сп. Образование и специализация в чужбина | 17.09.2013

Стоян А. Стоянов работи в сферата на публичните комуникации и медиите повече от 10 години. През 2001 г. завършва магистърска специалност "Финанси" в УНСС, а след това и едногодишна ПР програма в МЗ Communications College (2004-2005), както и много квалификационни курсове в сферата на публичните комуникации. От юни 2010 г. той развива собствен бизнес като собственик и управител на Комуникационна агенция PRoWay, която работи за големи корпоративни клиенти, браншови организации и проекти с европейско финансиране. Стоян А. Стоянов преподава като хоноруван асистент на студенти по масови комуникации в Нов български университет, лектор е в различни обучения и семинари.

Г-н Стоянов, вие имате над 10-годишен опит като експерт по ПР и събития. Как се посветихте на тази професия?

Професията на ПР специалисти винаги ми е била интересна и привлекателна. И честно казано обвита в една аура на тайнственост и магия. ПР специалистът е отличен комуникатор, експерт "по всичко" и най-вече по бързо реагиране и обработка на информация, както и "магьосник" в създаването на успешни решения. Това, разбира се, осъзнах години по-късно, след като вече натрупах професионален опит и опознах добрите практики в сектора ни. Завършил съм Математическа гимназия, а по-късно и специалност "Финанси" в УНСС. Трябваха ми дълги години опит, доста сменени работни места и малко късмет, за да успея да намеря и моето успешно професионално амплоа – това на специалиста по публични комуникации. Въпреки че работих в различни бизнес сектори – бил съм журналист, държавен служител, специалист в неправителствена организация, желанието ми да работя с хора, "на терен", да създавам добра репутация и активно да общувам надделя – и ето повече от десет години съзидавам в ПР сферата.

На базата на Вашия личен опит можете ли да определите в какво се изразява успехът на една ПР проява?

ПР инициативите и кампаниите целят в общия случай да представят добрите новини от компаниите и организациите, да създават и поддържат добрата им репутация, както и да реагират адекватно и да предотвратяват кризисни комуникационни проблеми. В този смисъл, честността в отношенията с медиите и целевите групи е изключително важна. Нашата работа цели да информира активно, да бъде в помощ, на журналистите и хората, а не да заблуждава и да прикрива. Когато имаме комуникационни проблеми ние се опитваме заедно с нашите клиенти да открием истината и фактите, да убедим първо себе си, а после и всички останали в нашата правота.
Изключително важно в нашата работа е да бъдем отлични специалисти и постоянно да се учим и да повишаваме своите умения. В тази връзка едно от малкото места в България, където колегите ПР специалисти могат да получат професионално обучение на много високо ниво е и МЗ College. Със сигурност моята любов към ПР професията бе зачената там, благодарение на страхотните преподаватели, отличната организация и мисията на Колежа да създава професионалисти.
Третият важен фактор за успеха на всяка ПР инициатива е екипът, който я реализира. Без да разполагате с отличен екип, който работи бързо, професионално и в синергия няма как да се постигне успех. В този екип често влизат и маркетинг специалисти, дизайнери, психолози и др.

За един ПР експерт е важно да се информира от надеждни източници на информация. Откъде се информирате Вие?

ПР специалистите сме "обременени" професионално от многото информация, която преминава през очите и съзнанието ни всеки ден. Отдавна отминаха времената, когато денят ни започваше с четенето на вестници, днес вече се информираме от източници в интернет, както и от специализираните медиа мониторинг бюлетини, които получаваме за отделни клиенти или бизнес сектори. За съжаление малко останаха българските медии, които спазват независима редакционна политика, проверяват източниците си и чиито журналисти се ръководят от собствената си съвест – броят се на пръстите на едната ми ръка. В наши дни, ПР специалистът трябва да изгради за себе си много стриктна система за оценяване на важността и истинността на дадена информация, както и да "усеща" признаците на задаваща се "комуникационна кризисна буря".

Напоследък, освен да комуникират с журналисти, на много ПР специалисти и експерти се налага да общуват с блогъри. Могат ли блогърите у нас да влияят върху настроенията към определени ПР кампании?

Блогърите са важна част от медиа микса, който влияе на общественото мнение. В последната година-две обаче всеки един от нас е "блогър", поддържайки собствен профил в социалните мрежи Facebook, Linkedln, Twitter или други. Като професионалисти в комуникациите ние следим ежедневно хората, които са "лидери на мнения" в социалните мрежи, в медиите и в обществената среда. Тяхната роля е изключително важна и тя не се обуславя само от броя на приятелите им или от читателите на съответната медиа. Понякога, колкото и брилянтно да сме подготвили и комуникирали дадена ПР кампания, някой от тях може да "обърне каруцата" ни, като зададе изненадващ въпрос или публикува негативно мнение. Ние се опитваме да работим с "лидерите на мнения", така че те да ни познават, да ни вярват и да бъдем партньори.

Вие преподавате ПР и медии в Нов български университет. Какви хора посещават Вашите курсове? Забелязвате ли в тях качества, които ги открояват като ПР специалисти?

В моите курсове се опитвам да покажа на студентите си практическата страна на ПР професията, да ги запозная отблизо с бъдещите им задължения и предизвикателства. Още повече, че за повечето от тях – това е все още една тайнствена и магична професия. Истината обаче е, че в нея има много къртовска и "досадна" работа, упорито търсене и обработване на информация, денонощна работа. С това не искам да ги откажа от ПР професията, а да ги накарам да се замислят, и да бъдат още по-добри от нас.
Много от студентите, които учат ПР в университетите все още нямат голям житейски и професионален опит, и за тях е изключително важно да разберат дали това е тяхната професия, дали те са готови да бъдат сред най-добрите в нея, и дали ще постигнат удоволетворение, когато се занимават с нея. Хубавото е, че сред студентите си виждам много хора, които искат да постигнат успех в ПР професията, и вече има немалко сред тях, които я практикуват успешно. Изключително горд съм с тях! Качествата, които трябва да притежава всеки ПР специалист са: да бъде добър човек, бързо да се учи, да има морал, да комуникира лесно с различни хора, да не престава да се учи.

Какво е бъдещето на ПР професията? Ще продължи ли да бъде актуална?

Аз съм спокоен за бъдещето на ПР професията, защото въпреки технологичните и социални революции, които се случват в и около нас, добрият комуникатор винаги ще бъде нужен и полезен.

Стр. 25, 26

M3 College I 8.02.2013

topnovini.bg I 8.02.2013

Над 50 души – ученици, студенти и преподаватели участваха вчера в PR Thursday (ПР четвъртък) в Шумен.

Организатор на PR Thursday е M3 College, професионален учебен център по PR, маркетинг и бизнес комуникации, а модератор на дискусията бе Милена Стратиева, мениджър „Образование“ в колежа.

Инициативата е по проекта „Шумен – живият град“ в подкрепа на кандидатурата на Шумен за Европейска столица на културата през 2019 г.

Основна тема на срещата бе „Трябва ли да пишем на кирилица в интернет и особено в социалните мрежи?“. Това съобщават организаторите на събитието в Шумен.

На срещата е обсъдено бъдещето на Кирилицата при общуването в интернет пространството, както и това, че младежите днес масово използват Латиницата за комуникация в социалните мрежи.

Основният лектор на срещата Жюстин Томас защити тезата, че зародилата се субкултура сред младите е ценна по свой начин и развива творческото им мислене.

Според присъстващите учители използването на Латиница в интернет общуването не пречи на младите, а лошият правопис на български е плод на неграмотност и недостатъчна подготовка.

В дискусията се включи и омбудсмана на Шумен Иван Капралов, който защити тезата, че Кирилицата няма да загуби своето място в културното пространство на младите българи. Тази позиция защити и Стоян Стоянов, PR директор и собственик на комуникационна агенция ProWay, че използването на латински букви е удобен начин за прикриване на неграмотното писане.

Според организаторите темата е от голяма важност за

Гостите на дискусията участват днес в уъркшопа днес, организиран за ученици от хуманитарната гимназия, профил „Журналистика“, информират още организаторите на дискусията.

Оригинална публикация 

M3 College I 5.02.2013

PR Thursday за първи път ще се проведе в Шумен. Това е ежемесечно събитие с отворени врати, по време на което PR специалисти, бизнес лидери и преподаватели дискутират важни и актуални въпроси. Темата на предстоящата дискусия е „Трябва ли да пишем на кирилица в интернет и особено в социалните мрежи?“.

в. Топ новини, Шумен | 24.01.2013

Hag 90 души посетиха лекцията "За" или "против" споделянето в глобалната мрежа", в която Максим Бехар представи позицията си за ползите и вредите при споделяне на лична информация в интернет и социалните медии. Това стана на четвъртата лекция от проекта "Шумен – живият град". Събитието е част от инициативите в подкрепа на кандидатурата на града за европейска столица на културата.
Темата "За" и "против" споделянето в глобалната мрежа" е част от поредицата публични дебати, свързани с българската писменост и нейната употреба в интернет комуникациите. Форматът на събитието дава възможност на присъстващите да вземат участие в дискусията и да изразят своето мнение, съобщиха от МЗ Communications Group, Inc.
"Използваме facebook от 1994 г. Преди това публични личности бяха политици, спортисти и хора от шоубизнеса. Днес всеки, който има профил в социалната медия, е публична личност и споделя свободно огромно количество информация. Всеки в социалната мрежа е журналист, стига да има какво да каже и да го изрази по разбираем за хората начин", каза Максим Бехар.
Интерес предизвика въпросът за бъдещето на регионалните новинарски сайтове и не е ли интернет инструмент за разсейване. В обсъждането взеха участие Иван Капралов, омбудсман на Шумен, и Юрий Проданов, ръководител на катедра "Журналистика" към шуменския университет.
Почетният гражданин на Шумен Максим Бехар управлява водещата PR компания МЗ
Communications Group, Inc., част от веригата на световната корпорация Hill + Knowlton Strategies, чийто офис в Прага също е под ръководството на Бехар. Той е изнасял десетки лекции в университети както в страната, така и по целия свят.
Сред останалите лектори в рамките на проекта са омбудсманът на Шумен Иван Капралов, професорът по шрифт и калиграфия Димитър Трендафилов, експертите в сферата на маркетинга и PR Стоян Стоянов, Жюстин Томс и други.
Проектът "Шумен – живият град" се финансира от Европейския фонд за регионално развитие и от държавния бюджет на Република България. Той е проект на Община Шумен, който в продължение на една година ще обогатява културния живот на жителите на Шумен и ще работи за утвърждаването на града и региона като център на духовността, знанието и творчеството, съобщават още от МЗ Communications Group, Inc.

