Платформата за домашно развлечение очарова с богата гама от иновативни възможности като функциите Smart TV, CINEMA 3D и CINEMA SCREEN Design

Компанията откри клон в Букурещ още през 2007 г. и сега планира разширяване на дейността си в страната.

Основно предимство на системата е бързината на работа и обработката на голям обем данни, за секунди

Делтасток I Юлиан РИЗЕА I 27.08.2012

Компанията откри клон в Букурещ още през 2007 г. и сега планира разширяване на дейността си в страната.

Делтасток, водеща компания в онлайн търговията с валута и договори за разлики, беше приета на регулирания пазар за деривативни финансови инструменти, управляван от румънската борса за фючърси и деривати SIBEX. Компанията също така ще бъде първият маркет-мейкър допуснат до пазара на SIBEX. Целта на Делтасток е да предоставя услуги като маркет-мейкър на румънските инвеститори, използвайки опита си, придобит през последните 14 години, предлагайки широка гама финансови услуги на извънборсовия (OTC – Over the Counter) пазар.
„Делтасток е първият чуждестранен инвестиционен посредник, който става маркет-мейкър на SIBEX. Това решение е естествено продължение на нашата дейност в Румъния от 2007 г. насам, когато бяхме първият чуждестранен брокер, който отвори офис на местния пазар“, каза Николай Недков – изпълнителен директор на Делтасток. „Уверени сме в потенциала на капиталовия пазар в Румъния и вярваме, че апетитът на местните инвеститори към търговията с деривати ще продължава да расте през следващите години. В началото ще фокусираме дейността си върху котирането на WTI петролни фючърси. Също така, в близко бъдеще планираме да увеличим броя на финансовите инструменти, предлагани от Делтасток, като в момента работим заедно със SIBEX за постигане на тази цел. Вярваме, че нашият опит в търговията с деривати ще бъде полезен за пазара. Надяваме се също така да допринесем за увеличаване на пазарната ликвидност и да предоставим по-добри условия за търговия на всички участници.“
Борсата за деривати SIBEX (Sibiu Stock Exchange) е основана през 1994 г. и е лидер на пазара на борсово търгувани деривати в Румъния. Лицензирана е от Румънската комисия за ценни книжа (National Securities Commission – CNVM) и предлага на своите клиенти търговия с фючърси, опции, както и ДЗР върху валута, индекси и акции. 

в. Дума | 27.08.2012

Международна награда спечели журналистът от БНТ2 в Пловдив Цветан Симеонов. Той получи отличие за най-добър филм на международния фестивал "Еко", който се проведе в Охрид. Признанието е за продукцията "Ехото от токсичния разлив", който е част от поредицата на БНТ "Еко". Българското видео пребори конкуренцията на повече от 100 филма от цял свят. Филмът "Ехото от токсичния разлив" представя състоянието на българските хвостохранилища в контекста на драматичните събития в Унгария през есента на 2010 г., когато тонове химикали заливат няколко села. По същото време в България започват спешни проверки, а официалните институции уверяват, че всичко е под контрол. Документалният разказ на Цветан Симеонов припомня и най-сериозното бедствие с хвостохранилище в европейски мащаб. Инцидентът е от 1966 г. във врачанското село Згориград, където загиват над 500 души. И тогава властите твърдели, че положението е под контрол. "Като говорим за инциденти, България не е изолирано явление. По време на зрелия социализъм хвостохранилище залива цяла манифестация. За това не се говори, защото не е родолюбиво и престижно. Но загиват толкова много хора, че унгарските събития от есента на 2010 г. просто бледнеят", коментира авторът на филма Цветан Симеонов.

