в. Сега | Мария КОЙЧЕВА | 17.01.2012
Валери Тодоров завършва специалност "Радио" на Факултета по журналистика на Софийския университет "Климент Охридски" през 1981 г. От същата година започва работа в Главна редакция "Международна информация" на програма "Хоризонт" на БНР. Бил е водещ на новини и обзорни предавания. След конкурс от януари 1993 до октомври 1997 г. е кореспондент на БНР и БТА в Москва. След края на кореспондентския му мандат става редактор и водещ на вечерното обзорно предаване "Нещо повече" на програма "Хоризонт", след това става директор на програма "Хоризонт". През януари 1999 г. се връща в Москва като кореспондент, този път на националната телевизия, а след това отново на БТА, където остава до април 2006 г. До избирането му за генерален директор на БНР е директор на дирекция "Радиоразпръскване" в радиото.
- Г-н Тодоров, с решение на Министерския съвет бюджетът на радиото за 2012 г. беше намален със 7 млн. лв. и ще бъде 42 млн. тази година. Как ще се справите с орязаната субсидия?
- Закрихме част от балканските си кореспондентски пунктове, преминаваме и към оптимизиране на някои от излъчванията. От 1 февруари предвиждаме да спрем предаването на къси вълни. Уведомили сме всички държавни и частни организации, които са свързани с този процес. Разбира се, предприемаме и вътрешноорганизационни мерки, промени в структурата и организацията на работа, които да ни позволят да покрием драстичното намаляване на бюджетната субсидия. Важно е да се отбележи, че през последните 4 г. предприехме драстични вътрешни реформи, които ни позволиха да запазим финансовата си стабилност и едновременно с това да излезем на позиции като програмен и технически лидер в областта на радиото. Така че реформите, които предстоят, не са започнати от днес и няма да спрат до утре.
- Какъв е броят на слушателите ви в чужбина?
- Не мога да ви дам конкретни цифри, но годишно получаваме над 20 000 писма от места в чужбина, където се приема нашият сигнал от радио "България" на различните езици. Създадохме в интернет 11 страници на 11 езика, тоест подготовката ни към новите технологии започна доста по-рано.
- Реален заместител ли е интернет?
- Въпросът е за съотношението между традиционната аудитория и хората, които ползват новите формати. Ние насърчаваме преминаването към слушането на по-добро качество, каквото е интернет. Ще визуализираме радиото и нашата продукция и ще осигурим достъп до най-интересните ни архиви в областта на музиката, театъра. 60% от аудиторията, която влиза в интернет и чете 11-те езикови страници, е публика, която или работи в България, или това са семейства на българи, които вече не ползват активно български език и ние искаме да улесним контакта им. Това е голяма възможност, но ще жертваме част от традиционната аудитория. Може феновете в Латинска, Северна и Южна Америка да се разсърдят, но пък компютърът вече е част от ежедневието на всеки. А и решението за бюджета ни притиска и трябва да направим тази промяна.
- За последните пет години какъв е интересът в съседните страни към радиото и очаквате ли огорчение от страна на слушателите?
- Слуша се много активно. Ще ви дам за пример Албания. Когато сме пътували там, се е случвало да ни разпознават само по гласа. Ние закрихме само присъствието на кореспондентите, но ще осигурим алтернативно присъствие чрез стрингери. Въпреки това е много важно да има присъствие, защото процесите и тенденциите се улавят по друг начин. Ще се постараем да не се накърни информационната картина от това, че няма да има кореспонденти. Не е фатално, защото ние имаме чудесни взаимоотношения с колегите от радиата от съседните страни. В една или друга степен би било важно да имаме присъствие, но след като кризата не ни позволява да поддържаме тези пунктове, търсим възможности за оптимизация. Те ще доведат до реорганизиране на нашите ресурси във всички области, в които работим, затова се надявам да успеем да овладеем проблема с бюджета.
- Може ли да се каже, че спирането на къси вълни по-скоро е преход към по-високи технологии?
- Може да се каже, че късите вълни вече са остарял технически ресурс. Досега не сме ги спрели, защото тяхното излъчване е по заявка на държавата. Това са излъчвания за балканските страни, Европа и Америка. Има публика от Латинска, Южна и Северна Америка, която приема нашите сигнали. Но ние трябва да преминем към нови технологии. Още през 2007 г. поставихме този въпрос, но не беше ясно дали държавата ще използва този ресурс за цифровизацията или не, затова той остана дълго време под наше управление.
- Значи не сте притиснати само от намаления бюджет?
- Щеше да се забави още малко, защото не е само наша воля. Диапазоните са собственост на държавата и тя решава по какъв начин да се използват. Свиването на бюджета ни принуждава да обърнем внимание и да поставим въпроса и да прекъснем излъчванията.
- Получихте ли отговор и аргументи от Министерския съвет за сериозното орязване на бюджета на радиото?
- Не, нямам отговор. За съжаление не получихме нито мотив, нито аргументация за съкращаването на нашия бюджет. Това създаде недоволство вътре в радиото заради една очевидна несправедливост. Досега сме изпълнявали стриктно всички указания по бюджетната дисциплина. Преди 2 години, когато пак съкратиха бюджета с 10 млн., се справихме без лев задължение. Но всичко това е благодарение на реформите, които предприехме с изпреварване на събитията с две-три години, което ни позволи в условията на криза да запазим стабилност, да развием програмите, да открием нови регионални станции, без да искаме допълнителна субсидия и без да създаваме допълнително напрежение. Трябва да се различава програмата на обществените оператори от тази на частните. Ние имаме задължението да осигурим достъп до всички области на информацията, културата, музиката. За разлика от другите, които избират само един формат.
- Ще приключите ли и тази година без задължения?
- На практика бюджетът е върнат 5 години назад. Обременяват ни и увеличаващите се плащания към други партньори и засилващата се претенция към нас, защото в наше лице партньорите виждат държавата. Ще извършим нова модернизация на съоръженията в други диапазони, за да можем да гарантираме плащанията и да повишим ефективността и покритието с прехвърлянето към новите медийни платформи, каквато е интернет.
- Може ли да се говори за криза в националното радио?
- Не бих казал. Криза би възникнала, ако не се справим със ситуацията. В момента готвим разчетите и се надявам да се справим. Тежко е, когато за 2 години бюджетът се намалява с близо 17 млн. И това въпреки международното признание, което радиото получава. Нашата политика е ценена, а мнението ни е важно в региона. Преди година и половина създадохме нова регионална организация. Много от колегите в съседните страни приемат нашия модел на управление и технология на работа. Заради създалото се напрежение и липсата на мотив и аргументация в радиото възникна напрежение. Профсъюзни организации, регионалните ни структури, колеги от отделните програми поискаха да се организират протести и призоваха към стачка. Като медия с обществени задължения трябва да сме отговорни в условията на криза. Трябва да излезем от фронтовото мислене и да търсим всички възможности в една нова ситуация. Обидата идва от това, че в разстояние на 4 години непрекъснато извършваме реформи, които оптимизират работата, организацията и разходите. В резултат на това заплатите не са увеличавани в последните 4 години. С един такъв ход излиза, че всичко, което сме направили досега, е анулирано и започваме от начало. Има обида, но по-добрият вариант е да се търсят позитивни решения и да се гледа напред.
Стр. 14
ИНТЕРПРЕД-СТЦ София и АстраЗенека организират
