Пиар общността отбеляза десетата годишнина от подписването на “Етичния кодекс на ПР специалистите в България”

www.bdvo.org I 08.07.2015г.

С кръгла маса ПР специалистите, приели Етичния кодекс, отпразнуваха десетата годишнина от подписването му.  Събитието се състоя на 07.07.2015 г., от 17.00 часа, в зала “София” на Гранд Хотел София, където точно преди 10 години, на същата дата, представителите на шест организации в сферата на пъблик рилейшънс приеха и официално подписаха Етичиния кодекс.  Същите организации – Асоциация на специалистите по комуникации в общините (АСКО), Българска асоциация на ПР агенциите (БАПРА), Българско дружество за връзки с обществеността (БДВО), Асоциация ИМАГИНЕС, ИПРА България и Дружеството на пиарите към СБЖ, заедно с Българската академична асоциация за комуникации (БААК), която е създадена след 2005 г., но при учредяването си приема Етичния кодекс, бяха организатори на кръглата маса.

От името на организациите експозета направиха: Михаела Малеева, изпълнителен директор на АСКО, Стефан Серезлиев - заместник-председател на БААК, Деница Сачева – председател на БАПРА,  Асен Асенов – председател на БДВО, Аня Павлова – председател на ИМАГИНЕС, Мария Гергова-Бенгтссон – ИПРА България и Любомир Блатски – председател на Дружеството на пиарите към СБЖ. Водещ на кръглата маса и последвалата дискусия бе Паола Хюсеин – медиен редактор във в. „24 часа”.

Михаела Малеева (АСКО)  разказа, че стратегическата цел на АСКО е да обедини ПР-ите в общините и да направи нещо, което нито е просто, нито е лесно – да се издигне имиджа на българската община и на администрация, която работи за хората. Според нея и седемте организации, включили се в кръглата маса, имат една обща задача и са единодушни – има нужда от изграждане на професионални стандарти и утвърждава на етиката в професията. Общата мисия, която е поставена, е новите специалисти, да усвояват стандартите и да не се забравя необходимостта от непрекъснато обучение и обмяна на добри практики и опит.

Доц. д-р Стефан Серезлиев (БААК) постави въпроса за особената роля, която има образованието за това да се изгради мост между образование и практика, с акцент в обучението върху етичните и професионални стандарти като елемент от образователните програми. Той постулира и една от основните цели на БААК – да се чуе гласът на академичната общност в България, както по въпросите на ПР, така и за комуникационните дисциплини като цяло и техния интегритет на теоретично и практическо ниво.

Деница Сачева (БАПРА) сподели виждането си, че етичните норми не следва да служат като инструмент за назидание, и че да си етичен не означава непременно да си положителен, съвсем не означава да не можеш да кажеш не, нито пък да работиш без пари. Тя призова всички заедно да работят за утвърждаване на професията, както и за това да се създаде среда за споделяне и дискутиране на положителни практики, които да допринасят за обмена на знания и ценности и да подпомагат развитието на професията.

Асен Асенов (БДВО) пожела след десет години празничността да бъде основана на резултати и развитие, отколкото на радост, че има етичен кодекс. Той представи данни за тенденциите в развитието на демографската, социално-културна и бизнес среда, които имат пряко влияние върху настоящето и бъдещето на професията. Изводите, които направи, е, че е необходимо много повече интегритет между специалистите, по-голяма солидарност към професията, много по-активно влияние върху процесите на специализирано и общо образование, съвместна работа за промяна на институционалната рамка и позитивното развитие на процесите на саморегулация.  Той апелира да се работи за промяната на средата, а не да се следва конюнктурата на наложени от друг промени.

Аня Павлова (ИМАГИНЕС) постави като акцент в своето изказване някои противоречия в българското изборно законодателство, които от една страна постулират ограничения в разпространението на информация от социологически проучвания или провеждането на изборна агитация в деня за размисъл и изборния ден, но от друга страна от тези ограничения са изключени социалните мрежи и блоговете. Те, както се извадени от законодателя от кръга на “медии”, като това позволява много лесно да се заобикалят другите ограничения (вкл. и това за “денят за размисъл”, определен от нея като анахронизъм) и да се използва тази платформа за споделяне и разпространяване на данни, информация и предизборни послания.

Мария Гергрова-Бенгтссон (ИПРА БЪЛГАРИЯ)  сподели, че етиката е в основата на ценностите на хората, но интернет дава много възможности за друг начин на разпространение на информацията, както и много възможности за манипулация. Това е и причината комуникационни канали като интернет и други дигитални медии да бъдат определени като канали, в които погрешна информация може да бъде разпространявана свободно. Отговорността на безграничното интернет пространство е много голяма, трябва да се внимава как и по какъв начин се комуникира в онлайн средата.

Любомир Блатски  (БДП към СБЖ) говори за етиката като философска категория и за това, че Кодексът няма статут на закон, но спазването му е въпрос на чест, въпрос на професионализъм, въпрос на възпитание. Неспазването на етичните норми довежда само до вреди и за всички страни, участващи в процеса.

Милена Атанасова, председател на Комисията по етика на БДВО, завърши първата част на кръглата маса поставяйки серия от въпроси, свързани със споделянето на добри и лоши практики, механизмите, чрез които Етичният кодекс да бъде по-ефективен и да се спазва, как могат да се направят и ПР специалистите и обществеността по-чувствителни към етиката.

