Cinema 3D телевизорите 47LW5500-ZE и 47LW550T-ZE станаха първите в Европа, получили отличието „Ниски въглеродни емисии“ (Carbon Reduction Label) – програма, която определя ниските нива на въглеродните емисии.

Организатор: Булгарреклама ЕООД и Лов и риболов ООД

ОББ и Американска фондация за България официално откриха изложбата „Изобрази ся рукою Захария... 1852“, която представя стенописите, дело на Захарий Зограф в откритата галерия на главната църква на атонската Велика Лавра „Свети Атанасий.

Наградата „Нестинарка“ се присъжда за 13-та поредна година за изключителен принос в развитието към професионалното фолклорно изкуство при откриването на Международния фолклорен фестивал в Бургас

в. Сега | Анита ДИМИТРОВА | 23.08.2011

Или защо умря българският "Ролинг стоун"

В България вече няма специализирано музикално списание. Не е кой знае колко учудващо предвид, че от години няма и филмово и т.н. Легендарното "Ролинг стоун" проговори на български през есента на 2009-а, за да ни помаха за сбогом само двайсетина броя по-късно.
Само преди три месеца списанието, в което имаше превес на преводните материали (но все пак значително по-малко, отколкото в други лицензни издания като "Ел" и "Космополитън"), се осмели за пръв път да сложи българи на българската си корица. Това дори не бяха музиканти, а актьори – братята Явор и Захари Бахарови.
"Ролинг стоун" следва съдбата на погребания през 2007 г. "Ритъм". Българското списание за музика почина точно по 20-ия си рожден ден. То имаше превратна съдба през годините – по едно време беше вестник на евтина рециклирана хартия, после изживя възход, накрая пък се опитаха да го реанимират като притурка на вече съсипания "Егоист". Но съдбата му беше предизвестена. Кризата на пазара на печатния издания и свиването на рекламните постъпления беше в апогея си, когато никому неизвестната – и 22-годишна! – Анелия Илиева обяви, че ще издава на български "Ролинг стоун". Дори на Ян Уенър, култовия създател и издател на оригинала, това се видя смело. "Възхищаваме се на оптимизма и ентусиазма на българския екип в неблагоприятния икономически климат", заяви той. Явно оптимизмът е бил неоправдан.
Липсата на опит и медийно портфолио у издателите "Сивир публикейшънс" вероятно е изиграла известна роля за спирането на последното голямо издание в нишата "музика". Но разлиствайки списанието, по-скоро бях доволна от липсата на някои браншови обременености. Въпреки че основните български автори бяха от екипа на "Ритъм", "Ролинг стоун" имаше различно звучене. Подобно на американския си голям брат, и тукашното издание се стремеше да включва теми, различни от музиката. Дори преводни борсови анализи, което го открояваше от едноцветния лайфстайл рециклаж по сергиите.
Може дълго да се теоретизира по темата "Появи се интернет и хората спряха да четат печатни издания", но причините ми се струват по-дълбоки. Спомнете си обществения интерес в златните времена на "Ритъм" (тогава излизаха и други музикални вестници и списания, дори органът на БСП имаше музикална притурка!), тиражите на албумите – дори пиратски, и влиянието на музиката изобщо в живота ни. Не е, да кажеш, хората да са спрели да се интересуват от рок – то и списание за чалга няма.
Каквито и кусури да е имал българският "Ролинг стоун", той бе единствен представител на ниша – и най-доброто възможно нещо, което да я запълни. Нишата за момента изглежда запечатана завинаги. След провала на едно лицензно списание икона, представете си каква безразсъдна смелост се изисква, за да се появи някога оригинално българско издание за музика. Изглежда, че българският читател и рекламодател желае само "всеядни", магазинни издания за плаж, без стилова и идейно-тематична насоченост. Пазарът в момента не търпи фенство, изразен вкус или позиция.
"Надяваме се скоро да настъпят по-добри времена за целия медиен пазар в страната ни", казват издателите на "Ролинг стоун" в прощалното си изявление. Ха дано, ама надали в страната, където "Камъните падат" винаги е била по-популярна от "Ролинг стоунс".
***
СПРАВКА
"Rolling Stone" излиза за пръв път на 9 ноември 1967 г. Създателят му Ян Уенър, на 21, заема 7500 долара от роднини, за да финансира идеята си. Днес той е почти толкова известен, колкото са и повечето рок звезди, за които пише в списанието си.
Първият брой се появява в период на бурни социални и културни промени в САЩ, провокирани от масови политически движения като борбата за човешки права и свобода на словото. Въпреки че привидно е за музика и лайфстайл, списанието де факто се превръща в наръчник на контракултурата в САЩ и говорител на хипи поколението. През 70-те дава трибуна на бащата на гонзо журналистиката Хънтър Томпсън и на Том Улф. Сред сътрудниците му са още режисьорът Камерън Кроу, певицата Пати Смит, писателят и сценарист Джо Естерхаз, фотографите Ани Лейбовиц и Дейвид Лашапел, мениджърът и продуцент на Брус Спрингстийн Джон Ландау, дъщерята на Джон и Джаки Кенеди – Каролайн Кенеди и др.
Въпреки напредналата си възраст Уенър все още издава и ръководи списанието. Той можеше да е сред най-богатите хора на планетата, ако преди години се бе съгласил да продаде списанието си на MTV срещу 25-процентов дял от кабелния музикален канал.

