сп. Sign Cafe | Ралица СТАНЕВА, AMI Communications | 2010-03-18 

В блогосферата е като в бар. Не може да влезеш вътре и да привлечеш вниманието като се провикнеш: "Аз съм най-добрия". Важен е личният подход към всеки – да се представиш и да го заговориш открито, да прецениш дали си пасвате, да не се натрапваш. И чак тогава да се опиташ да му споделиш (продадеш) идеите си.

КАКВО ВСЪЩНОСТ СЕ СЛУЧВА В ТОЗИ ВИРТУАЛЕН БАР?

Как една шепа хора започна да влияе върху мнението на интернет обитателите чрез своите онлайн дневници и защо погледите на всички PR-и са втренчени в новите лидери на мнение в мрежата?
Българската класация на блогове TopBlogLog класира над 2100 блога по различни критерии като входящи връзки (FeedBurner, authority), посещаемост (посещения, коментари и гласове). В класацията има специализирани блогове за технологии, политика, туризъм, готварски рецепти, фитнес, книги, екология, както и много лични блогове от типа "Днес разходих кучето". Блоговете и пишещите ги са толкова различни, колкото и хората в нашия бар. Общото между тях е, че всеки има постоянна аудитория от сходномислещи последователи с достъп до съдържанието 24/7.

БЛОГЪРИТЕ СА НОВАТА НЕЗАВИСИМА ТРЕТА СТРАНА

(third party endorsement), така необходима, за да убедим целевите си публики в ценността на нашите идеи, продукти и услуги. Читателите им вярват, идентифицират се с тях, тъй като имат сходен опит, преживявания или интереси. Потребителите все повече се доверяват на мнения и препоръки от "хора като мен", а блоговете се превръщат в един от най-популярните източници на информация в мрежата за продукти, услуги, марки и компании. Във време на информационно пренасищане, блогърите се приемат за достъпен и достоверен източник на информация за формиране на лично мнение. Те са алтернатива на традиционните медии, където новините минават през цедката на редактора и медийната политика. Много от тях са заели определена информационна ниша и са станали експерти в нея.

Това ги издига в ранг "авторитети" и лидери на мнение.

Вероятно сте забелязали "ефекта на вълната" в блогосферата – някой блогър пуска тема, приятелите му от blogroll-a я подемат и доразвиват, появява се в социалните медии и мрежи, докато стигне до традиционните медии. Помните ли кой дръпна спусъка на протестите пред НС срещу управлението на тройната коалиция на 14 януари 2009 г.? Историята тръгна от блогосферата. Блогърите дори се идентифицираха с протеста като поставяха банери "14.01 е ден за протест". За разлика от традиционните медии, блогърите са част от аудиторията, имат лице, търсят диалог с читателите си и лесно можем да се свържем с тях. Блогърите са важни за PR комуникациите не само като канал за предаване на информация и като източници на влияние, те са и клиенти, и потребители на продукти.
Понякога в един от любимите ми блогове се появяват съобщения от PR специалисти, тотално несъвместими със съдържанието на блога, директно промотиращи я звезда, я някой продукт. Появяват се на нещо като "стената на срама". Извод: някои PR специалисти осъзнават влиянието на блоговете, но не знаят как да ги използват. Според първото у нас проучване "БГ блогъри за PR практиките", 60% от анкетираните са получавали информация, която не е свързана с темата на блога им.
За нас, PR практиците, е важно да знаем как и защо да се обърнем към блогъри при изпълнение на корпоративните или маркетинговите PR стратегии.
Сега ще оставя теорията в библиотеката и ще споделя някои чисто практически правила от новата дисциплина Blogger relations.

БЛОГЪР # ЖУРНАЛИСТ

Вярно, че някои журналисти поддържат собствени блогове, но повечето блогъри не са журналисти и затова не ги добавяме към листата с медии и не ги заливаме с поток от прессъобщения. Те нямат нужда от поредния спам.

КАКВО ВСЪЩНОСТ ИСКАТ БЛОГБРИТЕ?

Според проучването "БГ блогъри за PR практиките":

• 87% от блогърите искат да получават информация от PR специалисти, но само ако темите ги интересуват и предварително са дали съгласие;
• 94% от блогърите биха публикували своето мнение за продукт или услуга, стига да се чувстват свободни да напишат каквото мислят;
• 80% биха тествали продукт или услуга и биха споделили впечатленията си;
• Блогърите предпочитат да получават проучвания, кратки представяния на продукти и услуги и интересни факти. По отношение на формата, предпочитат текст, снимки и линкове;