Стр. 12 

БНР, Програма "Христо Ботев", Клубът на журналистите | 5.01.2013

Водещ: Обикновено всяка година започва с нещо ново и това няма нищо общо с някогашни гадания и наричания, а с желанието за промяна. Новата ни година започна по старому. Старата я изпратихме тотално оглушало от фойерверките, а новата посрещнахме силно уплашени по същата причина. В прекия и преносен смисъл. Първата медийна тема беше чий е Аспен. До колко обаче този доста шумен по отношение на визията си спор успяхме да разберем? Чии са пък Дюните в Несебър и дали са дюни е твърде спорен въпрос. Ти сън ли си или те има? Чии са дюните или чуй е Аспен? Кой е въпросът. Една абсурдна версия на колегата от Капитал – Росен Босев, прозвуча напълно реално в стилистиката на медийните ни навици от миналата година – абсурдните, неистинските новини да звучат по-реално. Ето я и версията. Експертен екип на института на Дюните към БАН на чело с академик Мичурин аслайдисал Дюна с железобетон и е тръгнал към Несебър, за да установи дали Дюните са дюни или маскирана като дюни арматура. Те ще работят на място заедно с експерти от Националния исторически музей, начело с академик Божидар Димитров, според когото още в пъпа на Месемврия от 7 век е било записано, че въпросният парцел е имало процес за еднофамилни жилищни сгради и жилищна сграда за сезон, обитаване на субекти с обществено обслужване – 124 броя. Още един цитат от мрежата, подписан от Съпротива. Да образоваш ума си, без да образоваш сърцето си, не е никакво образование. Аристотел са цитирали. Какво още се случи в първата медийна седмица. Булсатком връща пари. Разбира се, че това е добре, защото такова трябва да е отношението към ощетените потребители. Кой спира сигнала, все още е енигма. Предполагам си спомняте фразата на премиера, че свобода на словото у нас има, защото никой не спира сигнала. А журналистите могат свободно да му задават гадни въпроси. ѝВ случаят със сигнала най-лошата новина обаче е, че потребителят е лишен от правото да си избира да гледа или не. Очевидно пожелателната констатация от миналата година „медиите не са зарзавати” не губят актуалност и през новата. Всеки собственик, който ги сравнява с това, обижда труда на хората, работещи там и лишава зрителите от избор. Може да ги харесваме, може и да не ги харесваме. Не може обаче да бъдем лишавани от правото да избираме с неясни цели. Това е удобната пътечка, по която собствениците могат да услугват на когото трябва. Медиите може и да забавляват, но основната им функция все пак е да информират. Който ги лишава от това право в крайна сметка ги унищожава и това е тъжно. По света медии фалират, но по други причини. У нас медиите ги гримират като кабаретни артисти, актриси и им вменяват задължението да забавляват. 2012 беше тежка за медиите по света. 2013 май ще е фатална за медиите у нас. За кой ли път си мисля, че правото на хората да бъдат информирани е защитено в Конституциите на демократичните страни не случайно. И не забавлявани, а информирани. Всеки, който подменя това право, има някакви други цели. Да, има производители на зарзавати по света, че и у нас, за които е важно правилото зеленчуците да стават само за продаване. Дали това е добре? Фаталната 2013 ще даде верният отговор. Кой се интересува от това? За съжаление все още малцина, а се отнася до мнозина, защото свободата на словото не е празен девиз. Някак нелепо е търговски спорове да убиват медии и това е механизъм не в полза на хората. Много ми се искаше да оставим Псай в 2012 година. Дали успяхме, не си заслужава да се замисляме. Явно не само ние имаме нужда от нещо непретенциозно, на което да се смеем. Така бавно и полека приватизирахме, че чак и преименувахме стила в Бай Ганъо стайл и всички останали редакции в многобройните скечове. Далеч по-подтискащо музикално дойде новата година с чалга концерти. Какво слушат европейците, ще подслушаме сега от музикалните им чартове. Вие бихте могли пък да споделите във Фейсбук с каква музика посрещнахте новата година. Едва ли има българин, гледащ телевизия, който да не е чул, че телевизията в България става цифрова. Чул значи ли разбрал? Първата седмица на 2013 ще направим едно сравнение как цифрите могат да направят медиите по-добри и достъпни за повече българи. Ще се сравним с Германия и Холандия. Ще си спомним и първите традиции от преди години. В студиото вече са Анета Милкова, член на управителния съвет на БНТ, Капка Тодорова, специален кореспондент на „24 часа” в Есен, доцент Иво Драганов, преподавател в НБУ, НАТФИС и разбира се – медиен експерт. По телефона ще чуем и коментара на Даниела Горчева от Холандия. Чий е Аспен пък ще коментираме със Стоян Стоянов, управител на ПР агенции и бивш председател на браншовата организация. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Илия Тенев, Валя Новакова, Стаматина Никова, Цвета Бахариева и аз Ирен Филева. Останете с нас и коментирайте на Фейсбук стената ни – чий е Аспен, чии с Дюните, какво ще донесат цифрите на хората по отношение на медиите и всичко, което сме пропуснали разбира се като медийни акценти от първата седмица на 2013. Първо визуално и после коментарно първият медиен скандал дойде още в първите секунди на Новата година. Какво видяхме в новогодишното обръщение, как го коментирахме? Признавам си – трудно намерих с кого да коментираме темата, усещането за поредната буря в чаша вода, може би е една от причините, чий е Аспен или какъв е другият въпрос? Добър ден на Стоян Стоянов – управител на ПР агенция и миналата година председател на браншовата организация. Здравейте!
Стоян Стоянов: Здравейте!
Водещ: Ами чий е Аспен или друг въпрос да поставим?
Стоян Стоянов: Аспен си остава американски според мен, но самият гаф на президентската администрация и по-скоро на неговия екип мисля, че е дошъл в много лош момент и не трябваше да се допуска това нещо. Защо? Ние прочетохме – по-голямата част от хората не слушаха новогодишното обръщение, по-скоро го прочетоха след това в интернет, е много добро. Има интересни неща вътре. Но визуално и чисто концептуално мисля, че президентската администрация сгафи доста сериозно. Реакцията след това – липсата на отговор от ПР екипа на президента. Защо се е получило така? Чия е снимката? Защо тази дребна грешка успя да обърне колата в началото на новата година? Ние не получихме никакъв отговор и мисля, че това непростимо.
Водещ: Всъщност смятате, че тази буря в чаша вода ще продължава да занимава медиите?
Стоян Стоянов: Със сигурност ще продължава да занимава медиите. За жалост за сметка на други по-големи проблеми, които има обществото в момента, които също така са медийни и също така липсва важна реакция от страна на хората, които са замесени в тях.
Водещ: Ами да очакваме някаква реакция. Благодаря на Стоян Стоянов, управител на ПР агенция и миналата година председател на браншовата организация. С него си говорехме за Аспен. Сега добър ден на члена на управителния съвет Анета Милкова, на БНТ. На Иво Драганов, медиен експерт и на Капка Тодорова. Сега ще прескочим протокола. Да продължим ли с коментарите за Аспен или да се насочим към цифровизацията, за която се чуха твърдения, че осколките и вече създават проблеми с сигнала.
Иво Драганов: Да кажем две думи за Аспен, защото вътре се съдържат две-три нива, които са важни да се разчленят. Първото е в съдържателен план – никой не оспорва речта на президента. Напротив тя може да се каже, че е много добра, много по-добра от кухите речи на неговия предшественик. Второто обаче, когато имаш телевизия, няма да се уморя да го повтарям, водеща е визията. И трябва да имаш усет за драматургия, трябва да имаш усет за режисура и трябва да имаш усет за художествено пространствено оформление. Мястото, което бяха избрали е претенциозно. Формата презентация въобще не се вписваше в достойнството на президентската институция и третото, което е според мен най-влудяващо, никой в България, ама никой не желае да поеме отговорност. Идваш и казваш „подцених ситуацията, тръгнах по страничната писта да бъда оригинален и да разчупя матрицата, което само по себе си е хубаво, но всеки трябва да знае, че експериментът сам по себе си не е стойностно средство за постигане на стойност” и в крайна сметка да кажеш „съжалявам, преценете дали мога да продължа по нататък да бъда полезен със своето знание”.
Водещ: Ами ще очакваме да чуем нещо такова. Капка Тодорова.
Капка Тодорова: За този проблем, може би с проблемите окол;о Булсатком, БТВ и всичко, което ти засегна в началото. Аз като вестникар специално най-много се впечатлих от тази тотална липса на уважение към авторски продукт. Т.е. тази снимка, как може администрацията на най-висшата държавна институция в България, да не използва авторски продукти на български фотографи? Има БТА, има десетки фотографи, десетки агенции. Да…
Водещ: Всички отговаряха, че това е на „Балкантурист” сайта.
Капка Тодорова: Да, това си е техен проблем също. Смисъл, когато работиш… Смисъл трябва да работиш с професионалисти. Аз не съм фотограф, аз съм пишещ журналист. Когато имам нужда от снимка на Ангела Меркел примерно или я купувам от съответната агенция, или плащам на фотограф да го направи или аз самата, ако съм обучена, и снимки правя, но това е авторски труд. И мен това ме притеснява. Това абсолютно неглижиране на авторския продукт. Т.е. той по никакъв начин не се уважава, примерно в този случай фотографския труд. Защо да плащаме на агенции или на БТА, а би трябвало според мен, да.
Иво Драганов: Това е подценяването на ситуацията. Как е възможно?
Капка Тодорова: Защо да взимам професионалисти, като мога да бръкна в интернет. Това бъркане в интернет, защо да плащам, като може и да е безплатно? В крайна сметка е автогол за всички.
Иво Драганов: Ама става инфантилно. Не е отговорност към даже не само не е отговорност – това го казахме вече. Не е осъзнаване на изключителното символно значение, което има президентската институция. Когато президентът каже нещо, това е изключително важно за българската нация.
Капка Тодорова: Именно. Тези речи са като визитна картичка. Смисъл това за един президент, независимо на коя държава или най-висшата институция, тази реч винаги е важна.
Анета Милкова: Аз ще си позволя само да… Тъй като БНТ беше замесена от части в ози случай.
Водещ: Като изпълнители.
Анета Милкова: Като изпълнители. Разбира се традиционно речта на президента се записва от БНТ. Чисто технически и технологично ние обезпечаваме едно такова нещо. Разбира се няма съмнение в това, че екипът на президента поставя изискванията, контролира изпълнението и в известна степен БНТ не може да поеме отговорност за…
Водещ: Да не влизаме в хипотези, че БНТ редактира президента.
Анета Милкова: Няма такава хипотеза. Никога не би си позволила медията да се намеси по какъвто и да е начин в едно такова нещо. Колегите, които са работили, са професионалисти и в това нямаме никакво съмнение. От чисто техническа гл.т.при нас нямаме съмнение за нарушаване на технологичната дисциплина. Но аз съм съгласна с господин Драганов, който каза, че е хубаво в една такава ситуация да има съобщение от страна на институцията. Не за друго, а за да може по някакъв начин темата да приключи бързо и да не продължава безсмисления диалог кой е виновен, защо е виновен, как се е стигнало до тук. Грешки се допускат. Важното е наистина бързичко да се вземе решение как да се финализира този случай.
Водещ: Нека сложим временно точката с надежда или да получим Аспен, или да получим извинение. Шегата на страна. Господин Драганов, от къде тръгна цифровизацията в България? От кога се заговори за цифровизация? Нека да се опитаме на кратко да напомним?
Иво Драганов: Ще кажа, ама с една молба за едно изречение, защото… Въпросът за Дюните. Аз се извинявам на всички, които ходят в момента да проверяват с очите си дали са дюни или не са, но има учебници по география и специално в специалностите икономика на туризма или организация на туризма има един учебник туристически ресурси. Там пише какво богатство природно са тези Дюни.
Водещ: Нали разбирате, че Балкантурист са замесени ще стане като…
Иво Драганов: Не са замесени и слава Богу. Защо в момента никой не се обърне към академичната общност, която може би има по-скоро изградено научно мнение, отколкото тази на изключително съмнителните предприемачи, замесени в ситуацията. Сега, цифровизацията. Три изречения за начало. Цифровизацията тръгва като идейна платформа от времето на европейския комисар, първият европейски комисар по телекомуникации Мартин /…/ – един изключително интелигентен мъж, който постави на дневен ред тази конвергенция между телекомуникация, електронни медии, хай тек. Сега, тя не му е паднала от небето. Тя се осъществява на 7 юли 1980 година в 13 часа от Ед Търнър и неговия шеф на новините на CNN първото им излъчване. Шонфелд, които за първи път изпращат сигнал на сателит, свързват се с 8 живи гледни точки, така наречените днес SNG-ТА и успяват да сътворят една емисия. Идеята обаче на Ед Търнър не е била конвергенция, а това, че има пакет от спортни права и филми и как да заобиколи американските забрани за наземно разпространение. Общо взето един интелигентен ход. Така, за нас – съвсем на кратко. 99-та година ние сме на едно ниво като проект и развитие, т.е. научната мисъл на България в областта на телекомуникациите е била абсолютно адекватна с немската и ние имаме, значи няма да го забравя, това е някъде юни месец в Страсбург, всеки си казва до къде е. Тогава изцяло цифрови бяха Швеция, Италия бяха почнали, Германия с /…/. Те имаха три цифрови острови. И ние планирахме три цифрови острови – София, там Пловдив, Варна. Шлагер беше нещо, което вече е забравено, защото фалира – първата наземна платформа в Англия – on digital между /…/ и /…/ телевизии. Което поставя въпроса чии да са мултиплексите. Изключително важен въпрос, който у нас се заобикаля. Така че ние имаме една много дълга и тягостна история, която по стар народен обичай до този момент се намира на ключовото, стратегическо място „под крушата”.
Водещ: Но казвате, че около 99-та година сме били на едно ниво с Германия.
Иво Драганов: Да, като проекти бяхме абсолютно с германците. Беше ми удоволствие да чуе. Чухме поздравления от тях, напътствия и т.н. Но има нещо, което е много важно. В Германия госпожа Тодорова ще каже много по-компетентно от мен, когато се напише нещо, то се изпълнява. Те са прочути със своята трудова етика и със своя ангажимент, и най-вече със знанието да поемат отговорност. Ние отговорност не поемаме и от там всичко пропада в България. Значи ние го написваме и стигаме до крушата с написано нещо обаче.
