Бодо Хомбах, съуправител на ВАЦ: Ние сме журналистическа манифактура

в. 24 часа | 2010-03-05 

Интервю на Бодо Хомбах, съуправител на ВАЦ, дадено за в. "Франкфуртер рундшау"

- Г-н Хомбах, вие често говорите с политици, вероятно и за тежкото положение на медиите. Усещате ли готовност от тяхна страна да помогнат?

- Политикът, който цени разследващите медии и наистина иска да им помогне, още не се е родил. Когато политиците чуят, че медиите имат проблеми, показват интерес, от една страна. А често съм виждал и черно задоволство. Но тези напрегнати взаимоотношения са съвсем в реда на нещата.

- Как изглеждат нещата тогава в медийната политика?

- Сещам се за една актуална книга по този въпрос. Обобщено казано, в едно от есетата в нея пише: Има добри и лоши медии. Има такива, които развиват демокрацията, и такива, които й вредят. Медии, които развиват демокрацията, са заслужили подкрепа от държавата, защото пазарът се провали не само при банките, той се провали и при медиите. Може би трябва да се помисли за одържавяване на ДПА.

- Преценявайки израза на лицето ви, май сте на друго мнение…

- Чакам деня, в който държавата ще реши кои медии са полезни и кои не.

- Смятате ли, че държавната помощ за медии е добра идея?

- Ако въобще може да се допусне такава помощ, трябва да се намери форма, която с абсолютна сигурност защитава медиите от влиянието на държавата. Иначе скоро и при нас ще се случват неща като в обществените телевизии. Държавата за мен не е плашещ призрак, но едно трябва да знаете: където се говори за държава, всъщност става дума за бюрокрация и партии. И бързо попадате в партийна пропорционалност и партийна намеса.

- Какво мислите за индиректна държавна помощ – например чрез намаляване на ДДС?

- Не искам да казвам твърде голяма дума и да настоявам за някакъв вид държавни субсидии. Но след като ме питате, мога да кажа, че намаляването на ДДС за продуктите на пресата ще е толкова разумно, колкото и намаляването му при хотелските нощувки. Сериозно, аз вярвам твърдо в необходимостта от пресата като четвърта власт. Отговарял съм за цяла изборна кампания. Тогава не ставах всяка сутрин с мисълта как днес да информирам възможно най-обективно медиите. В предишния ми политически живот се вдигаше доста шум около мен, но невинаги оправдано. Бях, така да се каже, жертва и причинител едновременно. Познавам всички страни и затова мога да кажа, че нито един морален постулат не действа така дисциплиниращо за дейността на един политик, както рискът грешното му поведение да бъде публикувано в медиите. Затова за медиите като стълб на една функционираща демокрация не трябва да има никаква зависимост, никакъв механизъм, позволяващ намесата на партиите. Алчността на партиите да влияят върху съдържанието и персоналните решения, би била незадоволима.

- Тоест издателствата трябва сами да си помогнат.

- Ние във ВАЦ във всеки случай знаем: главната ни компетенция не е само печатането на вестници. Ние сме журналистическа манифактура. Как да се намира качествената журналистика решава пазарът. Важно е да се следят технологичните скокове и да се подготвяш за всички опции. Да кажем, iPаd (нов продукт на Apple, който комбинира айфона с преносим компютър – бел. ред.). Но преди всичко издателството трябва да прави възможна качествената журналистика.

- Говорите за качество, а през 2009 г. задраскахте във вестниците си в Северен Рейн-Вестфалия 300 от 900 работни места за журналисти. Критиците ви виждат в това противоречия.

- За безплатните медии посредствената журналистика е твърде скъпа, а за медиите, които искат и в бъдеще да печелят пари, посредственото не е достатъчно добро. Журналистиката, която и в бъдеще иска да си заслужава цената, трябва да се отличава – както и всички креативни дейности – с качество и блестящ резултат.

- Значи искате по-малко, но по-качествени журналисти?

- Това е профсъюзно табу, знам. Но това е позицията ми, не мога да я променя.

- Тогава как стана така, че никое друго издателство не загуби толкова тираж в рамките на 1 година, колкото загубихте вие? Читателите не разбират ли качеството на вестниците ви?

- Този въпрос не може да е сериозен!

- Напротив!

- Първо от тази сметка трябва да извадите онези тиражи, при които просто се отказахме да присъстваме в определени региони, защото бяхме по-малкият вестник без перспектива. Освен това ние излизаме в регион, в който населението се топи, а квотата на мигрантите е много висока. А за социалните притеснения в региона, които се изразяват и чрез безработица и размер на социалните помощи, не се налага да обяснявам нищо. Загубата на тираж няма нищо общо с повишеното качество на вестниците ни.

- Не би ли било по-честно да кажете: Ние, мениджърите на ВАЦ, твърде дълго правихме твърде малко или погрешното. Сега трябва да спестим колкото може повече пари, и то така, че съдържанието на вестниците ни да може все още да се продава като журналистика.

- Старите ни структури живееха от смесени калкулации, при които не ставаше ясно къде са загубите. Това го разделихме. Последващите тежки действия можахме да проведем съвсем социално. Но, разбира се – ние не искаме само да пестим, ние искаме сега, когато си възвърнахме икономичността, да инвестираме в бъдещето. Една възможност за растеж е онова списание, което Щефан Ауст (прочут журналист, дългогодишен главен редактор на "Шпигел", бел. ред.)развива под работното заглавие "Седмицата". Той вече ни показа четири изцяло изработени нулеви издания. Последното го прочетох от първия до последния ред. Чувствах се невероятно добре информиран. Едва две седмици по-късно успях да открия подобни информации в друго списание.

- За какво ставаше дума?

- От вътрешната ситуация в Йемен до стуацията в американската армия. Радваме се, че работим заедно с Ауст, защото той се интересува най-вече от качеството. Тези дни той ще представи и една онлайн платформа, която е много модерна. Сътрудничеството ни с него има и стратегически компонент: когато iPad стане ежедневие, ще има нужда от свързване между списанията и движещите се образи, както и от дидактически добре разделената журналистика. Всеки знае, че обикновеното ръководене на списание в тези бедни откъм реклама времена е авантюра. А в авантюризъм никой никога не ни е обвинявал. Освен това е ясно, че без стабилен партньор не бихме могли и да помислим за подобно нещо.

- Говори се, че преговаряте с цюрихското издателство "Рингие", че към месечното му списание "Цицеро" ще пасва и едно седмично издание.

- Не коментирам. Дори и с едно мигване не коментирам. Ние водим преговори с партньори. Със стратегически и финансови партньори.

Стр. 26

Leave a Reply