Пред вестника представители на родни фирми за производство на обзавеждане и техника потвърдиха това, като уточниха, че засега не желаят имената на фирмите им да стават публично достояние.
По думите им скандалните случаи са станали през есента на 2008 г. Според източници на "168 часа" сигнали по тези въпроси вече са предадени на разследващи органи.
Преди дни Управителният съвет на БНТ публикува протокол, от който става ясно, че за цялата 2011 г. две фирми ще рекламират продуктите си в Телепазара по държавната телевизия. Това са "Студио Модерна" и "ВС Телешоп Интернешънъл". По закон БНТ
има право на пет телепазарни прозореца, всеки с продължителност не по-малко от 15 минути. Както и да го погледне човек, това си е огромно рекламно време за фирмите, сдобили се с него. За да получат това право, "Студио Модерна" и "ВС Телешоп Интернешънъл" не са се явявали на конкурс, договорите с тях просто са преподписани от новия Управителен съвет на медията, разказват от телевизията и допълват, че това се случва за пореден път. "Едни и същи фирми неизменно присъстват в Телепазара на БНТ през последните десетина години", обясняват работещи на "Сан Стефано" 29. Нещо, което забелязват с просто око и зрителите. На каква цена фирмите, включени в Телепазара, са ползвали времето на данъкоплатеца през 2009 г. и 2010 г., не е ясно. Не се знае и колко ще плащат през 2011 г., тъй като липсват каквито и да е цифри в документа на УС на БНТ отпреди седмица. Единственият що-годе ориентир в тази посока е протокол от 22 януари 2008 г., с който "168 часа" разполага. В него е записано, че до юли същата година "Студио Модерна" и "ВС Телешоп Интернешънъл" са ползвали минута телепазарно време по Канал 1 за 32,00 лв. без ДДС
Документи от същия период сочат, че по това време Би Ти Ви и Нова телевизия са вземали по около 100 лв. на минута за излъчване на Телепазара, при това за много по-кратко време, тъй като са излъчвали съкратени варианти, включени в традиционните им рекламни блокове.
"По принцип Телепазарът не е особено доходоносен, но другите телевизии все пак съумяват да припечелят нещо от него. БНТ, при тези в пъти по-ниски цени от Би Ти Ви и Нова телевизия, не само че не печели, но дори не може да покрие разходите за самото излъчване!", разкри пред "168 часа" бивш шеф от медията. "Тоест – в ефира на БНТ по пет пъти на ден за по 15 минути се представят продукти, а медията не печели нищо!", обобщи той приходите на БНТ от Телепазара за 2008 г.
През есента на 2008 г. определени среди на "Сан Стефано" 29 решават, че формата на Телепазара трябва да се промени кардинално и той да стане печеливш. Развиват се концепции, които залагат основно на българските производители.
"Беше измислено дори ново име на Телепазара – "БНТ магазин". Идеята бе по модерен начин, с българи-водещи, телевизията да започне да печели от производството на оригинални български продукти. Предвиждаше се цената на минута в телепазара да се движи между 50-100 лв. Становището на специалисти тогава било, че се рекламират на безценица Залежали чужди стоки отпреди десетина години", разказа пред "168 часа" свидетел. Допълва, че "БНТ магазин" дори трябвало да върви на живо в предаването на Димитър Цонев "В неделя с…". "За това предаване бяха заложени много големи постъпления от реклама и трябваше да се търсят алтернативни варианти за набирането й. Новата форма на Телепазара можеше да свърши добра работа", разказват очевидци на разговорите.
По думите им родните производители приели на драго сърце идеята на БНТ. Оттук започнали проблемите им.
"По това време настоящият юрисконсулт на медията Кремена Кадиева беше и главен секретар на телевизията. Българските бизнесмени, желаещи да участват в "БНТ Магазин", провеждаха срещи с нея.
Така и до договори не се стигна. Българските производители се оплаквали пред други кадри от телевизията, че Кадиева им обяснила, че не можело да участват в Телепазара, защото имали магазинна мрежа. Това е абсурдно по две причини. Първо – няма изискване в закона, което да забранява рекламиращите в Телепазара да имат магазини. И второ – двете фирми, които през последните години неизменно участват в този рекламен блок: "Студио Модерна" и "ВС Телешоп Интернешънъл", също си имат магазини ", възмутено разказват запознати с разговорите.
По думите им българските производители дори били информирани от тогавашния главен секретар – юристката на БНТ Кадиева, че няма как да бъдат включени в Телепазара, тъй като договорите с двете споменати фирми били сключени за "години напред"! "Някои от българските бизнесмени смятаха да се обърнат към съда, но впоследствие установиха, че няма да имат основание, тъй като БНТ не обявява конкурс за Телепазара", разказват от "Сан Стефано" 29. Служители в БНТ написали
подробен доклад до тогавашната шефка на БНТ Уляна Пръмова, като й обяснили, че телевизията губи постъпления за милиони. "Пръмова остана смаяна, но така и нищо не предприе", разказват свидетели. Така телевизията продължила да излъчва скучния Телепазар на безумно ниски цени – нещо, което прави и до ден днешен, твърдят кадри на телевизията. В същото време БНТ купува външни продукции да цени десетки пъти по-високи. Само за сравнение – докато пред 2008 г. БНТ е продавала телепазарното време на Канал 1 за едва 32,00 лв. без ДДС на минута, то в същото време медията е купувала минута външна продукция за над 900 лв.!
Стр. 41