Водещ: Капка, как стоят нещата с цифрите, хората и медиите?
Капка Тодорова: В Германия цифровизацията приключи и април края, 30 април 2012 година…
Водещ: Както си говорехме в предварителния разговор, без никакви скандали.
Капка Тодорова: Да, нямаше скандали. Аз исках да се подготвя за предаването и много търсих някой скандал, който вероятно аз съм пропуснала си мислех, докато съм там,но не. Нямаше скандали. От 1 май всичко е дигитализирано. Сега дали обикновен германец разбира в детайли какво точно се е случило и защо, и как – това вече е една тема. Тя винаги, според мен телевизията, там са по-големите експерти, но тя ще става още по-сложна технологически. Според мен не е нужно за всеки отделен гражданин да знае в подробности и в детайли техническата страна на нещата. Ако има лукса да живее в страна, в която тези неща не се правят такива невероятни скандали, каквито вече започнаха в България. Ако тази война между Булсатком и БТВ е някакъв предвестник на предстоящата битка за…
Водещ: Най-вероятно. Как стоят нещата в БНТ? До къде…
Иво Драганов: Аз само да попитам госпожа Тодорова нещо, защото е важно. Намесили се в немската цифровизация офшорни компании?Имате ли някаква представа?
Капка Тодорова: Значи, ако такова нещо се разкрие, немската държава ще бъде разтърсена из дъно за такъв обществен скандал. Смисъл аз ще кажа капитал не е като пари, а капитал като едно от основните права на гражданите да бъдат информирани. Да, там държавата има основен контрол върху това благо и право. И няма начин това благо или право да бъде офшорно.
Иво Драганов: Да уточним платформата, за това се намесвам. Когато общественият интерес е водещ, а това е мисъл на Цицерон, тя не е моя, всичко общо взето върви в прав конкретен, точен ред. Когато е намесен частен, неизвестен интерес на някакви офшорни компании, проблемът е глобален и не е само в България, нещата опират до това, което ние наричаме скандал. Да, скандал. Скандал е.
Водещ: Сега, задачата на БНТ сигурно ще бъде трудна, защото Вие ще трябва да се договаряте с един човек, госпожо Милкова.
Анета Милкова: Ами по-скоро с едно юридическо лице, което спечели търга за мултиплекса, на който ще бъдат качени обществените оператори БНТ и БНР със своите програми. Имаме по закон изискването договорът да бъде подписан до 31 януари тази година. Това е съвсем скоро. Тъй като от март месец започват излъчванията. Пробните, така наречени.
Водещ: И всъщност по закон Ви е посочено с кого да сключите договора.
Анета Милкова: Да, в известна степен това предопределено е с избора на процедурата, когато фирмата, която беше избрана, по настоящем разбираме, че има някаква промяна в собствеността. Но така или иначе ние продължаваме и преговорите се водят все още за доуточняване на чисто техническите параметри, за които се информираме по отношение на тяхната лицензия. Но естествено това, за което господин Драганов говори, че договарянето ,когато става въпрос за обществен оператор и обществен интерес, с частно юридическо лице е много тежка задача, така да се каже, защото водещото трябва да бъде да се запази общественият интерес. И да се гарантира излъчването.
Иво Драганов: Чакам всеки момент някой да обвини държавата в скрита държавна помощ, защото това е източване на БНТ и БНР по посока на частно лице. БНТ и БНР трябва да си имат свой мултиплекс.
Анета Милкова: Може би това е, което е важно да кажем, че в Германия от разговорите, които водехме съвсем наскоро, разбрахме, че собственост на обществените оператори са мултиплексите. И те самите предлагат, предоставят на своите мултиплекси търговски оператори, за да разнообразят предлагания пакет програми. И това е от значение за тяхната технология. Докато при нас случаят е друг и имайки в предвид факта, че и /…/ беше предавателният комплекс беше приватизиран на времето, заедно с БКТ, тогава още беше заложено това нещо и ние и до ден днешен работим с частно лице, юридическо.
Водещ: Всъщност това много пъти е било коментирано още от самото начало, от години.
Анета Милкова: Да, може би в Румъния, когато беше приватизирана тяхната телекомуникационна компания, се установи, че това би било проблем за техните обществени медии и беше изкупена отново, върната от държавата, като тя я закупи отново, за да бъде собственост на държавата. Не за друго, ами за да можем да изпълним онова изискване по закон, с което трябва да гарантираме излъчването. И тъй като, когато вече имаме частно юридическо лице, е хубаво да можем да гарантираме действително една идея, която се обсъждаше от години, за това да бъдат дадени разходите за разпространение, за да може направо и от държаният бюджет да бъдат изплащани. Те не са задължение вече на конкретния оператор.
Иво Драганов: Още, когато работех в телевизията, бях поставил на борда въпроса БНТ да си изкупи предавателите, защото това е най-логичното нещо то да затвориш своя цикъл на разпространение. Иначе образно казано в момента БНТ е в състоянието, в което е и българското кино. Филми се произвеждат, обаче салоните бяха приватизирани, превърнати в бинго зали и тези филми няма къде да се разпространяват. Сега по същия начин и БНТ. Значи БНТ аз го заявявам най-отговорно, че ако остане в ръцете на частно юридическо лице, то ще бъде изнудвано с много огромни суми.
Водещ: А всъщност как според Вас трябва да бъдат разпределени телевизиите в мултиплексите, така щото да няма подобни, те даже не са и съмнения.
Иво Драганов: Те не са съмнения. Напротив, мога да напомня, че когато българските вестници много активно коментираха този процес на приватизация, защото както каза госпожа Милкова, това е изключително важна точка от развитието в погрешна посока на този процес, там се спрягаше името на един съветник на господин Станишев. Това е истината.
Анета Милкова: Винаги има някакви имена, за които се говори.
Иво Драганов: И едни персони от ДПС.
Анета Милкова: Но тъй като това се случи твърде отдавна и отдавна темата спря да се коментира за собствеността на предавателите, сега по повод на мултиплексите, на качването вече на програмите на мултиплексите възниква отново, тъй като предстои договор, дългосрочен, който трябва да бъде подписан.
Водещ: Т.е. направили сме един кръг около крушата и отново сме се настанили под нея.
Иво Драганов: Аз разчитам много на протеста, който господин Христо Грозев отправи до ЕК за тази проверка на целия този процес. Осъзнавам, че интересите там се измерват с рамките на около милиард, което означава, че никой няма да отстъпи, никой няма да върне комисионните, но се надявам българското правителство в момента да оцени сложността на ситуацията и да пусне четвърти мултиплекс специално за обществените медии, които да имат възможност да го отдават под наем и по този начин да издържат своя пренос и на частни телевизии. Мисля, че така ще бъде и вълкът сит, и агнето сито. Да речем, че не агнето, ами цялото стадо.
Водещ: Нека сега, ще Ви помоля да си сложите слушалките, за да чуем как стоят нещата с гледането в Холандия. Добър ден на Даниела Горчева.
Даниела Горчева: Добър ден на Вас, на Вашите гости, на Вашите слушатели.
Водещ: Медиите са цифрови в Холандия. Имаше ли скандали, има ли проблеми?
Даниела Горчева:Ами ние нищо не сме забелязали. Всъщност оказа се, че Холандия е втората страна в Европа, която превключва от аналогова към цифрова телевизия. И това става на 10 срещу 11 декември 206 година. И честно казано нищо не сме забелязали тук. Смисъл забелязахме, че нека да кажем поне за Вашите гости, Вашите слушатели каква е разликата между аналоговата и цифровата телевизия например. Просто разликата е в това, че аналоговата телевизия предава максимум 30 канала, които могат да бъдат гледани, докато дигиталната, цифровата телевизия предлага над 100 канала. Освен това предлага много по-добър и ясен образ. Много по-чист звук, сигнал и т.н. И има интерактивниѝ възможности, канали с високото качество и т.н. Също може човек да използва електронна програма за…
Водещ: Чий е мултиплексът, на който са качени обществените медии в Холандия?
Даниела Горчева:Ами значи аз не знам точно технически, но те са свободни. Медиите в Холандия могат да се получават от всеки. Вече за останалите канали човек трябва да доплати, но по принцип вече технически точно какво и как са го направили, това … И никой нищо не е забелязал. Няма приказки, просто се случи.
Водещ: Някак просто се случи. Благодаря на Даниела Горчева. Как са обществените германски телевизии. Чия е собствеността на мултиплексите им?
Капка Тодорова: Тя е държавно-обществена. Тук т.е. и за Германия, и за Холандия мога да вметна и си помислих тук като се разказваше за какви пари става вероятно дума, с мултиплексите. То в крайна сметка май по-евтино излиза май БНТ да си изстреля сателит просто. Около 100 милиона мисля, евро, че е това.
Анета Милкова: Тъй като ние сме бюджетна организация, получаваме 70 милиона, които са за всичко – за продукция, за поддръжка, за всичко. Нямаме тази възможност за подобни инвестиции.
Капка Тодорова: Ами то и на българския данъкоплатец ще му е по-лесно да събере милион на един път, отколкото…
Анета Милкова: Това е проблем със собствеността, сериозен, но извън него всъщност трябва да кажем, че цифровата телевизия действително ще бъде безплатна за зрителите и голямото предимство ще бъде действително по-големият брой безплатни канали, които ще могат да гледат зрителите.
Водещ: Колко време те ще бъдат безплатни обаче е един друг въпрос, който едва ли сега можем да му отговорим.
Анета Милкова: Само цифрово излъчване, да, но това не засяга кабел и сателит, поне на този етап. Но отѝ това, което касае българския гражданин всъщност, е важно да споменем информационната кампания, която в момента тече.
Водещ: Ние ще стигнем и до тази информационна кампания. Как е минало в Германия? Как минава у нас? Защото тя едва ли има човек, който да не е чул, че кабелът на антената се включва от едната страна, кабелът на телевизора от другата страна – и това е. За това колко е това, ще продължим след малко. Останете с нас. И защото цифровизацията и начина на достигане на медиите до хората е важен за нас, правим едно малко изключение за слушателски въпрос. Добър ден. Кой ми звъни?
Венелин: Здравейте, казвам се Венелин от гр.Троян. Редовен Ваш слушател съм. Радвам се, че отново сте с горещата тема, от която се интересуват много хора. Имам един няколко по-точно въпроса. И по-точно радиото и в петък сутринта, Вашето радио говореше за цифровизацията на телевизията. Ние като слушатели на радиото, ще имаме ли някакви сътресения, т.е. с досегашните си апарати, ще можем ли да приемем цифровото радио, тези мултиплекси?И следващ въпрос, който е също е много важен за населените места, в които има много по-малко до сега ефирно разпространявани радио станции, хората ще имат ли достъп до много повече, за което, това са аналогични въпроси, които коментирате и включително за телевизията? Благодаря Ви.
Водещ: Господин Драганов, Вие да отговорите.
Иво Драганов: Много зависи да Ви кажа. Хората вече работят със сателитно радио, с всякакви други такива модерни форми. Много зависи от това какъв приемник имат. Това ще е първото нещо. Второто, наистина всички говорят за телевизията по най-простата причина, което каза Бил Гейтс, който владее изображенията – владее съзнанието на хората. По-смислената медия, която предизвиква размисъл, защото се изисква усилие да я възприемеш, е радиото. Докато картинки всеки може да разглежда, без звук и усилия. Значи радиото остава на заден план и никой не казва при много свития рекламен пазар по какъв начин хората ще намерят инвестиции, за да заплатят своето качване на мултиплекс. Второто. Тези мултиплекси, които говорихме, те трябва да бъдат 12 регионални и 3 национални, въпреки че са ни дадени 10 национални. При МПЕК 4 ние ще можем да качим толкова много телевизии и радио станции, че ще остане огромно свободно пространство. Ако възприемем цифровата платформа МПЕК 4 мисля, че е логично да се направи. Ако инвестираш, инвестирай в нещо по-ново. Значи колегата Ви е прав да се безпокои. Аз не мога да го успокоя, защото не мога да дам готовата рецепта по какъв начин радио станциите ще се справят. Вие виждате, до сега се мълчи и се говори само за БНР и БНТ. Защо? Първо да видим каква промяна ще настъпи с тази цифровизация. Значи в технически план ще имаме едно съвършено качество и пренос на много по-голяма информация на много по-малко място. Това е логиката за, изискванията на ЕК да бъде сключена аналоговата телевизия. Второ техниката е по-евтина, много по-евтина, независимо, че сега те ще трябва да платят голяма сума, за да минат формата SD1690 на HD и след това на Full Definition, ама няма как това да се избегне. Вторият въпрос обаче, който според мен някои кардинали в сиво оценяват много внимателно, това е философският проблем. В моите очи специално зрителят на телевизията и тук си признавам, не мога да кажа за слушателя, не съм бил свидетел и експериментатор на такива случая, зрителят ще може да се намесва активно в крайното съдържание на продукта. Първото, което той може да направи, е да си извади на своя телевизор, примено, ако гледа Ф1, 38 прозореца и да наблюдава предаването от тази камера, която на него му харесва.
Водещ: Т.е. уволнява режисъора.
Иво Драганов: Да, той елиминира и съучаства заедно с режисъора и във финалния монтаж. Това при спортните предавания. При директните предавания на крупни културни събития, примерно Виенския концерт, който беше 5 часа, Вие ще може наистина да изберете да наблюдавате флейтата или виолончелото, или диригента, или солиста, или залата, каквото си поискате. Значи това вече прави зрителят не пасивен обект, а активен субект, който е активен естествено. Второто – акцентът пада не върху твърдата аудитория, а върху меката аудитория. Т.е. аз имам слабост към публицистика, излизам и записвам на моя телевизор какво да ми запише. Задавам му какво да ми запише. Значи сутрешното предаване на тази телевизия, на тази, на тази и така.В Англия вече Мърдок и BBC предлагат такава опция. Да ти бъдат записани предавания, като 50 паунда струва удоволствието. Висока цена, но в замяна на това получавате над 500 перфектни телевизии, от които колкото и да е страшно, Мърдок имат едни fox art, които са фантастични канали. То е просто удоволствие да имаш достъп до тях. Значи това е философията. Намесвам се и в режисурата, и в програмирането. Край. Аз си програмирам канала. Не могат те да ми задават, каквото преценят. Значи изискванията към режисъорите, към операторите и към програмните директори ще се сменят драстично. Това, което е било достатъчно до сега, няма да е. И последното е във финансов аспект, което произлиза от това. Естествено, че аз ще елиминирам изключително глупавите търговски съобщения, сиреч рекламите. Значи аз ще си запиша моя канал и тези реклами там няма да присъстват. Това означава, че хората, които правят реклама, ще трябва да направят и следващата крачка след product placement, а именно драматургичното имплантиране на рекламата в съдържанието да стане такова, че аз да не мога да го елиминирам. Това съществува в Америка. Значи това са трите много важни аспекта, върху които трябва да се размисли. Естествено е обаче, аз си мисля, че властта никак няма да е доволна зрителят да бъде не пасивен, а активен, и ще се опита да го рестриктира по някакъв начин и този начин се нарича именно частните цифрови платформи.
