Водещ: Скандалът с евентуалното покушение срещу Ахмед Доган трябва да бъде много сериозно огледан, за да остане инцидент, а не да слага началото на политическа практика и това не може да стане без отговор на въпроса на кого беше изгодно да се случи онова, което видяхме в събота на форума на ДПС в НДК. Както беше казал Ленин, кому въйгодна? Това е основополагащият въпрос. От него ще зависи и кой какво печели, кой какво е организирал, ако, разбира се, е имало инсценировки, за което се съмняват поне половината българи. Това търсене на истината, разбира се, е работа и на прокуратурата, но и на обществената ни чувствителност. С политическия PR експерт Арман Бабикян ще се опитаме да видим кой как продаде този политически продукт. Здравейте!
Арман Бабикян: Здравейте!
Водещ: Има ли някой, който да спечели от тази работа? Освен че станахме за посмешище в Европейския съюз с тази практика и сме топ световна новина.
Арман Бабикян: Да, доста срамно и доста грозно беше. Аз не знам кой си е правил сметката да спечели от това, но едно е сигурно – всички загубихме от това. И тук не загубиха и не бяха накърнени чувствата само на хората, които подкрепят ДПС или пък гравитират около тази партия. Срамът е за всички, които са в България. Под напрежение са поставени и държавните структури и органи, които са длъжни да изяснят максимално бързо мотивите на извършителя, евентуалния поръчител, ако има такъв и т. н. В смисъл, колкото по-бързо това се изясни, толкова по-добре, сякаш, за изход от създалата се ситуация. Всяка неизвестност би тегнала още повече.
Водещ: Има ли основания да се смята, че това е покушение срещу демокрацията, както го нарекоха в декларацията си БСП или пък другите, които смятат, че посегателството срещу лидера на ДПС е всъщност посегателство и срещу авторитета на ГЕРБ, като партия, която знае всичко за сектора сигурност?
Арман Бабикян: При всички положения не е комфортно за ГЕРБ, но посегателство срещу демокрацията при всички положения поставя сериозен въпрос пред демокрацията, защото в нито една страна, която претендира за демократичност, не е добър белег политическите й лидери да бъдат заплашвани, отстранявани или п пък господ знае какво по този начин, независимо кой политически лидер, независимо колко е обичан или мразен, от кого, колко и т. н. Това при всички положения е лош знак за демокрацията. Той така или иначе изразява чувствата, представите и въжделенията на някаква част от хората с български паспорт в рамките на тази страна.
Водещ: Сега има един сериозен процент от българи, ако съдим по мненията в интернет форумите, социалните мрежи, отзвука в медиите, които смятат, че това е инсценировка за стягане, предизборно, на редиците на партията, за изчистване на имиджа на лидера Ахмед Доган, който така или иначе си отива от председателския пост на партията и създаването на нови пътеки към нови коалиции от страна пък на неговите приемници в ДПС. Има ли PR политически специалисти, които биха могли да посъветват своя партия-клиент да прибегне до такава радикална мярка за постигане на подобен ефект?
Арман Бабикян: Лично аз не смятам, че е така. Нито смятам, че всички тези набързо възникнали и доста повърхностни слухове на тема „Ами, те сами си го направиха”, защото няма какво да се крием – точно това се тиражира в интернет пространството. Не смятам, че това почива на някаква сериозна основа. Не вярвам някой да седне да прави точно това. Нито пък смятам, че имиджът на Ахмед Доган се е изчистил от тази случка. Опитът да бъде представен за борец, герой и т. н., който видиш ли юнашки се е справил с един лош човек, който го е нападнал, много трудно ще почисти имиджа му в рамките на 24 часа. Не смятам, че това е адекватното лекарство за случай, за човек с образа на Ахмед Доган. Не смятам, че това е PR практика, нито техника, която има смисъл. Ако някой е правил такава сметка – дълбоко се надявам да не е така – със сигурност е сбъркал. По-скоро бих намекнал нещо друго, което мога да изкажа само като хипотеза, като нищо друго. Така или иначе в тази партия голяма част от ръководството се оказа принадлежаща към бившите служби на Държавна сигурност или най-малкото се оказа идентифицирана като хора, които са сътрудничили на тази служба. Никой не е далеч от мисълта по какъв начин е съчетан букетът от от имена по върховете на тази партия и с какви мотиви точно тези хора са застанали начело на партията, която събира в едно представителството на едно етническо малцинство в България. Това, което на практика се случи, според не PR технологията, а според други технологии, на други служби, с други професии, общо взето се нарича изпращане на предпоследна телеграма.
