен се ползваха от същите привилегии, макар и тихомълком. И сега, подобно на д-р Франкенщайн, се почувстваха заплашени от лошите практики, които сами са създали. Както се получи и с бума на жълтата преса, която радикализира тенденции, възникнали преди нея.
С други думи борбата с Кръстева започва от борба със себе си. Стига да не е много късно…

5. Публичният живот на тайните служби

По-точно публичния износ и употреба на информация, събирана от тайните служби със средства, непозволени за никой друг. Впрочем, това е тенденция характерна за целия преход, но преди в обръщение беше главно архивът на бившите служби, с който се правеха политиката и пари. След макар и твърде закъснялото приемане на закона за досиетата, този „бизнес” позатихна, но се засили „черният пазар” на продукцията на днешните служби. Скандалът и в МНР, довел до оставката на Румен Петков, и в ДАНС, заради изчезващите и появяващите се доклади, беше за „пътя на информацията”, която не се използва по предназначение, а се отклонява в полза на партийни и частни интереси, като в разпространението й се включиха и медиите. При това с надеждата, че ще спечелят популярност, а вероятно и други облаги. С дата 2009-а се появи дори вестникарско заглавие, което открито се гордееше със смесването на секретна и журналистическа информация.
Рискът е, че така ще се повтори историята с мутрите – докато им даваха трибуна от черната хроника през жълтите рубрики до ексклузивните интервюта, медиите, мислейки може би, че ги разобличават, всъщност ги легализираха* . И то по най-ефикасния възможен начин – като ги вкараха в иконографията на публичните фигури и така постепенно и от само себе си изчезна невидимия гриф „престъпно” над прякорите им. Както стана, впрочем, и с агентите на ДС.
Докато се ползват материали (обикновено с фарсови обяснения – „получих го по пощата”), подхвърлени им от „черноборсаджиите” от службите, а не рядко и самите черноборсаджии в качеството им на лидери на мнение, медиите заличават границата между журналистика и информация, разпространена в нарушение на човешки права. Така те рушат из основи модела на качествената журналистика, плащат тираж с доверие. И по-лошо – авансират полицейщината в държавата като губят статута си на „цивилни територии”.

6. Фалитът на Re:tv

Ако някой мисли, че в нашите медии професионализмът можеше да спре световната криза, лъже се. Местният закон е обратен: колкото по-професионално се прави един продукт, толкова рискът да изчезване е по-голям! От безплатните вестници, например, фалира най-качественият – „За града”. Да спи зло под камък, но в опасната зона през тази година ще са всекидневници като „Дневник” и „Сега”. Изданията на ВАЦ пък са заплашени да ги погълне Кръстева. Поне според мълвата, а тя и да не почива върху реални факти, почива върху реални страхове.
Спирането на Re:tv обаче отрази и един проблем, който вече няма нищо общо със световната криза – катастрофиралият проект за частни обществени медии в България, каквато тя по същество беше. В програмно отношение дори повече, отколкото обществените медии, финансирани от държавата. Създадена сякаш, за да бъде телевизионния реванш на последния „обществен мохикан” – изчезналото радио „Нова Европа”, Re:tv сподели участта му. Тук можем да прибавим и отпадналото от ефира ни на RFI, което последва BBC, въпреки, че за разлика от него правеше програма на български. Така че дори формална причина за закриването му липсваше.
Просто законът предвижда „на книга” съществуването на такъв тип медии, но вече 10 години отказва да ги защити. Оставил ги е на „естествения подбор” в медийната джунгла, където те са предварително обречени. Очевидно политиците предпочитат комерсиалните медии – и колкото по-комерсиални, толкова по-добре, защото в общия корпоративен заговор могат далеч по-лесно им влияят. Пък и комерсиалните формати „по правило” отнемат територии от журналистическите и така стават едно от имената на медийния конформизъм.
Въпросът сега е дали новите управляващи ще създадат нов медиен закон, който да стимулира създаването на обществени медии и да ограничи концентрациите в сектора, така че медийните империи да станат невъзможни. Иначе краят на 2010-а може да ознаменува края на медийния плурализъм и България да осъмне в 2011-а всичко на всичко с трима – четирима телевизионни оператори, един вестникарски бос и радио, по което да звучи единствено музика. И то рок, рап и чалга.