Водещ: Всъщност властта трябва да е недоволна, за да не бъдем от едната страна с властта. Нека сега, след като разбрахме в САЩ как вървят тенденциите, да се върнем обратно за мъничко до Холандия и до Даниела Горчева. Даниела?
Даниела Горчева: Да, здравейте отново. Може би не разбрах добре въпроса, но ако въпросът беше как получателите започват да получават дигиталната телевизия? Това ли беше? Как се премина от антените на покрива към сифровото приемане? Значи по принцип това нещо се уреди чрез общините, предполагам, защото в Холандия сега например, значи 2006 наистина си спомням – нямаше никакви сътресения, обаче сега например общината плати тук оптичния кабел, т.е. предложи безплатно свързване на всяка къща, домакинство с оптичен кабел. Този стъкления, по който можеш да получаваш. А вече е твой избор дали ти, когато… Ти като абонат можеш да я получаваш по три начина – през кабел, през сателит и по стария начин. Но вече тези обществените телевизии те се получават винаги свободно. Ако човек иска някакви други канали, вече си търси чрез комерсиалните…
Водещ: Имаше ли кампания, спомняш ли си, Даниела?
Даниела Горчева: Не, не си спомням. На времето мисля, че е имало нещо като модел за получаването на дигиталния сигнал, обаче не е задължително, защото имаше всякакви начини, но става въпрос, че тази дигитална телевизия, която ние почнахме да получаваме, ние не сме забелязали. 2006 не си спомням почти никакви притеснения.
Водещ: Ами така са организирани нещата, че технологичните подробности да не пречат на хората да живеят по същия начин.
Даниела Горчева: Има нещо много важно. Аз наистина не си спомням толкова приказки. Днес разбрах, че Холандия е втората страна, която минава от аналогова към дигитална телевизия на 10-11 декември 2006 година, но тук, когато нещо се прави, и когато то засяга хората много дълго и много внимателно и подробно се обяснява на всички. Дори се получават писма в къщи, когато има някакви неща, които го засягат. Докато в България за каквато и тема да започнете, ето, българите в чужбина, те /…/ че отново дължали някакви /…/
Водещ: Ясно да се върнем сега в Германия, за да разберем там зрителите дали им обясняваха най-подробно от телевизионния екран под формата на клипове. Какво предстои?
Капка Тодорова: В Германия последните 6 месеца мисля, месеци наред при всички положения, вървеше един течащ надпис, който с приближаване на датата 30 април 2012 година течеше все по-често и последните дни, последната седмица непрекъснато, който призоваваше хората, които … Припомняше всъщност, че от 1 май, който не се е погрижил за модем или няма нов телевизор, защото новите телевизори всъщност сами си приемат този сигнал, трябва да се погрижи за това.
Водещ: Всъщност.
Иво Драганов: Още по времето на госпожа Меглена Кунева имаше едно изискване в ЕС, което се спазваше стриктно. Всички, които продават телевизори, са длъжни да напишат на телевизора, че той е съвместим с процеса на цифровизация или че е несъвместим, при което цените на тези несъвместими паднаха драстично, докато другите се запазиха. И голяма част от тази кампания, която у нас протича безсмислено, там беше фокусирано именно по отношенията покупка на нов телевизор. Значи когато си купува човек нов, той е наясно, че това ще бъде инвестиция за следващите 5-10 години и той ще може да се справи.
Водещ: Дали има връзка между спада в цените на телевизорите у нас и тази кампания?
Иво Драганов: О да. Да, да. Пряка връзка, само че никой не я харесва.
Водещ: Изненадахме може би някои слушатели, които са се радвали на времето, че са си взели такъв телевизор. Може би това е, което трябва да влезе в тази кампания. Анета, какво предвиждате да казвате на хората за тази цифровизация, защото…?
Анета Милкова: БНТ има изключително голям интерес към това максимално добре да бъдат информирани българските граждани. За цифровизацията и за този преход от аналогова към цифрова ефирно излъчване. Става дума през цялото време, защото това в някаква степен, в голяма степен влияе върху т.нар.аудитория, група, която ние измерваме, следователно влияе и на нашите рекламни приходи. От тази гл.т.освен тази чисто търговска страна, в цялата тази ситуация ние имаме чисто обществена функция. Обществената ни функция е да стигнем до по-голям брой хора с цел да можем да информираме по-голяма част от населението за важни неща. Пак трябва да кажем това, което ти спомена в началото на предаването. Когато говорим за информация и за информиране, не става дума за развличане и развлечение. Една голяма част от телевизионните канали предлагат по-скоро развлечение. Комбинирано тук таме с малко информация, но концепцията на обществената телевизия е съвършено различна. Идеята ни в този процес на цифровизация е да стартираме тематични канали, телевизионни така, както е в други обществени телевизии, които имат възможност да инвестират и правят културен, образователен, младежки, детски канал, спортен. Това, в което ние ще установим, че ние имаме най-добър възможен ход и човешки ресурс, и техническо обезпечаване, натам ще вървим. Разбира се процесът на дигитализация, както каза господин Драганов, ще изисква чисто техническото и технологично обновление до голяма степен на БНТ.
Водещ: Това струва доста пари.
Анета Милкова: Да, ние сме започнали този процес така или иначе, но той ще продължи още години.
Водещ: Явно, че темата много интересува хората. Хайде още едно изключение за още един слушателски въпрос. Кой ни звъни? Добър ден.
Стоян: Добър ден. Стоян, честита нова година! Искам да Ви попитам сега за цифрова телевизия Blizoo, която е, тя е кабелна, по нея могат да се ловят и радия включително. И тя ще продължи ли да съществува?
Водещ: Да, това няма нищо общо. Да, ще продължи да съществува, но ключовата дума в случая е „безплатно”. Да, безплатно е ключовата дума, защото цифровизацията осигурява възможността на хората да продължат да гледат по-качествена телевизия и в случая говорим за безплатното, а не говорим за различните кабелни оператори, които довеждат по някакъв начин. Моля?
Стоян: Няма да има нужда от допълнителна телевизия?
Водещ: Ами предполагам, че в един момент няма да имате нужда и да плащате, при положение, че можете да получавате нещо безплатно. Тук става дума за това. Благодаря Ви за обаждането. Господин Драганов, кой трябва да отговори на този много важен въпрос за телевизорите и за възможността им, така или иначе намекнахме, че телевизорите с изгодни цени не са може би тези, които ще могат?
Иво Драганов: Ами това беше европейско изискване, не мога да го цитирам, но категорично го знам. То е от 6-7 години, дори и повече. Може би преди да влезем в ЕС. И беше много ясно. Всяка държава от ЕС и кандидат членките 3 години преди преминаването, дена switch off, както го наричат, защото те акцентират върху изключване на аналоговата, трябва да задължат всички, които продават телевизори и радио приемници, на тях да напишат ясно и категорично – този става за цифровизацията, за цифровия приемник, този не става.
Водещ: Най-вероятно сме били в Аспен тогава или?
Анета Милкова:
Капка Тодорова: Не, но все пак може би да успокои малко хората, тъй като аз не знам от колко години, но поне от 6-7 години не се произвеждат телевизори, които да не са съвместими. Проблемът е България, е че домакинствата често…
Водещ: Има малко по-…
Иво Драганов: Смахната история в един момент, когато малко хора знаят и това оскъпяваше приемниците. Те бяха така адаптирани, че да приемат и аналогова и цифрова. Както в един момент и то от доста време телевизиите работят цифрово и след това превключват от сигнала към аналогово, за да го излъчват. От територията на забранени.
Водещ: Кое е най-важно обаче, кое е хубаво да влезе в тази кампания, която струва не малко пари?
Иво Драганов: Не, най-важното за мен е ние да преминем на цифрова телевизия. Защото ще Ви кажа нещо. Значи моята гл.т.към света е следната – виртуалният свят все повече измества реалния свят. Значи каквото кажат за теб, каквото направят хората, внушение, хората повече вярват на това, което е казано по телевизията, от колкото на това, което се случва. Ние, ако не преминем към цифровизация, ще бъдем несъвместими с европейското телевизионно пространство. И сега има малко сигнали от България, и материали, и те повечето са в негативен смисъл. В този аспект пък мога да кажа един страшен – изключително тежкият, тромав, неефективен и бюрократичен ЕС. Ако те имаха някаква мечта за своето развитие и бъдеще, до сега трябваше да направят задължително, особено в този процес на цифровизация, защото ако се изпусне той, никога няма да имат такава възможност да направят един паневропейски телевизионен канал и едно паневропейско радио. Значи на времето, когато съм бил програмен директор в БНТ, ние направихме ден на България по TV5 и гледаха около 100 милиона зрители. Това беше много окуражаващо. Този паневропейски канал аз си го представям така – всеки ден една държава ще разказва за себе си. Обърнете внимание – сама ще разказва за себе си. А не друг да преразказва за нея. И това ни го подсказа на времето още госпожа/…/ Не умеете да разказвате за себе си.
Водещ: Да обаче това е мечта по-скоро.
Иво Драганов: Нека да кажа още една дума, което е много важно. Ние говорим за техническият аспект, а според мен е много по-важно е какво съдържание ще гледаме. И в момента СЕМ би трябвало да направи, както на времето НСРТ направи – критерии за прелицензиране на абсолютно всички телевизии, които ще се качват на цифрова платформа.
Водещ: Ще питам още в следващия брой някой от СЕМ. Капка, има ли някакъв аналог в Германия, при положение, че има цифрова телевизия, на кабелните абонати?
Капка Тодорова: Да, тя продължава. Има кабелни оператори. Аз точно сега така искам, малко и след това, което разказа Даниела Горчева за Холандия, все пак малко да успокоя българските зрители, слушатели, че ние не сме /…/ защото така човек остава с впечатлението, че там е някакъв друг свят, в който всичко се случва без никакви проблеми. Холандия е по-богата държаява от Германия. Вероятно могат да си позволят общините да поемат този разход. В Германия кабелът, прокарването на кабела, всичко си плаща отделния човек. Това е част от наема. Дори, когато се мести, там хората живеят основно под наем, в договора ти пише какъв е точно – сателит ли е или кабел. Всичко това е уредено и с наема ти се одържа и тази малка такса. Като обществените телевизия в Германия освен това имат също такса. Телевизионна такса около 10 евро мисля на месец, нещо такова беше, се заплащат именно, за да могат те да имат този бюджет за обществено полезни и интересни теми, които не винаги са невероятния /…/, в който всички се включват нали. Исках само тук да се включва и към тази паневропейска телевизия. Може би един такъв, едно такова начало е телевизия АРТЕ, която е френско-немска, която Франция, Германия те се държат за доброто разбирателство и приятелство на базата, на което целия ЕС възниква, но по АРТЕ примерно аз съм гледала много хубави предавания за България, включително и български филми. Много рядко, но… И унгарски и всякакви. Така че…
Водещ: Дежурните рейтингови новини за нас, което е нещо… Анета ще успеете ли да се договорите?
Анета Милкова: Аз силно се надявам, че тези задачи, които са със сроковете се изпълняват. Въпросът е колко успешно и колко добре ще бъдат защитени обществените интереси на БНТ. Но другото, което исках да кажа по повод на предимствата, това е за хората в неравностойно положение, които винаги са представлявали една група, която е по някакъв начин неглижирана и възможностите, които дава цифровизацията е всъщност да се правят субтитри на почти всички предавания в зависимост от това разбира се какво се планира. Ние планираме да въведем тези технологии, защото новините, публицистиката особено. Това са неща, които интересуват всеки. Има много хора, които имат необходимост от подобен тип допълнителни услуги, които ще бъдат част от тези новости. Но та когато говорим за приноси в националния ПР, щеше да е много хубаво, ако по подобие на американските политици, които напоследък забелязваме, че при извънредни обстоятелства до тях винаги има човек, който прави този жестомимичен превод за хора в неравностойно положение. От година насам аз забелязвам това нещо, но неотлъчно до тях има човек, който го прави. Т.е. ако телевизиите въведат тези неща и ако поне обществените оператори се погрижат за основни акценти в програмата да достигат до масовия зрител, би било чудесно.
Иво Драганов: Според мен основния проблем обаче, не е ваш, са функционално неграмотни нашите любими зрители. Аз съм писал една книжка, която има данни – 43% нямат завършено основно образование.
Водещ: Всъщност тази функционална неграмотност се заключва в това да четеш. Четеш текста, но не го разбираш. Малко ни се получава работата като картинката на Аспен или някоя друга картинка, или все пак да разберем Дюните чии са или че са Дюни?
Анета Милкова: Има може би някакво основание в това, което казва Иво Драганов, но казвам, че има една част от хората, които действително поради възрастови вече особености. Трябва да може да се направи, а дали вече те ще го ползват или не, това е друга тема.
Водещ: Хората трябва да имат избор. Нека така да завършим, защото има секунди до края. Разбира се няма да пропусна да Ви пожелая да бъдете свободни и да правите всеки ден, защото свободата е нещо, за което трябва да работим всеки ден. Хубав съботен следобед Ви желаем – Илия Тенев, Валя Новакова, Цвета Бахариева, Стаматина Никова и аз Ирен Филева. Хубав съботен следобед.         

