в. Пари | 26.04.2011 

Платеното медийно съдържание в интернет може и да има известен успех в САЩ, но в Източна Европа и по-специално в България не би могло да работи

Бихте ли платили за медийно съдържание в интернет? На импровизираната анкета, която направихме, получихме отговори в целия спектър от "ти луд ли си" и "не обичам да си плащам за нищо", през "да, стига самото плащане да е лесно" до "да, но зависи дали мога да определям съдържанието, което получавам".
В годините преди кризата въвеждането на платено съдържание от медиите в интернет бе почти сигурен начин за загуба на читатели. Днес обаче това е все по-обсъждана и прилагана мярка за компенсиране спада в приходите на печатните издания. Броят на изданията, които са въвели абонамент под някаква форма за онлайн съдържанието си, постоянно расте. Все още е рано да се видят резултатите от тази практика, но предварителни оценки за въведения наскоро от The New York Times абонамент показват, че евентуалните бъдещи приходи не са особено впечатляващи. Дори формулата да се окаже донякъде успешна, това ще важи по-скоро за световно-признати издания от типа на The New York Times, The Economist, The Wall Street Journal, Financial Times и пр. При локални медии на по-неразвити пазари като Източна Европа въвеждането на платено съдържание изглежда по-скоро като самоубийство.

Добре обмислен ход или лудост

Първият, който въведе подобна практика в стратегията за развитие на медийния си бизнес, беше Рупърт Мърдок, достъпът до чиито издания – The Times, The Sun, The Sunday Times и News of The World, е напълно платен от миналата година. Повечето анализатори окачествиха това като отчаян ход за спасение на империята на магната, която отчете 3.3 млрд. USD загуби за 2009 г. В интерес на истината бизнесът на Мърдок излезе от кризата и регистрира печалба от 2.5 млрд. USD за 2010 г. По-добри годишни резултати има и вестникарският бизнес, но това едва ли се дължи на платеното онлайн съдържание. Въпреки че в годишния отчет на компанията няма подробна разбивка, основното обяснение за положителното представяне е съживяването на рекламния пазар при рекламата "на хартия".
По данни, събрани от Guardian и BBC, The Times и The Sunday Times са имали 90% срив на онлайн читателите си веднага след въвеждането на изцяло платено съдържание. В края на миналата година новите абонати са били 50 000, а пет месеца по-късно -79 000, или с 58% повече. Този ръст обаче не успява да компенсира спада в продажбите на печатните издания.

Повлекли крак

Това, което изглеждаше като екзотичното решение на Мърдок, започна да се възприема повсеместно като рецепта за подобряване на приходите. Множество издания в САЩ преминаха към някаква форма на абонамент за част от материалите, публикувани в интернет. Обикновено практиката е да се дава свободен достъп до определен брой статии, след което достъпът става платен. The New York Times например дава възможност за преглед на 20 публикации, след което се предлага месечен абонамент за 15 USD или в пакет с мобилна версия за 20 USD. Чрез линкове в социални мрежи като Facebook и Twitter достъпът до статиите остава свободен.
Изданието пилотно изпробва проекта първоначално в Канада, където потребителите трескаво започнаха да търсят и намериха множество пролуки, така че да успяват да четат любимия си вестник, без да плащат. Това не е изненадващо на фона на скорошно проучване, проведено от University of British Columbia, според което 81% от канадците не биха платили, за да прочетат нещо в интернет, а 90% биха се насочили към други алтернативи, ако медиите, които следят, направят услугата си платена.
Ако The New York Times успее да привлече 15% от потребителите си към платения онлайн абонамент и те редовно плащат по 20 USD, това би донесло 130 млн. USD за година, показват изчисления на MondayNote. За сравнение годишните приходи на компанията са 1.55 млрд. USD, от тях 160 млн. USD приходи от онлайн реклама.

Експериментът продължава

Епидемията на платеното съдържание плъзва и към Източна Европа – един не особено развит пазар, на който медиите често са със съмнителна репутация. Девет от най-големите медии в Словакия, сред които най-старият словашки вестник Pravda и водещият му широкоформатен вестник SME, бизнес изданието Hospodarske noviny, спортният ежедневник Dennik Sport, седмичното списание Tyzden, сайтът за бизнес новини Medialne.sk, видеопорталът MeToo.sk и компютърното списание PC Revue, стартираха преди дни общ платен интернет проект, наречен "Пиано". "Пиано" ще бъде със свободен достъп през първите две седмици, след което потребителите ще трябва да плащат по 2.9 EUR на месец. Срещу това различните доставчици ще предоставят публикациите си по-рано, сайтове без реклами и др. Пускането на коментари също ще бъде платено, с което се цели "по-високо ниво на дискусията".
Piano Media – компанията, която е разработила проекта и го управлява, ще получава 30% от приходите, а останалата част ще бъде разпределяна между медиите в зависимост от посещаемостта на техните сайтове. Изчисленията на Piano Media показват, че за услугата биха се абонирали между 0.8 и 1.5% от 5.7 млн. население на Словакия, което би донесло приходи от 2.1 млн. EUR на година при оптимистичния сценарий.
Ако проектът се окаже успешен, компанията планира да го предложи и в други държави, като Дания и Холандия.

Само че…

Един от основните проблеми с въвеждането на платен абонамент за интернет съдържание, както показва и опитът в САЩ и Канада, е, че това обикновено води до срив в посещенията на сайта. И докато приходите от абонамент са доста неясна величина, едно нещо е сигурно – бъдещето е в онлайн рекламата.
Разходите за реклама в интернет се очаква да надминат за пръв път тези в печатни издания през 2013 г., показва проучване на ZenithOptimedia. От 54 млрд. USD в световен план през 2009 г. те се очаква да достигнат 94.5 млрд. USD през 2013 г.
В България медиите също следят тези тенденции. С платено съдържание беше сайтът на в. "Капитал" до 2007 г. "По-рано само част от статиите бяха със свободен достъп. Избрани статии от вестника бяха платени, което беше една сложна схема. Приходите ни от платеното съдържание бяха пренебрежимо малки, особено на фона на това, което дойде като реклама, заради свободния достъп. В България самата среда не позволява такъв модел", обяснява Владимир Петков, директор "Нови медии" в "Икономедиа". "Стратегията е безплатна доставка срещу безплатна регистрация", допълва той.
"Не предвиждаме въвеждане на платено съдържание на медийните ни сайтове", каза за в. "Пари" Любомир Леков, председател на съвета на директорите на "Инвестор БГ" АД, най-голямата онлайн медийна платформа в България.
В. "Пари" към момента предоставя свободен достъп до сайта си pari.bg. Единствено съдържанието на хартиеното тяло е достъпно само за абонатите на вестника.

Стр. 12 – 13