сп. OK! | Биляна ГЕОРГИЕВА-Биба | 22.02.2011 

Като известни PR специалисти Ива Екимова и Наталия Димитрова определено знаят каква е цената на успеха – при това постигнат изключително със собствени сили. Именно поради тази причина и по повод женския празник 8 март ОК! събра тяхната успешна "женска империя" за една изключително красива фотосесия – като главни действащи лица се изявиха самите Ива и Наталия, обградени от топлото присъствие на своите майки и дъщери. И за да съчетаем приятното с полезното, докато ги снимахме, си поговорихме за PR-a в България, за положителните страни на светските скандали и, разбира се, за Бойко Борисов.

Съвсем скоро разбрах, че Ива е преподавател. Какво преподаваш?

Ива: Преподавам PR в Нов български университет пета поредна година. Наталия: Аз, като се загубя в превода, и викам на помощ преподавателката. Ива: Даже сега идвам от тест, на който всички стояха като второкласници и не знаеха нищо. Но са много сладки, освободени млади хора, които не се притесняват да питат, ако не им е ясно.

Наталия: Има едно много устато, което е със сбъркана концепция за себе си.

Ива: То не е от моя поток.

Пишеш ли двойки?

Ива: Е, не! Ти представяш ли си?!?

Наталия: Тя въобще не е от добрите преподаватели.

Това е твое амплоа, за което не знаех, но какво се случва с вашата PR агенция?

Ива: Всичко е наред. Миналата година навършихме три години и го отпразнувахме с приятели.

Имате ли много проекти?

Ива: Много!

Наталия: Едно от нещата, които много ни мотивират, е, че имаме широко портфолио от клиенти. Ние не сме агенция, която е специализирана. Освен това имаме индивидуален подход към всеки един от нашите клиенти. Това е, което ни държи. Това, че сме малка агенция, ни дава възможност да сме много гъвкави.
Нямаме загубен клиент, който да си е тръгнал, защото не е доволен.

Кога успявате да бъдете майки?

Наталия: Отдадени сме на нашите дъщери през почивните дни.

Отказвали ли сте клиенти?

Ива: Отказвали сме. И сега ще ти кажа защо. Ако този клиент се занимава с нещо, което не ни е интересно, колкото и пари да ни предлага, предпочитаме да не го поемем. Тъй като няма да можем напълно да се отдадем на задачата, която той ни поставя.

Наталия: В този вид работа е важно да има добра комуникация. Ние няма да успеем да си свършим добре работата, ако още в самото начало има проблем в комуникационната връзка.

Ива: В противен случай се получава грешка в превода.

Наталия: Голяма част от хората не знаят каква е нашата работа. Ако си нямаме доверие един на друг, работата става много трудна.

Има ли добри PR-и в България?

Наталия: Много е трудно да се прецени какво е добър PR. Добрият PR е невидимият PR.

Ива: Което не се отнася за нас.

Наталия: В България е малко по-различно. Ние сме много публични. Аз смятам, че до голяма степен клиентите ни се доверяват и поради тази причина.

Тъй като сте специалисти no PR, ми се иска да направим един кратък разбор на случващото се в нашата страна. Първо ще започнем с политиката. Кой от политиците има добър PR?

Ива: Никой.

Наталия: Това е така, защото те имат вменени PR-u на съответните министерства, които за съжаление са минали през всички политици. Тяхната публична проекция е до голяма степен функция на институцията, която представляват, а не толкова на това, което те са като личност. По принцип много малко следя изявите на политическите PR-и, но в повечето случаи това са просто едни технически лица, които следят програмата на министъра и изпращат пресинформацията.

Ива: Мислиш ли, че Бойко Борисов ще разреши на някой да му дава акъл?!

Наталия: Не, разбира се!

Ива: Ето това е отговорът на твоя въпрос "Има ли добри PR-и в България?".

Според мен Бойко Борисов no-скоро трябва да си наеме имиджмейкъри, а не PR-и!

Ива: Късно е, либе, за китка.

Наталия: Трябва да си наеме някого, който да го научи как се говори.

Ива: Всичко това е свързано с неговото его.

Наталия: Това не е наша запазена марка, защото Берлускони не могат да го узаптят от толкова време.

Какво според вас ще се случи на президентските избори?

Ива: Ще се нагледаме на всякакви обещания, които няма да се изпълнят.

Коя е печелившата стратегия, която политиците трябва да възприемат?

Ива: Честност и откритост. Това е!

Има ли честни и открити политици?