7. Изчезването на Бареков

Не се разбра докрай кое го предизвика и как то му се отрази в личен план, но символният е ясен. Първо, екранът на bTV без Бареков маркира залеза на силно политизираните сутрешни блокове, в които се изреждат силните на деня, а водещият капитализира силата им и така става един от тях. С джип, охрана, депутатски амбиции и пр. Най-интересното е, че аудиторията явно вече е била готова да се раздели с този стереотип, защото от това, че Ани Цолова остана сама, рейтингът на предаването дори се повиши.
И второ, по-важно – Бареков допусна да се превърне в персонална емблема на невиждано досега интимничене между медии и власт, което и в трудно прохождаща демокрация като нашата е разрушително и за единния, и за другия модел. И те рано или късно проявяват инстинкт за самосъхранение. Така че на Бареков му се наложи да загине на барекадата с карамфил между зъбите. И да отнесе баналната за занаята поука, че колкото и новини да произвеждаш в крайна сметка ти се броят само лошите.

*Последното потвърждение е случаят с Боби Цанков, който след убийството му, лека му пръст, беше обявен за разследващ журналист, първо в нашите медии, а оттам и в чуждите – бел. ав.

Бел.ред. Заглавието е на редакцията

Оригинална публикация

в. Класа | Петър ЧАЛЪМОВ, адвокат, бивш заместник районен прокурор на София, пред БНР | 2010-01-11 

Феноменът Боби Цанков беше много интересен от наказателноправна гледна точка, защото в периода 2002 -2003 г. Софийската районна прокуратура беше залята от стотици жалби от пострадали от неговите действия лица. Това, което ми направи впечатление като заместник районен прокурор на София, е, че ставаше въпрос за хора с малък и среден бизнес, които под една или друга форма бяха превели определена сума пари в размер между 3000 и 10 000 лв. на Боби Цанков под най-различен претекст или с оглед излъчването на реклама. Тогава действахме по възможно най-бързия начин. С районния прокурор Славчо Кържев се разбрахме, тъй като безпредметно и изключително тежко бюрократично би било през ден или през всяка седмица да се завеждат по пет или шест необразувани дознания, делата да бъдат обединени в едно голямо дело, което да се води от следовател при Столична следствена служба. А по отношение действията на Боби Цанков по по-крупни измами, например като с госпожа Ваня Червенкова, те да вървят като отделно производство. Сигналите за измами бяха свързани най-вече с работата му в радио "Вива" и в радио "Сигнал +". После се появиха жалби от лица, които са били измамени от Цанков и като водещ на радио "Седем дни", радио "Спорт", радио "Браво". Към 2002-2003 г. версията, че зад измамите стои Манол Велев, не бе лансирана изобщо от Боби Цанков. В хода на разследването съответно сме разпитвали в качеството на свидетели и лицата, които са били управители, собственици и ръководители на радиата. Пред прокуратурата те излизаха с версията, че Боби Цанков управлява някаква си външна продукция, на която те по никакъв начин не могат да влияят, и за тях е важно техните радиа, техните електронни медии да имат по-голям пазарен дял. За нас това беше абсурдно, защото по една или друга причина сигналите на измамените граждани бяха стигнали до тях. А те бяха казали – нас това не ни интересува, има си прокуратура и съд, за нас е важно радиата да вървят.

Стр. 10
 

в. Новинар | Цвета ГЕРЧЕВА | 2010-01-11

Режисьорът признава, че телевизията залага все повече на пошлостта и й липсва фантазия

Магърдич Халваджиян е не само арменец и бунтар по душа, а и изключително космополитна личност. Роден в Плевен, живял във Варна, Москва и Италия, Маги Халваджиян се чувства добре навсякъде по света, но най-много се захласва по палмите и белия пясък. Най-новият проект, с който се е захванал, е предаването "България търси талант" и в момента е строго жури на кастингите на шоуто в тандем с Любен Дилов-син и Хилда Казасян. Хващам Маги в гримьорната на новото шоу, а той с удоволствие отговаря на всичките ми въпроси.

