Bloody’s TechBlog I Антон БЕЛЕВ I 2009-12-11
Прави ми впечатление, че напоследък все повече компании и PR агенции започват да обръщат повече внимание и на новите “медии” онлайн, в това число разбира се и на “обществото на блогърите”, ако то може да бъде оприличено на такова. Съвсем пресен, но не единствен, пример за това напоследък е организираната вчера от Sony България неформална среща с български блогъри. В това разбира се няма абсолютно нищо лошо на пръв поглед, но за да има реална полза и смисъл е необходимо да е налице ясно разбиране и идея за цялото нещо и за двете страни. Тоест необходимо е организаторът на едно такова събиране да има ясна идея какво иска да покаже пред участниците, какво точно послание трябва да предаде и разбира се какво да получи в замяна (да се чете като например активна двупосочна комуникация в бъдеще, обмен на впечатления, полезна информация и т.н.). Разбира се рядко нещата се получават от първия път, тъй като за повечето хора подобен тип комуникация е нещо съвсем ново и непознато (за блогърите и за компаниите и агенциите). Без обаче някакви ясно поставени цели и формулирани идеи и очаквания, не само че може едно такова събитие да се превърне в моментен провал, но да се отрази доста негативно и за в бъдеще. Най-простият пример е например съответните блогъри да останат разочаровани и да приемат цялото нещо за пълна загуба на време, което в последствие да се отрази като формиране на негативно мнение за компанията, нейните продукти или дори служители. В резултат на това вместо да се достигне до положителния ефект под формата на по-честа двупосочна комуникация от полза и за съответния блогър и за компанията, до тотална липса на такава. В тази връзка мога да се върна отново на вчерашното събиране на блогъри, организирано от Sony България, което като цяло беше добре подготвено и изпълнено, но не е като да няма какво още да се иска. Разбира се като за първи път нещата се получиха добре, а при следващия опит вече може и още по-добре, ако разбира се нещата продължат да се развиват в движение при всяка следваща стъпка…
Защо обаче блогърите и като цяло по-активните онлайн потребители напоследък се превърнаха в интересна за компаниите и PR агенциите нова област и начин за комуникация? До неотдавна в България, а и не само, PR специалистите (консултанти, експерти и т.н.) и компаниите работеха предимно и основно с традиционните медии, в това число – телевизии, радио и печатна преса. Към настоящия момент обаче това вече не е достатъчно, тъй като интернет отдавна се е превърнал в много по-важен и удобен начин за информираност специално сред по-младите потребители. В момента дори не е никак странно да чуеш че някой въобще не гледа телевизия, слуша радио или чете печатни вестници/списания, но за сметка на това същия човек е много активен потребител на интернет. И за да може една компания или агенция да достигне до тези хора тя трябва да се научи да борави с новите средства за комуникация, които обаче изискват различен тип подход от този, които работи при традиционните медии…
Напълно възможно е един блогър да има достъп до много по-голяма потребителска база и авторитет сред своите читатели, отколкото едно специализирано месечно списание, дори то да не е посветено на някаква твърде ограничена като интерес тематика. Само че същият този блогър в обикновено няма нищо общо с един традиционен журналист, нито като начин на работа, нито като подход, нито, ако щете и ограничения. Блогърите често са много по-информирани, не търсят сензация извадена от контекста (или поне не винаги), готови са винаги да инициират двустранна комуникация, когато попаднат на нещо интересно, не подлежат на ограничения на база реклами или рекламодатели, не биват скастряни от главен редактор или издател, когато пишат на неудобна или не политически коректна тематика и т.н. Блогърът е свободен да пише за всичко, което го интересува, да изразява своето лично мнение по темата (ключовия момент е именно личното мнение, без да се съобразява с маркетинг или PR изисквания), без да се самоцензурира. Разбира се това може да доведе и до възникване на сериозни конфликти и спорове, защото не е задължително винаги изразената позиция да е правилна или достоверна и базирана на факти. Не е нужно личната позиция да бъде обосновавана и доказвана, обективността и безпристрастността не е задължение поради простата причина, че става дума именно за лична позиция по някаква тема и толкова. Често дори моментното физическо и/или душевно състояние на блогъра може да се отрази на появата на положителна или отрицателна нотка в генерираното от него в дадения момент съдържание. А тези неща не би трябвало да бъдат от значение и да влияят на един традиционен журналист, който трябва да бъде напълно обективен и безпристрастен по презумпция, макар за съжаление този идеален случай да е много рядко срещано явление…
