Как Стефан Гамизов, човек със средно образование и набор от заучени фрази успя да заблуди вас като опитен журналист, а и един немалък екип от подготвени и компетентни специалисти?
Желанието ни да направим идеалното списание, което със своите ценности, етика и професионализъм да ускори модернизацията на цялата страна, се оказа твърде голямо. То ни попречи да видим, че градим свръхамбициозен проект на нестабилна основа. Много ми се искаше да повярвам, че по щастливо стечение на обстоятелствата сме попаднали на точния издател, с който споделяме общи ценности и който има морала, смелостта и финансовата възможност да подкрепи една мощна и независима аналитична медия. 
Аз почти не познавах Гамизов, но познавах социалния антрополог Харалан Александров, на когото имах пълно доверие. В дълъг раговор с Харалан той ме убеди, че Гамизов е искрен и мога да му вярвам, както и че без проблем ще финансира списанието. Аз реших, че това е проекта на живота ми, който ще остане в българската история. Искрената ми вяра в проекта, ентусиазма ми и доверието на много мои колеги към мен ми помогнаха бързо да събера екип от изключителни професионалисти и прекрасни хора. На колегите, които имаха съмнения в издателя, организирах срещи с Гамизов и Харалан Александров. Дори хора, които поради различни причини отказваха да се присъединят към нас, признаваха, че усещат силна положителна енергия и искрено ни желаеха успех. Доста журналисти поеха риска да напуснат тоговашните си медии, заради една идея, въпреки че все още нямаха пълно доверие на издателите. 

Тези 40 човека са останали без работа и пари преди миналата Коледа. Какво се случи после с тях, къде са днес?
Върнахме се в реалността. Разбрахме на практика, че теориите за развитие стъпка по стъпка, а не на скокове, са верни. Прозряхме тежката истина е, че обществото ни не е готово за такава медия. И още по-тежката истина, че ние самите не сме готови. За мен беше много тежко да видя как след спирането на финансирането различните виждания за бъдещето и за реакция към издателя доведоха до конфликти вътре в екипа, включително загуба на доверие към мен. Шокът, който преживях с рухването на проекта се засили от обвинителните погледи на част от колегите към мен. Те възприеха като предателство нежеланието ми да се конфронтирам публично с издателите и опита ми да запазя създаденото до тогава при друг издател. Това беше и причината да се откажа от лидерството, което още повече засили настроенията срещу мен, защото не бях разбран. Случи се точно това, за което ни предупреди икономистът Румен Аврамов по време на обучението на екипа. Но дори и той, който е известен песимист, не предполагаше, че проектът ще се разпадне преди да се е появил продукта.  
Екипът, за съжаление, се разпръсна – една част из съществуващите медии, а друга, в която влизам и аз, напусна журналистиката.

В България, вече се превръща в аксиома, всеки може буквално да бъде унищожен, посредством координиран медиен натиск, компромати и т.н. Така ли е, според вас?
Словото е голяма сила, но корупцията в българските медии доведе до масова загуба на доверие към тях. Хората четат, но не вярват, а само се ориентират кой кой е и за какво се бори. Това със сигурност води до огромни щети за българското общество. И може би единственият положителен ефект е, че смекчава възможностите на медиите да злоупотребяват с платени по един или друг начин поръчки. 

От дистанцията на тази 1 година, как мислите, защо му трябваше на Гамизов медия?
Мога само да предполагам. Най-общо, според мен е смятал, че ще може да използва медията, за да прави повече бизнес. Може би той дори я използва, макар и безуспешно, като средство за натиск, обявявайки медийните си амбиции малко преди да внесе в Министерския съвет тайнствения си проект, свързан с националната сигурност. 

Какви поражения върху идеята за демокрация, а и върху малкото останал ни идеализъм нанасят подобни събития и личности?
Аз се надявам, че провалът на проекта „Идеалист” не е нанесъл някакви дългосрочни поражения върху въвлечените в него и върху хората, които го очакваха с надежда за промяна. От гледна точка на обществото може би е по-добре, че този проект се разпадна, защото група влиятелни идеалисти можеше без да подозират да работят за имиджа на опасен за демокрацията човек. Може би е голям късмет, че секретният проект на Гамизов не стартира и той изпадна във финансова криза. Може би трябваше „Идеалист” да се провали, за да разберат хората, че на Стефан Гамизов не може да се вярва. Става дума за човек, който наскоро обяви, че влиза в политиката. Голямата опасност, която аз виждам е възможността с политическата си дейност да дискредитира ценностите, които той твърди, че споделя – свобода, равенство пред закона, върховество на закона, прозрачност, толерантност… А алтернативата е известна – здравата ръка, тоест обратното на демокрацията. 