M3 College I 23.01.2012

Събитието PR Thursday отново ще се проведе в Аулата на Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Когато имате прекрасна идея и изготвен план да я реализирате.

Когато сте се събрали мотивирани хора и сте сформирали екип.

Когато сте намерили нужните инвеститори.

Или все още не, но когато вярвате във вашия успех…

Липсва ли ви нещо?

Ако се надявате, че това е достатъчно, за да стартирате нов бизнес, макар и да нямате много опит, именно на октомврийския PR Thursday ще разберете колко е важна липсващата комуникация.

С предприемачи, вече преминали по несигурния път към успеха на своя бизнес, и с други експерти ще дискутираме защо ролята на комуникацията при представянето на идея и при убеждаването на потенциални инвеститори може да е решаваща за реализирането на един добър проект.

Ето и какви други въпроси ще засегнем в дискусията:

Кой е най-трудният и ключов момент при стартирането на нов бизнес?

Как да привлечем не само първоначален, но и дългосрочен интерес към един стартиращ бизнес?

Кое прави един бизнес успешен и различен от останалите?

Как да използваме ефективно най-подходящите комуникационни канали, за да достигнем до желаната таргет група на нашия Start UP?

Как да привлечем повече спонсори/ инвеститори към нашия Start UP?

Всеки ли може да бъде предприемач и какви качества биха му помогнали да е по-успешен?

Какви трудности се пораждат при комуникацията на лидера и останалите членове на екипа му?

Има ли стремеж към комуникация и етика между членовете на различни стартиращи конкурентни бизнеси?

Модератор на дискусията:

- Крис Георгиев, съорганизатор на StartUp Weekend Sofia и на OpenCoffee Sofia, маркетинг мениджър на StockPodium

Специални гости:

- Полина Атанасова, вицепрезидент на най-големия клуб по предприемачество в България – Start It Smart

- Полина Янчева, съосновател на StartUP foundation, организатор на много събития за предприемачество не само в София, но и в цялата страна

- Христо Нейчев, Director of Business Development, Telerik, предприемач и консултант в сферата на бизнес развитието и маркетинговите стратегии

- Стоян Стоянов, PR директор и собственик на комуникационна агенция PRoWay

Ключовата дата е 25 октомври, начален час 19 часа, а мястото – Аулата на СУ „Св. Климент Охридски“.

Всеки гост ще получи своя специален ваучер за 20% отстъпка от цената на който и да е курс в M3 College през следващите 3 месеца!

Необходима е предварителна безплатна регистрация:

http://prthursday.eventbrite.com/

Всички, които няма да могат да присъстват на място в СУ „Св. Климент Охридски“, отново ще имат възможност да участват онлайн независимо къде се намират.

Регистрирайте се за уебинара и ще чувате всичко; ще можете също да се включите с въпрос или коментар.

PR Thursday е първият и единствен български PR клуб, в който PR специалисти, бизнес лидери и политици имат възможност да споделят истинското си мнение и да го отстояват пред вас. 

сп. Твоят бизнес | Стоян А. Стоянов PR директор, Комуникационна агенция PRoWay | 16.10.2012

Предприемач, стартиращ бизнесмен, практическа реализация на блестяща идея – това са все различни аспекти на желанието на много от нас да успеят в бизнеса и обществото. Постигаме го с оригинално мислене, финансов ресурс, подкрепа от най-близките и, разбира се, малко късмет. Със сигурност обаче няма да е лесно и бързо. Ако бъдете активни и използвате инструментите на публичните комуникации (PR) в своята работа – успехът ще дойде по-бързо и ще бъде устойчив. В началото ще трябва да разчитате на собствени сили, а не на професионални PR специалисти, но това не трябва да ви притеснява – ще дойде време, когато ще имате възможност да си го позволите.
От средата на 2010 г. развивам свой бизнес в сферата на връзките с обществеността и публичните комуникации и искам да ви предложа няколко съвета за по-добра популяризация на вашата дейност и достигане до по-широк кръг от съмишленици, партньори и, разбира се, клиенти.

Подходете професионално

Когато решите да започнете свой бизнес и да реализирате блестящите си идеи, вие подготвяте бизнес план, бюджети, стратегии. Също така трябва да помислите и как да достигнете с интересна информация и новини за вашия бизнес до възможно повече хора. Проучете добре кои са вашите целеви групи от потенциални клиенти и лидери на мнения във вашия бизнес сектор. Опитайте се да се запознаете лично с по-важните от тях. Начертайте няколко последователни стъпки за популяризацията на вашия нов бизнес – започнете с изграждането на интернет страница/корпоративен блог, презентирайте се на някои от успешните предприемачески формати в България – Open Coffee, betacafe, StartUp, Start It Smart…

Бъдете последователни и не прибързвайте с вашите PR активности. Учете се от професионалистите.

Създайте полезен социален кръг от хора

Вашият социален и бизнес кръг често може да даде силен старт на предприемаческата ви идея и нейната реализация. Отделете време, за професионални контакти и срещи е вашите приятели, за да им азкажете накратко за вашия бизнес и да ги убедите,
че той е "обречен на успех". Дори и да не се възвърне бързо, тази ваша инвестиция в популяризиране на бизнеса сред Вашия кръг от познати ще бъде печеливша. Много скоро ще получите и запитвания за допълнителна информация или желание за партньорство от приятели на вашите приятели.

Най-добрият PR е този, в който "другите" ще говорят за вашите успехи и ще гарантират за вашия професионализъм.

Станете автор

Предполагам, че вие имате какво да кажете на света. Използвайте вашите профили в Linkedln и Facebook, за да покажете своето мнение по важни професионални въпроси от вашия бизнес, не подценявайте и Google Plus. Бъдете постоянни и се опитайте да отговаряте на коментарите на вашите приятели и читатели в социалните мрежи под публикациите ви. Изградете блог или рубрика във вашия сайт, в който да развивате професионални теми. Бъдете проактивни към медиите, които използват външни автори, и "предложете" с воя статия.

Професионалната ви експертиза и нейното успешно популяризиране ще спомогнат за вашия добър имидж в общността.

Работете активно с медиите

Медиите си остават един от основните и най-важни канали за комуникация с публиките, макар че отдавна не са единственият. Подгответе кратка информация за вас и за вашия бизнес и я изпратете до журналистите, които отразяват вашия сектор. Поддържайте вашата база данни е журналисти актуална и добавяйте към нея ваши бизнес контакти, които имат желание да получават новини от вас. Опитайте се поне веднъж месечно да информирате медиите за важни и интересни новини.

Участвайте в обучение за успешни PR практики и учете през целия си професионален живот.

Участвайте и създавайте събития

Събитията са най-забавният и често нискобюджетен инструмент за нови и полезни бизнес контакти и популяризиране на вашите предприемачески идеи. Определете важните събития и неформални общностни срещи във вашата сфера и участвайте активно в тях. Нещо повече – опитайте се да "продуцирате" сами събития и да привличате своите настоящи и потенциални партньори и клиенти в тях. Не забравяйте винаги да давате допълнителна стойност за участниците във вашите събития – знания, опит и контакти.

Много често събитията са успешната платформа за популяризиране на вашия бизнес.

Мислете стратегически

Вашата добра репутация е изключително важна за вашия бизнес успех. Изграждайте я внимателно стъпка по стъпка и не се притеснявайте да експериментирате. Помислете кои са вашите бизнес стратегически цели – да продавате повече своите услуги и продукти, да бъдете припознат като професионален експерт или да бъдете лидер в бранша.

Дългосрочните PR усилия, насочени към медиите и вашите целеви групи, ще спомогнат за успешното развитие на вашия бизнес.

Бъдете усмихнат оптимист

Ако имате силното желание да успеете – ще го направите. Страхът от неуспех и провал са пречки, които спират добрата идея по пътя към нейната успешна реализация. Ако хората запомнят вашата усмивка от телевизионния екран, дори и в трудни и кризисни времена – те ще ви се доверят и ще бъдат ваши клиенти.
Не позволявайте на бавното развитие на предприемаческите ви идеи да ви обезсърчи. Помнете – най-доброто предстои

