Човекът зад кадър

в. Капитал | Тодор БОЖИНОВ | 30.04.2011 

Дългият път на Магърдич Халваджиян от емоцията до икономическата логика

На снимачната площадка в киноцентъра в Бояна Магърдич Халваджиян е в любимата си роля – на режисьор. Прави нов сериал за bTV. Съсобственикът и управител на продуцентската компания "Глобал филмс" не крие, че предпочита да бъде повече режисьор, отколкото мениджър. И това личи в подхода му при управлението на фирмата.
Халваджиян се занимава повече с креативната част в проектите на "Глобал филмс". В началото на всеки от тях участва лично, преди да го остави в ръцете на други. В същото време открито заявява, че не харесва прагматичното мислене, което би трябвало да е присъщо за един мениджър. Понякога се налага колегите му да го приземяват с числа и бизнес аргументи. Постепенно обаче въпреки вътрешната си съпротива мениджърът се научава да разбира механизмите на управлението и днес при него икономическата логика винаги надделява над сантиментите.
"Честно казано, не съм искал да имам никаква компания. Исках само да снимам", казва Халваджиян. Първият сблъсък на режисьора с нуждата от организация на бизнеса е в средата на 90-те, когато прави музикални и рекламни клипове. "Поръчките ставаха все повече, едни ми плащаха в долари, други в левове, стана абсолютен хаос. Но аз не исках да се занимавам с пари, а с това, от което разбирам – с творческия процес в работата." Оглежда се за помощ и се свързва с Асен Чанков, който поема финансите.
Петнайсет години по-късно Халваджиян участва в цели три компании – "Глобал филмс" (управител и собственик на 95%), "Глобал вижън" (собственик на 40%) и "Глобал рент" (също 40%), която отдава техника под наем на двете продуцентски компании. За деветте години от създаването им насам тези фирми са направили за българските телевизии предавания като "Господари на ефира", "Море от любов", "Великолепната шесторка", "България търси талант", "Ясновидци", "Пълна промяна", "Стар академи", "Пълна лудница" и много други, включително музикални и рекламни клипове.
В момента "Глобал филмс" и "Глобал вижън" имат ексклузивен договор с bTV, който ги обвързва до есента на 2012 г. (виж "Трудното решение"). Магърдич Халваджиян не е сигурен дали след това иска да работи ексклузивно с конкретна телевизия. Все пак предпочита да е свободен да избира партньорите си. Още повече че очаква "Нова тв" и някои други телевизии, включително БНТ1, да продължат да се борят за по-голям пазарен дял.

Малкият размер ли е основният проблем на българския телевизионен пазар?

Това е един от сериозните проблеми. От него произтичат още куп други. В Турция например една серия от тв сериал може да струва 200 хил. евро, което тук няма как да се случи. А в киното и телевизията парите до голяма степен определят качеството на продукта – как ще изглежда визуално, кои актьори ще се поканят и колко ще им се плати. Все пак мисля, че се справяме доста добре въпреки не много високите приходи. Защото, като знам разликата в приходите между турските и българските телевизии, ние не би трябвало да имаме телевизия въобще. Но имаме и тя в много от случаите не е лоша.
Ние и технологично сме назад. Аз се опитвам да изпращам от нашите хора в страни като Англия и Италия, където се появяват куп нови неща, чисто технологични, които ние не знаем. Каквото и да си говорим, България е провинция за Европа. Нещата там вървят напред и на идейно, и на креативно ниво. Липсата на кадри е друг проблем. Тук няма значение колко пари ще платиш – хиляда или 10 хил. лв. Изобщо не получаваш гаранция, че ще получиш най-доброто. Просто защото него го няма. Няма добре обучени хора. Особено с драматурзите проблемът е генерален – няма такива, които могат да пишат в правилната посока както за кино, така и за телевизия. Няма школа, която да научи хората как да пишат и да работят за телевизията. Така че проблеми имаме много, не е само малкият пазар.

Това ли е причината да се налагат предимно чужди и вече изпитани формати?