Стр. 14

в. Сега | 23.08.2011

"Ролинг стоун" устиска на българския пазар почти 2 години. 2010 г. обаче не успяват да посрещнат 77 вестника, показва националната статистика. С малки изключения като явно благоприятната 2004 г. пресата в България е в отстъпление от 2000 г. насам. Новото хилядолетие е посрещнато от невероятните днес 545 вестника, делящи си годишен тираж от 442 570 500. 2000 г. обаче е последната, в която могат да се видят такива тиражи. Миналата година 359 заглавия са успели да направят 340 812 000 тираж, или около

45 вестника на човек от населението годишно.

В България има 60 ежедневника и 148 седмичника, а 151 издания излизат по-рядко от един път седмично. При всекидневниците този брой е връщане към 2005 г. след кратко просъществувал бум през 2008-а, когато на пазара има 70 такива издания. Еднократният тираж на 60-те всекидневни заглавия миналата година е бил 640 000.

Къде излизат най-много вестници?

Без съмнение в София, но балансът спрямо другите градове е силно нарушен. Освен това статистиката показва, че големината на града невинаги предполага мащабите на местната журналистика. В столицата се правят 194 заглавия при едва 16 в града, който идва на второ място – Пловдив. Въпреки значимостта си Варна има едва 8 издания, докато Враца се радва на цели 12, а Стара Загора – даже на 15. 20-те години преход са си казали донякъде думата – в страната няма областен център без поне 2 вестника. Но все пак твърде много са градовете, където плурализмът се гарантира на това минимално ниво – Видин, Монтана, Разград, Перник. Тиражите в провинцията също често са нищожни – да вземем 2000-те бройки еднократен тираж за видинските вестници и 1000-та броя общо за двете издания в Разград. Всъщност единствените градове, където тиражите заслужaват споменаване (извън София), са Стара Загора -изненадващо със 110 000 еднократен тираж, Варна (70 000), Бургас (62 000), Велико Търново (37 000),
Пловдив (34 000).

При списанията изненади няма.

От 695 издания на пазара мнозинството – 234, се падат в литературната група "обществено-политическа, култура, наука, книгознание", но лесно може да се предположи колко е делът на науката на техните страници. Второто почетно място заемат здравните и медицинските заглавия – 106. Посветените на техника, промишленост, транспорт идват на трето място по разнообразие с 91 заглавия.

Стр. 14

 

От януари 2011 г. стартира новият курс в България на британската квалификационна програма за PR специалисти с по-висока квалификация – CIPR Diploma in PR. Регистрацията за участие е отворена до края на декември 2010 г. в Apeiron Academy – акредитиран квалификационен център на Британския институт за PR (CIPR, UK).

CIPR Diploma in PR е най-високата следдипломна квалификация на Британския институт за PR (Chartered Institute of Public Relations, UK) и отговаря на Level A7 (Master Level) от британската Национална квалификационна рамка (NQF, UK). Програмата е подходяща за професионалисти с познания и опит в сферата на пъблик рилейшънс. Успешно завършилите студенти на CIPR придобиват международно и професионално разпознат сертификат за професионална компетентност.

Основните теми, които покрива курса, са:

 - PR като управленска функция
 - PR планиране
 - Водещи теоретични направления в науката за PR
 - Управление на репутацията
 - Корпоративна социална отговорност
 - Взимане на решения и управление на кризи

Продължителността на курса е 12 месеца, като включва общо 48 лекционни часа. Лекциите се водят от акредитирани гост-лектори на CIPR от Великобритания. CIPR издава и документите за постигнатото ниво на професионална компетентност – Certificate или Diploma.

Apeiron Academy, Aкредитираният център на CIPR, управлява организацията и реализирането на програмите на CIPR в България като следва и прилага всички изисквания, критерии за качество и стандарт на обученията на Института, включително осигурява и кконсултация при избор на подходяща професионална квалификация. Атестационната комисия на CIPR контролира работата на Акредитирания център по управлението на квалификационните програми.

Кандидатите за CIPR Diploma in PR трябва да покриват някои основни изисквания, свързани с познания и практически опит в сферата на комуникациите. Пълната информация за квалификационната програма, включително критерии и начин за кандидатстване, могат да бъдат открити на сайта на Apeiron Academy http://apeironacademy.com/cipr/diploma.html .

За допълнителна информация и регистрация, можете да се свържете с екипа на Apeiron Academy.

Т + 3592/ 8117855
Е apeiron@apeironcommunication.com
W http://apeironacademy.com/index.html

Допълнителна информация: http://www.eventbox.bg/events/1177