сп. Всичко за жената | 12.11.2010

Ани Владимирова е психоложката, позната ни от тв форматите "Биг Брадър", "Цената на истината", "Байландо", "Истината за нас". Създател е на първия сайт за онлайн психологически безплатни консултации и терапия. Животът според нея е предизвикателство, затова ни съветва да не се опитваме да го контролираме. По-важно е да заспиваме с чиста съвест.

Ани, по телефона ме предупреди, че не искаш да говориш 3а личния си живот, не мислиш ли, че има и хора, които не се интересуват от живота на другите?

- Низките неща са за хората, които имат време да се ровят в помийки. Не е трудно да хванеш един таргет, който няма друга работа, освен да преживява чужди фантазии. Проблемът на света сега е отчуждението. Човек трябва да
има контакти, приятели. Отчуждението ни лишава от много лостове за справяне с трудностите.

Защото се страхуваме да се доверим?

- Ако в тази страна някои хора се опитват да градят, в пъти повече са хората, които се възползват от глупостта на другите, за да изкарат нещо без усилия. Най-лесно е да се сдобиеш с нещо, без да изгубиш 15 години да го градиш. Никой от нас няма гаранция, че като му се обаждат по телефона, за да му предлагат нещо, това не е цяла организация, която ще му вземе парите, ще му ипотекира къщата, ще му извърти номер. Защо в световен мащаб няма лекари? Защото 3а това се иска да учиш 6 години, да практикуваш 10 и евентуално на 20-та да си успял в професията. На никого не му се чака. Всички искат тук, сега, печалба, кола, апартамент, пич, мацка, добра професия, хубави пари. Младите не са научени на труд.

А примерът им 3а щастие?

- Родителите им в най-хубавата възраст от живота си преживяха промените в обществото и осъзнаха, че всичко, което са правили, не е имало никакъв смисъл. Пирамидите им източиха печелените цял живот пари. Децата им ги виждат сринати, смачкани, без никакви идеи. На какво да стъпят – на миналото ли, което е разбито, на надежди за бъдещето ли, което е тотално неясно или на щастие в реалността. На 18 г. ти идва да се напушиш хубаво или да свалиш някой за една вечер, защото няма какво друго да ти се случи. В градинката на клиниката, в която работя, на 15 септември идва цялата френска гимназия. До обяд се напиват, на обяд са мъртвопияни, следобед идват дилърите и сутеньорите, да ги вербуват за други неща. Тези хора са най-активните.

Искаш да кажеш, че са по-активни от другите?

- Да, другите са обидени, огорчени, загрижени, нямат време. Не им харесва как се обличат, какво слушат, как говорят. Но тези на дъното – третият слой на обществото, са много активни. Те знаят, че това е един чудесен пазар и че чрез децата ще извлекат всичко от родителите.
Aз вярвам, че има равновесие в живота и светът върви към добро. В момента войната не е на царете и на държавите, а на ценностите, религиите, светогледа.

Как да се справим с тази ситуация?

- В основата на всяко болно поведение е липсата на мир със себе си. Трябва да можеш да приемаш всичко. Че жената, за която се жениш, след 10 години може да стане 100 кг и да не ти харесва. Че мъжът, в когото си безумно влюбена, може да срещне жена, която да обикне повече от теб и да се разделите. Не можеш да подредиш идеално света, да седиш като кокошка в полог и да си мислиш, че си застрахован. Във всеки миг всичко може да се промени. И колкото повече се опитваш да контролираш, толкова повече изгубваш контрол. Просто се отпускаш, живееш и заспиваш всяка вечер с чиста съвест. Няма дългосрочни планове в днешно време.

Живяла си в различни градове и държави, детството ти е било интересно?

- Първи за втори клас бях в Мавритания, тогава беше фронтът за освобождаване Полисарио, обстрелваха ни с оръжия. После, когато завършвах, в Триполи беше военно положение. Животът ми на различни места ме е направил толерантна към африканци, азиатци. И колкото повече хора срещаш, по-бързо разбираш, че не си най-великият на света. Ние имаме неадекватно самочувствие. Да ми прости Господ, ама в Латинска Америка съм видяла много по-красиви жени от българките. В Западните страни съм видяла много no-образовани от българите. Трябва да имаме по-реалистична самооценка. Като нещо ни е хубаво, дай да го развиваме, а не да се пъчим.
Щастието е в това не да тропаш с крак и да си викаш "искам аз", а да се радваш на това, което се случва. Ако риташ с шутове всички, за да стоиш в средата, оставаш сам и нямаш никакво удоволствие от живота. Може да се живее много по-просто. И тогава си по-щастлив. Животът ме е удрял отвсякъде, но веднъж оцелял, започваш да го цениш. Стана малко тъжно… – За тъжните неща от живота си няма да разказвам. Няма смисъл, но на фона на веселите имам 10 пъти повече тъжни. Зависи кое избираш да помниш. Убедена съм, че в чиято и душа да влезеш, ще видиш колко мъка, копнежи и надежди има. Най-големите изненади са били, когато влиза някой в кабинета и аз по навик го вкарвам в някакъв типаж за социална принадлежност. И точно когато си мисля, че съм познала, се оказва, че пред мене има съвсем различно нещо. Затова – никакви предубеждения към хората. Може да те изненада най-невзрачният човек и да те разочарова най-лъскавият.

Какво те прави щастлива сега?

