Human Capital I 10.02.2012
Колко са ПР специалистите в България и какъв е потенциалът за развитие в тази област, разказва председателят на Българско дружество за връзки с обществеността
Д-р Александър Христов е председател на Българско дружество за връзки с обществеността за 2012, Акаунт директор в ПР агенция Civitas Bulgaria и преподавател в УНСС. Той е член на Българско дружество за връзки с обществеността от 2003 и участва в ръководната дейност на организацията през последните шест години. Председател е на Комисията по етика на БДВО за периода 2006 – 2010.
Александър Христов е бил директор в управление „Маркетинг, реклама и връзки с обществеността” в Корпоративна търговска банка. Професионалният му опит включва още PR позиция в БАЕЗ, журналист във в. „Банкер” и други. Александър Христов е доктор по комуникации и магистър по международни икономически отношения. Води курсове по „Връзки с обществеността” в университети и образователни центрове.
С него се срещнахме, за да ни разкаже колко са ПР специалистите в България, колко са младите хора, които учебните заведения подготвят всяка година в сферата на комуникациите и какъв е потенциалът за развитие в областта на връзките с обществеността.
Г-н Христов, колко са специалистите по ПР в България?
Ако трябва да отговаря направо, ще кажа, че или са прекалено много, или са прекалено малко. Зависи от това кого смятаме за ПР специалист или как работещите в областта се самоопределят. Има страхотен афоризъм, който често цитирам: „Ако на клетката на слона пише „Бивол”, не вярвай на очите си”. Това е, което се случва в ПР професията, при това не само в България.
Има хора, които се определят като ПР специалисти, но това самоопределяне не ги прави автоматично такива. Затова казвам, че са или прекалено малко, или прекалено много, но и в двата случая не са толкова, колкото трябва. Тук е мястото да отбележа ролята на професионалните ПР организации като БДВО в тази област, чиято роля е именно такава – с авторитета на дадената организация и нейните членове да имат възможността да кажат кой ПР специалист е наистина професионалист, съответно, ако се върнем към афоризма, кой е бивол.
Вие сте председател на БДВО. Колко са вашите членове?
Бройката е динамична, тъй като членството е годишно. За 2012 не можем да кажем още, но за 2010 и 2011 индивидуалните членове на БДВО са около 300 души. ПР специалистите в страната обаче, с които поддържаме активни контакти, са много повече.
ПР професията стана доста „модерна” през последните години и е много привлекателна, особено за младите хора.
Младите хора в ПР са много. Имаше изследване преди няколко години, което показа, че средната възраст на хората, работещи в ПР бранша, е 27-28 години. Динамиката на професията предполага такъв тип хора да навлизат в нея.
Колко млади хора с образование по връзки с обществеността излизат годишно от университетите?
По груби изчисления, някъде около 250 и 300 души годишно. Част от тях не се реализират в областта, но, от друга страна, има много други ПР специалисти, които са влиятелни и успешни в България, но нямат образование по връзки с обществеността. Това е нормално, тъй като академичното образование по ПР в страната стартира в началото на 90-те години.
В настоящата ситуация има ли потенциал за тези стотици млади хора, които излизат от университетите, за да се реализират успешно? В бранша работят много и добри специалисти вече. Компаниите разкриват ли нови позиции за специалисти по комуникации?
Да, има бъдеще, макар че процесът по откриване на нови работни мeста от компаниите в момента не е толкова активен. И въпреки всичко – да, има перспектива. Инвестициите в комуникационни дейности и ПР са функция на икономическото състояние на страната, което в момента не се характеризира с високи показатели, но не мога да кажа, че няма перспектива. За хора, които са талантливи, способни и ентусиазирани, не се сещам за време, в което те не могат да се реализират професионално.
Какво е типичното възнаграждение за стартовите позиции и как се променя то с развитието на специалиста във времето?
За стартовите позиции и в агенции, и в компании заплащането се движи между 700-800 до 1000 лева. Възнагражденията на специалистите на най-високите мениджърски позиции в областта може да стигне 2500 лева. Тук не включваме две групи специалисти. Тези, които са на свободна практика, както и управители на агенции и висше мениджърско ниво, които имат други функции. Друго, което бих могъл да кажа, е, че както и в другите браншове, заплатите през последните години в областта на ПР са замразени.
