СБЖ I Андрей ВЕЛЧЕВ I 12.08.2011
За съжаление в областта на ПР има сив сектор и той засяга и журналистиката. Казано най-общо, той е свързан със задкулисни договорки, нарушаващи разграничаването между редакционната и рекламната политика на медиите.
Александър Христов е акаунт директор на PR агенция Civitas Global Bulgaria. Преди това е работил като директор „Маркетинг и реклама” и като директор „Връзки с обществеността” в Корпоративна търговска банка, маркетинг и PR специалист в Българската агенция за експортно застраховане, главен експерт „Двустранни отношения“ в Министерството на икономиката и репортер във в. „Банкеръ“. Христов е доктор по комуникации и магистър по международни икономически отношения. Преподавател е в УНСС и в Нов български университет. Редовен автор е на публикации и нови статии за PR, реклама и маркетинг.
Прочетете какво споделя Д-р Александър Христов, и.д. Председател на Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО) в специално интервю за СБЖ:
Доскоро бяхте председател на Комисията по Етика към БДВО, смятате ли, че трябва да се наложат етични правила както за ПР-а, така и за журналистиката?
Разбира се. Действащи етични правила трябва да има навсякъде в областта на комуникациите. Причината е, че държим в ръцете си арсенал от знания и от думи, който може и да навреди, поради което трябва да спазваме определени етични норми. Думата „наложат” обаче не ми се струва подходяща, тъй като приемането на етичните норми е доброволен акт и всъщност ние сме тези, които трябва да убедим практиците, че спазването им е от полза за всички. Това е и идеята на саморегулацията, която, смятам, в областта на ПР и на журналистиката е много по-ефективна, отколкото нормативната регулация.
С какво помага научното звание за професия свързана с Комуникациите?
С това, че с негова помощ комуникираш собствената си личност по-ефективно. Шегувам се. Научното звание, по-точно академичния бекграунд зад него, помага много за приложението на полезната и премерено филтрирана теория в практиката.
А това е безценно, тъй като, както отбелязах на тазгодишния ПР фестивал, в нашата област достатъчно често добрата теория казва едно, в практиката се случва друго, което обаче е неправилно, неефективно или неетично. Поне на мен академичната подготовка ми дава остра нетърпимост към непрофесионалните дейности в практиката, а и понякога ме изкушава да мисля, че несъвършеното научно знание в комуникациите всъщност понякога е по-съвършено от комуникационната практика.
Наблюденията ви върху студентите показват ли съществена промяна във възприятията за ПР-а и Журналистика, като сериозни професии?
Ако искаме да видим дали ПР и журналистиката се възприемат като сериозни професии, е по-добре да наблюдаваме практиката, а не студентите. Младите хора, които започват да учат по тези специалности, за ентусиазирани и от висотата на недостатъчното познаване на ПР и журналистиката наистина смятат тези професии за сериозни, но лесни за овладяване.
Проблемите идват след това, когато те установят, че има разминавания между това, което са очаквали и това, което трябва да постигнат. Наскоро някъде припомних, че преди време една моя студентка ме попита какво представлява ПР и на края на втората минута от моите обяснения си взе чантата и излезе от залата. Това е изключително показателно, а и поучително за нас, преподавателите.
Има ли място за сив сектор във Връзките със обществеността!?
Да, за съжаление в областта на ПР има сив сектор и той засяга и журналистиката. Казано най-общо, той е свързан със задкулисни договорки, нарушаващи разграничаването между редакционната и рекламната политика на медиите. Това са практики като директно заплащане за публикуване на материали, обвързаност с корпоративни и политически интереси и други. Ето – работата осветляването на този сив сектор е нещо, в което могат да си сътрудничат БДВО и СБЖ.
Как БДВО ще се развива и разпознава като орган на професията със силно име, като СБЖ, например?
Може би това предпоставка за това е и популярността и авторитета на двете професии като цяло. Когато БДВО бъде напълно разпознат като организация, която изразява и защитава общите интереси на ПР специалистите в страната, това ще се случи. Има сериозен напредък в последните години, но има още какво да се постигне и ние имаме намеренията и „мускулите” да го направим.
Има ли академична война в науката Масови комуникации?
Не. Има противоречащи си концепции, които, парадоксално, имат редица потвърждения в практиката, има силни желания и намерения за еманципация на тази научна област. Вероятно има и някакъв вид конкуренция различни университети и академични звена, което, всъщност, е нормално. Всъщност не мисля, че в науката може да има война въобще.
Как БДВО и СБЖ ще си взаимодействат?
Виждам взаимодействието между БДВО и СБЖ основно в светлината на формулирането и популяризирането на добрите и ефективни практики при взаимодействието между ПР специалисти и журналисти. Това, което ще доведе до „повишаване на качеството” на медийното съдържание, ако мога така да се изразя, което да бъде полезно и подходящо за всички читатели, зрители, слушатели, потребители на онлайн медии.
Пожеланието Ви към читателите на сайта на СБЖ?
Бъдете винаги ентусиазирани и сигурни в себе си!