Актьорът Любо Нейков: Мъкна няколко дини под мишницата

в. Телеграф | Георги П. ДИМИТРОВ | 08.01.2011

- Г-н Нейков, много слухове циркулират за това, че Генка Шикерова е ваша любовница и дори е бременна от вас. Вярно ли е?

- Нямам коментар за тези неща, нито съм ги видял и чул и както обикновено, не мога да коментирам.

- Утре вечер bTV пуска вашия сериал "Велика България", защо решихте да го кръстите така?

- Заглавието отговаря на епизодите, които заснехме. Ние, българите, имаме самочувствието, че сме велики в много отношения – открили сме киселото мляко, открили сме розовото масло, компютъра, открили сме това, открили сме онова, а в същото време сме много дребни в душите си.

- Да очакват ли зрителите от този сериал продължение на "Комиците"?

- Той е съвсем различно нещо, но и в него опитваме да се надсмеем над себе си. Опитахме да предадем черти от народопсихологията на българина, пречупени през нашата призма. Много се забавлявахме, докато снимахме, мисля, че и зрителите ще се забавляват много, когато гледат.

- Дали сериалът ще показва докъде са стигнали съвременните байганьовци?

- Не точно. Става въпрос за различни типажи, различни социални групи и точно това е забавното.

- Кои ще участват?

- Кръстю Лафазанов, Христо Гърбов, Руслан Мъйнов, Иван Радоев, Ернестина Шинова, Маргарита Костова, Ина Вангелова. Има и популярни лица като гости – Диляна Попова, Светослав Бърканичков. Има един герой, който се казва Тоти, той е прототип на българския футболист, играе го Петьо Петков-Шайбата. Ще е доста интересно. В тези 12 епизода, които засега сме заснели, всеки един от нас 100 процента ще разпознае обкръжението си. Ще има образи като жената бюрократ, с която всеки се сблъсква неумолимо. Комшията, който само седи пред телевизора и на 50 години мама и тати още го хранят. Има какво да се види. Опитахме да се забавляваме по нов и модерен начин, ако зрителите го харесат, ще има и нови епизоди. Доста по-различно е от "Комиците", само един образ е общ – на Бойко Борисов.

- Вие ще го играете, нали?

- Да.

- Вие направихте много култови образи в телевизията, театъра и киното, кого играете с особена страст?

- Всичките, където и да отида. Сега има един много популярен от "Комиците" в двойката Сашето и Ванката, които правим с Ненчо Илчев. Това са двама тъпунгери, които ги има във всеки жилищен блок, във всяко едно населено място. Хора, които са станали на по 40 години, но още ги гледат родителите им, докато ги поемат после децата им. Супермързеливи и нискоинтелигентни! Много обичаме да се закачаме с тях.

- А такъв ли е българинът, то така малко кошмарно звучи – тъпунгери и всякакви подобни?

- Ами кошмарно звучи, но ние се опитваме да се надсмеем над собствените си качества и черти.

- Тази поредица дали ще бъде и повод за размисъл сред зрителите?

- Определено тя ще дава много поводи за размисъл Това е нашата работа като комици – ние се опитваме да се надсмиваме над собствените си негативни черти.

- Казват, че комиците по принцип са тъжни хора-смеят се пред публика, но иначе често плачат. При вас как са нещата?

- Тъжното идва от помъдряването. Колкото повече виждаш какво се случва около теб, колкото повече започваш да разбираш защо се случва, толкова повече помъдряваш и ставаш по-тъжен.

- В живота на какво се смеете, като обикновен зрител?

- Най-вече на собствените си гафове и грешки, на гафовете и грешките на колегите около мен. Обичам да се шегувам със себе си. Когато се съберем на репетиция, много се шегуваме един с друг/споделяме какво ни се е случило през деня.

- Направихте много успешни театрални роли – Големанов и в армейския театър с Ненчо. Как ги съвместявате и с другите си задължения?

- Когато човек има желание, винаги намира време за всичко. При добър график, разбиране и помощ от близки, приятели и роднини винаги е възможно. Ето, аз съм доказателство как могат да се носят няколко дини под една мишница. На мен това ми доставя огромно удоволствие и затова го правя.

- Как ви дойде задявката със "Стъклен дом" в "Големанов"?

-Текстът е много жив, затова е класика, написан е преди 70 години, но звучи все едно е направен вчера. И тогава мераците са били същите, като сега. Това много ни удивлява и във всяко изречение намираме съвременен смисъл. Затова се шегуваме. В текста е: "За теб построих този палат", а аз казвам вместо "палат" "стъклен дом". Оттам се получава голям хумор заради асоциацията със сериала, където участва самата Елена Петрова. Така сме актуални.

 - Режисьорът Димитър Митовски обяви миналата година пред "Телеграф", че вашият герой Баничаров ще е от малкото, които от "Мисия Лондон" ще продължат и в "Мисия Москва". Каква е идеята за вашия образ?

- Идеята за сценария много ми харесва. Отново е суперактуална, а и с неговото интелектуално чувство за хумор мисля, че филмът ще стане по-добър от лондонския.

- Какво да очакваме от Баничаров в Москва, след като в Лондон закла патките на кралицата?

- Нека първо да го заснемем и видим на екрана и тогава да говорим.

- Остава ли ви време за хоби?

- Не ми остава свободно време за голяма страст като хоби. Но мога да кажа, че аз работя моето хоби, така че съм се отдал изцяло на него.

- Какво най-много ви харесва от българския футбол?

- Манчестър Юнайтед. Гледам с удоволствие Митко Бербатов.

- Срещали ли сте се с него?

- Не, не съм.

- Бихте ли го попитали нещо, ако го срещнете?

-Бих му пожелал да е много здрав и колкото може повече време да рита. Той не е от масовите футболисти, които като навършат 30 и вече за нищо не стават. Той е интелигентен футболист, играе с главата си и затова смятам, че има още години пред него и не трябва да се отказва. Неговият футбол е по-зрял и колкото повече напредва с годините, толкова по-хубав за гледане става.

- Един Бербатов би ли намерил място във "Велика България", не като прототип, а по-скоро като антипод на някой от героите?

- Да. Много от българските футболисти искат да са като него, но само като пари, красота, ходене по дискотеки – тия лъскавите неща, които се виждат, а не самата игра, трудът, тренировките. Такова е мнозинството от българските футболисти в момента.

- Имате ли ритуал преди излизане на сцена или преди снимки?

- Не. Единствено гледам последните три или пет минути преди да изляза на сцената да не говоря с никого. Концентрирам се и това е.

- Вярвате ли в зодии, врачки?

-Не.

Стр. 13

Leave a Reply