Можете ли да ми дадете пример с предаване, което не е по чужд формат и е имало страхотен успех в България? За съжаление такова няма. Много хора идват тук, предлагат ми сценарии, идеи, нови предавания. Отварям да ги чета и вариантите винаги са два. Или идеята е трагична и объркано написана и аз започвам да се чудя този човек гледал ли е някога телевизия, или е нещо копирано – от няколко различни места са взети най-силните идеи и са обединени в нещо уж ново и българско. Не става. И аз не мога да си отговоря защо се получава така. Така че не са обосновани обвиненията към телевизиите, че непрекъснато залагат на сигурно и взимат готови формати. Преди години те опитаха да инвестират в нови и чисто български продукции, но нито една не се задържа дълго на екран. И телевизиите в един момент се отказаха, защото си дадоха сметка, че харчат едни пари, които може и да са по-малко от цената на един западен формат, но пък нямат никаква възвращаемост.

Налага ли ви се да правите компромиси?

Преди години си представях, че колкото повече растем, толкова по-свободни ще бъдем. Но се оказа, че колкото по-големи ставаме, се превръщаме в по-големи роби на работата си. Растежът непременно оказва влияние върху начина, по който мисли един мениджър. Преди винаги бях готов с куфарите – ако нещо не ми харесаше, можех да си събера багажа и да си замина. И никой не можеше да ме спре. Сега не мога да го направя, защото не отговарям само за себе си, а и за много други хора. Вече при всяко по-важно решение се мисли за цялата компания, а не само за моите желания.
Ако бях сам и се грижех само за себе си, никога нямаше да се съглася на някои проекти. Просто защото са против разбиранията ми за начина на работа и философията за живота въобще. Но по едно време бяхме стигнали до 320 служители в "Глобал вижън" и "Глобал филмс". Тези хора не ги интересуваха моите принципи, те трябваше да си вземат заплатите и да си гледат семействата. Затова трябваше да поемаме и такива поръчки, които налагаха компромиси с качеството на продукцията или с принципите ми. Това беше изключително неприятно, но поне знаех защо го върша. Когато колеги от компанията ме питаха какво правя, аз отговарях: "Спасявам компанията." Има моменти, в които трябва да се взимат такива решения. Без значение дали това те прави щастлив или нещастен, доволен или недоволен. В началото бях много твърд по отношение на принципите си. С времето поомекнах в това отношение, защото разбрах, че тази игра е отборна и никой не може да я играе сам.

Кое е по-важното – формата и визията или съдържанието?

За мен най-важно е съдържанието. Но докато човек си щрака с дистанционното, визията е това, което може да задържи вниманието му. Оттам нататък ще се заслуша и какво му говорят и ще остане на този канал. Когато е мрачно и грозно, и най-умните неща да ти говорят, ти подминаваш. Нещата са взаимно свързани, но винаги ще казвам, че съдържанието е най-важното. Ако успяваш да съчетаваш двете неща достатъчно добре, резултатът ще е добър. Това е ясно на много от колегите, но нещата опират до критериите на всеки отделен продуцент и режисьор. Защото твоето мнение може да съвпада с това на зрителите, но може и само ти да мислиш, че преценяваш нещата правилно. Този проблем дълги години съсипваше българското кино, защото голяма част от продуцентите и сценаристите в киното правеха точно това – сценарий, който харесваше само на тях и на режисьора. Филмът се снимаше и после никой не го гледаше. Това съсипа българското кино, а не липсата на пари. Правеха се негледаеми и безинтересни филми.

В телевизията има ли подобен проблем?

За щастие в телевизията подобни продукции много бързо падат от екран, защото рейтингите се следят постоянно. Някои продуценти така отпаднаха от играта. Други пък се опитаха да направят прекалено лесни неща и това също не проработи. Така че балансът е много труден и правилната преценка е изключително важна. На този пазар се задържат тези, които успяват да уцелят вкуса на зрителя. Защото ние правим вид изкуство, правим забавление за масите. Трябва да забавляваме трите милиона тв зрители в България. Много е трудно да налучкаш масовия вкус на такава съвкупност и да гониш дял от 50 или 55%. Само за сравнение, в Италия най-гледаните предавания имат дял от около 25%, защото там конкуренцията е по-голяма. Ако достигнеш 27-28% дял в Италия, значи си гений. Но тук не е така. bTV например искат от мен дял от 55-60%. Което означава, че конкуренцията е слаба.

Защо това ви притеснява, щом сте от страната на печелившите?