Кръглата маса продължи с оживена дискусия, в която участие взеха редица представители на организациите и гости. На обсъждане бяха поставени теми, свързани с възможността за споделяне на добри практики, развитието на професионалната етика в други държави и възможностите за саморегулация у нас, оповестяването и посочването на неетични дейности, съвместна работа между ПР практиците по отношение на връзките с медиите и споменаването на марки в медийно съдържание и др. Дискусията потвърди необходимостта от провеждането на подобен вид специализирани форуми, които да подпомагат съвместните усилия на всички, работещи в сферата на комуникацията и образованието по връзки с обществеността за подобряване на професионалната рамка и утвърждаване на доброто име на професията.

 

Оригинална публикация

 

Що е то етика в публичните комуникации отсъдиха студенти на майсторски клас в УНСС

www.bdvo.org I 28.04.2015г.

На 25 април 2015 г. се проведе майсторски клас по етика в комуникациите за магистри от специалност „Връзки с обществеността“ към катедра „Медии и обществени комуникации“ към Университета за национално и световно стопанство. Срещата се проведе като част от академичните инициативи, включени в програмата на Комисията по професионална етика към Българското дружество за връзки с обществеността по случай десетата годишнина от от подписването на Етичния кодекс на ПР специалистите в България.

Милена Атанасова – председател на Комисията по професионална етика, и Елица Наумова – член на Комисията, запознаха бъдещите ПР практици с историята на създаването на Етичния кодекс, както и с принципите и ценностите, залегнали в него. Те разказаха и за планираните инициативи, с които ще бъде отбелязана годишнината от професионалната общност. Специален акцент беше поставен на разясняването на предимствата, които дава етиката в сферата на връзките с обществеността, както и върху отличителните черти на етичната комуникация.

В последвалата дискусия студентите бяха провокирани да споделят своите виждания за това какво е етика. Някои описаха етиката като „граници” и „модел на поведение”, а други – допълниха и „норми на поведение и отношение”. Своето място в разбирането на студентите за етиката намериха и понятия като  „морал”, „коректност” и „зачитане на чуждите права”. В един по-широк смисъл етиката бе окачествена като „бариера пред некоректното поведение между участниците в комуникациите”, а освен това и като „неписани правила, които на базата на нашето морално мислене трябва да бъдат отнесени и към сферата на бизнес комуникациите”.

Дискусията продължи с обсъждане на границите между личния и професионалния морал, предизвикателствата пред етиката в професията на ПР специалиста, както и на етични практики, които биха могли да послужат като пример на магистрите от УНСС и насока за професионалното им развитие в сферата на комуникациите.

Оригинална публикация

 

Бъдещи пиар практици се запознаха с Етичния кодекс и дискутираха въпроси, свързани със саморегулацията в професията

www.bdvo.org I 22.04.2015г.

„Кога ще има сертифициране на пиар-специалистите у нас?“, „Кога Етичния кодекс ще е валиден за мнозинството пиари?“, „По колко казуса Етичната комисия към БДВО се е произнесла досега и с какъв ефект?“, това бяха само част от въпросите, които студентите от специалност „Връзки с обществеността“ към НБУ отправиха в дискусията с Милена Атанасова, председател на Етичната комисия към БДВО и Даниел Киряков, член на комисията.

Срещата бе проведена на 21.04.2015 г. в НБУ и бе организирана с любезното съдействие на д-р Александър Христов, член на УС на БДВО и д-р Евелина Христова, член на БДВО - и двамата преподаватели в департамент „Масови комуникации“ на НБУ.  Това бе първото от серията събития от програмата с която БДВО отбелязва 10 години от приемането на Етичния кодекс на пиар специалистите у нас. Пред студентската аудитория Милена и Даниел посочиха предимствата от комуникации с публики, основани на етичните правила и норми. „В бранш, в който основно важат правилата на саморегулация, какъвто са публичните комуникации, само етично изградения бизнес и комуникации носят устойчиво развитие, обществена полза и са предпоставка за дългосрочен успех. Неетичните практики могат да постигнат временни, но несигурни резултати, а в дългосрочен план са обречени.“ – каза Милена Атанасова.

Студентите и пиар специалистите дискутираха и по въпроси, свързани с конкретизирането и детайлизирането на изискванията към пиар-практиците, както и обсъдиха и някои от ключовите неетични казуси от последната година.

Следващото събитие от програмата по отбелязване на годишнината е на 25 април – Майсторски клас, посветен на етиката и етичните норми в PR професията пред магистрите, специалност „Връзки с обществеността“ в УНСС, а на 27 април 2015 от 16:00 ч. предстои семинар с АСКО в сградата на Европейската комисия. Цялата  потвърдена програма от събития можете да намерите тук.

 

Оригинална публикация

 

Даниел Киряков е новият член на Комисията за професионална етика на БДВО

www.bdvo.org I 28.11.2014г. 

На общото събрание на БДВО, проведено на 22.11.2014 г., бе избран нов състав на Комисията за професионална етика на Дружеството. За още един мандат членове на КЕ остават Милена Атанасова и Елица Наумова, а тричленният екип на комисията се допълва от Даниел Киряков, който бе избран за първи път в нея.

Даниел Киряков е мениджър „Комуникации и КСО“ в КонтурГлобал Марица Изток 3 от юни 2011 г., когато ContourGlobal придобива окончателно българската компания, собственик на напълно рехабилитираната ТЕЦ „Марица-изток 3“. Работата му включва всички вътрешни и външни проекти на компанията, подпомагане на глобални комуникационни дейности, както и проектите, които са част от Програмата за корпоративно-социална отговорност в България.

Той става част от PR-екипа на компанията в края на 2007 г. Оттогава преминава през различни позиции, свързани с вътрешни и външни комуникации и корпоративна социална отговорност. От месец март 2011 г. е на позиция мениджър.

Преди това има две години опит в Български икономически форум, където работи по бизнес-списанието „The Region”, участва в управлението на онлайн платформата на организацията, както и помага при организирането на събитията от календара на БИФ.