Водещ: Говорите за специалните служби?
Арман Бабикян: Да, за това говоря. И ако някога някъде си натоварен с някаква функция и е дошло време за смяната ти, а ти не се усещаш, обикновено получаваш съобщения.
Водещ: Това обаче…
Арман Бабикян: Най-простият език, на който може да се преведе това съобщение, е следващия път пистолетът няма да е празен.
Водещ: Така де, но това предупреждение изглежда излишно, като се има предвид теча на информация, съвсем официален, че Доган този път наистина ще си отиде, дни преди конференцията.
Арман Бабикян: От една страна може да е предупреждение към това той уверено да извърши тази стъпка, от друга страна – към този, който го наследява, да е сигурен с кого и как трябва да работи.
Водещ: Това е интересна версия.
Арман Бабикян: Не казвам, че това е версията. Казвам, че това е хипотеза.
Водещ: Да. И аз наричам интересна версия, а не версията. Какво да си кажем в заключение? Този път ще си научим ли политическите уроци за това, че всяко прекаляване води до бумерангов ефект? Както преяждането с власт, така и високомерието, така и използването на езика на омразата.
Арман Бабикян: Със сигурност да. Опитът да се консолидира ДПС на база отново на тема етнически мир, език на омразата и всички останали, цялата останала фразеология, която обикновено ползват, за да сплотят редиците си, с която обикновено сплотяват редиците на "Атака" и ВМРО от една страна и своите от друга страна, в случая е абсолютно безсмислен и лековат. С този случай са засегнати много по-сериозни устои на демокрацията в България и практики. Това не е начинът, по който трябва да изглежда европейска България. Така че който и да си е правил сметката, със сигурност прекали и то прекали доста грозно – пред очите на всички и на цялата цивилизована част от света. Да, сега ще има много претенции, много хипотези, но резултатът, този, който е сигурен, независимо дали ще се прави международно разследване, българското разследване и т. н., е със сигурност отрицателен знак за България. И ако трябва да се мисли за нечий имидж в момента, това едва ли е за едно или друго политическо лице, а по-скоро е за имиджа на страната ни.
Водещ: Мислите ли, че някой от тези, които бяха призовани да си мерят приказките и да не използват случилото се за пропагандни предизборни цели, действително осъзнават, че е минато билото на поносимост, на търпимост и че вече вреди на България?
Арман Бабикян: Колкото по-бързо го осъзнаят, толкова по-добре. Наистина егоизмът да се калкулира всеки случай за собствена политическа сметка в такива мигове трябва да отстъпи една крачка назад.
Водещ: А ако не отстъпи, да се надяваме, че българското правило – всяко чудо за три дни – ще попрекърши, така, мерака да се печели от нещастието на политическия опонент.
Арман Бабикян: А, това е сигурно. Българският народ, слава Богу, има свойството бързо да забравя и понякога се ядосваме на това, но в подобни случаи, слава Богу, е добре.
Водещ: Благодаря Ви! С Арман Бабикян, политически PR експерт, заключихме, така да се каже, темата на анализите около покушението срещу лидера на ДПС Ахмед Доган, извършено буквално пред телевизионните камери на живо в събота в НДК по време на Националната конференция на партията.