в. Република | Марина КИРОВА | 2010-06-14
Че медиите са най-силното оръжие и средство за контрол над обществото, за пореден път се доказа чрез словесните и законодателни престрелки между силните на деня. Двамата първи в държавата се хванаха в неумолима схватка да се обвиняват в натиск върху медиите и в същото време ожесточено се бориха да запазят механизмите за натиск върху медиите. Резултатът от този мач е 2 на 0 за Борисов.
Да припомним историята. Преди две седмици Президентът обвини правителството, че оказва натиск върху редакционното и новинарско съдържание на медиите. От премиерския кабинет веднага изпратиха отворени писма до главните редактори да кажат има ли медии, които да са подлагани на натиск.
Някак между другото и двете страни пропуснаха да дефинират "Що е то натиск и как се упражнява той". Защото натиск върху съдържанието на дадена медиа може да се оказва чрез безброй начини. Не само с обаждания и инструкции до главните редактори или уволнения за неудобните. Не, в днешно време методите са по-префинени. Можеш да влияеш на медиите, ако в теб е ключът за различни лицензионни режими и разрешителни, ако можеш да пратиш проверки или инспекции, ако имате общи бизнес интереси или приятелски кръгове и хобита.
Затова и при така удобно неформулиран от премиерския кабинет въпрос се получиха удобните и незадълбочени отговори от главните редактори: " натиск няма". И да има, медиите няма как да си го признаят публично. Борисов отбеляза първи гол.
Истината лъсна дни по-късно. Парламентът гласува изменения в Закона за радиото и телевизията, с които броят на членовете в Съвета за електронни медии трябва да бъде редуциран. Президентът обаче наложи вето на промените в закона. С ветото и с аргумента си, че ГЕРБ просто искат да махнат негов човек от СЕМ, Първанов сам доказа колко важно е кой ще е органът, регулиращ медиите. И какъв е един от механизмите за контрол и натиск върху медиите. А Борисов отбеляза втори гол. И във вратата на Първанов, и за жалост, и във вратата на медиите. Отговорът на въпроса "има ли натиск върху медиите" е не очевиден, а очеваден. А потърпевши са и медиите, и обществото.
Стр. 8