Има бакалавърска степен по философия и същата степен по политология от Софийски университет. През юли 2014 г. се сертифицира като Project Management Professional към PMI.

Член е на БДВО от 2011 г., избран е за член на Комисията по етика през 2014 г. Член е на European Association of the Communication Directors (EACD) от 2009 г.

Общото събрание на БДВО се проведе като част от програмата на събитието “Денят на Бернайс 2014 г.”, една инициатива на БДВО, което дружеството планира да превърне в ежегодна. В рамките на Общото събрание бе приет Отчет за 2014 г. и Програма за дейността на Дружеството за 2015 г., бяха определени съставите на Управителния съвет и Комисията за проефесионална етика с мандат 2015-16 г., както и бяха избрани председателите на БДВО, съответно за 2015 г. и за 2016 г.

 

Оригинална публикация 

Общото събрание на БДВО преизбра Управителния съвет за нов двугодишен мандат

www.bdvo.org I 24.11.2014г. 

На 22.11.2014 г., в зала 2 в Ректората на СУ “Св. Климент Охридски” се проведе общо събрание на БДВО. Членовете на дружеството приеха отчета на Управителния съвет и КЕ за 2014 г. и приеха програмата за дейността на БДВО през 2015 г.

За нов двугодишен мандат бе преизбран настоящия управителен съвет в състав – д-р Александър Христов, Асен Асенов, Илиана Захариева, Мануела Дюлгерова – Тотева, Мила Миленова, Радина Ралчева и Яна Събева. В Комисията по етика, освен досегашните и членове – Елица Наумова и Милена Атанасова, бе избран Даниел Киряков.

За председател на Дружеството за 2015 г. бе избран Асен Асенов, а за 2016 г. Радина Ралчева.
Общото събрание на БДВО бе част от програмата на първото издание на “Денят на Бернайс 2014″. 

 

 

Оригинална публикация 

Милена Атанасова, PR експерт: Всеки бизнес е успешен само тогава, когато достига до публиките си и умее да ги предизвиква

www.m3college.com I 04.11.2014г. 

Днес ще разговаряме за различните аспекти на пиара с Милена Атанасова, комуникационен експерт с близо 15-годишен опит. През годините практикува в различни сфери – изкуство, реклама, търговия, интериор и дизайн, фармация, медии, бързооборотни стоки, политика и др. Като мениджър Връзки с обществеността работи от 2003 г. в компаниите Хигия АД, Българска Радиокомпания (Ретро Радио), Communicorp, Ficosota Syntez и Инвестор БГ.

А от днес тя вече е и официално част от преподавателския екип на M3 College с курса по „Стратегически комуникации и PR мениджмънт”, който се провежда за първи път в Колежа.

Ето какво разказа Милена пред M3 College:

Кои са задължителните качества за един пиар специалист?

Професионалните комуникатори трябва да притежават богат букет от лични качества, за да бъдат успешни в работата си. Тези, за които се сещам на прима виста, са: отлични комуникационни умения, етика, стратегическо мислене, гъвкавост, инициативност, креативност, отговорност и решителност, убедителност, неподатливост на стрес. Понякога бързината също е решаващ фактор, ако ситуацията е реактивна.

Много важно качество в тази професия е също интуицията, но това вече е въпрос на даденост. Важна е и упоритостта, защото рядко нещата се получават от първия път… и не бива да се отчайваме.

Това ме подсеща и за позитивната нагласа – вярвам, че тя се предава по въздуха, включително върху публиките, които искаме да привлечем на наша страна (доказано и от личен опит). Да не говорим колко важна е емпатията за успешната ни работа – иначе няма как нито да разберем, нито да влезем под кожата на клиента.
Сещам се също за това колко важна е и професионалната самооценка, т.е. да умеем да ценим и оценяваме правилно труда си – за да ни ценят и клиентите ни. Ключово качество също е нестандартното мислене и умението да излизаме извън рамките, отвореността за нови неща; да ги търсим умишлено, за да подобряваме услугата ни и да не преставаме да се учим и да се развиваме.
И на първо място по важност и на последно по ред (като черешката на тортата) е отношението към истината, истинността и търсенето на достоверност. Това донякъде е свързано с етиката, която вече споменах – личната и професионалната.

Мисля, че изброените неща са едно добро начало. Със сигурност има още много!

До каква степен е важна комуникационната стратегия за стартирането на един бизнес?

Степен? В проценти – 100%. Защо? Защото всеки бизнес е успешен само тогава, когато достига до публиките си и умее да ги предизвиква, да ги стимулира, да ги кара да реагират. Иначе се обезсмисля. Ето защо, когато правиш бизнес план, трябва паралелно с него да правиш и комуникационната стратегия за неговата реализация. В противен случай рискуваш той просто да не се осъществи, респективно комуникационната стратегия да е неадекватна и неработеща.

Както казваше Деси Бошнакова в една своя презентация: „Ако мислите, че бизнесът е преди всичко пари, няма да направите нито успешен бизнес, нито много пари.“ Защото в основата на бизнеса стои именно бранда – мисията, визията, ценностите…, които различават една компания от друга.

С коя твоя комуникационна кампания най-много се гордееш?

Ооо, това е един въпрос, на който никога не съм могла да дам отговор. Човек не може да подбира от работата си по този начин, особено когато се занимаваш с пиар. Във всичко съм влагала сърце и душа. По какъв критерий да съдя? По концепция, по мащаб, по медийно отразяване, по социална значимост… по какво?

Ако говорим за социална значимост, може би кампаниите, с които най-много се гордея, са назад във времето – едната беше за детските храни Frutek, когато още бях пиар в Хигия АД. Направихме я съвместно с Ротари клуб „Витоша“ и обиколихме доста домове за деца, лишени от родителска грижа, като раздавахме десетки храни. Естествено, не сме правили новина от това, но по съществото си беше CSR кампания.