Наталия: На мен ми прави много приятно впечатление Росен Плевнелиев, който е поел ключово и доста трудно министерство.

Ива: Той е винаги позитивен и открит.

След политическия дойде ред и на светския живот. Тази година започна с доста светски скандали…

Ива: Скандалът не е лошо нещо по принцип. В случая грешен ход е, че тези хора се карат като цигани по телевизията.

Николета Лозанова си направи доста добър PR около връзката си с Валери Божинов.

Ива: Тя самата си го каза в предаването на Карбовски.

Наталия: Само не можах да разбера, Николета какво работи?!

Ива: След малко ще разбереш!

Наталия: Тя извлече доста положителни дивиденти от този скандал.

Ива: Ние не можем да поляризираме PR-a на добър и лош. Пише ли ти името във вестника – пише го, правилно ли е написано – правилно. Тогава какво можем повече да искаме. Тя си беше начертала стратегия, която трябваше да я отведе от Пловдив до Парма. PR-ът на Николета е паразитен PR. Въпреки че след него тя изкарва много добри пари от професията си на фотомодел.

Според вас по какъв начин ще приключи тяхната връзка?

Ива: Ще има нова.

Какво мислите за жълтата преса?

Наталия: Жълтата преса не е лоша, но трябва да си знае мястото.

Стр. 38 – 39,40 – 41

Информациона агенция КРОСС | Деница ГЕОРГИЕВА | 28.02.2011

В България гражданското общество ще бъде все повече онлайн и все по-малко на улицата, смята известният PR експерт

„Новото време изисква нов тип журналистика" е мотото на последния медиен писък, а именно дигиталният вестник „The Daily". Свидетели ли сме на нов етап в журналистиката? Изгубиха ли битката печатните медии?

Печатните медии – в смисъл на новинарство – изгубиха битката още с появата на телевизията. Това, което се случва сега не е битка, а по-скоро логично преразпределение на пазара на медии, породено от новите технологии, а и от желанието на всички да научават колкото се може по-бързо интересните неща. Преди 15 години живеехме бързо, преди 5 години ни се струваше, че живеем много по-бързо, сега вече живеем в реално време. Без значение дали сме в Канада, в Япония, в Аржентина или в Европа. Живеем в реално време, а както каза и легендарният PR анализатор Пол Холмс преди седмица на форума в Давос: „Фейсбук вече може да сваля и правителства. Силата на медиите вече далеч надхвърли географските граници, „проби" всички възможни забрани, религии, схващания, режими… Това с печатни медии не можеше да се случи и тяхната роля ще отслабва постепенно докато печатните всекидневници напълно изчезнат. Сега това, което е съвсем сигурно, че думата newspaper вече е безвъзвратно в историята, защото от нея отпадна съставната дума news (новини) и остана само paper (хартия). Просто във вестниците, тук имам предвид всекидневниците, вече няма новини, а само повторение на всичко това, което вече знаем, но анализирано и допълнено с повече мнения. Между другото, The Daily, първият всекидневник специално създаден за iPad показва нагледно и много категорично как и телевизията в досегашния си вид повече няма да може да съществува.

Как интернет пространството успя за отрицателно време да измести традиционните медии и да стане масов информационен канал?

Сега ни се струва, че е за „отрицателно" време, но всъщност се случи за около 15-тина години. Още от появата на първите сайтове беше ясно, че всеки един уебсайт е медия, която не само информира, но и влияе. Беше въпрос на време всички отделни елементи – електронна поща, снимки, видео, чат в реално време и много други, да се съберат в един продукт и най-успешно това успяха да направят създателите на Фейсбук. Сега обаче предстоят още по-интересни години, когато или ще се свързваме само с видео в реално време, почти като в Skype, но с много по-вече функции от профила си (мрежата A Small World отдавна има тази функция) или социалните медии ще започнат да срещат задължително потребителите на живо, така както вече прави най-бързо развиващата се мрежа Foursquare. И всички те в крайна сметка носят новини, гледни точки, мнения, анализи и в този смисъл са едни почти съвършени и постоянно развиващи се модерни медии.

Как този обрат се отрази на PR- а? Кои са новите PR практики?