- Кой е последният филм, който гледа с удоволствие?

-"Аватар". Безспорно Камерън е от най-добрите разказвачи на истории. Но последният му филм е пиршество на човешката фантазия. Наскоро се рових из професионалните кинаджийски сайтове и се оказва, че лентата е на второ място за всички времена след собствения му "Титаник". Така че той най-вероятно ще бие собствения си рекорд, което е страхотно. Все пак след 12 години не правене на филм да се върнеш по този начин на сцената е невероятно.

- Кой е твоят идол в режисурата?

- Спилбърг, разбира се. Там няма две мнения, той е най-великият.

- Какво липсва според теб на българския ефир?

- Фантазията. Но това не е проблем само на телевизията, то е проблем на цялата нация. Това се вижда и в политиката, и в икономиката, навсякъде. Нас ни води и винаги ни е водело стадното чувство. Един като направи нещо, всички тръгват след него. Преди години някой каза, че е много хубаво да имаш склад на едро, и всички българи направиха складове на едро. После някой взе да печели от аптеките и София се напълни с аптеки. Българинът няма фантазия. Няма тази индивидуалност да взима сам различни решения. Него го е страх да прави различни неща. Най-вероятно се притеснява, че няма да бъде разбран, или просто му липсва фантазия. Това е и основното, за което страда ефирът. Идва един момент, в който, като сменяш каналите, ако няма лого отгоре, няма да разбереш кой канал точно гледаш. Защото декорите са еднакви, новините са почти идентични, всичко е еднакво и едно и също навсякъде. Липсва фантазия.

- Кога за последен път си каза "Ех, браво"!

- Никога не си казвам така. И слава Богу. Ако си кажа "Браво", значи трябва да приключа с тази работа и да започна да правя нещо друго. Ако си кажеш така, значи, че или много си си повярвал, или нещо не е наред с критерия ти. Най-вредното нещо на света е да си самовлюбен и да харесваш това, което правиш. Аз знам, че съм добър, но знам, че не съм достатъчно добър.

- Но другите и това не знаят, нали?

- Не, аз никога не съм плащал данък обществено мнение. Никога не ме е интересувало кой какво ще си помисли за мен. За мен е важна личната ми преценка. Ако аз смятам, че нещо е на прилично ниво, изобщо не ме интересува кой какво мисли. Ако аз знам, че нещо е скапано, а всички го хвалят, "общественото мнение" не може да ме убеди в обратното. Важно е какво мисля аз по въпроса.
Така че аз никога не си казвам евалата, може би с изключение на предаването "Великолепната шесторка", което до голяма степен ме удовлетвори поради факта, че там нямахме точен формат, никой не знаеше какво е това предаване и имахме само 20 дни да го подготвим. А то пък пожъна невероятен успех и до сега е най-гледаното нещо в ефира на bTV. И най-важното – събра милион и осемстотин хиляди за 12 предавания, което е просто невероятно. Ето за това мога да си кажа "Браво!", но знам, че можеше и още.

- Лош шеф ли си, викаш ли много?

- Не. Никога не повишавам тон. Просто не мога да го правя. Не смятам, че с викове се постига повече, отколкото ако обясниш на човек какво точно искаш от него. Най-лесно и бързо е да се разкрещиш и да кажеш какво трябва да се направи. Въпросът е как ще се направи това, когато е просто под формата на заповед. Най-добре се получава, когато успееш да убедиш хората защо трябва да направят нещо точно така. Ако ги мотивираш и им покажеш каква е целта на мероприятието, тогава те го разбират и вършат работата си много по-качествено. Така че не смятам, че нещата трябва да се случват с викове. По-скоро мисля, че сцените и крясъците са до голяма степен израз на безсилие. Когато не можеш по никакъв начин да си свършиш работата, започваш с истерията.