Бих казала, че тази кампания и до днес е знакова в моята работа, защото тя ме накара да се замисля именно за етиката в професията и колко благородни неща могат да се направят, ако си пиар. Втората кампания в полза на обществото, която наистина много обичах, беше кампанията на Ретро Радио „1000 бебета на България“.

Правихме я няколко години поред и имаше за цел да стимулира раждаемостта, тъй като тогава България беше на едно от първите места по ниска раждаемост. От настоящата ми работа единствената социално-значима кампания, която ме е грабвала толкова, е „Забавното лятно четене“ на Az-deteto.bg като част от медийна група Investor. Тази година резултатите при нея бяха наистина поразяващи, защото екипът беше още по-богат и мотивиран. Обобщена информация можете да намерите тук.

Има ли пиар гурута, на които се възхищаваш?

Честно ли? Никога не съм имала кумири – нито в живота, нито в професията. Според мен животът е много кратък, за да се захласваме по каквото и да е. Добре е да се фокусираме върху собствените си цели и стремежи, вместо върху постиженията на някой друг. Това не означава, че не уважавам труда им – напротив. Но в действителност нещото, което ме възхищава, е продуктът. Когато видя една кампания в цялата ѝ прелест, тогава мога да кажа „Wow!“. А знаете, че зад една добра кампания никога не стои само един човек. Стоят много хора.

И трудът на всеки един трябва да се уважава. В този смисъл трудно мога да споделя някой гуру, на когото се възхищавам. Когато един пиар продукт е добър, креативността е тази, която наистина може да ме възхити. Концепцията и елементите в нея, които я правят различна от всички останали.

Много често агенциите са тези, които имат наистина уникални концепции и имат ресурса да осъществят мащабни кампании с много висока ефективност – дали национални, дали световни. Затова по-скоро съм склонна да споделя кои са световните комуникационни агенции, които ме впечатляват със своя подход, например Saachi@Saachi, DDB, Ogilvy&Mather…

А ако ме питате за хората, които по някакъв начин са повлияли върху моята собствена работа и са ме мотивирали… не са малко. Ако говорим за хора от професията в България, косвено това са проф. Петев, проф. Милко Петров, проф. Кафтанджиев, проф. Стойков. Казвам „косвено“, защото никога не съм учила Връзки с обществеността в СУ, но винаги сме си партнирали по проекти, особено когато говорим за дейностите на Българското дружество за връзки с обществеността.

Пряко върху стила ми на работа са повлияли Нери Терзиева, Нели Бенова, Деси Бошнакова, Любов Костова, Росен Мисов, Красимира Краева… Все интересни хора, безкрайно различни един от друг. Изброявяйки така обаче рискувам да пропусна някого. Да не говорим за връзката на нашата работа с колегите журналисти – не бихме могли да се разграничаваме от тях. От моето поколение много харесвам професионалисти като Косьо Вълков, Емо Спахийски, Албена Борисова, Велислава Попова например…

Кое най-много обичаш в професията си?

Това, че всеки ден е различен и крие нови изненади, нови преживявания, срещи с нови хора. Онова, което може да ме убие, е боксуването на едно място. Винаги съм имала нужда от нови хоризонти, да вървя напред и да преодолявам нови предизвикателства. И си мисля, че само тази професия може да ми го даде.

Трите книги, които всеки пиар специалист трябва да прочете са… ?

Хахаха, това като с хората. Еми явно ще трябва накрая да вляза в рамки въпреки всичко, за да отговоря на този въпрос. Нека бъдат „Ефективен пъблик рилейшънс“ на Къптлип и Сентър, „Без лого“ на Наоми Клайн и по моята специалност – „Създаване на корпоративна репутация“ на Греъм Доулинг.

 

Оригинална публикация 

Позиция на Комисията по етика на БДВО

www.bdvo.org I 28.08.2014г. 

Eтичен казус във връзка със сигнал за нарушаване на Етичния кодекс на PR  специалистите в България от PR специалистите на Българска народна банка (БНБ)

 

 На 11 юли 2014 г. Комисията по етика към Българското дружество за връзки с обществеността беше сезирана за нарушаване на Етичния кодекс на PR специалистите в България. В сигналът се посочва, че на пресконференция, организирана от БНБ в същия ден по повод представянето пред обществеността на резултатите от одита на поставената под специален надзор Корпоративна търговска банка, не са били допуснати свободно журналисти от българските и чуждестранни медии. Сигналът е подаден от Стоян Стоянов, PR Специалист и преподавател по „Връзки с обществеността”. Според него, с това свое действие, колегите от Пресцентъра на БНБ са нарушили Етичния кодекс на PR специалистите в България всички принципи на професионално поведение, залегнали в него и най-вече тези, които се отнасят до свободния обмен на информация и отговорността към утвърждаването на професията.

Компетенции на комисията
Съгласно Правилата за работа на Комисията по етика към БДВО, след като разгледа всички събрани материали по казуса, Комисията може да изрази единствено своята позиция относно етичността на случилото се, тъй като г-н Стоянов и PR специалистите от Пресцентъра на БНБ не са членове на Дружеството според наличната информация.