Продължавайки с особеностите на блогърите, едно от нещата, което е крайно важно, но много често бива пропускано именно от хората, които трябва да имат предвид тези фактори, е времето. За разлика от традиционните журналисти, които са на работа под една или друга форма в една медия (телевизия, радио, печатно издание), то блогърите обикновено пишат за удоволствие – когато, както и каквото намерят за добре, интересно или им е направило впечатление. В същото време обаче те може да са ученици и да ходят на училище, да са студенти и да посещават лекции или да са на работа през деня, факт, който като че ли често убягва и води до неочаквано неприятни изненади. Да се опиташ да събереш на едно място блогъри например рано сутринта или по обедно време може да се окаже пълен провал, просто, защото те имат някакви нормални други по-важни ангажименти. В крайна сметка блогването е просто нещо, което те правят за удоволствие (в общия случай) и нито им се плаща за това, нито това ги задължава с нещо по какъвто и да е начин. Именно поради тази причина при планирането на час за събитие, на което се очаква да присъстват и блогъри, трябва да бъде по-внимателно обмислено, като вечерта след края на работния ден често е най-удачния и правилен избор. Това обаче не гарантира нищо, особено ако и поканата или информацията за съответното събитие е била изпратена в последния момент, тъй като и блогърите са хора и те си правят планове за свободното време…
Особеностите на блогърите обаче никак не са малко, и макар често да има и редица конкретни индивидуални странности при всеки от тях, то все пак и общите черти не са никак малко. Например не малко от блогърите си нямат и представа за неща като що е то NDA и дори не се замислят, че обикновено служителите в дадена компания имат вътрешна забрана да говорят за каквито и да е бъдещи продукти (дори да знаят подробности). Тук обаче не рядко се случва и точно обратното, а именно че един блогър може да знае много повече за продуктите/услугите на една компания и да има много по-сериозен опит с тях и с конкурентни предложения, отколкото съответния служител. Тук разбира се един добър PR, продуктов мениджър или друг служител в съответната компания би трябвало да се досети да почерпи тази информация и да я използва в своя полза, тъй като блогър а в общия случай е напълно склонен да я сподели. Тук разбира се опираме до ползата от тази двустранна комуникация и обмен на информация от двете страни, което именно е един от най-ценните моменти, отново за двете страни в общуването. За съжаление тук доста често има твърдоглави служители, които си мислят, че те всичко си знаят, следват си точно определена рамка на общуване и игнорират всичко и всички, които не са съгласни с тяхното мнение, а лошото е, че такива хора често се срещат. Никога не трябва да се изключва възможността съответния блогър да се окаже е много по-голям специалист в дадена област, просто защото по случайност тя се е оказала негово хоби или пък блогвайки за удоволствие, то той реално може да работи или учи именно това. А когато не познавате добре един блогър, за разлика от традиционния журналист, които все пак работи като журналист и рядко има свободно време и възможност да се задълбочава в нестандартни за него области под формата на хобита, е необходимо поне първоначално да имате едно на ум…
При общуване с блогъри е особено важно човекът отсреща да е подготвен и да знае какво може да очаква, а обикновено от един блогър може да се очаква абсолютно всичко. Задаване на неудобни въпроси, открита критика, четене между редовете (в положителна насока) и т.н. При комуникацията с блогъри е особено важна и бързата реакция, тъй като те обикновено не са обвързани със срокове и това, което ги интересува в момента и за което питат, след 2 дни например вече може да е неактуално за тях. Използването на традиционни похвати, като отговори с много приказки, които обаче нищо конкретно не казват, не само че няма да е ефективно, но по-скоро може да доведе до негативни последствия. Много по-добре е да се каже истината директно и ясно, отколкото да се използват заобикалки, намеци и в крайна сметка да не стане ясно нищо или пък направо да се изпрати някакъв абсолютно стандартен и безличен отговор. В тази връзка и кризисният PR, когато бъде реализиран адекватно и своевременно, може да доведе до много по-добър ефект за бъдещата комуникация с един блогър. Това, което ми е направило впечатление обаче за момента е, че много малко PR агенции в България се занимават с кризисен PR онлайн, а дори да го правят, често не се справят особено добре с това, като в общия случай колкото по-голяма е агенцията и нейния клиент – толкова по-незаинтересувани явно са те (не, че няма и изключения). PR експертите и компаниите, които искат да поддържат някаква взаимно полезна комуникация с блогъри трябва да обърнат достатъчно внимание и да са добре подготвени за особеностите, с които може да се сблъскат в тази непозната за тях все още територия. Трябва доста да се внимава и с тематиката, с която се занимава даден блог и с това, с което се опитва да бъде ангажиран неговия автор от страна на определена компания или агенция, за да няма неприятни и неочаквани обрати в общуването. Лош пример например е да тормозиш един блогър, който да кажем пише само на политическа тематика, а ти се опитваш да го заангажираш под някаква форма да кажем със специализиран бизнес-ориентиран софтуер. Още при първия сигнал за незаинтересованост от страна на блогъра е добре да се прекрати “тормоза”, а не да се прибягва до опити за по-голяма настоятелност – това дразни излишно, а може да се отрази и под формата на публикуване на нелицеприятна тема в блога (незадължително необоснована). Може да се каже, че на света няма нищо по-лошо от това да амибицираш един блогър с нещо негативно, така че той да те разнесе навсякъде… и тук “правилото” че няма лош PR по-скоро не върши работа…
Обзалагам се, че съм пропуснал много неща в текста по-горе, но все пак се надявам някои от засегнатите от мен моменти по-горе да са от полза за всеки, който е склонен да се учи в движение и смята че има нужда от това… 