Стр. 5 

"70 години! Някога ми се струваха страшно много, но сега, когато ги навърших толкова неусетно – вече не. Когато бях много млада, се питах какво изпитват възрастните, когато са наясно, че смъртта върви по петите им. Вече имам отговора на този въпрос, но мисля, че за всеки човек той е различен." Това сподели нашата колежка, сътрудничката ни Янка Масленска, отбелязвайки своя юбилей в редакцията на "Втора младост". Използвах повода колежката да ми разкаже повече за себе си. "… Отпразнувах своя 70 рожден ден с малко тъга – започна Янка Масленска, – с чувството, че той се отнася за някой друг…" Родила се е в жарък юлски ден в село Радювене, Ловешко. Майка й жънала през целия ден на нивата, а вечерта се появила Янка – третото момиче в семейството. Баща й, който очаквал син – наследник, не се зарадвал, на момичетата се давало зестра – земя, гори. Зарадвала се само 8-годишната й сестричка, която я разнасяла из къщи. По-късно се появило и братчето. Трите сестри и братът били ученолюбиви и всички завършили висше образование. Винаги поддържали прекрасни отношения помежду си и заедно отпразнували юбилея на Янка. Едната й сестра е професор д-р на филологическите науки. Когато била преподавателка в Хавана, Куба, всички й отишли на гости, а когато Янка заминала за Коми, развела цялото си семейство из Москва и Ленинград. Но се случило така, че когато бащата умирал от рак на белите дробове, само Янка била до него. Било топъл зимен ден, той я извикал да седне до него, дълго държал ръката й, а после неочаквано казал: "Имам голям грях към тебе, дъще, когато ти се роди, не те исках, защото си момиче. А ти най-много се грижеше за нас с майка ти." Думи за прошка, след което възрастният човек издъхнал. Как станах журналистка? В трето отделение учителката им дала съчинение на тема "Какъв искам да стана". Било по време на образуване на ТКЗС-та и хората говорели как тракторите ще орат нивите, а комбайни ще жънат житата, но никой още не бил виждал тези чудни машини. И всички от класа написали, че ще станат трактористи и комбайнери, а Янка след дълго колебание решила, че ще бъде учителка, защото само тази професия й харесвала. Но като гимназистка в Ловеч станала дописник на окръжния вестник "Заря на комунизма". Неговият първи главен редактор Христо Хараланов помолил учителката им по литература-учениците, които могат да пишат, да сътрудничат на вестника. "Аз не чаках покана -спомня си Янка Масленска, – тъкмо се бях възмутила от формализма в комсомолската учебна година, в която изучавахме политически теми. Лекторите ни бяха по-големите ученици, които четяха нещо от книжките си, докато всички говореха и се смееха. Критичната ми статия се появи във вестника без поправки и разтревожи ония, които участваха в този формализъм. Започнах да изпращам дописки и мислех да се пробвам в журналистиката. Обаче главният редактор ме убеди да запиша българска филология, защото давала по-широки възможности за работа." Когато завършила образованието си, се върнала в окръжния вестник. Но се оказало, че е лесно да пишеш, когато си извън вестника, а е много по-трудно да пишеш по актуални теми, когато не си компетентен. Пролетта на 1969 г. била сушава и се получили спешни директиви в ТКЗС-та да компенсират с други култури, защото житото и царевицата загиват. Изпратили Янка в едно кооперативно стопанство да провери какво правят по компенсациите. Председателят бил млад и много амбициозен човек, който й нахвърлил няколко цифри за новите култури, които са засели, и си отишъл. Останала сама, колежката не можела да прецени дали добре, или зле се справят, а нямало кого да попита. И на летучката останала като попарена. Друг път я изпратили да провери как върви жътвата в с. Горско Сливово. Редакцията нямала кола и използвала такси. А таксиметровият шофьор сякаш бил роден за журналист. Като отишли на полето, той провел разговорите с комбайнери, бригадири, кооператори. Намирал многобройни кусури във всичко, а тя само записвала. Получил се критичен материал, затова как се разпилява зърното, как не се води точна статистика колко декари са ожънати и.т.н., която отпечатали на първа страница. "На другия ден, след като го прочитат в Горско Сливово, пристигат в редакцията, но търсят не мен, макар че моето име стои под материала, а мъжа, който ги разпитвал. Оказа се, че те били първенци в района си, а ние ги критикуваме… С една дума, повече от година минах през сито и решето, докато улуча вярната пътека. Бях най-млада в редакцията, но по онова време младите не ги галеха с перо. Учех се от собствените си грешки, стъпка по стъпка усвоявах професията. Обичам да се срещам и разговарям с интересни хора, да проучвам интересни съдби, ровех се в исторически материали, участвах в конкурси. На 32 години, неочаквано дори за мен самата, получих признание – наградиха ме с орден "Кирил и Методий"-Н степен. Отделът, който водех, беше винаги на първо място по отличени материали, по брой публикации, както и по нови автори – по тези показатели се водеше съревнование в редакцията. Но след една петилетка работата вече не ме удовлетворяваше." Решила да запише задочна аспирантура. Едно ново огромно натоварване. Изпити, които трябва да се издържат с отличие, две деца в семейството, работа във вестника. Да се защити дисертация се изисква огромна самодисциплина. Работила върху историческа тема, която защитава успешно, но вече била преминала възрастта, да се развива в тази насока. "Научният ми ръководител проф. Петър Остоич ме убеди да не постъпвам на работа в научен институт. Така си останах в журналистиката. Реших да замина в тогавашната АССР Коми, където на работа беше съпругът ми. Там постъпих в издавания местен български вестник "Знаме на дружбата". Вестникът се печаташе в с. Кослан, съседно на Усогорск, който си беше един българо-руски град. А печатницата беше разположена в бивша черква. Когато за първи път поех дежурството по брой, неясно по какви причини в печатницата жените ме приеха много хладно. В 10 часа се събраха на чай, а мен никой не ме покани. Пиеха чая с едни курабийки, които купуваха от магазините, вероятно правени преди година – твърди като камък. На следващото дежурство измайсторих кейк и вита баница и ги поканих. За трите години, които работихме заедно, така се сприятелихме, че се разделихме със сълзи, отрупвайки ме с подаръци." Върнала се обратно в Ловеч през 1988 г., когато той бил вече областен град. Старият вестник "Зора на комунизма" вече не съществувал, а на негово място се появил областният "Народен глас", който продължил и след политическите промени през 1989 г. Но след идването на СДС на власт един зам. областен управител наредил парите на вестника да бъдат приведени в републиканския бюджет. А това всъщност не били държавни субсидии, а парите на абонатите. "Три години водих съдебни битки – спомня си Янка Масленска, – само аз лично се занимавах с този въпрос – и ни върнаха парите, но инфлацията беше ги изяла и от всекидневник вестникът се превърна в седмичник. И когато оглавих този вестник, ми се наложи да бъда същевременно и мениджър. Трябваше непрекъснато да търся пари, за да може да излезе следващият брой. Веднъж печатницата ни заплаши, че няма да извърти броя, тъй като не бяхме платили предишните. Както седях отчаяна на бюрото си, влезе един непознат мъж и каза: "Аз съм Майкъл Капустин. Осведомиха ме, че вашият вестник е най-сериозният и реших да рекламирам тук." Остави ни над един милион лева за 6 страници, които всъщност не бяха рекламни. По-късно, когато го съдиха за пирамидата, ми стана жал за него." Янка Масленска се простила с журналистиката на 58 години с голямо разочарование, понеже в тази професия вече не се спазвали никакви етични норми. Колегите се интересували само от сензации, скандали, ровели в мръсното бельо на хората. Героите на деня станали бандити и крадци, далавераджии, само защото имали пари. Затова години не написала нито ред. Едва когато отново се появили нормални вестници, започнала да им сътрудничи. Заедно със съпруга си журналистката сега живее в неговото родно Галиче. Имат син и дъщеря и трима внуци. Навремето родителите на съпруга й построили огромна къща, за да живеят в нея и двете им деца, но след като починали, години наред тя останала празна. "Галиче е голямо село – разказва Янка, – все още има училище с гимназия, но духовен живот няма, за разлика от моето родно село Радювене, Ловешко. Там всеки вторник читалищният салон е пълен. Дните си прекарвам в труд – работата на село е като отворена чешма. Дружа с интелигентни хора. Две години бях председател на клуба на пенсионерите и всички отчитат, че това е било най-интересното време. Провеждахме срещи с писатели, поети, журналисти, посещавахме интересни исторически места, организирахме весели празници, но на нашия кмет феодал това не му хареса" – завърши разказа си Янка. А ние вдигнахме наздравица за юбилярката, пожелавайки й все така да бъде сърцата журналистка.