- Например това, че съм все още здрава. Което е истинско чудо при живота, който водя. Това, че децата ми са здрави, като гледам колко болести, колко страдания и мъка има. Прави ме щастлива това, че имам екип от млади, красиви момичета, с които работя прекрасно. Щастлива съм, че се разбирам с колегите си, че в нашата гилдия има разбирателство и приятелство. Щастлива съм, когато видя случайно някое семейство, с което съм работила, и ми показват снимката на детето си. Това ме зарежда. Щастлива съм с шоуто "Истината 3а нас", защото хората се изправят очи в очи и си казват истини.

Как живееш с проблемите на другите?

- Това е работа. Научила съм се да изключвам. Не говоря 3а работата, когато съм навън. Нямам и потребност да клюкарствам. А жените, като седнат на кафе, започват да коментират този и онзи. Моята мотивация за живот е различна. Не че аз съм много добра и благородна, така се чувствам добре, съвестта ми е чиста. Където мога – помагам. Където не мога – не мога.
Колкото повече откача народът, толкова повече са предизвикателствата за нас да разберем Защо това се случва. Днешното време е благодатно 3а нас психолозите, защото сме наблюдатели в един голям експеримент.

Кои са най-големите ни страхове?

- Страховете са по-големи от реалните опасности. Колко западни народи ще издържат на режим на тока на 3 часа, на спиране на водата, на неполучаване на заплати с месеци и ще работят. В същото време една майка получава инсулт, защото са казали на детето й, че е осиновено. Къде е логиката? Може ли една клюка, простотия и интрига да се окаже животозастрашаваща 3а тебе, а да деяниш на кански физически натоварвания. Това е парадокс. Разболяваме се от една лоша дума, от една забележка или завистлив поглед. Това е нещо, което може по-лесно да убие човека, отколкото да му спрат тока и водата. Според нормите по психология ние сме обсебващ парадоксален народ. Нашите норми нямат нищо общо с тези на Западна Европа. А онези на Западна Европа, ако видят наша норма, веднага ще подпишат, че този човек трябва да влезе в лудница или в болница.

Нищо чудно, че всеки ден срещаме луди хора по улицата?

- Aз съм с очакване за още доста. Преди от осем човека на ден в кабинета, 3а един можех да се замисля и да го пратя на психиатър, сега от осем бих изпратила шест-седем. Как да запазим психиката си здрава? – С трупане на щастливи спомени и моменти. Не е задължително да се разковеш в дискотеката и да си купиш най-хубавите обувки. Щастлив момент е да се чуеш с приятел, когото не си виждал от 20 години. Да се обадиш на майка си и колкото и да се караш с нея, да й кажеш "мамо, обичам те и ти благодаря".
Ако се научиш да си взимаш тези мигове, тогава си щастлив. И като гледаш "Байландо", да видиш колко по-нещастни хора намират радост в живота. На фона на страданието усещаш щастието. Това не го разбират разглезените мацки, които се чудят какво още да си купят, без това да ги прави по-щастливи.

Какъв им е проблемът на тия мацки?

- Миличките… Те са стигнали до нещо без усилие, благодарение на младостта си. Те са стръв 3а риби и затова трябва да се поддържат във форма на стръв. Привличат живота. Стоят
и чакат той да се случи. На пръв поглед това изглежда сладко, но в дългосрочен план ги обрича на липса на активност и преживявания.

Казваш в интервю, че човек загива, когато не използва мозъка си?

- Най-важният орган, който трябва да пазиш, е мозъкът. Съхранението му е плод на здравословен психически начин на живот. Защото каква ти е файдата, че децата ти те обичат, имаш дом, ако си тотален алцхаймер. Четем за хранителни добавки и диети, но не се замисляме колко пъти днес сме събрали границите на кръвното, колко адреналин се е излял в тялото ни, колко пъти сме набоцкани от стрес. Така всъщност се подготвяме 3а по-хубав инфаркт, 3а по-хубав диабет, 3а по-хубав инсулт, 3а по-хубав рак. Не бива да се страхуваме да преживяваме и да имаме емоции, а да осъзнаваме какво ни се случва и да му противодействаме.

Тоест да не живеем по инерция?

- Да, но никой не ни учи как да я спрем. И не ни казва, че когато те наляга някакво паническо разстройство, трябва да започнеш да броиш дърветата, да гледаш облаците, да разглеждаш хората. Когато си отчаян, да правиш неща, които обичаш, да твориш. Там, където се появи духовна дупка, започва духовно търсене. Колкото и да сме напред технологично, духовността е сила, която не можеш да контролираш с лаптопа или айпода. Налага се да помислиш и 3а други неща, които не можеш да пипнеш, но пък имат огромно значение.

Обичаш работата си, но не ти ли писва понякога?

- Щях да съм отегчена, ако си бях останала там, където започнах и не полагах усилия за още. Казах си, че това висше образование не ми стига, и искам да знам повече. Ама и това не ми стигна, исках и втора специалност, исках и още. Това е потребност не за да излезеш и да кажеш аз съм номер едно. Но когато се случи един инцидент в семейството ми, аз за една година не пуснах телевизор и радио. Не отидох никъде. Разпределих си задачите и си казах, че може да не изкарам нито един лев, но приоритет е семейството и детето ми. Не съм болно амбициозна. Не се взимам насериозно, не си мисля, че ще живея вечно. Един път се дъниш, другия път не. От най-гадните ми издънки съм научила най-много. Защото са ме разтресли и принудили пак да прогледна.

Стр. 67, 8, 9