в. 24 часа | 19.06.2010

Вестникарският бизнес е особен – продаваме хартия, но не тапети, а съдържание – информации, анализи, коментари.

Който създава мнения, няма право да бъде анонимен. Същата прозрачност, която очакваме от властимащите, трябва да я има и при нас.
Три са факторите за успеха на медиите в демократичното общество:
1. Много независими и конкуриращи се източници на информация.
2. Една информация да бъде потвърдена по няколко начина.
3. Финансирането на медиите да е прозрачно.
В провинция Хесен на всеки 3 месеца вестниците съобщават акционерите си
В Саксония това се прави на половин година, когато се обявяват собствениците и свързаните с тях лица. Област Тюрингия публикува всички имена и адресите на собствениците. В Бранденбург публично се обявяват дяловото участие и собствениците, както и правните им отношения към печатни издания и радиа. В Германия не се позволяват и картелите.
ВАЦ бяха критикувани за монопол, след като през 1996-1997 г. поехме "24 часа" и "Труд", въпреки че се знаеше кои сме. Агенцията за защита на конкуренцията се намесваше доста грубо. Иска ми се да цитирим Бойко Борисов, който критикува наскоро германските предприемачи -посъветва ги да се държат така, както го правят в своите страни.
Подкрепям премиера, но като чуждестранен инвеститор мога да поискам на българския пазар да сме защитени така, както на собствения ни пазар. Защото това не се случва тук за моята фирма.
ВАЦ работи в България като в Германия, плащаме всички данъци, осигуровки, разделили сме издателството от редакциите. Знаят се собствениците и инвеститорите, техните имена могат да се намерят в телефонния указател на Есен. Българската държава защитава ли ни от всички собственици, които не си плащат данъците?
Всичко, което е забранено от закона за защита на конкуренцията, се превръща в празни думи, ако държавата няма механизъм да разбере кои са собствениците на независими издания. Цинично е, когато държавата не действа. Не можем да приемем нечестната конкуренция.
Основната задача на журналистите е контролът върху властта. Той не е възможен за обикновения гражданин, който не разполага с информацията на елитите. Той не може да им повдигне килима, за да види какво има под него. Затова се нуждае от помощта на журналистите.

Стр. 8