Стр. 4 

в . Капитал Daily | 27.08.2012

Стълбът на сегашното управление – PR с всички средства и на всякаква цена, е на път да претърпи сериозен удар. В медиите се изливат милиони чрез договори за "популяризиране", а продуктът основно е необозначена реклама най-вече на министрите, и то при строга йерархия (в петък водещата на тържеството за 100-годишнината на българската авиация простодушно обяви премиера Борисов за "кулминация"). Белята обаче дойде от две PR поръчки за по 50 хил. лв. от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) на ЕС. Нестихващият от две седмици скандал доведе и до изненадващото самосезиране на прокуратурата (стр. 5). Тя обяви, че ще провери как фирмата, поканена да направи профили на програмата в Twitter и Facebook и регистрирана малко преди това с капитал от 2 лв. от бивша PR служителка на агенцията по храните, за няколко месеца е придобила имоти за 500 хил. лв., акции от преработващо предприятие за 390 хил. лв., станала е съсобственик на 500 дка и арендатор на още 1000 дка ниви – без банкови или други заеми. Дали прокурорите ще видят очевидното, е друг въпрос. От ведомството на Мирослав Найденов обещаха да предоставят на "Капитал Daily" отчета и на фирмата, взела поръчката "да публикува информация и коментари по ПрСР в различни интернет форуми". Безумието на това начинание – от идеята да се пишат анонимни хвалебствия за министерството и министъра до смазващата посредственост на изпълнението й, във форумите на "Капитал" и "Дневник" например е онагледено от излиянията на участника с никнейм mila34 – http://id.capital.bg/mila34. Оперативните програми разполагат с огромни рекламни бюджети и вероятно не само в България тези пари често се пилеят за глупости. Еврокомисията, чийто председател в края на седмицата ще се включи в рязането на ленти, дължи обяснение на данъкоплатците в общността.

Стр. 2 

в. Новинар | 27.08.2012

Бившата съпруга на продуцента Иван Христов – Вихра, си тръгва от TV7. Тя изненадващо сподели в своя профил във Фейсбук, че напуска телевизията заедно с главния редактор на предаването "Споделено с…". Според водещата на нейно място вероятно ще назначат фолк певицата Кали. Част от епизодите от новия сезон на шоуто обаче вече били заснети, така че ще можем да гледаме Вихра в "Споделено с…" от 10 до 21 септември. Чак след това ще разберем коя е новата водеща. Бившата жена на Иван Христов остана в предаването едва 8 месеца. Като водеща тя наследи друга фолк певица – Камелия. В своето съобщение във Фейсбук Вихра благодари на зрителите за високия рейтинг на предаването.

Стр. 18 

Четиризвездните летни хотели Феста Панорама, Несебър и Феста Поморие Ризорт бяха отличени с престижния стикер “Recommended on TripAdvisor” на най-големия туристически уеб сайт в света TripAdvisor.