Стр. 50, 51

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 30.06.2012

Водещ: Електронното правосъдие е в центъра на дискусиите на председателите на съдилищата модели и съдилищата партнъори по проекта усъвършенстване на работните процеси в съда, което се провежда от вчера в град Трявна. Там е Силвия Великова. След малко ще влезем във връзка с нея. Но сега да подредим събитията. Добър ден на всичките гости в студиото, но първо на Поли Златарева от БНТ.
Поли Златарева: Здравейте!
Водещ:Здравей, Поли. Да те попитам това ли е подредбата? Токът, протестите. Изобщо каква е твоята подредба?
Поли Златарева:Ти не каза нещо, което за мен ми се иска да бъде новината на изминалата седмица. Медалът на 100 метра на Ивет Лалова.
Водещ:А и желанието за втори медал, да. Като че ли това е хубавата новина.
Поли Златарева:Но много ми се иска, знаете, ние правим в БНТ на нашия сайт събитие на седмицата. Предложили сме я. Четири събития сме предложили тази седмица, сред които и нейният успех. Много искам и стискам палци. Наистина хората да кажат „да, това беше събитието на седмицата”.
Водещ:На всички много ни се иска да има хубави събития и добри новини, но отвъд това желание твоята подредба?
Поли Златарева:Ами може би така съвсем потребителски ще подходя. Разбира се скокът на цената на тока и на парното в София, защото не навсякъде скача. Има някъде, където нищо му няма. Сега вече чисто като журналист, така да го кажа като професионално, лично за мен беше интересно дискусията около изборния кодекс. Неща, които мен лично ме вълнуват, тъй като съм се сблъсквала с разни неясноти, с не добре написани закони, които ни ограничават и сме много уязвими специално ние, като обществени медии.
Водещ:И с някои доста абсурдни практики от последните избори. Тогава, когато ЦИК разпореди медиите а излязат навън за един час. Може би нашите слушатели са забравили, но да им припомним. Това е доста абсурдна намеса в /…/ на медиите.
Поли Златарева:Ами да, така е.
Водещ:Несвършената работа на ЦИК накрая медиите бяха длъжни да си мълчат за нея.
Поли Златарева:Така е. Но както вървят нещата, не знам, може би разбира се има още време да видим наистина готов вариант в промените и изобщо на изборния кодекс, но виждам за сега над ЦИК какво стои. Кой?
Водещ:Вероятно победителите. Може би е време ние медиите да отговорим на това старо обвинение, че медиите тичат след победителите. А ЦИК им отъпкват пътя.
Поли Златарева:Така казано съм съгласна, но така казано може много и да спорим.
Водещ:Разбира се веднага след като Силвия Великова чуем, тя също ще направи своята подредба на събитията. Добър ден сега казвам на Ели Александрова.
Ели Александрова:Добър ден.
Водещ:Събитията на Фейсбук?
Ели Александрова:По темата за политиката и изборите – Фейсбук се интересува от избори само и единствено в предизборна ситуация. В момента политика и избори във Фейсбук няма. Има гражданско общество и теми, които го вълнуват. В този смисъл естествено протестите около Закона за горите, топ темата още е през изминалата седмица.
Водещ:Гугъл +, това е една социална мрежа, която може би тепърва ще се развива. Не е много развита. Добър ден казвам сега и на Юлиян Борисов.
Юлиян Борисов:Добър ден и от мен.
Водещ:И Туитър. Темите в Туитър и Гугъл +?
Юлиян Борисов:По отношение на протестите в Гугъл + – общо взето имаше много бегли и частични отразявания, някак си единични бройки, единични бройки, но това все още може би е недоразвита мрежа у нас, главно защото например ръстът на индивидуалните потребители като бройка от януари по не много официални, но все пак някъде представителни данни, от януари до към май месец от 62 милиона до 90, което е много голям ръст за ръста на нова мрежа, така че очаквам ефектите и у нас съвсем скоро.
Водещ:Някъде срещнах във Фейсбук една снимка, която беше разделила света на Гугъл +, на Фейсбук, и на Мейлру. Има ли полза от такова деление и може ли да се изготви такава карта или това са по-скоро шеги?
Юлиян Борисов:Не мисля, че може да се изготви такава карта, защото знаете, че един човек има профили в различни мрежи, в множество мрежи, а не само в една, така че… По-скоро не.
Водещ:А в каква форма е Туитър у нас?
Юлиян Борисов:Каква форма?
Водещ:То имаше една много стабилна презентация с един цитат „трябва ни Бойкомет.” Сигурно всички си го спомнят. Много материали имаше по тази тема. Оказа се май недостатъчно.
Поли Златарева: По-скоро имаше май коментари, кой авторът на…
Водещ:Не, той авторът стана ясен.
Юлиян Борисов:Ами там по-скоро има медийно присъствие повече, отколкото политическо и то медийно тип по-освободено, дори и по-гражданско медийно. Т.е. журналистите влизат не само в ролята на журналисти там, а и в ролята на граждани. Имат също своя потенциал. Така че по-свободна е някак си тази мрежа от към политическо влияние все още.
Водещ: От PR гледна точка? Добър ден и на Стоян Стоянов от Българското дружество с връзки с обществеността. От гледна точка на PR има ли значение по-свободното и по-гражданското държание на журналистите в мрежата?
Стоян Стоянов: Със сигурност има. Така. Само да вметна нещо относно Фейсбук, Туитър и Гугъл +. Фейсбук се разви през последните 6 или 7 години доста сериозно. Но и му трябваше доста време. Гугъл + е платформа, която има със сигурност страхотен потенциал. Мен все още не ми е позната, нова. Реално погледнато, ние, от нашата работа използваме много Фейсбук. От една страна за комуникация с журналистите, по-неформална, по-бърза. От друга страна да популяризираме нашите дейности, клиентски активности и т.н. Аз много обичам с моите студенти, тъй като преподавам в Университета, говорейки си да им казвам, че за разлика от преди 5 години медиите не са единствената тъй наречена целева група на PR специалистите. Все още са най-важната, но новите медии, всички социални мрежи и по-иновативните и атрактивни неща за крайните потребители заемат вече голяма част от нашия арсенал.
Водещ:Може би е тук мястото да кажа добър ден и на Силвия Великова.
Силвия Великова:Добър ден.
Водещ:Електронното правосъдие в центъра на дискусиите. Аз обявих преди мъничко темата, докато те избираха, ние започнахме вече с нашата подредба. Поли Златарова представи нейната подредба и желанието и Ивет Лалова и нейният златен медал всъщност да е събитието на седмицата, но извън желанията твоята класация?
Силвия Великова:Аз също се присъединявам към желанието на Поли.
Водещ:Да, всички искаме.
Силвия Великова:А иначе седмицата какво? Седмицата на поредните как да кажа, намекнати предстоящи скандали. Аз от моята си камбанарийка гледам това, което се случва в съдебната система и усещам, че започва напрежението около това, което беше прогнозирано и преди за това кой как ще влиза във Висшия съдебен съвет. Знаете, че във вторник ще бъде обнародван вече Законът за съдебната власт с тези промени, които толкова бяха коментирани и срещите при президента подсказаха, че явно и тази институция поема някакво лидерство на тази система. Така че, ако трябва да се включа в това, разговора, който довършвахте за новите медии. Новите медии също се превърнаха в една добра възможност за алтернативна комуникация на темата съдебна реформа. А също многото различни гласове от тези на управляващи и на управляващи съдебната система, освен политици, вървят именно по тези медии. Така че това е.
Водещ:Заговорихме и за изборния кодекс и за консултациите, които бяха проведени при президента там.
Силвия Великова:Ами това е също тема, която да е следена много сериозно. Не за друго, а защото създаде усещане, че тези консултации ще дадат възможност на политиците да чуят какво мислят експертите и да коригират достатъчно навреме законодателството, така че догодина да гласуваме нормално, а не по този безумно унизителен начин, по който го направихме сега и с многото съмнения, които последваха после. Аз обаче малко се притеснявам от тези консултации по принцип, защото трябва да се поема гаранция, че после нещо ще се случи, защото ако пак се върна на съдебните вълнения, там също вървяха много интензивни консултации, а пък после беше направено това, което трябва. Надявам се президентът като поема лидерството в тези разговори по важни закони за държавата, не само за политиците, после ще намери механизма да контролира какво се случва, защото това, което ЕНГ-та казаха на срещата пред президента за изборния кодекс доказваха и предишните избори 2 в 1, предупреждаваха какво ще се случи, настояваха да се случи това. Много ми направи, за мен беше добро впечатление това, което говореше президента за интернет гласуването. Нещо, на което имаше сериозен отпор от класическите мислители на изборното законодателство. Да видим дали ще се случи нещо.
Водещ:Всъщност какво биха си казали хората, ако им поднесем тази новина за важна, ако опитваме да сложим акцент на нея – електронно правосъдие на фона на липсващото правосъдие според общественото мнение?
Силвия Великова:Ами на този етап нищо да не им казваме, защото това, което чух по отношение на електронното правосъдие – то е електронно правосъдие за страните в процес. Но не е толкова електронно правосъдие за гражданите. Аз даже не искам още повече да разочаровам нашите слушатели като им кажа, че тук седи абсолютно мисионерски принцип. Извинявам се за тези, които не разбират смисъла на това изречение. Са работили за това да има такова правосъдие., въпреки че нека да припомним – това е ангажимент на Висшия съдебен съвет. За това, което трябва да се регулира като правосъдие в различните му форми. И се оказа, че тук Висшия съдебен съвет дори ревниво реагират на тези проекти. Казват „не правете нищо, не бързайте, ние ще направим нещо, но всъщност няма да сме ние, но ще сме следващите.” И този опит да бъдат парирани някакви наченки на промяна в системата, която идва от самите магистрати, защото ти каза на фона на липсващото правосъдие защо ли да говорим за електронно. Тези опити да се промени нещо, включително и към приближаване на хората, защото ние забравяме, че хората не вярват на правосъдието, защото те ни слушат, четат, гледат и през нас разбират, че има проблеми в правосъдието, защо са загубили дела и т.н. Да не изброявам още причини. И защото те намират съда за недостъпен. И сега, когато съдът се опитва, както се казва на доброволни начела да стигне до хората, тук едни кадровици, които както се казва си настояват за бонусите казват „не, не правете нищо.” Така че на този етап електронното правосъдие е един опит да се приближат хората към съда. Да могат от всяка точка на страната да следят какво се случва с техните дела. Но това, както беше казано на този форум, ще си остане един от вариантите за такова електронно правосъдие, защото като дойде някакъв друг Висш съдебен съвет кой знае какъв, който ще поеме лидерството на тази функция. За мен това е тревожно, защото действително, за да се обърне отношението към съдебната система, трябва чрез редовите си магистрати заслужава това да се случи. Тези хора трябва да имат възможност, а не да бъдат парирани всячески чрез закони, които се приемат по този начин. /…/ И чрез хора, които се изживяват като ментори на тази система. А всъщност са просто чиновници, избрани за 5 години да слугуват на тази система.
Водещ:Формулата „вето”, обсъждане под патронажа и в крайна сметка става това, което трябва да стане. Според теб има ли шанс да спре да действа?
Силвия Великова:Аз даже не знам, не смятам, че става това, което трябва да стане. Защото всъщност ветото беше това, хайде по закона за горите ок, беше върху целия закон. Но специално за закона за съдебната власт беше само върху един текст, а там имаше и други, които трябваше да бъдат върнати. Ами виж, обърни внимание и нашите слушатели, надявам се, го забелязаха – как бяха приети тези вета. Извинявам се за множественото число. Те бяха приети с въздържал се. Т.е. ако приеме, че президентът се опита чрез конституционното си правомощие да коригира работата на парламента, чисто процедурно тази корекция беше приета, но всъщност дълбоко в себе си депутатите не я приеха, защото ако бяха взели павето, просто щяха да подкрепят с „да” това вето. Така че аз не мисля, че работи. Мисля, че трябваше да бъдат прибрани хората, да бъдат успокоени страстите и ние ще проследим как ще се развие този дебат, защото ти го дебатира още в твоето предаване. Не всички хора знаят. Природозащитниците, които бяха наречени как ли не. Много отдавна, от месеци, от години говорят за това. Първо се събираха на малки групички. Никой не им обръщаше внимание, даже не ги охраняваха. После започнаха да стават по-големи групи и тогава стана ясно,ч е трябва да им се реши проблема, а ветото е един удобен начин да стане това.
Водещ:Е, може би това са хора, за които Бетоняна 2 не е интересна лесна за гледане на живо.
Силвия Великова:Ами да, много ясно.
Водещ:Благодаря за този коментар на Силвия Велкова. Връщаме се в студиото. Поли, всъщност май не става и това, което трябва да стане. Това беше тезата на Силвия. Мисля, че…
Поли Златарева: Аз съм напълно съгласна с това, което казва тя. Още повече, че отговорът на големия въпрос аз не го виждам. Какво ще се случи, добре сега наложихме вето. Добре – едни хора гласуваха въздържал се, което е според мен абсолютно чисто процедурна хватка. Така да го нарека, но по никакъв начин не решава въпроса. Какво правим след това и трябва да имаме такъв закон, нали? Как ще изглежда? Същото важи…
Водещ:Каква ще е логиката му по-скоро.
Поли Златарева:По-скоро логиката, защото знаеш ли? В самото изречение, което сега казваме „чии интереси ще защитава” звучи абсурдно, когато говорим за един закон.
Водещ:Изглежда много насериозно сме приели максимата, че всеки закон си има име. Фейсбук как реагира на ветото? Вето 1, вето 2? И въздържането?
Ели Александрова:За мен по-скоро е интересно как Фейсбук повлия на появата на ветото, защото смятам, че има връзка между протестите, които се организираха главно във Фейсбук и отзвука от тях под формата на това вето. А това е нещо, което не се е случвало до преди това, нещо ново и показва може би някаква зараждаща се тенденция за значението на социалните мрежи, тъй като до скоро все още си задавахме въпроса имат ли реално те значение. Сега вече като че ли получаваме конкретен отговор след събитията от последните седмици, няколко месеца. Фейсбук дава терен за организация на протести, но той също така дава и една малка по-различна концепция от познатата ни за дневния ред на медиите. До сега се считаше, че медиите определят темите, по които обществото реагира в последствие. Сега, като че ли, се оформя тенденция Фейсбук да оформя теми, по които медиите реагират в последствие и разсъждават. Това е нещо много интересно, ново и…