Процедура
Комисията по етика прие получения сигнал като основание да започне разглеждане на казус за евентуално нарушение на Етичния кодекс в посочената ситуация. В тази връзка първо беше изпратено запитване с искане на информация до пресцентъра на Българска народна банка. Писмото беше изпратено до г-н Александър Урумов като негов ръководител. Също така, за да бъде максимално обективна при разглеждането на сигнала, Комисията по етика предприе стъпки за събиране на информация за случая и от самите медии, посочени като засегната страна в изложението на г-н Стоянов. За целта Комисията направи преглед на наличните електронни публикации в интернет пространството, отнасящи се до посочената по- горе пресконференция от 11 юли 2014 г. Паралелно с това Комисията пусна и анкета до над 100 национални медии. Отделно, уточнения относно случая бяха поискани и от самия г-н Стоянов. Казусът беше разглеждан от двама членове на Комисията по етика – Милена Атанасова и Елица Наумова, тъй като д-р Кремена Георгиева си направи отвод.

Становища на страните
В сигнала, подаден от г-н Стоянов, се посочва, че „Разделянето на медиите на привилегировани и непривилегировани от страна на който и да е PR специалист води до неравнопоставеност на медиите, които са наши партньори, както и до непрозрачно и непълно информиране на българските граждани.” Същевременно, г-н Стоянов споменава, че до участие в пресконференцията Българска народна банка е допускала единствено журналисти от предварително подготвен и непубличен списък – факт, за който алармираха и самите медии. В подкрепа на информацията, изложена в писмото си, г-н Стоянов прилага и извадки от публикации в електронни медии от деня на пресконференцията. До момента, повече от месец след отправеното запитване, Комисията по етика не разполага с официално писмено становище от Пресцентъра на Българска народна банка. Посредством коментари в социалните мрежи г-н Александър Урумов – началник на Пресцентъра на БНБ, аргументира действията си и дава информация, че на пресконференцията е поканил конкретни национални електронни и печатни медии поради мащабността на проблема и желанието му по-бързо и точно да бъде разпространена информацията в страната. Той допълва, че не е предвидил големия интерес и след като е установил, че след пресконференцията медиите не се чувстват достатъчно информирани, в същия ден Пресцентърът е организирал и втора пресконференция за всички представители на медиите. В допълнение на прегледа на публикациите по темата в интернет пространството, Комисията по етика направи също директно допитване (анкета) към медиите, за да може да получи мнението им като засегната страна по случая. От получените отговори става ясно, че в действителност по-голямата част от медиите не са били информирани за предстоящата пресконференция и не са присъствали на нея, като това се отнася включително и за специализирани финансови медии. Една от медиите, попълнили анкетата, е потърсила предварителна информация от пресцентъра на БНБ дали ще има пресконференция, но не е получила конкретен отговор. Друга пък е отразила информацията, въпреки че не е специализирана в банковото дело, а в друг бизнес сектор, поради обществената значимост на събитието. По-голямата част от отговорилите медии са получили информация за случая от институцията след пресконференцията и са я разпространили (отразили) подобаващо.

Мотиви
Комисията по етика разгледа цялата налична информация и, на базата на Етичния кодекс на PR специалистите в България, стигна до следните изводи: В случай на недопускане на медии до обществено полезна информация от изключителна важност, се накърняват следните професионални ценности, описани в Кодекса:
- Честност
„… Уважаваме различните мнения и свободата на изказването им. Ценим истината и точността спрямо медиите, публиките, клиентите, работодателите и конкурентите.“
- Независимост
„Ние работим открито, като отчитаме обществените интереси. Успехът на нашия клиент/ работодател е важен, но не с цената на професионалния компромис. Предоставяме независими съвети и носим отговорност за действията си.“
- Ангажираност
„…Осъзнаваме своята отговорност както пред тези, за които работим, така и пред обществото, и действаме като социално отговорни граждани.“
Също така в този случай се нарушават и следните принципи за професионално поведение от Кодекса:
- Свободен обмен на информация
„Стимулирането на свободен обмен на достоверна, точна и навременна информация е от съществено значение за обслужването на публичния интерес и за изграждане на компетентно мнение и вземане на решение в демократичното общество. ПР специалистите се ангажират да изграждат и поддържат доверие в отношенията с целевите публики и обществото чрез предоставяне на коректна и изчерпателна информация; …; да защитават достоверността и да гарантират прозрачността на информацията.“
- Отговорност към утвърждаване на професията
„ПР специалистите работят целенасочено за изграждане, утвърждаване и повишаване на разбирането , доверието и уважението в професията. ПР специалистите се ангажират: … да работят за прозрачен и социално отговорен бизнес.“

Позиция
При събитие с национална значимост, предизвикало сериозен обществен интерес (какъвто е конкретният случай), организацията – страна по случая, и работещия в/за нея екип от PR специалисти (ако има такива), следва да осигури свободен достъп до информация относно събитието, освен при наличие на нормативни (законови) ограничения. В конкретния случай достъпът на медии, проявили интерес към информационния повод, е бил ограничен, с което действие е нарушен Етичния кодекс на PR специалистите в България.

Препоръки
Комисията по етика апелира към специалистите по публични комуникации в страната да спазват с всички свои думи и действия Етичния кодекс на PR специалистите в България, защото по този начин работят за утвърждаването на професията, изграждането и запазването на нейната добра репутация и престиж пред обществото. Този апел се отнася и до взаимоотношенията с медиите, които са партньори на PR специалистите в провеждането на прозрачен и ефективен диалог с целевите публики.
 

Милена Атанасова: Ролята на PR професията става все по-голяма

www.luboslovie.bg  I 09.06.2014

Милена Атанасова е мениджър Връзки с обществеността в медийна група Investor. Работи в областта на публичните комуникации от 1999 г. През годините практикува в различни сфери – изкуство, реклама, търговия, интериор и дизайн, фармация, медии, лека промишленост, политика и др. Като мениджър комуникации работи от 2003 до 2010 г. в компаниите Хигия АД, Българска Радиокомпания (Ретро Радио), Communicorp. и Ficosota Syntez. От 2010 управлява агенция за комуникации и събитиен мениджмънт MAGICA events.

