БНТ, Новини в 20.00 часа | 14.05.2013

50 години от създаването на българската секция на Дойче веле и 60 години от началото на германската медия стана повод журналисти и медийни специалисти да си дадат среща и да поговорят както за мястото на медиите, така и за предизвикателствата, които обществото отправя към професията.Ето как започва всичко и как изглежда то до днес.
Репортер: Това е запис на едно от първите предавания на българската българската секция на Дойче веле от август 63-та. А дамата, която внимателно слуша е човека, чийто глас звучи тогава – Румяна Таслакова.50 години по-късно вълнението остава. Дойче веле тръгва като радио, със секции на различни езици. Медиите често са товарени с големи очаквания в сложни политически ситуации. Дойче веле не е изключение.
Кристиан Грамш:Бих могъл да окуража моите колеги български журналисти да се изявяват със самочувствие, така че те да показват наличието на своето собствено достойнство и да спомагат в обществото да се развива свобода на мненията, да съществуват плуралистични мнения. Същевременно е необходимо да има и прозрачност за да има контрол. За всичките тези неща, обаче, трябва обществото да проявява и търпение.
Репортер:Българската секция се вписва в този процес. С годините радиото Дойче веле навлиза в полето на телевизията, а когато мрежата започва да оплита целия свят още през 1994-та година стъпва в непознания тогава терен на новите медии.
Кристиан Грамш:Тези медии обаче ни излагат на позитивен натиск – в смисъл, че ние получаваме информации, до които иначе сами едва ли бихме стигнали. Положителният аспект е, че те са нещо като наш пътеводител из нови информационни сфери. Тези медии ни заставят да проверяваме двойно и тройно онова, което се съобщава.
Репортер:Българската секция също се променя. Радиото спира преди 2 години, но редакцията продължава с телевизионни предавания и, главно – къде вече без това – с online портала на български език.