Водещ:До колко забелязва и обаче една друга тенденция – медиите да задават дневния ред първо чрез Фейсбук и после чрез емисиите си?
Ели Александрова:Това разбира се е въпрос на разследване и никога не можем да хванем началната точка. Малко като кокошката и яйцето е този въпрос. Не можем да разберем кое е първо причината, но има такова взаимодействие, което става все по-задълбочено – между традиционните медии и новите медии.
Водещ:Да, Поли?
Поли Златарева: Давате ли си сметка, че ние се организираме от известно време в една качествена нова ситуация, медийна? Тук вече не говорим за освен мейнстрийм медии. Традиционните, с които сме свикнали до сега. Те къде се информират и кога? Едно време се чакаше да стане 8 часа, за да се включи Канал 1, БНТ, след това частните телевизии.
Водещ:Дълго време имаше и опашки за вестници.
Поли Златарева: Да, имаше и опашки за вестници. Сега ролята на традиционните медии е съвсем друга. Аз си давам сметка от собствения опит. Значи ти в 7, 8, 9 сутринта вече знаеш какво те очаква. В 12 си чул какво се е случило, какво правиш вечерта. Т.е. ролята на традиционните медии е коренно различна.
Водещ:Юлиян Борисов иска да се включи.
Юлиян Борисов:Ако мога по темата да се включа. Миналата година точно това бях наблюдавал и /…/ сайта на фондацията. То е свързано точно така. Аз лично съм ги нарекъл „third party media”, което е медия някак си като плъгин към традиционните. Примерно виждате, че от телевизионни предавания се използват в движение, коментари от Фейсбук примерно.
Водещ:Ами то това е целта в крайна сметка.
Юлиян Борисов:Да, но става въпрос, че реакцията е мигновена. Виждате веднага какво се случва и няма задържане на телефоните.
Водещ:Ще продължим след малко с дневния ред, с оценките на едро за медиите. Останете с нас. Всъщност Фейсбук е много сериозна връзка, обратна връзка. Потвърждението дойде пак през миналата седмица чрез едно писмо на един PR до журналистите на едро. То даже не е писмо, някакво идиотско писание беше, господин Стоянов? Вие как ще го класифицирате? По случая „Пирогов” това беше един полуесеистичен, полусатиричен, полуфотористиучен текст колко са лоши журналистите и как не виждат какво се прави в „Пирогов”, а пък си измислят разни работи.
Стоян Стоянов:Сега, това е текст…
Водещ:Но във Фейсбук реагираха първо Ваши колеги, разбира се.
Стоян Стоянов:Да припомним, че да си PR на една институция като „Пирогов” е нещо, което е свързано с много отговорност. За втори или трети път колегата, който отговаря за публичната комуникация в „Пирогов”, който е и бивш журналист си позволява да…
Водещ:Хайде пак журналистите виновни.
Стоян Стоянов:Не, аз казвам, че е бивш журналист, защото това има връзка с позицията на колегите от PR бизнеса след това. Той си позволи да информира наистина в един есеистичен стил с малко фантасмагории вътре, неща, които не са се случили и особено, когато крайната цел на тази информация и тя се получава от ръководството на „Пирогов”, това не може да бъде така. Един от колегите от успешните PR специалисти излезе с едно гневно писмо, в което до голяма степен беше прав и то беше публикувано във Фейсбук. Тук намираме още едно доказателство,ч е Фейсбук се превръща в една независима и влиятелна медия, в което той казваше, че всъщност ние сме отговорни PR специалистите и когато искаме да бъдем професионалисти, независимо какви сме били – дали сме били журналисти, дали сме били фиолози, икономисти, ние имаме определени отговорности и със сигурност не бива да се случва така. В крайна сметка това беше втория случай. Ако си спомняте, имаше един случай с един от българските спортисти, който беше наръган с нож, преди това, той също си позволи колегата по някакъв начин да реагира по-есеистично. И това по някакъв начин заблуди хората. Интересното е, че тук моите колеги, за мен PR специалистите и журналистите са колеги. Аз също съм бил журналист преди доста време. Разделиха се на два лагера, Голяма част от журналистите го възприеха като нещо много лично това послание от колегата. Казаха „да, да получим нещо весело, нещо,което да е по-свежо, отколкото тези скучни корпоративни съобщения и т.н.”
Водещ:Ама смисъл той може да си го напише това и да си го публикува във Фейсбук от лично име, защо трябва да го публикува от името на…
Стоян Стоянов:Не, не трябва това, което беше недоизказано. Колегата така или иначе си подаде оставката, не знам все още дали е приета, няма официални данни. Но това, което беше недозиказано е дали това е позицията на ръководството на „Пирогов”. Ние говорим за много сериозен конфликт, който е свързан със здравето на хората, с…
Водещ:Казахте обаче „се разделиха” колегите PR и колегите журналисти. На какво се разделиха?
Стоян Стоянов:Част от колегите журналисти, с които съм говорил, със сигурност това е представителна извадка – те го възприемат много близко и така по някакъв начин го и подкрепят – чисто може би колегиално. По-голяма част от колегите в PR бизнеса обаче, ние не искаме нашият професионализъм да бъде поставен под съмнение с такъв тип неща. Със сигурност тук опираме до по-големия въпрос. Няма никакво значение кой какъв е бил. Щом иска да се развива PR специалист – има определени неща, които той трябва да научи или…
Водещ:Вие също приехте Етичен кодекс. Има ли отношение на Етичния кодекс в този конкретен случай?
Стоян Стоянов:Мисля че има такова нарушение, но със сигурност за това трябва да се произнесе Комисията по етика на Българско дружество за връзки с обществеността. Аз съм бил неин член в периода 2007-2008 година. Със сигурност тя може да се съзира или да бъде съзирана и да вземе отношение, но мисля, че това отношение трябва да бъде, така че да не се случват подобни неща.
Водещ:Нямате ли усещането, че е твърде формално разделението на журналистите и изобщо то е предпоставено – бивш журналист. Toзи PR e бивш журналист. Това родилно петно ли е?
Стоян Стоянов: Аз съм в София в PR бизнеса и голяма част от моите колеги са бивши журналисти или пък са студенти, които вече работят. Имайте в предвид, че един журналист, голямото качество негово е, че той може да пише добре и да вниква в тематиката много бързо време., Това е нещо, което не е само журналистическо качество, но това е ценно и за нашата професия, тъй като за организациите или компаниите, за които работим, ние трябва да представим нещата, които са важни в език и в стил, който медиите, както и другите наши потребители могат да го възприемат като нещо свое. Истината е обаче, че когато има колеги, които дълго време са се занимавали с журналистика, има нещо, което те вече завинаги са от другата страна. Т.е. ние се опитваме, когато говорим с нашите клиенти за нашата работа и за техните неща, които комуникираме с медиите, да им задаваме неудобните въпроси предварително. Да уточняваме нещата, които могат да бъдат повод на някаква криза…
Водещ:Може би тук трябва да се намери мярката, защото медиите в такива случаи биха предпочели те сами да зададат въпросите, а не някой да ги задава от тяхно име, защото ми се струва, че така по-лесно ще се стигне до истината, но да попитам Ели – може ли да бъда коректив Фейсбук?Няколко различни случая, в които Фейсбук влиза в главната роля? Кога става той коректив и кога не?
Ели Александрова: Коректив ми се струва твърде силна дума за една социална медия. По-скоро това е поле, където много хора изразяват своето мнение и когато то е насочено в една конкретна насока, просто се получава една обществена вълна, тъй като много хора мисля по един и същи начин. Общественото мнение във Фейсбук би могло да бъде коректив, но то се чува и не само в него. Има вече израз и в последствия. В този смисъл не смятам, че Фейсбук сам по себе си е коректив. Това са хората, които се изразяват във Фейсбук.
Водещ: Какво могат другите социални мрежи, Юлиян Борисов?
Юлиян Борисов: Ами каквото и Фейсбук. Това са среди. Това е среда, канал за комуникация, въпрос на брой хора, на какви хора, т.е. какви интереси се събират там и какво коментират един с други. Това е също като малка група от хора, да кажем, които постоянно обменят информация и мнения помежду си. По този начин те се повлияват едни от други. Това също присъства.
Водещ:Между другото от вчера, откакто започнаха изчисленията във Фейсбук за истинската цена, която ще плащаме за тока, аз в началото започнах с това изчисление, което ме порази с простотата на представянето си. Всъщност 13% дневната тарифа, 15% нощната и все пак 14%. С колко поскъпва всъщност токът? Някой от нас знае ли?
Поли Златарева:Според мен е много сложно.
Ели Александрова:Сметките ще покажат.
Водещ:Да, всъщност това, което биха могли да направят медиите с тези, конвенциолните медии, много сложно стана да се изразяваме вече, но ето – телевизията, радиото, пряката връзка със социалните мрежи. Всъщност нещо, което може да ни помага Поли? Или да ни обърка?
Поли Златарева: Не, защо да ни обърква? Напротив и в работата си всеки един влиза, общува, комуникира, общува си, чете. Това ти помага. Събира информация. Това ти помага дори като чисто в, хайде остави журналистическата ни работи, ами просто като най-средно статистически българин – влизаш, четеш какво става, съгласен, несъгласен. Напротив мисля, че са изключително полезни, защото ни карат да мислим и аз сега ще кажа нещо, което може би ще засегне много хора, но аз смятам,ч е имаше един период от много дълго време, в който ние спряхме да мислим. Да мислим наистина с главите си. И това, което виждаме в последните дни – тези протести, това недоволство е слава Богу според мен краят на този дълъг процес, в който си бяхме заспали.
Водещ:Има ли теми табу днес?
Поли Златарева: Дали има теми табу?
Водещ: Въпрос на избор ли е?
Поли Златарева:Ами разбира се,че е въпрос на избор. Винаги е имало теми табу и винаги ще има теми табу. Сега няма какво да си говорим и да се лъжем. Въпросът е до каква степен и какви са всъщност тези теми табу. Това е истината. Значи, тези хора, които излязоха. Аз не искам да ги наричам еколози – те са прави, те не са еколози. Това са хора, които са загрижени, хора, от една страна и от друга страна – хора, на които им е писнало някой да ги прави на луди. Извинявайте за израза, ако ще Ви се стори груб, но е точно така.
Водещ:Ами те самите го казват.
Поли Златарева:Това са хора, които ни казаха към директно, къде индиректно, че ние, съжалявам, че ще ни сложа в един кюп, но е така – ние, като чели говорим нещата в два плана.
Водещ:Това се препокрива до голяма степен до оценките на експертите, че твърде институционално подхождаме към новините.
Поли Златарева:Ние получихме шамар, който си заслужаваме.
Водещ:Това е така, да.
Стоян Стоянов:Така че още една тема на седмицата, която мога аз да добавя, е извинението на БТВ за тяхното отразяване на протестите.
Водещ: Понеже тук няма представител от БТВ, да се въздържаме от коментар, да.
Стоян Стоянов:Това е нещо хубаво, аз не смятах, че това би се случило, но и Юлиян може да допълни нещо, но това е нещо, така трябва да се случват нещата. За силата на Фейсбук искам да допълня нещо.
Водещ: Всъщност то има два основни въпроса дали това е извинение е първият и кой направи това извинение, но пак казвам – не бих искала да го коментираме, защото втората страна я няма. Изненада…
Стоян Стоянов:Силата на Фейсбук е, че също това е персонафицирана среда, т.е. там всеки застава с името си за разлика от преди, едно време форумите.
Поли Златарева:Съмнявам се в това. Готова съм да спорим.
Стоян Стоянов:Това започва да се променя. И ние, когато казваме, че Фейсбук и новите медии са нещо, което… Нали, създава се едно усещане, че това е панацея, че това е много далеч и недокоснато от бизнес интересите – това не е така. Имайте в предвид, че както интернет медиите, така и социалните медии все още до сега нямаше голям интерес от големите бизнес групи, бизнес медийни групи, но той все повече става и става засилен този интерес.
Водещ:Тук обаче има много ясно очертана политическа пътечка, защото хайде да не се лъжем, има партии, които разчитат на хора да оформят мнението в социалните мрежи, така че не виждам каква е причината корпорациите да не го направят.
Стоян Стоянов:Да, когато имаш достатъчно ресурси и подготвени хора, Фейсбук също може да се превърне в едно място, част от него всъщност – място, където традиционните медии, тези медийни групи, където се опитват да формират по някакъв начин общественото мнение, те да се пренесат там. Но всичко, както каза Ели, зависи Фейсбук – не го прави Фейсбук, а го правят хората, които застават. Ако си спомняте, по времето на протестите, една снимка обиколи навсякъде във Фейсбук. Беше много пъти харесвана – „щастливото момиче, което прегръщаше полицая”. Това е така, но ако беше една снимка, т.е. ако беше една снимка, която някой от младите хора, които протестираха, седеше на земята и пиеше бира примерно или нещо друго, т.е. имаме две посоки. Човекът, който е сподели, беше направил страхотно снимката и именно в тази посока. Но ако има една сила и една, как да кажа, сериозни интереси, нещата могат да тръгнат и в другата посока.
Водещ:Ами те се опитаха да тръгнат и в другата посока, но всяка една лъжа някак се вижда. Микрофоните и телевизионните камери имат навика да изпълняват ролята на лупа и да показват как е доброто, така и много лошото. Така че Ели, какви са възможностите на социалните мрежи да се защитават от мистификации, така да го кажа?
Ели Александрова: А преди да отговоря на този въпрос искам да…
Водещ:Как човекът с бирата няма да надделее над момичето, което примерно целува полицай?
Ели Александрова:Според мен това се случва по един крайно естествен път. На мен това ми харесва. Натискам бутона like, то се разпространява към приятелите ми, които го виждат и го харесват също така. Снимката с бирата няма да ми направи впечатление, няма да я харесам и тя няма да отиде до повече хора чрез мен. Да кажем, че, да, но това не е до такава степен манипулируемо.
Това са двете лица на хората, които излязоха на улицата.
Ели Александрова:Ами очевидно това лице се харесва повече. Чиято снимка се е разпространила повече.
Поли Златарева:Което не значи, че другото… го няма…
Ели Александрова:По никакъв начин. Разбира се.
Поли Златарева:Това са двете лица и когато ние обърнем внимание повече, медиите повече на второто лице с бирата да рече или и на второ лице, почваме да ставаме неприятни.
Ели Александрова:Ти сама каза в началото, че липсват позитивните новини. Въпрос на гледна точка е…
Поли Златарева:Откъде знаеш,че една… не е новина?
Ели Александрова: Да, разбира се, но въпрос на гледна точка е дали този протест ще се отрази чрез бирата на паважа или чрез момичето, целуващо полицай.