ВИЖ КОЙ ГОВОРИ

Преди да се впуснем в разпращане на информация в мрежата, е добре да чуем какво се говори там – настроенията към нашия бранд, кои хора инициират разговори за него, кои думи се "прикачват" най-често, т.е. да си направим мониторинга. За целта можем да използваме Google Alert, RSS, Facebook и други инструменти. След анализ на съдържанието идва ред на т.нар. blogger mapping – изготвяне на лист с ключови блогъри, измерване степента им на влияние (influence measurement) и оценка на отношението им към бранда. Тази синтезирана иформация ще ни помогне да създадем PR стратегия на бранда в мрежата (блогосфера, социални мрежи, форуми). Блогърът не е самоцел за PR специалиста. Не всеки блогър е подходящ за запознанства с бранда – някои обновяват блога си рядко и губят влияние, други са т. нар. "хейтъри" и комуникацията с тях априори е обречена на "затръшване на вратата под носа", а трети пък са откровено комерсиални (предлагам да ги избягвате, ще разберете защо в края на текста : ))

ДА "НАХРАНИМ" БЛОГЪРИТЕ

Не в буквалния смисъл, който Надежда Михайлова вложи в репликата "да нахраним журналистите". Тук става въпрос за основната храна на блога – полезна и интересна за читателите информация. Миналата година в AMI Communications направихме онлайн кампания за нов модел принтери на HP. Избрахме майки-блогъри за канал на посланията. Целта ни беше да ги накараме да погледнат на домашния принтер като нов начин за забавление с децата. Подсказахме им някои креативни идеи за принтиране – как да си направят семеен албум, стикери за чаши и как да украсят домашните на децата си с цветни шаблони. Получихме много позитивни коментари и още добри идеи. И двете страни останаха удовлетворени от споделената информация.

ПРИЯТНО МИ Е, PR-ЪТ НА КОМПАНИЯТА X

Важно е комуникацията с блогъри да започне с открито и лично представяне чрез имейл, а не в коментарите под материал за нашия бранд например. Те оценяват директната комуникация от типа: "Здравей, казвам се Ралица и работя за компанията X. Следя блога ти и т.н." Чиста работа. Никакви прессъобщения.
Прилагаме правилото за откритост и на други места в мрежата – социални мрежи като Facebook и Linkedln, когато коментираме във форуми или под постингите на блогъри.
Миналата година блогърът Oggin поде инициатива срещу некоректно отношение на Транскарт към картодържателите й. Под материала, с който призоваваше клиентите на компанията да подадат колективен иск, се заформи дълга дискусия, a Oggin разобличи служител на фирмата да изказва положително мнение за продуктите на компанията от името на служител на ПИБ. Топ пример колко е трудно да скриеш самоличността си в мрежата.

БЛОГООБВЪРЗВАНЕ

Целта на PR специалиста е запознанството с блогъра да прерасне в разговор, взаимопомощ и дългосрочно сътрудничество, което да поощри развитието на нови идеи за бранда и да окуражи блогъра в разпространяването на добри новини за нашите продукти. Затова е важно да му предложим оригинални продукти и идеи и по този начин да задействаме механизма "от-уста-на-уста" сред неговите последователи. Комуникацията с блогъра не е едностранно и еднократно изпращане на информация, а обвързване.
Ако теглим чертата на казаното дотук, можем да обобщим комуникацията с блогърите с четири основни стъпки: планиране, слушане, анализ и обвързване (изграждане на взаимоотношения).

И сега да се върнем на въпроса защо не е полезно да плащаме на блогъри.

No Blogola, No Payola** Съвсем наскоро medibistro.com писа за CEO-то на KMR Communications, която изпратила писмо до блогъри с предложение да й намерят клиенти срещу заплащане. Блогърите веднага я изобличили. Плащането под масата както на журналисти, така и на блогъри може да даде бърз и ефективен резултат на момента, но завинаги спъва създаването на дълготрайни win-win взаимоотношения. Разменната монета в работата с блогъри и журналисти е информацията. Колкото по-нова и близка до интересите на техните читатели, толкова по-ценни и търсени ще бъдем като източник на информация.
Някои блогъри оценяват и добавената стойност към информацията – да задържат продукта, който са тествали, да им осигурим пътуване или друг тип преживяване с продукта или услугата.
При плащането на блогъри в замяна на публикация има и друг риск – блогърът да разкаже за опита да го подкупите. Това петно ще стои върху репутацията ви, докато интернет светува.
Като заговорихме за ограниченията в общуването с новите онлайн инфлуенсъри, не мога да не спомена натиска на някои компании върху блогъри за сваляне на негативен постинг. Това поведение в стил "внимавай какво говориш" ми напомня за едно друго време, когато свободното слово беше табу. Ако някой блогър се разочарова от компанията или продуктите й, най-добре да се обърнем лично към него, да се опитаме да разберем какъв е негативният му опит и дали можем да му помогнем, а не да заемаме отбранителна позиция в коментарите под постинга или да настояваме да свали материала. Въпреки това, 19% от анкетираните блогъри в "БГ блогъри за PR практиките" са получавали молба за сваляне на публикувана от тях информация.

* БГ блогъри за PR практиките" – първото в България проучване сред блогъри, инициирано от AMI Communications.
** Blogola – плащане за положителни статии в интернет, аналогично на практиката да се плаща на традиционните медии за публикуване на положителни материали, т.нар. Payola (б.р. – термините са на Business Week).

Стр. 100-101, 102