За нас е важно на телевизионния пазар да има баланс, защото колкото повече конкуренти има, толкова повече работа ще имаме и ние. Ако има един силно изявен лидер, това не е добре за свободния пазар, на който се конкурират продуцентите. То е добре само за лидера – монополът е хубаво нещо, ама само ако е твой. Рискът от този дисбаланс е, че телевизията лидер може да спре да инвестира сериозно в каквото и да било. Няма икономическа логика тя да инвестира в нови неща, защото е постоянен пазарен победител. Ако имат дял от 60%, защо да дават милиони за нови предавания, при положение че пазарът не може да върне толкова пари от реклама? Засега не се наблюдава такава пасивност, но подобно разпределение е вредно за пазара.

Как ви се отрази свиването на рекламния пазар?

Бяхме свикнали на някои разходи, които трябваше да съкратим. Реорганизирахме и работата си с повечето от нашите служители. Имахме около 220 души, които се наложи да свием до около 70. Вътрешен одит показа, че при нас има хора, които от години не са работили. Взел съм някого за някакъв важен проект и съм го назначил на трудов договор. Проектът е свършил пет месеца по-късно и човекът е останал да чака следващия, но той така и не се е появил. В един от случаите въпросният служител три години беше пил кафе. Имаше още двама-трима подобни. Това се беше случило, защото аз много мразя да се разделям с хора. Особено с такива, които са ми направили впечатление и са се справили добре. Тази моя логика се оказа грешна, особено в кризата. Когато тя дойде, вече трябваше да се разделим с тези служители. Ако икономическата ситуация беше добра както допреди три години, не беше проблем да ги държа на работа – пет месеца няма да работят, но на шестия знам, че ще излезе проект, в който да ги включа.
С голяма част от служителите се наложи да преминем от трудови на граждански договори. Примерно отделът ни, който се занимаваше със снимане на реклами, се развиваше прекрасно. Но когато кризата засегна рекламния пазар, 15 души там стояха седем-осем месеца без работа. Заради кризата нямаше реклами или пък бяха толкова малко, че не си заслужаваше да държим хора на заплата, за да снимат три реклами, при положение че преди са снимали по 40 на година. А и голяма част от нашата работа не е постоянна, а на парче – по отделни проекти. Сега продължаваме да работим с много от тези хора, но на граждански договор. Когато ни потрябват – свързваме се с тях, идват за даден проект, свършват си работата и си получават хонорара.

Този модел работи ли?

Работи, но лошото е, че обучени от мен хора ги ползва някой друг. Неприятно ми е, че мои кадри работят по чужди продукции, но това е едно от нещата, които причинява малкият пазар. На мен тази реорганизация не ми харесва и не обичам да работя по такъв начин. Съпротивлявах се дълго време, преди да предприемем тази стъпка. В нашия бизнес ние бяхме последните, които направиха такава промяна, и то именно заради моята съпротива срещу подобен начин на работа. Но накрая клекнах, защото икономическата логика го изискваше. Моят проблем е чисто сантиментален. Аз си ревнувам хората.
***
Компанията
- Брой служители – 18
- Оборот за 2010 г. – 4.9 млн. лв.
- Ръст спрямо 2009 г. – 11.5%
***
Визитка
Житейски факти
- Роден на 18 февруари 1967 г.
- Женен, с един син
Образование
- Нов български университет, "Режисура" (1995-2002)
Професионален опит
- "Макс груп" ООД, режисьор (1997-2001)
- "Глобал филмс", съсобственик и управител (2002 – )
- "Глобал вижън", съсобственик (2002 – )

Фотограф: Надежда Чипева

Стр. 60, 61-62 

2 Responses to “Човекът зад кадър”

  1. Защо „Господарите“ отидоха от „Нова“ в bTV – цялата истина! - Екрана.инфо Says:

    [...] и интересно интервю с Магърдич Халваджиян – http://prnew.info/chovekyt-zad-kadyr/ /*"); ///*]]>*//*"); ///*]]>*/ Сходни публикации по ключова дума: bTV, [...]

  2. грую Says:

    По – самовлюбен комплексар от тоя трудно ще се намери по широката земя.Освен ако не броим брутално некъдарната му съпруга

Leave a Reply