Водещ:Всъщност тук става дума за мярката, както винаги, мярката, която е основен коректив в журналистиката. Премодолирайки, увеличавайки бирата и там на паважа заедно с този, който я пие, ние всъщност подменяме събитието. А това е нещо, което не бива да се прави.
Ели Александрова: Разбира се. Това беше един от основните гласове…
Водещ:Защото това е тестът за обективност, който медиите не бива да изпортва. Не бива да се изпортват на този тест.
Ели Александрова:Съгласна съм за това нещо, а също важният момент, който си струва да споменем, е гласът на природозащитниците, че преди това също са имали много опити да бъдат чути и отразени в медиите, които не са били успешни. Трябваше да се случи нещо такова. Така наречения флашмод да се състои, в който някой да седне на „Орлов мост” да привлече вниманието към себе си и още хора, които да подемат неговата кауза.
Стоян Стоянов: Другото добро нещо беше, че тези хора, които виждахме на снимките, избрахме момичето, което прегръща полицая. Това бяха хора като нас, хора, които познаваме. Това не бяха политици, които са забравили от къде са тръгнали. Не бяха хора, които ние не вярваме на тях, а бяха хора, които ние познавахме.
Водещ:Други ли са изразните средства на Гугъл?
Юлиян Борисов: Гугъл + всъщност.
Водещ:Гугъл +, да.
Юлиян Борисов:Приема всъщност други модели. Миналата година, така че…
Водещ:Интегрира го.
Юлиян Борисов:Може би в момента още се доуформя. Това, което исках да кажа по отношение на тези снимки, е все пак кой ги гледа. Значи имате телевизия, която е гледана много, от много по-широка аудитория, отколкото да речем конкретния Фейсбук канал или група, или каквото и да е. Във Фейсбук потребителите са по-скоро повече такива, на които бирата няма да направи впечатление.
Водещ:Защо?
Юлиян Борисов:Защото те го виждат всеки ден.
Стоян Стоянов:Ние дадохме за пример човека с бирата, но това е съвсем нормално в 8 часа.
Поли Златарева:В случая го използваме в разговора ни като символ на нещо. Съвсем…
Юлиян Борисов: Опираме до ценностна идентификация. Разбира се хора по по-малки градове и села например, това ще го разпознаят като нещо неморално, като упадъчно направо.
Стоян Стоянов:Особено представено по подходящ начин визуално.
Юлиян Борисов: Да. А в момента гражданската сила се носи от не малко такива хора. Така че това няма…
Стоян Стоянов:А истината е, че тези, които да кажем, ако са били два лагера, не казвам три, тези, които подцениха Фейсбук като канал. Нали, т.е. нещата бяха организирани чисто с други средства предварително, тогава вече поставянето на нещата с бирата и с целувката можеха да бъдат по друг начин. Но нещата бяха изпуснати примерно да кажем.
Водещ:Поли?
Поли Златарева: Сега ми хрумва нещо, което слушайки Ви, искам да попитам, защото аз самата не съм наясно. Имам някаква бегла представа. Колко души в България, имаше такива изследвания, използват интернет? Колко души в България са активни в интернет? Колко души и какъв тип групи влизат и използват активно социалните мрежи? Били Фейсбук, Туитър или каквито и да е други. И колко души разчитат наистина и само на традиционните медии да си създават и да си формират своето мнение, и да се информират? Защото мисля, че в някаква степен, само секунда, в някаква степен малко започваме да надценяваме ролята на интернет медиите и социалните мрежи.
Юлиян Борисов: Като данни мога да Ви препратя към един report и силно…
Поли Златарева:Не, наскоро мина ми през съзнанието. За съжаление цифрите не ги запомних.
Ели Александрова:На всички ни е ясно, че потребители на социалните мрежи изобщо на интернет – са най-вече млади хора, най-вече големите врагове. Това обаче не е ли именно тази част от обществото, която има мнение по тези важни въпроси?
Поли Златарева:Не съм съгласна. В малките населени места нямат ли мнение? Тях не ги ли интересува?
Юлиян Борисов:Или по-скоро силата да се изрази и да го изкара наяве, което всъщност…
Поли Златарева:Искам само нещо друго да кажа, понеже нали говорехме за темите през седмицата. Първо говорим за картина, второ говорихме за теми от седмицата, така, както тези протести и тази седмица, която отмина, все още отекват. Питам тези хора и от малките градове. Гласът им обаче на избори ще звучи по еднакъв силен начин. Имат еднаква тежест, нали?
Ели Александрова:По време на избори е обратното може би.
Поли Златарева:В какъв смисъл?
Ели Александрова:Че малките населени места имат по-голямо значение.
/…/
Поли Златарева:Да, защо трябва да казваме, че мнението на хората от големите градове е меродавно от тези в малките?
Ели Александрова:Защото отразявате техния протест. На „Орлов мост” да хората от големите градове. Млади хора, които отразяват, чиито протести отразявате Вие. Вие не отразявате протеста на хората от малкия град, които нямат отношение по темата.
Стоян Стоянов:Истината е, че и в малкия град много хора ползват интернет , основно по-възрастни, за да имат Скайп, за да използват за комуникация с техните внуци в чужбина, така че със сигурност имат, едва ли Фейсбук страница, но може би някаква друга медия, където четат или пък някоя от големите търсачки.
Поли Златарева: Аз попитах въпроса от съвсем друга посока. До каква степен можем наистина да казваме, че, да – това, което виждаме във Фейсбук отразява наистина мнението на много хора и до каква степен може да има някаква представителна… В такъв смисъл. Разбирате ли?
Водещ:Нека след мъничко се върнем. Ще опитаме и с един пример да се върнем към темата – до колко може Фейсбук да ни ориентира за нагласите на по-активната част от хората и до колко все пак не е зле по правилата на журналистиката да разчитаме и да не отписваме традиционните медии? Ролята на социалните медии при формиране на обществените медии? Ролята на журналистиката именно при формиране на общественото мнение, но със забележката, че все пак става дума за някакви правила в професията, които гарантират обективност. Ето, сега, ще опитаме по тази тема с конкретен пример да внесем повече яснота с колегата Атанас Чобанов – собственик на бивол. Здравейте!
Атанас Чобанов: Здравейте! Добър ден на Вашите слушатели. Нека уточним, че не съм собственик на бивол. Това е един/…/, който започна Асен Йорданов. Аз се присъединих на по-късен етап.
Водещ: Но така или инак, да, сте представител. Добре. Благодаря за уточнението. Символ и символизирането на медийната свобода. Това беше вчерашната Ви теза, чрез която се опитвате да кажете, че има теми табу в медиите или не?
Атанас Чобанов:Казвам го не само аз, казват го и проучванията, които се правят от организации за медиен мониторинг, че в българските медии не се пише и не се говори по някои теми, които имат нужда от отразяване, тъй като са важни за обществото. И дадох пример със СИМО. СИМО, за Вашите слушатели, които не знаят какво значи това, е едно съкращение, което се открива в секретните американски доклади, изтекли в Уикилийкс и за което вече…
Водещ:Така викат на галено на ЦРУ, за да станем по-ясни.
Атанас Чобанов:Да, но това става ясно една година, което се /…/ Защото после нямаше възможност да се разследва такова тайно нещо, така да се каже. Американските мисии по света отказват всякакъв коментар за тези документи. И защо СИМО стана проблем за българските медии? Защото един от примерите, който дават в този вестник е, че ЦРУ или СИМО е подкрепило твърденията за престъпно минало на българския премиер Бойко Борисов.
Водещ:Вие говорите за държавна тайна.
Атанас Чобанов:Да, в една държава, в която премиерът е уличен в такова сериозно нещо, медиите се занимават със случая, опитват се да го разнищят, има дебати.В България това, което наблюдавам е, че…
Водещ:Как реагираха евродепутатите на изслушването, на което участва и Асен Йорданов в ЕП, една дискусия, която организира групата на либералите в ЕП?
Атанас Чобанов:Ами аз видях реакцията само на един евродепутат от ГЕРБ, който напусна залата и както…
Водещ:Андрей Ковачев, както докладвахте по Туитър.
Атанас Чобанов: Който подхвърли един колега, отиде да докладва. Водещата на презентацията – госпожа Вебер каза „винаги съм харесвала Уикилийкс, това е декларация”.
Водещ:Как смятате, че ще продължи от тук насетне тази тема в медиите?
Атанас Чобанов:Ами като че ли има някакво раздвижване, тъй като известно е, че по такива теми табу, българските медии се страхуват да пишат от свое име, цитират всестранни източници. И ето, излезе статия в Софийски вестник, може би и други медийни организации.
Водещ:Ами те излязоха и две книги на Юргин Род по въпроса. Въпросът е до колко се чете, разбира се.
Атанас Чобанов:От това, което продължава да бъде табу, все пак електронните медии, телевизиите, в радиото виждам – има пробив, което е обнадеждаващо.
Водещ:Той този пробив е по-стар. Позволете да Ви го напомня.
Атанас Чобанов:Да кажем най-общо в България в момента има партията на телевизията и партията на интернет. 46% от българите никога не са влизали в интернет. Не използват мейл, защото може би било твърде сложно или не знаят неговите… Организират си работата по-ефикасно без интернет. И това е типично, когато … Просто е не знам как да го квалифицирам.
Водещ:Бивол е харектерен…
Атанас Чобанов:Може да ти разчита всяко управление. Това е трагедията. Че модерните млади образовани трябва да се махнат, да не съжителстват с партията на телевизорите и да ги победят.
Водещ:Лозото на бивол е с рога напред. Какво смятате да правите с рогата?
Атанас Чобанов:Ами с рогата трябва да постигаме повече гласност. Това е първото нещо. Връщаме се в началото на преустройката, когато гласността беше основната ни цел.
Водещ:Ако до сега Вашето участие в „Клубът на журналистите” е било по телефона, то е защото сте във Франция.
Атанас Чобанов:Не.
Водещ:Потвърждавате обещанието си да дойдете следващия път, за да поговорим малко по-подробно за това СИМО-лизирането на българските медии.
Атанас Чобанов:Да, участието на живо е важно. Важно е темите да не са табу. Нали за това…
Водещ:В „Клубът на журналистите” няма теми табу. Уверявам ви. Благодаря Ви за това участие.
Атанас Чобанов:Благодаря и аз.
Водещ:Обещаващо прозвуча – Александър Чобанов очаквайте следващата събота тук. Ние да се върнем. Има ли симолизиране? Има ли теми табу? Между другото ние вече веднъж на този въпрос отговорихме. Сега на фона на казаното от Александър Чобанов. Ели?
Стоян Стоянов:Атанас Чобанов.
Водещ:Атанас Чобанов.
Ели Александрова: Има ли теми табу във Фейсбук?
Водещ:Да.
Ели Александрова:Не. Твърдо не. Във Фейсбук няма как да има теми табу, защото няма кой да ги цензурира. На мен ми се струва излишно това противопоставяне на традиционните медии и интернет медии в…
Водещ:Значи това е експертно говорене, нали?
Ели Александрова:Да. Ок.
Водещ:Не го казваме ние медиите.
Ели Александрова:Да, да, разбира се, но на мен ми се струва излишно. Като потребител по-скоро на медии, защото аз ползвам интернет, ползвам телевизия, ползвам радио. За мен няма противопоставяне. Избирам си нещата така според моя вкус. От гледна точка на потребителя говоря.
Водещ:Понеже започнахме с класация на събитията и с преимущественото ни желание една добра новина веднъж да е първа – Поли, как подбирате събитията от „По света и у нас”, които предлагате за гласуване?
Поли Златарева:Имаш в предвид тези на сайта, които предлагаме за тема на седмицата?
Водещ:Да, да.
Поли Златарева:Най-често разбира се гледаме това да са новини, които са получили много голям отзвук и реакция.
Водещ:Обратната връзка.
Поли Златарева:Разбира се, защото в сайта на БНТ се качват задължително темите, новини различни от деня, репортажи, които влизат или не влизат в различните новинарски емисии, които имаме. Имаме новинарски, интернет новини, които са в сайта и всичко това е абсолютно достъпно, новините, които ние през целия ден ги виждаме разполагаме, коментираме или не, всичко е качено на нашия сайт. Там зрителите могат да гласуват, да коментират, да реагират. На базата на тези реакции редакторът преценява, вижда кои теми са привлекли най-много внимание и правим една такава своеобразна класация, която е много интересна и показателна. Така смея да кажа, че в един голям процент от случаите новините, в които централната новинарска емисия „По света и у нас” ние сме обърнали сериозно внимание и сме акцентирали по един друг начин, дали с нея сме започнали новинарскатра си емисия или сме я разработили в по-широка форма с коментари, дали на наши колеги журналисти от редакцията, дали с експерти външни. Винаги се оказва, че сме я уцелили, както се казва, и се харесва.
Водещ:Всъщност ние сме в позицията на хората от „Орлов мост” – трябва да се оправдаваме, че нямаме сестри.
Поли Златарева: Аз нямам никакво намерение да се оправдавам. И в интерес на истината от разговора с Чобанов се замислих за нещо, което с може би опровергая самата себе, нещото, което казах за темите табу. Ето вижте дори – защото си дадох сметка, че може би нямаме теми табу, знаете ли? Самият факт, че говорим за такива неща. Те се знаят. И такава аналогия отпреди 20 и кусур години според мен няма големи основания.
Водещ:С по едно изречение позицията на PR и позицията на експертите – двоен ли е образът на журналиста и на кого му се вижда двоен?
Стоян Стоянов: Ние искаме да имаме партнъори, PR специалистите журналисти, които мислят, които имат собствено мнение и не зависят от мнението и желание на собствениците на медиите, или мнението на политическата сила, зад която стоят. Има такива медии в България. Няколко са. Със сигурност и Националната телевизия има собствено мнение, за което адмирирам, но много е трудно и аз мисля, че има табу в медиите в момента. Има някои от нещата, които чисто ние пиарски негодуваме, когато дадена медия ни препрати рекламния си отдел, защото това според нея е реклама.
/…/
Ели Александрова:Аз Ви препращам към СЕМ и световната радио и телевизия…
Стоян Стоянов:Когато работим особено с корпоративни клиенти тези корпоративни клиенти правят нови производства. И наемат нови хора.
Водещ:А пък СЕМ гледат ние какво правим.
Ели Александрова:Да.
Водещ:Експертите за двойния образ на журналистите?Всъщност един от основните въпроси, който може би е предизвикателство да бъде намерен отговорът му, дали не би бил – различават ли се програмните политики от личното мнение на журналистите? Има ли двойнствено поведение?
Ели Александрова:Журналистическата професия никак не е лека и това е нещо, с което са наясно всички, които са се нагърбили с нея. Журналистите разбира се поемат негативите на общественото мнение, защото те са хората, които изказват…
Водещ:Те са вестоносците.
Ели Александрова:Те са вестоносците.
Водещ:Така да завършим всъщност, защото… 10 секунди.
Юлиян Борисов:Последно мисля, че проблемът е точно, че един журналист …
Водещ:Всеки журналист е с едно лице.
Юлиян Борисов:А не е двустранен.
Водещ:Аз ще завърша само с грандиозната новина, че и ние журналистите сме хора. Хубав съботен следобед.