Capital.bg I Мартин ГАРВАНОВ I 21.12.2012
Как динамиката на интернет е на път да превърне достоверната информация и сериозната журналистика в "мисия невъзможна"
Италианската компания Baia ще построи най-скъпата яхта в света. Плавателният съд ще струва около 6 млрд. долара и ще бъде покрит плочи от чисто злато, чието тегло ще надвишава 100 тона. Поръчката е направена от малайски милиардер, който е предпочел да остане неназован поради съображения за сигурност…
Не звучи твърде убедително, нали? Особено ако имате бегла представа от морско дело и се замислите какво биха направили 100 тона допълнителен товар с подобен неголям плавателен съд.
Въпреки че е изключително нелепа, а достоверността й – лесно оборима, преди малко повече от година тази новина обиколи цялата специализирана преса, която отразява яхтения бизнес. Материалът беше гарниран с обилно количество снимков материал. Месеци след като беше официално опровергана обаче, фалшивата история продължи да живее собствен живот и да се тиражира от сайтове по целия свят. Това е един от най-смешните, но и показателни, примери как интернет въобще не подобрява достоверността на информацията, дори напротив. А сега си представете, че фалшивата новина не беше нелепица за позлатена яхта, а нещо, което привидно изглежда съвсем възможно…
Изкривената реалност на онлайн медиите
Всеки, който е имал досег с журналистиката или с журналисти, почти сигурно е чувал, че една новина трябва да бъде потвърдена от най-малко два независими източника. Още по-добре, ако са поне три.
В интернет епохата обаче този фундаментален постулат на медийния бранш също трябва да бъде подложен на сериозна преоценка. Новите реалности на онлайн пространството са на път тотално да размият границите между сериозната информация, "жълтите" новини, непроверените клюки, зловредните интриги и откровените лъжи. Светкавичното разпространение на информацията в интернет и обстоятелството, че благодарение на социалните мрежи де факто всеки може да се превърне в онлайн медия, все по-често води до тиражиране на абсолютно неверни твърдения. Предавани по един своеобразен "развален телефон", те бързо добиват звученето на абсолютно достоверни "факти" и лесно могат да заблудят дори ветерани в новинарския бизнес.
Причините за ескалацията на този проблем са свързани както със спецификите на глобалната мрежа, така и с провокираната от нея трансформация на репортерската работа. Притиснати от кризата в журналистическия сектор, свиването на аудиториите и рекламните приходи, съкращенията на персонал и конвейерното компилиране на новини от страна на онлайн агрегаторите, традиционните, доскоро сериозни, медии трябва да действат с все по-бързи и по-бързи темпове. Ефектът от това обаче може да е доста разрушителен. Принудени да работят като новинарски агенции, те често пренебрегват принципа за засичане на информацията. А дори и да го спазят, няма никаква гаранция, че привидно сериозните източници, на които се позовават, преди това също не са били подведени, придавайки "тежко" звучене на някоя откровена глупост. Примерите за това – както български, така и чужди, за жалост стават все повече и повече, а единственият начин журналистът да бъде напълно сигурен в достоверността на информацията е или да е личен свидетел на случващото се, или да говори с преки участници в описваните събития…
Като агрегаторите
Противно на очакванията, водещите световни медии стават жертва на абсолютно същите деформации и допускат аналогични грешки като българските си колеги. Може би най-пресният и драстичен пример за нещо подобно е от края на ноември т.г. Тогава в медийното пространство изненадващо изтече новината, че онлайн компания номер едно в света Google се готви да придобие оператора на безжични точки за интернет достъп ICOA Inc., която развива дейност на територията на 40 американски щата. Спряганата цена на сделката беше 400 млн. щатски долара.
Ден по-късно се оказа, че такова нещо няма, а пресинформацията, изпратена до медиите, е напълно измислена. Фалшивата новина обаче вече беше тиражирана от агенция Associated Press (AP), която е най-старата новинарска организация в света (създадена още в средата на XIX век), от влиятелното икономическо списание Forbes и от повечето водещи технологични блогове в света като TechCrunch, Engadget, VentuerBeat u Gizmodo. Оттам попадна в новинарския поток на всички световни медии. Шокиращото в случая е, че журналисти от най-авторитетни медии не са извършили на пръв поглед елементарно и рутинно действие като телефонно обаждане до говорителя на Google…
Ако трябва да сме честни, тиражирането на слухове като достоверни новини датира още от времето преди началото на информационната епоха и интернет. Забавен пример е лансираната от известния сръбски писател Бранислав Нушич "информация", че в река Дунав е забелязан кит. Въпросният слух провокира посещение на изследователски екип от Британската кралска академия на науките. Друга популярна случка е историята за уж починалия американски автор и публицист Марк Твен, родила крилатата фраза "слуховете за моята смърт са силно преувеличени". Така че подвеждането на медиите е почти толкова старо като света, просто в момента е придобило размерите на пандемия.