ТЕКСТЪТ НА ПИСМОТО ОТ 27.10.2009

"Г-н Гамизов,

Пиша Ви това писмо, тъй като не изпълнихте поети ангажименти към екипа на „Идеалист" и от няколко месеца отказвате да обсъдим проблема. Писмото е отворено, защото вярвам, че прозрачността е в полза на обществото. 
Смятам „гражданско-политическата" Ви активност и желанието Ви да станете издател за опасни, защото виждам драстично разминаване между Вашето говорене и реалните Ви действия. Вие излъгахте не само екипа на "Идеалист", но и българското общество, че ще създадете мощно независимо седмично списание, което, водено от своите ясни ценности, ще търси истината, за да подобри качеството на живот на хората в България. Казахте, че вече сте осигурили финансирането на проекта за поне три години, дори и без приходи от реклама. Твърдяхте, че никога не бихте допуснали забавяне на заплати, тъй като това ще ви причини физическа болка. На практика обаче спряхте финансирането и все още не сте изплатили дължимите възнаграждения на екипа за периода 1 ноември 2008 г. – 31 януари 2009 г. А в телевизионни интервюта преди два дни казвате, че през миналата година сте спечелили милиони и разполагате с много пари. 
Вие твърдите, че сте последователен и етичен човек, споделящ либералните ценности. На тази основа аз подведох десетки професионалисти, които ми повярваха и се присъединиха към екипа на "Идеалист" въпреки недоверието си към Вас. Те напуснаха своите медии, защото искаха да работят за модернизирането на страната, но заради изкривената Ви представа за последователност и етика останаха без работа и пари точно преди Коледа и Нова година. 
Най-видимото доказателство за занижените Ви етични стандарти е недостойното ви поведение спрямо колегите от екипа при прекратяването на проекта. Не посочихте ясно причината за отказването си от проекта "Идеалист" и безсрамно се опитахте да прехвърлите вината първо върху световната конспирация, а по-късно върху екипа, който не бил съставен от идеалисти. Вие заляхте екипа с лъжи и когато истината стана очевидна, се опитахте да дезинформирате обществото с плоски милиционерски техники. 
Дадохте дума, че ще спазвате етичния кодекс на „Идеалист", но в противоречие с него не обезпечихте материално проекта, не предоставихте, както обещахте, данни (дори и имената) за притежаваните от вас компании в чужбина и поискахте промяна на съдържанието и формата на "Идеалист". А когато не срещнахте подкрепа от мен и екипа, изискахте да прекратя трудовите договори, което също противоречи на кодекса.
Огромното ми желание за успех на „Идеалист" и за промяна на статуквото в страната ми попречиха да преценя навреме, че вие не сте подходящият издател. Аз ви повярвах дори когато обявихте, че спирате проекта, защото мощни сили на злото са ви притиснали финансово. Но последвалите ви действията недвусмислено ми показаха, че вие сте част от силите на злото. И се радвам, че екипът, който събрах, не работи за вашия имидж. 
За разлика от много мои колеги не мисля, че вие имате тежки психични проблеми. Мисля, че безскрупулно използвате граждански каузи, за да извличате бизнес изгоди – нещо напълно рационално, но неморално. Проектът „Идеалист" не можа да се впише в схемата ви, защото щеше да работи не само срещу ваши бизнес конкуренти, но и срещу вас и ваши бизнес партньори. Мисля, че това е истинската причина да го прекратите. 
Нямам желание да кредитирам съмнителния ви политически проект и затова настоявам до края на тази година да погасите финансовите си задължения към мен и колегите, работили за проекта „Идеалист". В противен случай ще защитя интересите си с предвидените от закона средства, за което периодично ще информирам обществото. Надявам се, че и останалите ви кредитори ще си потърсят правата. Защото в едно демократично общество договорите е редно да се спазват, а който не ги спазва трябва да си поеме отговорността. 
Предполагам, че вие ще измислите ефектни оправдания в опит да запазите достойнството си пред малкото хора, които все още ви вярват. Аз обаче напълно загубих доверието си във вас. Смятам, че вие сте вреден за демокрацията и либералната идея, защото с действията си дискредитирате тези идеи".

• Актуални PR новини и събития;

• Информация за провелите се PR Приз 2010 и ПР фестивал през май 2010 г.;

• Интервю с Илияна Захариева – мениджър “Корпоративни комуникации”, Пощенска банка; 

• Свободна позиция за PR мениджър в Агенция"ДеКони";

• "За и PRотив" PR клишетата от Мила Миленова;

• БДВО Членове: Ралица Узунова, отговаря за цялостната комуникационна стратегия на Гранд Хотел София;

• PR забавление