Социалните медии промениха нашия бизнес до неузнаваемост. Запазиха се само неговите основи, които са били заложени още с неговото създаване преди около сто години – етиката, почтеността, честността, старанието за обективност. Дори сега в модерния и светкавично бърз свят те стават все по-актуални и все по-важни. Всичко останало вече е различно. Времето, за което можеш да реагираш в кризисна ситуация от два часа стана две секунди. Пресконференциите като място и средство за генериране на новини тотално изчезват и скоро ще бъдат забравени. Нито един журналист няма да си губи времето да обикаля града, за да присъства на пресконференция, при положение, че може да научи тази новина онлайн – от агенция, от социална медия, от компанията директно или от PR-агенцията. Медиите вече не са само на журналистите, те са медии на народа, на консуматорите, на клиентите, на избирателите. Блогове, форуми, социални мрежи, микро-блогове като Twitter вече определят мненията на милиарди потребители, и модерният PR бизнес трябва не само да ги следи, но и да се вслушва в мненията им, да ги анализира, да отсява емоционалните от уравновесените, истинските от неверните. Дори и да ги модерира, ако може разбира се. Дори само тези няколко факта направиха нашия бизнес съвсем различен от този, какъвто беше преди 5 години.

Ще вземат ли пиармените „хляба" на маркетинг специалистите?

Постепенно вече това се случва. Тази тема беше и основна на встъпителния дебат на PR форума в Давос миналата седмица. Пол Холмс се изправи срещу Маршал Спондър, гуруто анализатор на социалните мрежи и аз като модератор на дебата много ясно усетих горещите словесни стрели, които двамата си размениха. Така или иначе, една от основните функции на маркетинга досега – анализа, постепенно вече минава в PR компаниите, защото те все все по-често следят тенденциите в общественото мнение, и не само в социалните мрежи. На практика, там всеки може да ги следи, не само PR специалистите. Просто необходимостта PR кампаниите да имат вътрешни анализатори нараства все повече и този факт постепенно отнема доста от функциите на маркетинговите агенции.

Превърнаха ли се социалните мрежи в маркетингов компас?

Определено да, но само да показваш посоката вече не е достатъчно. Трябва да знаеш защо „компасът" показва тази посока, какво следва от това, дали може да се промени и ако не – докъде ще стигнеш ако я следваш. В това е силата на PR професионалистите сега и ако не можеш да се ориентираш, то тогава просто отпадаш от пазара.

Помагат ли социалните мрежи за формирането на активно гражданско общество?

Те го създават, значително по-бързо по-лесно и много ефективно. Защото социалните мрежи на практика вече определят общественото мнение. Знам, че има много недоволни и разочаровани от факта, че понякога в една социална група има 10 000 души, които апелират да се излезе на площада и когато дойде денят „Х" на въпросния площад едва се събират 10. Но това няма никакво значение. Все пак България е в Европа, демокрацията у нас, макар и млада и крехка все пак не е демокрация на уличния натиск, а демокрация на избори. В Египет, в Тунис, в Либия, в други държави, в които явно демокрацията има съвсем други измерения и ценности, улицата и площадите се оказаха решаващи. На форума в Давос един от лекторите разказа следния анекдот: бившият египетски президент Хосни Мубарак се среща на небето със своя застрелян преди 30 години предшественик Ануар Садат, който му казва: „Добре си дошъл Хосни, кажи се случи с теб, застреляха те или те отровиха… " А Мубарак му отговаря съкрушено: „Не бе, просто Фейсбук…". Виц е, да. Но той наистина показва силата на социалните медии, на гражданското общество, което те създават и начина, по който го обединяват. В България и в страните на по-развитите демокрации това общество все по-малко ще излиза на улицата и все повече ще може да изразява своето мнение в социалните мрежи, така че хората да избират във властта достойните, честните и работливите.

След края на форума в Давос, обобщихте, че „И за новите медии етиката и честността ще са важни". Реално ли е това на практика?

Не само това, сега етиката е много необходима и жизненоважна, и за медиите и за PR бизнеса заедно. В мрежата сега има милиони, даже милиарди мнения и гледни точки и ние трябва да се научим да оценяваме кои са верни, честни и почтени. Затова всичките етични кодекси, които внимателно съставяме и подписваме, трябва да се превърнат в конституции на нашия бизнес, с които да започва обучението още в първия ден на първи курс в университетите.

Проблемът с авторското право е болезнен за нашите ширини, а вестникарските лъжи със сигурност не са знак за една достойна журналистика? Какво е решението на този проблем? Саморегулация или Комисията по етика?

Според мен обикновените и нормални закони, каквито има във всяка една държава от Европейския съюз вършат идеална работа. Стига да се прилагат от обективно и независимо правосъдие. Нарушението на авторските права, уронването на престижа, пропуснатите ползи се третират подробно от европейското законодателство и не могат да бъдат обект на саморегулация, а пък етичните комисии имат важни функции, но и абсолютно недостатъчни, когато става дума за нарушение на законите.

