БНТ е на практика във фалит

www.capital.bg I Весислава АНТОНОВА I 15.10.2010

Държавната телевизия няма пари да покрие повече от половината си разходи

Ако БНТ беше търговско дружество, в момента то щеше да e в процедура по обявяване в несъстоятелност. Държавната телевизия по ред причини не може да фалира, но въпреки това финансовото й състояние е повече от трагично.

Предупреждаваме ви от самото начало – фактите, които ще видите надолу, могат много да ви ядосат. БНТ, знаете, получава всяка година от нас субсидия чрез бюджета. За тази година държавната телевизия е взела около 60 млн. лв. Това означава, че всеки работещ българин плаща данък БНТ от около 20 лева. Освен това обществената медия продава рекламно време и се разпорежа с парите от него, както намери за добре. Въпреки всички тези приходи обаче държавната телевизия е затънала в дългове, а сметките й са запорирани като обезпечение по заведени в съда искове.

За 2010 г. БНТ очаква дефицит от 35 млн. лв. Бюджетът на държавната телевизия е бил формиран на базата на очаквани, но напълно нереални приходи, реклама почти няма, а 15-те минути, давани по закон, не могат да бъдат запълнени. Това показва анализът на икономическото състояние на държавната телевизия, направен от новото ръководство на медията. Съветът за електронни медии (СЕМ) получи и обсъди документа в началото на седмицата с УС на БНТ.

Огромният дефицит ще бъде достигнат, тъй като най-вероятно планираните приходи – 27.6 млн. лв., няма да бъдат получени от БНТ. При изчисляването на бюджета за тази година предишното ръководството на БНТ е направило доста груб счетоводен трик. След като са сметнали разходите си и са видели, че намалената държавна субсидия не може да ги покрие, управляващите на телевизията просто са планирали толкова приходи от реклама, колкото да балансират бюджета. За 2010 те са записали, че ръстът на привлечените реклами ще е 400%. Това, разбира се, е абсурдно. Реалистичните прогнози на новото ръководство на медията показват, че тази година БНТ ще има близо 10% спад на приходите.

Вместо да прогнозира нереални приходи, за да балансира бюджета си, БНТ на практика е трябвало да намали разходите си с 22%, за да може в края на годината да излезе на нула. Това означава, че медията е трябвало да се преструктурира, да съкрати хора и заплати.

Въпрос на дълг

Най-големият пасив в баланса на телевизията е задължението към БТК за пренос на сигнала, което ще достигне 18 млн. лв. до края на 2010 г., пише в анализа. Дългът се натрупва след решение за спиране на плащането към телекома. Договорът с компанията е от 24 април 2002 г., а парите на БНТ спират през август 2009 г. От БТК АД коментираха пред "Капитал", че към настоящия момент "дълговете на БНТ са около 13.5 млн. лева с лихвите (без ДДС). Все още има запор върху сметка на БНТ. В преговори сме с новото ръководство на телевизията за постигане на разрешение на въпроса, но все още нямаме постигнато споразумение".

В доклада за финансовото състояние на телевизията се уточнява още: "Предложението за неиздължаване е на финансовия директор, като няма решение на управителния съвет." "Капитал" потърси бившия финансов директор Димитър Чапанов за коментар. Той отрече това да е вярно и обясни, че "всъщност казусът БТК е много по-сложен, отколкото изглежда, и в момента тече дело между БНТ и БТК. За всяко плащане в БНТ участват 7-8 души. Нищо в телевизията не може да става без знанието и решението на генералния директор и ръководството на телевизията."

Чапанов обясни, че не е съгласен с много от констатациите и цифрите в доклада. "Когато си подавах оставката, за да може г-жа Анкова да сформира своя екип, аз оставих и "Анализ за икономическата среда и факторите, обуславящи финансовото състояние на БНТ за периода 2005 -2010 г.". В понеделник мисля да изпратя с писмо до СЕМ този анализ, за да може регулатора да се запознае с него и да го сложи на сайта си и да го видят повече хора. Така както е сегашният анализ на новото ръководство на БНТ", уточни Димитър Чапанов.

Един от конкурентите на Анкова за поста генерален директор, юристът Радомир Чолаков, още по време на конкурса определи този финансов дефицит в телевизията като "екзистенциална заплаха за медията". "Ще ви кажа само, че с един съдия изпълнител това задължение [към БТК] лесно може да се трансформира в собственост", каза тогава Чолаков за дълга към БТК.

Какво да се прави?

Според доклада на сегашния генералния директор Вяра Анкова цялото предишно ръководство (от което бе и част самата тя) е знаело реалното състояние на приходите и разходите в телевизията. За да бъде постигнат балансиран бюджет обаче, то е приело "силно завишени, неизпълними параметри за приходите". В края на 2009 г. финансовото министерство предлага разходите за възнаграждения да бъдат намалени с 38.5%. Това не се случва, а БНТ така и не се преструктурира.