Г-жа Атанасова е магистър по българска и чешка филология към СУ „Св.Климент Охридски” (2001) и бакалавър по психология към „Св.св. Кирил и Методий” (2005). Има множество специализации в областта на лингвистиката, психологията и публичните комуникации.

Председател на Българско дружество за връзки с обществеността (2009/2011), Председател на Комисията по професионална етика (от 2011 до днес), член на Управителния съвет на Българска конфедерация за връзки с обществеността и член на European Association of communication directors (EACD). За тънкостите на Връзки с обществеността, също Пъблик рилейшънс, съкратено ПР и разговорно пиар (от английски Public Relations, PR) специално за Любословие тя разговоря с Андрей Велчев.

Ако Едуард Бернайс е бащата на манипулацията “публик рилейшънс”, коя е майката и въобще може ли да се твърди, че някой е родител на комуникациите или те просто са се само формирали според обстоятелствата?

- В действителност обстоятелствата са тези, които са развили публичната комуникация с времето. Естествено, първоначално предимно през медиите, но днес вече възможностите са много повече. Специално пъблик рилейшънс изначално е възникнала като консултантска функция на менидмънта. Но Връзките с обществеността стават изключително необходими и по-популярни като професия тогава, когато се развива масовото производство. Неслучайно самата професия се е обособила в Америка, където мащабът е огромен и там има реална необходимост от по-добра дистрибуция на информацията… Има и други причини според мен – една от тях е, че американците са прецизни и държат на доброто планиране, същевременно виждат голямата картина – визионери са. Това е много важно за връзките с обществеността, защото тази функция в организацията гони дългосрочен резултат – тя създава или променя нагласи. Като цяло пъблик рилейшънс е по-ефективен и видим тогава, когато мащабът е по-голям. Визирам всички измерения – както територия и население, така и време, средства… всичко. Затова, ако трябва „пъблик рилейшънс“ да има майка, то тя е нуждата – необходимостта от познание, от информираност на хората, на различните публики.

Коя комуникация е най-силна, най-красива, най-истинска?

Първо да споделя, че добрият пъблик рилейшънс не предполага неистинска комуникация (усмивка). Ако дадени твърдения, заявени публично, не са базирани на истината, те просто от само себе си умират. Като преди това обикновено увреждат репутацията на съответния човек или организация. Затова нека да не мислим за неистини, когато работим в тази сфера.

Иначе за силата и красотата… За мен все пак смисълът на тази професия си остават каузите. Ние, пиарите, не просто трябва да информираме публиките, но и да работим в полза на добрите каузи. Особено в днешна България често си мисля напоследък, че обществото има сериозна нужда от повече добри хора. Това важи и за пиарите – трябват ни не просто хора, които да правят връзки. Трябват ни хора, които да разказват добри истории. Всеки си избира своите каузи – професионални и човешки – и използвам тази трибуна, за да призова колегите, да не забравят, че сме преди всичко хора и трябва да бъдем човечни.

Дали ще си изберем да работим за здравето на обществото, дали неговата грамотност, образованост или култура, дали ще развиваме уменията и знанията на млади таланти или ще популяризираме страната ни като туристическа дестинация – важното е всеки да може да избере поне едно позитивно нещо, с което да помага и да се чувства полезен на по-голям кръг от хора. За да можем да изразим човечността си по различни начини. Иначе професията се обезсмисля, ако се използва единствено и само за търговски цели, за придобиване на влияние, за пропаганда или манипулация. Затова и се радвам, че сте направили един такъв позитивен портал – името му също е много красиво, ще си позволя да се заиграя с него – нужни са ни любословни пиари (усмивка).

Как “публик рилейшънс” намира място в нашият все по-открит социален свят и живот?

- Всъщност според мен именно тази откритост е условие пъблик рилейшънс да се развива добре и неговите функции да се увеличават с времето. Колкото по-открита става комуникацията между различните публики, толкова по-добре и ефективно могат да работят специалистите по връзки с обществеността. Лично аз изключително много се радвам, че и в България се развиват социалните медии и мрежи например. Ако не бяха те през последните две години, много малко щяха да бъдат традиционните медии, които могат обективно да възпроизвеждат фактите от българската действителност и да информират хората достоверно и безпристрастно.

Няма логика ПР специалистите да разчитат само и единствено на традиционните медии – средствата за публична комуникация се увеличават с всеки изминал ден, различните практики – също и ние би следвало да се възползваме от тях. Твърдо мога да кажа, че тази професия не просто има място в живота ни днес, но става все по-значима, защото хората осъзнават, че пъблик рилейшънс не прави само опаковки, а произвежда съдържание. Точно затова си обичам толкова много работата – възможностите и са неограничени.

Можем да започнем един проект от А, да го завършим до Я, като по време на изпълнението му въвличаме в него най-различни интересни и важни хора, организации, и извършваме много разнообразни дейности. Накрая освен, че се вижда резултатът от работата ни, се оказваме обогатени с още повече познания и познанства, а всички участници са доволни от свършеното и от факта, че са били част от проекта.

Веднага привеждам пример – в момента паралелно текат две чудесни инициативи при нас, отново като част от корпоративната политика на медийна група Investor – единият е „Забавното лятно четене“ (насочен към насърчаването на детското четене), а другият е традиционният детски велокрос, който стимулира спорта при децата и създава добри навици и здравословен начин на живот. Това са също мои лични каузи, което освен полезно, прави заниманието и приятно. Освен всичко, виждам в колегите и партньорите същия хъс, което е много вдъхновяващо – затова искам и тук да благодаря на ЧЕЗ – България, които подкрепят и двете.

