в. Новинар | Цвета ГЕРЧЕВА | 2010-01-11

Режисьорът признава, че телевизията залага все повече на пошлостта и й липсва фантазия

Магърдич Халваджиян е не само арменец и бунтар по душа, а и изключително космополитна личност. Роден в Плевен, живял във Варна, Москва и Италия, Маги Халваджиян се чувства добре навсякъде по света, но най-много се захласва по палмите и белия пясък. Най-новият проект, с който се е захванал, е предаването "България търси талант" и в момента е строго жури на кастингите на шоуто в тандем с Любен Дилов-син и Хилда Казасян. Хващам Маги в гримьорната на новото шоу, а той с удоволствие отговаря на всичките ми въпроси.

- Кой е последният филм, който гледа с удоволствие?

-"Аватар". Безспорно Камерън е от най-добрите разказвачи на истории. Но последният му филм е пиршество на човешката фантазия. Наскоро се рових из професионалните кинаджийски сайтове и се оказва, че лентата е на второ място за всички времена след собствения му "Титаник". Така че той най-вероятно ще бие собствения си рекорд, което е страхотно. Все пак след 12 години не правене на филм да се върнеш по този начин на сцената е невероятно.

- Кой е твоят идол в режисурата?

- Спилбърг, разбира се. Там няма две мнения, той е най-великият.

- Какво липсва според теб на българския ефир?

- Фантазията. Но това не е проблем само на телевизията, то е проблем на цялата нация. Това се вижда и в политиката, и в икономиката, навсякъде. Нас ни води и винаги ни е водело стадното чувство. Един като направи нещо, всички тръгват след него. Преди години някой каза, че е много хубаво да имаш склад на едро, и всички българи направиха складове на едро. После някой взе да печели от аптеките и София се напълни с аптеки. Българинът няма фантазия. Няма тази индивидуалност да взима сам различни решения. Него го е страх да прави различни неща. Най-вероятно се притеснява, че няма да бъде разбран, или просто му липсва фантазия. Това е и основното, за което страда ефирът. Идва един момент, в който, като сменяш каналите, ако няма лого отгоре, няма да разбереш кой канал точно гледаш. Защото декорите са еднакви, новините са почти идентични, всичко е еднакво и едно и също навсякъде. Липсва фантазия.

- Кога за последен път си каза "Ех, браво"!

- Никога не си казвам така. И слава Богу. Ако си кажа "Браво", значи трябва да приключа с тази работа и да започна да правя нещо друго. Ако си кажеш така, значи, че или много си си повярвал, или нещо не е наред с критерия ти. Най-вредното нещо на света е да си самовлюбен и да харесваш това, което правиш. Аз знам, че съм добър, но знам, че не съм достатъчно добър.

- Но другите и това не знаят, нали?

- Не, аз никога не съм плащал данък обществено мнение. Никога не ме е интересувало кой какво ще си помисли за мен. За мен е важна личната ми преценка. Ако аз смятам, че нещо е на прилично ниво, изобщо не ме интересува кой какво мисли. Ако аз знам, че нещо е скапано, а всички го хвалят, "общественото мнение" не може да ме убеди в обратното. Важно е какво мисля аз по въпроса.
Така че аз никога не си казвам евалата, може би с изключение на предаването "Великолепната шесторка", което до голяма степен ме удовлетвори поради факта, че там нямахме точен формат, никой не знаеше какво е това предаване и имахме само 20 дни да го подготвим. А то пък пожъна невероятен успех и до сега е най-гледаното нещо в ефира на bTV. И най-важното – събра милион и осемстотин хиляди за 12 предавания, което е просто невероятно. Ето за това мога да си кажа "Браво!", но знам, че можеше и още.

- Лош шеф ли си, викаш ли много?