От 2007-а досега има плавно увеличаване на заплатите, но и намаляване на служителите на БНТ. Преди три години там са работили 1853 души, сега са 1633-ма. Общо за шестгодишния си мандат Уляна Пръмова твърди, че е освободила 400 души от медията. Сумата, отделена за заплати през 2009 г., е 19.455 млн. лв., която е на второ място като разход в медията. На първо място са тези за издръжка, които са 40.632 млн. лв. за 2009 г. Това включва разноски за външни услуги (разпространение на сигнала), командировки, текущи ремонти, храна, консумативи и др.

"Анализът е обективен и професионален, успокояващ и безперспективен", коментира пред медиите председателят на СЕМ Георги Лозанов, след като се запозна с него. Според него големите скандали, за които се говореше през годините, са обяснени. "Показано е, че нещата са се случвали след взети решения и усещането за разграбване на телевизията е невярно", коментира още Лозанов.

Председателят на СЕМ смята, че ако се върви по този път, кризата ще се задълбочава. "Усеща се безперспективност, защото програмата и нейната гледаемост са подценени в структурата на телевизията. Най-малко пари са отделени за тях, а трябва да е точно обратното", коментира председателят на СЕМ. Според него чрез собствени предавания може да се увеличи обемът на рекламата и да се вдигне цената й, намалена четири пъти през последните две години.

Според анализа предстои Сметната палата и Комисията за финансов надзор да проверят БНТ. СЕМ също ще съдейства това да се случи. Едва тогава ще се види цялостната картина на състоянието на медията. В перото продукции (производство на програма) е предвидено да се вложат близо 50 млн. лв. При приемането на бюджета за 2010 г. разходите за външни и вътрешни предавания и копродукции са намалени с 29% (от предишното ръководство на БНТ) в сравнение с отчета от предходната година.

Когато Уляна Пръмова реши да подаде оставка, преди да е изтекъл мандатът й през септември, с мотива "да дам шанс на новия генерален директор да състави бързо екип и да започне реформите в БНТ, които са належащи", тя предложи и УС прие да бъде сезирана Сметната палата да направи одит на финансовото състояние на държавната телевизия за периода на нейното управление. Одитът трябва да започне през януари следващата година, за да е завършила календарната 2010 г.

Последният доклад на Сметната палата за БНТ показа, че няма приети единни правила и критерии, които да регламентират принципите, реда и начина за определяне на норматива за час програма: на каква база и на кои разходи се формира неговата стойност, дали при определянето му се отчита структурата на телевизионната програма (собствена, чужда и повторения). "В резултат на това нормативът за час телевизионна програма не може да се приеме като реален измерител за оценка на управлението на средствата по бюджета на БНТ", пише в доклада.

Сегашното ръководство на държавната телевизия на няколко пъти заяви, че иска да се премахне ограничението за броя минути на денонощие, в които да се излъчва реклама. Това обаче няма да реши нищо. Според одит на Сметната палата през 2007 г. изпълнението на заложените приходи от реклама е било 63%. За 2008 г. е още по-малко – при заложени приходи от реклама 12.3 млн. лв. реално са събрани 3.6 млн. лв. (29.3%). За одиторите причина за неизпълнението са и огромните бартерни договори, които БНТ сключва и които винаги са били смятани за съмнителни, тъй като не попадат в процедурите на Закона за обществените поръчки, а се одобряват единствено от управителния съвет. През 2008 г. бартерните договори са достигнали стойност от 10.9 млн. лв.

През 2009 г. БНТ предприе мерки в тази посока и смени директора на дирекция "Маркетинг и реклама". Новият шеф Димитринка Кирова предложи реформи в рекламната политика на медията и препоръча БНТ да се въздържа от бартери, освен ако не са крайно наложителни. "Бартерите реално пречат на гъвкавата политика на продажби на рекламно време. БНТ има нужда от чисти приходи заради ограниченията в рекламното си време. Препоръчах бартерите да се избягват", коментира пред "Капитал" бившата вече рекламна директорка. Новият директор маркетинг и реклама Петя Стоянова е амбицирана да реализира положителни за БНТ резултати до шест месеца. "БНТ ще предложи ново ценообразуване, съобразено с направените програмни инвестиции, заложените рейтинги и очаквания зрителски интерес", каза Петя Стоянова и добави, че не е нереалистично в следващата една година БНТ да увеличи рекламните си приходи с 20-30%.

И така новото ръководство поема управлението на БНТ при пълен финансов колапс. И това не е задължително лошо. Защото тежката криза може да се окаже неотменимият аргумент за толкова дълго отлаганата реформа в държавната телевизия. Тя очевидно не може да съществува по този начин и за да оцелее, трябва да се преструктурира. Да стане модерна и ефективна медия със смислено съдържание за хората, които я издържат. Другото е хаос, маргинална посредственост и много дългове, които накрая пак ще платят данъкоплатците.

Оригинална публикация

Leave a Reply