Какви умения са необходими, за да бъдеш успешен ПР?
Първото и най-важно умение, което е необходимо, е умението да усещаш и разбираш какво искат да чуят и да разберат другите и да го кажеш по най-добрия начин. Може би това е причината, поради която професията е толкова феминизирана, защото жените като че ли са по-добри в това. Естествено са необходими много други умения, които аз бих казал, че по-скоро се учат, отколкото са вродени- например комуникативността. Професията е изключително динамична, което е свързано с темперамента, който трябва да имат хората.
Иска се сърце, здрави нерви, възможност за бързо вземане на решения. Разбира се, е важно да умеем да пишем и да се изразяваме добре. Нещо, което остана на последно място, но не е, е умението да правим така, че в комуникацията и реализираните дейности всички страни да печелят.
От Ваша гледна точка, кое е най-хубавото на тази професия?
От моя гледна точка най-хубавото на тази професия е възможността да виждаш своите идеи реализирани на практика и възможността да увличаш по тях много хора. Да виждаш как те й се радват. Това е най-хубавото от моя гледна точка.
Най-трудното?
Най-голямата трудност е може би същата. Предизвикателството в професията е умението да реализираш кампания или проект, който да е полезен както за инициатора на този проект, така и за крайните публики.
Каква е разликата да бъдеш ПР в компания и в агенция?
Аз съм бил и от двете страни и мога да кажа, че почти няма разлика, когато става въпрос за комуникация навън и реализация на кампании. Разликата е много повече вътре – в организацията на работата и взаимоотношенията. Разликата е и че в агенцията има и нещо, което наричаме „обслужване на клиента”.
Звучи просто, но всъщност това означава много отделни дейности и умения, за да се постигне нещо, което е от полза за всички.
Доколко мениджърите и компаниите се доверят на ПР практиците или по-скоро те самите имат идея, на която държат?
Зависи от типа мениджър и клиент. Колкото повече слушат, не казвам автоматично да приемат, а да се доверяват и изслушват, толкова по-добре. Винаги казвам, че когато става въпрос за такъв тип комуникации, изключително важно е да чуеш какво ще ти кажат хората, с които работиш. Най-малкото ще имаш още една гледна точка. Колкото повече гледни точки чуе мениджърът или клиентът за даден проблем или предложение, толкова по-информирано ще бъде неговото решение.
Разкажете ни за ваш проект, който е бил труден, но въпреки всичко успешен?
Това, което най-трудно се постига, често не се вижда нито от мениджърите, нито от клиентите.
Защо?
Защото има ужасно много логистика зад повечето събития, кампании и проекти, които реализираме. Не се вижда координацията, убеждаването на различни групи от хора – подизпълнители, медии, клиенти и т.н.
Важен въпрос, особено в настоящия момент, е как се измерва ефективността на даден проект във вашия бранш?
За съжаление към момента няма, дори в световен мащаб, абсолютно точен и надежден метод за измерване ефективността от комуникационните дейности. И наистина според мен Нобелова награда ще заслужи този, които измисли такъв. Но методите, които се използват в ПР практиката, са много. Те са основно свързани с измерването на възможността дадено послание да достигне до определени целеви публики. Оттам нататък методите за измерването на това как посланието променя техните нагласи, действия и т.н. е по-скоро в полето на приблизителното заради недостатъчната разработеност на тази проблематика. Има обаче напредък. През миналата година на конференция в Барселона бяха формулирани т.нар. Барселонски принципи за измерване на ефективността в ПР и методиката с наименование Valid Metrics for PR Measurement. Те са достъпни онлайн. Всеки, който иска да ги види и да се запознае с тях, може да го направи. По мое мнение към момента това е най-доброто постижение като методика по отношение на ефективността в ПР.
Когато компания реши да се обърне към ПР експерт или агенция как да се ориентира – да провери дали членува в някоя от браншовите организации?
Да, професионалните ПР организации могат да дават референции на компаниите. Не е задължително съответният ПР специалист или ПР организация да е член на някоя от браншовите организации, но ние се познаваме, знаем кой как работи и можем да дадем професионални препоръки, независимо дали даден специалист или ПР агенция е член на някоя от браншовите организации.
Оригинална публикация (и видео)