- Не. Никога не повишавам тон. Просто не мога да го правя. Не смятам, че с викове се постига повече, отколкото ако обясниш на човек какво точно искаш от него. Най-лесно и бързо е да се разкрещиш и да кажеш какво трябва да се направи. Въпросът е как ще се направи това, когато е просто под формата на заповед. Най-добре се получава, когато успееш да убедиш хората защо трябва да направят нещо точно така. Ако ги мотивираш и им покажеш каква е целта на мероприятието, тогава те го разбират и вършат работата си много по-качествено. Така че не смятам, че нещата трябва да се случват с викове. По-скоро мисля, че сцените и крясъците са до голяма степен израз на безсилие. Когато не можеш по никакъв начин да си свършиш работата, започваш с истерията.

- Колко човека екип стоят зад гърба ти в най-новото ти начинание – "България търси талант"?

- Не знам точно. Истината е, че екипът се променя постепенно в процеса на работа. В началото тръгваме с определен брой хора, после екипът или намалява, или се увеличава. Понякога се оказва, че имаме излишни хора, или пък добавяме още, защото се оказва, че работата е повече. Но за едно предаване като "България търси талант" работят поне около стотина човека.

- Роден си в Плевен, живял си в Русия и Италия. Ако сега ти предложат един безплатен самолетен билет, къде би отлетял?

- Веднага, моментално отивам на Бора-Бора. Въпреки че до там се лети поне 30 часа с прекачванията, аз съм привърженик на по-тихите места, белите пясъци и палмите. Изобщо там, където няма много хора, е идеално за мен.

- Смяташ ли, че е срамно да си комерсиален?

- Зависи как разбираш комерсиалността. Аз смятам, че средата, в която се намираме ние като телевизия и бизнес основа, трябва да е комерсиална. Защото, ако се опитаме да кажем, че телевизията не бива да е комерсиална, то значи да вървим срещу нейната природа. Ефирът реално няма как да съществува, ако не е комерсиален. Той трябва да печели пари, за да може да просперира. Трябва да се привличат рекламодатели и да се правят уникални предавания, достъпни за масовия зрител.

- Не мислиш ли, че телевизията трябва да възпитава зрителя, а не обратното?

- Точно тук е мястото да се изясни критерият какво точно значи комерсиално. Защото в България в повечето случаи комерсиалността е свързана с пошлост. И повечето продуценти и телевизии се измъкват с тезата, че зрителят искал това. Ама кой идва и казва какво точно иска. Зрителят се научава на тези неща. Каквото му даваш, това гледа. В началото може да не му харесва, но после започва да свиква с него, така че телевизията, ще не ще, възпитава някакъв вкус. За съжаление в много предавания се залага на пошлостта, въпреки че това не е заложено в първоначалния им формат, защото се харесвало на зрителя. Така и продуцентите, и режисьорите подценяват човека пред малкия екран и му дават една плява да преживя, от която се затъпява страшно.

- Снимал си клипове за много бг звезди. С кои от тях ти е било най-приятно да работиш?

- За мен кой е отпред, пред камерата и си отваря устата никога не е имало значение. Важното е аз да си свърша работата и да направя нещата добре. Все пак, ако трябва да съм честен, съм работил винаги много приятно и интересно с Азис. Причината е, че той самият е уникално провокативен и има много идиотски идеи и различни хрумвания. Той е човек със страхотна фантазия. Нещо, което аз безкрайно уважавам в хората. Интересното е, че винаги има толкова нестандартни идеи, че ме провокира като режисьор и прави работата ми приятна и интересна.

- Сега си жури на конкурса "България търси талант". Какъв според теб трябва да е националният талант на страната ни?

- На родна територия се вихри митът, че живеят много талантливи хора. Ние търсим потвърждение на това "иносказание". Едно е ние да си се хвалим колко сме талантливи, умни и надарени, но, ето, сега е моментът да видим дали това е наистина така. Нека тези хора, които са толкова талантливи, да ги покажем на цяла България и да се гордеем с тях. Аз не искам това да бъде смешно шоу, в което участват некадърниците и тези, които не могат да правят нищо. Има, разбира се, и такива хора, но нека дойдат, нека се пробват. Ако си надарен, трябва да имаш смелостта да застанеш на сцената и да покажеш най-доброто от себе си. Когато си прекалено скромен, не е добре за теб. Така че, хайде, нека да видим най-накрая има ли наистина толкова много талант в българина…

Стр. 31