За жалост интернет реалността, вместо да направи проверката на фактите по-лесна, постига точно обратен ефект. Пренесено в медийния бранш, това условно може да бъде описано с термина папагалска журналистика. Следвайки един от най-старите принципи на журналистическата професия – цитирането или позоваването на авторитетен източник, работещите в бранша започват механично да преповтарят дочути от друго място твърдения, без да вникват в съдържанието им – досущ като истински бъбриви пернати. На теория репортерите са свършили своята работата и са чисти пред съвестта си, защото прилежно са цитирали източник, който вдъхва доверие, например информационна агенция или сериозен вестник. Проблемът обаче е, че те от своя страна може да са се позовали на трета медия, която не е чак токова сериозна. А тя – на жълт сайт, блог, форум, дори на нечий статус във Facebook или съобщение в Twitter.
Подобни дълги информационни вериги, чийто първоизточник се губи, вече са всекидневие в интернет. Медиите, притиснати да работят като агенции, искат – не искат, участват в тях, за да не изостанат като актуалност спрямо конкурентите си. В повечето случаи журналистите не го правят поради зла умисъл, а просто защото не разполагат с физическо време да репортерстват лично и да се свържат с всички засегнати страни. Проблемът идва от това, че медийните хора се опитват да компенсират набързо свършената работа, използвайки стари принципи на професията, които очевидно функционират по изкривен начин в онлайн среда. Отговорът на аудиторията пък е, че още повече започва да се съмнява в написаното от журналистите. Така продуктът на медиите допълнително девалвира, натискът на персонала им се увеличава още и порочният кръг се затваря.
Когато става дума за онлайн дезинформации, е важно да се отбележи, че траекторията, по която информацията се разпространява в интернет, никога не е права линия. Тя по-скоро наподобява на дърво с много разклонения. По този начин може да се окаже, че на пръв поглед достоверна новина, потвърдена от 3-4 уж нямащо нищо общо един с друг източника, всъщност тръгва от едно и също място и е абсолютно манипулирана. По принцип това може да се случи и в невиртуална реалност. В интернет обаче това явление е масово и този факт започва да подкопава фундаменталните журналистически принципи на цитирането, позоваването и засичането на информацията.
Foxconn – другар N1 на тутраканската селищна система
Българската реалност също изобилства с примери за катализирана от интернет пространството папагалска журналистика. Най-близка по абсурдност до описаната в началото история с позлатената яхта е разпространена преди около година новина за разбита наркомрежа, организирана от наши сънародници в Солун. Интересното при нея било, че престъпниците разпространявали кокаин, маскиран като пудра захар върху сладкиши. Конспирацията се разплела, когато пратка с наркосладки по погрешка попаднала на погребална церемония и хората "започнали да се държат странно".
Както със сигурност се досещате, историята е напълно измислена. Въпреки това тя бе разпространена от почти всички български медии, позовавайки се на публикация на интернет страницата на популярно гръцко радио. Може би защото въпросният сайт е изцяло на гръцки, почти никой български журналист не беше успял да се убеди с очите си, че такава новина там няма. Липсата на потвърждение обаче не попречи на нашите медии да разпространят информацията, която за допълнителна "тежест" бе публикувана и от държавната агенция БТА.
Примерът от последните дни пък е фалшивата новина за изграждане на китайска фабрика в близост до град Тутракан, която ще сглобява части за световния технологичен лидер Apple. Заслепени от перспективата скоро да държат в ръцете си iPhone с надпис "Made in Bulgaria", голяма част от българските медии (включително и сайтове от групата на "Икономедиа") тиражираха почти едно към едно съмнителното прессъобщение, без дори да потърсят за потвърждение представител на кметството на малкия крайдунавски град. Където не бяха чували нищо за подобно нещо.
Може би най-нелепото папагалско повтаряне на неистинска информация се случва покрай дейността на сайта neverojatno.wordpress.com. Създателите му и до момента продължават да публикуват фалшиви интервюта с популярни личности като британския премиер Дейвид Камерън, германския канцлер Ангела Меркел, българския премиер Бойко Борисов или пък президентската съпруга Юлияна Плевнелиева, които уж споделят болезнени за обществото ни истини. И въпреки че в дясната колона на сайта изрично е изписано, че всички текстове са художествена измислица, българските медии продължават да преписват и цитират публикациите на neverojatno.wordpress.com.
Решението
Тиражирането на убедително звучащи слухове и папагалската журналистика са резултат както от естествените трансформации, предизвикани от интернет, така и от кризата в медийния сектор. Все по-честото верижно изкривяване на информацията обаче може да подейства и като своеобразно очистително за журналистическия бранш.
Ако искат да съхранят малкото останало доверие на аудиторията си, медийните организации би трябвало да се върнат към корените на професията. А именно: да не се опитват да покрият целия новинарски поток, следейки агенции и сайтове и за сметка на това да се фокусират върху преживени от първо лице истории, които наистина засягат читателите и може да имат реално отражение върху техния живот. В противен случай има голяма вероятност журналистите да изпуснат своя тутракански iPhone зад борда на позлатената яхта на малайския милиардер. А после да полетят след него, удавяйки се в океана от посредственост…