Какъв кръст носят съвременните “публик рилейшънс” и реалният диалог между комуникационните мениджъри и журналистите в новата медийна реалност?# Хаш таг – променя ли посланията или ги шифрира за определени публики?

И по-горе намекнах, че не можем да разчитаме само на журналистите. Това е дълга и тягостна тема, която не ми се иска да подхващам… За съжаление реалността в България е такава, че и да искат, често колегите журналисти не могат да кажат онова, което мислят.

Защото ще си загубят работата. Няма какво да се лъжем, в момента ситуацията е много тежка – и международните доклади го доказват – ние сме на последните места по свобода на словото в Европа. Слава Богу, аз имам късмета да работя в независима медийна група и мога само да се гордея с това. Но не мисля, че проблемът за изкривяването на действителността се крие в комуникацията между журналисти и пиари, напротив. Често пиар специалистите помагат на журналистите да научат повече за даден случай/ проект/ кампания/ организация… и почти винаги те са благодарни за това.

Ние не искаме да отнемем авторството, а да допринесем за по-богатото представяне и по-качествения журналистически материал. Бих казала, че добрите професионалисти в нашата сфера ценят високо авторството даже и винаги го предпочитат пред копи-пейст от съобщението към медиите.

Вие сте и дългогодишен член и председател на Комисията по Етика към БДВО, има ли Етика и морал в “публик рилейшънс” и взаимовръзката между комуникации и медии?

- Не бива да обвързваме етиката в пиар с етиката в журналистиката. Най-малкото, защото органите, които отговарят за поведението на двете професии, са различни. Кодексите също са различни. Не казвам, че това е добре. По-ефективно би било да има един етичен кодекс за всички професии, свързани с публични комуникации, а неправителственият сектор да следи за саморегулацията. Това е идеалният вариант, защото тогава наистина ще се създаде професионална общност по естествен път. Ние, пиарите, не работим сами – работим с журналисти, маркетинг и бранд специалисти, рекламисти, социолози, маркетинголози, ивент мениджъри, ейчари… Да, професията има своите специфики, но трябва да имаме обща платформа, на която да стъпим.

Така мисля. Засега, обаче, не виждам начин това да се случи. Факт е, че различните професии имат по няколко професионални организации, на журналистите дори етичните им кодекси са два… В нашата сфера ситуацията е идентична. Докато не разберем, че на този малък пазар не можем да се дробим и да се делим, защото никой няма интерес от това, няма как етиката да просъществува и да има реална саморегулация. Тези неща ще бъдат възможни едва след като придобием чувство за общност. В момента, както казват много умни хора, е време разделно. И това не само на ниво професия – говоря за всички обществени слоеве.

Имате ли ярък спомен за казус който Ви е поучил?

- Ооо, да. Много са, не е само един и никак не се срамувам да ги споделям, защото не искам колегите да повтарят моите грешки. Хора сме – колкото и професионално да работим, всеки от нас греши. При това за малки неща, не за концептуални. Не бива да се мисли, че пиар специалистите са безгрешни, колкото и да са опитни. Не сме и фокусници, както се твърди – не можем да правим чудеса (усмивка). Затова и като имам стажанти, освен какво е добре да се прави, споделям постоянно какво не трябва да се прави. Съвсем пресен пример имам даже – отпреди месец, макар и плод на недоразумение.

За пръв път пробвах да извлека информация посредством инфографика и за тази цел поканихме агенция. И двете страни събирахме информация за инфографиката – за да се застраховаме, че няма да пропуснем нещо важно. Накрая я обобщихме и се получи чудесна като съдържание, но никой не я провери за правописни грешки. И инфографиката излезе с няколко грешчици. Изводът е – винаги проверявай поне по 2 пъти. Елементарно, нали? Но в забързаното ежедневие се случват такива неща… малките уроци на работното поле.

Колко често и въобще има ли случай “публик рилейшънс” да изглеждат несигурни и не достатъчно прозрачни за самата общественост?

Има такива случаи, те са най-често в определени сфери на дейност. Например това е причината аз да не се занимавам с политически комуникации – там правилата са други. Е, пробвах за една кампания, любопитството ми надделя, но бързо ми мина.

В КСО ли е новият инструмент на “публик рилейшънс” и комуникации?

Да, аз споделих, че за мен каузите са смисълът. Корпоративната социална отговорност също се гради върху каузи и добри практики. Не бих нарекла КСО инструмент. Защото ако една компания се опитва да използва КСО само като инструмент за публичност и изграждане на позитивен имидж/ репутация, то това си личи отдалече и създава обратен ефект – отблъсква широката общественост. Можете да питате Марина Стефанова, която води Глобалния договор за България, тя би била интересен събеседник в тази посока (усмивка).

Коя е най-интересната личност от попрището на комуникациите която сте срещали във вашата професия?

Това е много труден въпрос, защото ярките личности в нашата професия не са малко и имат много разнопосочна дейност. Възхищавам се както на интересни хора, които са положили основата на тази професия в България – като проф. Петев, Нери Терзиева, Любомир Стойков, Красимира Краева, така и на по-млади колеги, които са професионалисти като Нели Бенова, Деси Бошнакова, Деница Сачева… Да не забравяме колегите от БДВО, от които също съм научила немалко и повечето са професионалисти и ярки индивидуалности (усмивка). Веднага споменавам тук една Ралица Жикова. Със сигурност човекът не е един.

“Публик рилейшънс” не прилича все повече на selfy направено с мобилно устройство?

Аз съм на обратното мнение. Според мен ролята на тази професия става все по-голяма и считам, че в България хората също започнаха да го забелязват през последните години. Дори шоубизнесът разбра, че за професионалното популяризиране на техните продукти, са необходими професионалисти…

Коя е най-скъпата ви кампания – и като номинална и като емоционална стойност?