- Колко човека екип стоят зад гърба ти в най-новото ти начинание – "България търси талант"?

- Не знам точно. Истината е, че екипът се променя постепенно в процеса на работа. В началото тръгваме с определен брой хора, после екипът или намалява, или се увеличава. Понякога се оказва, че имаме излишни хора, или пък добавяме още, защото се оказва, че работата е повече. Но за едно предаване като "България търси талант" работят поне около стотина човека.

- Роден си в Плевен, живял си в Русия и Италия. Ако сега ти предложат един безплатен самолетен билет, къде би отлетял?

- Веднага, моментално отивам на Бора-Бора. Въпреки че до там се лети поне 30 часа с прекачванията, аз съм привърженик на по-тихите места, белите пясъци и палмите. Изобщо там, където няма много хора, е идеално за мен.

- Смяташ ли, че е срамно да си комерсиален?

- Зависи как разбираш комерсиалността. Аз смятам, че средата, в която се намираме ние като телевизия и бизнес основа, трябва да е комерсиална. Защото, ако се опитаме да кажем, че телевизията не бива да е комерсиална, то значи да вървим срещу нейната природа. Ефирът реално няма как да съществува, ако не е комерсиален. Той трябва да печели пари, за да може да просперира. Трябва да се привличат рекламодатели и да се правят уникални предавания, достъпни за масовия зрител.

- Не мислиш ли, че телевизията трябва да възпитава зрителя, а не обратното?

- Точно тук е мястото да се изясни критерият какво точно значи комерсиално. Защото в България в повечето случаи комерсиалността е свързана с пошлост. И повечето продуценти и телевизии се измъкват с тезата, че зрителят искал това. Ама кой идва и казва какво точно иска. Зрителят се научава на тези неща. Каквото му даваш, това гледа. В началото може да не му харесва, но после започва да свиква с него, така че телевизията, ще не ще, възпитава някакъв вкус. За съжаление в много предавания се залага на пошлостта, въпреки че това не е заложено в първоначалния им формат, защото се харесвало на зрителя. Така и продуцентите, и режисьорите подценяват човека пред малкия екран и му дават една плява да преживя, от която се затъпява страшно.

- Снимал си клипове за много бг звезди. С кои от тях ти е било най-приятно да работиш?

- За мен кой е отпред, пред камерата и си отваря устата никога не е имало значение. Важното е аз да си свърша работата и да направя нещата добре. Все пак, ако трябва да съм честен, съм работил винаги много приятно и интересно с Азис. Причината е, че той самият е уникално провокативен и има много идиотски идеи и различни хрумвания. Той е човек със страхотна фантазия. Нещо, което аз безкрайно уважавам в хората. Интересното е, че винаги има толкова нестандартни идеи, че ме провокира като режисьор и прави работата ми приятна и интересна.

- Сега си жури на конкурса "България търси талант". Какъв според теб трябва да е националният талант на страната ни?

- На родна територия се вихри митът, че живеят много талантливи хора. Ние търсим потвърждение на това "иносказание". Едно е ние да си се хвалим колко сме талантливи, умни и надарени, но, ето, сега е моментът да видим дали това е наистина така. Нека тези хора, които са толкова талантливи, да ги покажем на цяла България и да се гордеем с тях. Аз не искам това да бъде смешно шоу, в което участват некадърниците и тези, които не могат да правят нищо. Има, разбира се, и такива хора, но нека дойдат, нека се пробват. Ако си надарен, трябва да имаш смелостта да застанеш на сцената и да покажеш най-доброто от себе си. Когато си прекалено скромен, не е добре за теб. Така че, хайде, нека да видим най-накрая има ли наистина толкова много талант в българина…

Стр. 31

 

 

 

EVENTS.dir.bg I 2010-01-11

Важни събития и обучения през зимния и пролетния бизнес сезони.