Добре ли се позиционира България на световната бизнес карта?

Доста невзрачно, специално на бизнес картата. Според мен, цялата изпълнителна власт трябва да бъде ангажирана с промоция на България на инвестиционни форуми, на бизнес срещи, да кани големи инвестиционни компании в България, да ги кара да се чувстват комфортно. Всъщност, това е единственият, ама повярвайте единственият, начин България да върви напред. Трябват сериозни, големи индустриални инвеститори, които да съживят българското производство, без значение наши или чуждестранни. Затова абсолютен приоритет на всяко правителството е заедно с PR и с инвестиционни консултанти да прави неуморна и много креативна промоция на България, така че тя да заеме добро място на световната бизнес карта и всички да знаят за изключително добрата данъчна политика, която тя сега има.

Пътувате непрекъснато. Разпознаваем ли е брандът „България"?

Създаването на национален бранд често отнема много години. За България най-общо сега се знаят елементарни неща – имаме евтини цени на имоти, ски курорти и хотели на морето. Брандът „България" все повече трябва да е разпознаваем с нейните хора – млади, интелигентни, амбициозни и можещи. Колкото повече българи завършват престижни университети по света, колкото повече правят успешен бизнес или кариера извън страната, колкото повече рекламираме интелигентно и умно, толкова по-бързо страната ни ще има притегателен за инвеститорите облик. Защото един бранд в крайна сметка се прави от хората, които стоят зад него.

111 правила, после думи, сентенции във facebook, какво следва, какво да очакваме….?

Всичко, което новите медии ни позволят. Комуникациите трябва да имат своята ритмичност и последователност, това са законите, които следвам и затова досегашните ми проекти в социалните мрежи имат толкова голям успех. Съвсем скоро мисля да дам възможност на десетките ми хиляди приятели и събеседници, които имам в мрежата да кажат своето мнение за личностите, които определят как да живеем, личностите за които гласуваме или не, от които се учим, които обичаме или ненавиждаме. Или – сега си мисля, че след правилата и думите, след сентенциите и изреченията, конкретните имена ще възбудят много повече емоции. Но няма да се ограничим само до тук. Бъдете сигурни, че изненадата наречена „социални медии" тепърва предстои.

Оригинална публикация

От януари 2011 г. стартира новият курс в България на британската квалификационна програма за PR специалисти с по-висока квалификация – CIPR Diploma in PR. Регистрацията за участие е отворена до края на декември 2010 г. в Apeiron Academy – акредитиран квалификационен център на Британския институт за PR (CIPR, UK).

CIPR Diploma in PR е най-високата следдипломна квалификация на Британския институт за PR (Chartered Institute of Public Relations, UK) и отговаря на Level A7 (Master Level) от британската Национална квалификационна рамка (NQF, UK). Програмата е подходяща за професионалисти с познания и опит в сферата на пъблик рилейшънс. Успешно завършилите студенти на CIPR придобиват международно и професионално разпознат сертификат за професионална компетентност.

Основните теми, които покрива курса, са:

 - PR като управленска функция
 - PR планиране
 - Водещи теоретични направления в науката за PR
 - Управление на репутацията
 - Корпоративна социална отговорност
 - Взимане на решения и управление на кризи

Продължителността на курса е 12 месеца, като включва общо 48 лекционни часа. Лекциите се водят от акредитирани гост-лектори на CIPR от Великобритания. CIPR издава и документите за постигнатото ниво на професионална компетентност – Certificate или Diploma.

Apeiron Academy, Aкредитираният център на CIPR, управлява организацията и реализирането на програмите на CIPR в България като следва и прилага всички изисквания, критерии за качество и стандарт на обученията на Института, включително осигурява и кконсултация при избор на подходяща професионална квалификация. Атестационната комисия на CIPR контролира работата на Акредитирания център по управлението на квалификационните програми.

Кандидатите за CIPR Diploma in PR трябва да покриват някои основни изисквания, свързани с познания и практически опит в сферата на комуникациите. Пълната информация за квалификационната програма, включително критерии и начин за кандидатстване, могат да бъдат открити на сайта на Apeiron Academy http://apeironacademy.com/cipr/diploma.html .

За допълнителна информация и регистрация, можете да се свържете с екипа на Apeiron Academy.

Т + 3592/ 8117855
Е apeiron@apeironcommunication.com
W http://apeironacademy.com/index.html

Допълнителна информация: http://www.eventbox.bg/events/1177