Номиналът за мен никога не е бил от такова значение, по-важна е споделената емоция и резултатът. Най-ценните кампании са тези, които правих в МАГИКА – например Fine Line я подванахме от самото начало, измислихме концептуално как може да се развива и компанията се разви пред очите ми. Което бе чудесно преживяване. Не по-малко скъпи са ми кампаниите за Arena Professional. Имали сме хубави кампании на тема киберсигурност… не са едно и две неща.

В годината на коня сме, не мога да не ви задам провокативен въпрос в тази посока: Държи ли някой юздите на “публик рилейшънс” и откритите, честни комуникации?

Не само един човек, няколко са. И те просто съсредоточават всички останали фактори, които определят публичните комуникации в България. Тук ще си позволя да цитирам Максим Бехар, който винаги е твърдял, че ПР е преди всичко бизнес. Може би наистина ще се окаже прав – всичко рано или късно опира до пари.

Нужни ли са мъжки момичета в света на корпоративните и институционални “публик рилейшънс”?

Определено. Една колежка сподели, че в нашата професия на жените също им трябват топки (извинете за езика, цитирам). Споделям мнението и.

Съжалявате ли, че се занимавате с “публик рилейшънс”?

- Не, вече 13 години вече практикувам тази професия и твърдо мога да кажа, че е нея намирам пълно удовлетворение. Наистина, в България не е лесно да се работи в тази сфера, но все се надявам, че ситуацията ще се промени.

Вашето пожелание към Любословие и нашата разрастваща се аудитория?

- Пожелавам ви времето да ви утвърди като качествена медиа, да ви четат все повече професионалисти и да се радвате на сериозно развитие. И не забравяйте свободата на словото и етичния кодекс на пиар специалистите в България!

 

Оригинална публикация

Милена Атанасова стана мениджър “Връзки с обществеността” в “Инвестор” АД

www.karieri.bg I 05.03.2014
 
 Милена Атанасова е новият мениджър "Връзки с обществеността" в "Инвестор" АД. Тя ще ръководи корпоративните комуникации на компанията, външните връзки с бизнес партньори, НПО и медии, и ще отговаря за вътрешните връзки в онлайн медийната група.
 
Атанасова работи в областта на комуникациите от 1999 г. През годините практикува в различни сфери – изкуство, търговия, интериор и дизайн, фармация, медии, лека промишленост, политика, наука и други. Като мениджър комуникации работи от 2003 до 2010 г. в компаниите "Хигия", "Българска радиокомпания", Communicorp., Ficosota Syntez и VM Finance Group. От 2010 г. управлява агенция за комуникации и събитиен мениджмънт.
 
Атанасова е магистър по българска и чешка филология и бакалавър по психология. Има множество специализации като допълнителна квалификация в областта на публичните комуникации. Председател e на Българското дружество за връзки с обществеността за мандат 2009/2010 г. и председател на Комисията по професионална етика към Дружеството. От 2006 г. е член е на Управителния съвет на Българската конфедерация за връзки с обществеността.
 
Снимка: "Инвестор" АД
 

 

Избраха Управителен съвет и Комисия по етика на БДВО, д-р Александър Христов остава председател за 2013 г.

БДВО I 25.02.2013

Асен Асенов ще бъде председател на БДВО за 2014 г.

В УС влиза Яна Събева, а в КЕ – Кремена Георгиева

В следващите години БДВО ще активизира инициативите за подобряване на средата за работа на PR специалистите

В събота, 23 февруари 2013 г., в Конферентната зала на Софийски университет "Св. Климент Охридски" се проведе годишното отчетно-изборно събрание и петата среща на членовете на БДВО. Оживени дискусии съпътстваха избора на управителни органи на дружеството и програмата за работа през следващите две години.

Избраният нов Управителен съвет на БДВО включва досегашните членове д-р Александър Христов, Асен Асенов, Илияна Захариева, Мануела Дюлгерова – Тотева, Мила Миленова и Радина Ралчева. Към ръководството се присъединява и Яна Събева, която към момента е ръководител отдел „Маркетинг и комуникации” на WWF и има 16 години опит в областта на комуникациите, от които 9 – като PR специалист. Тя ще работи активно за създаване на партньорства с неправителствени организации и за публичността на дружеството. Нов състав на Комисията по етика към БДВО бе избран по време на годишното събрание. Към сегашните представители на Комисията Милена Атанасова и Елица Наумова се присъединява д-р Кремена Георгиева, експерт по PR, убеждаваща комуникация и публично говорене.

Д-р Александър Христов ще бъде председател на УС на БДВО за още една година, а през 2014 г. тази длъжност ще се изпълнява от Асен Асенов.

В програмата на УС на БДВО за следващите две години е заложена активна дейност за подобряване на средата на работа на PR специалистите, активно сътрудничество с организации в PR общността и извън нея, сътрудничество с университетите в страната и подпомагане професионалното израстване на младите PR специалисти. След дискусия като приоритет беше прието и привличането на нови членове на дружеството и по-активна работа с настоящите.

За повече информация:

Пламена Павлова
Административен секретар, БДВО
Тел.: 02/ 495 85 82 и 0887 45 00 40
Е: office@bdvo.org

——————————

Българско дружество за връзки с обществеността (БДВО) е първата национална организация в сферата на комуникациите, обединяваща практици, преподаватели и студенти по PR в България.
Посредством своите инициативи, БДВО се стреми да бъде трибуна на добрите практики в сферата на комуникациите, да дава възможност на всички практици, академици и студенти да обменят познания и опит, и по този начин да допринасят за развитието на професията PR и утвърждаването на добрия и имидж в България.