в. Земя | Ивайло ПЕТКОВ | 28.10.2013

- Кои са табутата в днешните ни медии и защо според вас именно те попадат начело на класацията?

- Тук трябва да направя едно уточнение. Тази година проектът на Института за модерна политика, направен съвместно с Фондация "Фридрих Науман", изследва табутата в онлайн медиите. На първо място е темата за финансирането на медиите. Знае се, че държавата дава много пари за популяризиране на европейските програми, такива са изискванията на ЕС, но много малко се знае до кои медии като краен получател достигат тези пари. Държавата се превръща в най-голям рекламодател за печатните медии например, създават се определени зависимости и влияние върху редакционната политика. Може да се изследва как един вестник, който получава пари от Министерството на земеделието, отразява работата на министъра му да речем. Отделен спектър от тази тема е и финансирането на определени медии от чуждестранни организации, в този смисъл интересно е финансирането на "Икономедиа", БНТ и др. от фондация "Америка за България" по критерии, които от фондацията твърдят, че са ясни и прозрачни. Много малко може да се прочете по тази тема,/а когато една фондация, зад която стои американската държава по някакъв начин, това трябва да е обект на по-широка дискусия, за да не възникват съмнения, че това влияе на редакционната политика. Друг аспект е и как се финансират регионалните медии. Публична тайна е, че те са зависими от местни феодали, но за това почти нищо не се пише.
Втората тема е за предполагаемото тъмно минало на бившия министър-председател Бойко Борисов. Повечето онлайн медии се задоволяват само с препечатки, без да задават въпроси и да се опитват да изяснят проблема или да правят собствени проучвания. Темата за определени икономически групировки, например ТИМ, също заема челно място. По темата има публикации. Дори голяма онлайн медия беше взела интервю с Марин Митев, в което той подробно обясни какво означава абревиатурата, каква е дейността на групировката и пр. Антипотребителските практики на банките са друг общественозначим проблем, попаднал в класацията.
Очевидно български медии се страхуват да пишат срещу свои бивши и настоящи рекламодатели, но има и друго усложняващо обстоятелство рестриктивния Закон за кредитните институции, който предвижда санкции за увреждане репутацията на банките. Явно тук законодателят е счел, че банковата тайна и добрият имидж на банката е по-важен от обществения интерес.

- Има ли истинска разследваща журналистика у нас? И ако не – защо?

- Този въпрос е свързан с темата за автоцензурата в медиите. Пресилено ще е да се каже, че истинска журналистика въобще в България няма, но и че цялата система отговаря на представите ни за медийна демокрация е пресилено твърдение. Има отделни острови на медийна свобода, но като цяло медиите се плъзгат по повърхността. В условията на световна финансова криза, която се отрази тежко в България и доведе до рязко свиване на рекламния пазар, медиите станаха все по-зависими от спорни източници на финансиране. Разбира се, тук трябва да добавим и корпоративните интереси на много от издателите. Знаете, че голяма част от българските медии се намират в рамките на икономически и финансови структури. Основният бизнес на техните издатели е съвършенно различен от медийния и използват медиите си за търговия с влияние, за провеждане на PR акции, както и черен PR, за получаване на политически индулгенции, за осребряване на извършени услуги и т.н. Освен това в много от медиите се чувства и силен политически натиск, независимо кой управлява. Показателни бяха контактите на бившия премиер Бойко Борисов с много от редакторите на.водещи медии в България.

- Заради тази търговия с влияние ли собствениците на някои медии не излизат на светло?

- Риба най-добре се лови, както знаете, в мътни води. Когато медиите се ангажират активно в политическите процеси или когато защитават определени икономически интереси, излиза, че е найдобре да не се знае кой е реалният им собственик. При управлението на ГЕРБ бяха направени опити да се изсветли собствеността на медиите. С промените в закона за задължителното депозиране на печатни издания се предприеха някои половинчати мерки, специално за вестниците. Трябваше да бъде създаден един регистър към Министерството на културата и той да следи какво се случва там, но в крайна сметка този регистър не се поддържа пълноценно.

- Можете ли да оцените по шестобалната система медийното поведение на актуалните политици в момента?

- На Орешарски бих му писал 3. Той самият е много добър експерт. В една ситуация на недоверие към упраляващите той трябва много по-активно да обяснява своята политика – той трябва да присъства в медиите много по-активно. Очевидно това не е неговият натюрел, но тук идва ролята на неговите съветници и политическите PRи, които да го изкарат под светлината на прожекторите. Освен това той трябва да има и говорители за своята политика политици, икономисти, общественици, които също присъстват слабо в публичното пространство. Бойко Борисов като медийно присъствие, ако преди се доближаваше до 6-цата, сега се е укротил някъде на около 5. Сега не предизвиква такъв голям фурор в медиите, защото не е на власт. Той има вродено усещане за силата на медиите и се позиционира много добре в тях, продължава да го прави с тези непрекъснати парламентарни циркове – това също допринася за интереса към него, но явно неубедително търси, или по-точно недостатъчно убедително навлиза в опозиционната си роля, защото очевидно сюжетът с рязането на лентичките няма как да се повтори. Телевизиите сега не проявяват интерес как играе тенис или футбол, защото не е премиер. Сега се включи във фейсбук, но прави впечатление, че няма правописни грешки, което ме навежда на мисълта до колко "автентична" е тя.
Росен Плевненлиев получава 4-ка. Той стана доста активен покрай протестите, взе категорична позиция и много недалновидно за един президент, който трябва да е обединител на нацията, взе страна.в политическите спорове. Изказваше се по много и различни теми, но сега е притиснат с неудобни въпроси, и именно сега вече активността му спадна. Говоря за скандала около собствеността му в Гърция. Ако обаче продължава да не реагира и да излиза само с прессъобщения от президентството, тогава може би ще трябва да коригирам оценката надолу. На Сергей Станишев мога да пиша 4 – 4,50. Той не е медиен тип, присъства в медиите доста активно по силата на това, че е председател на най-голямата партия в България, но медйната харизма на него му е чужда. Волен Сидеров в момента е датш-от своя апогей, бих му писал AJHl но той винаги има запазено място в медиите със своите нестандартни и провокативни постъпки.

- Колко струва да създадеш медия? И може би по-важният въпрос е колко струва издръжката на тези медии?

- Трудно ми е да отговоря на този въпрос, защото различните медии изискват различен капитал и различни, инвестиции, но сигурно не е толкова скъпо, след като въпреки кризата непрекъснато възникват нови медии и бизнесмени имат интерес да придобиват нови медии. Очевидно медийният бизнес е сладък, не защото носи възвръщаемост на инвестициите. За да съществуват повечето от медиите в България в момента, те се нуждаят от субсидии от техния собственик, който трябва да им прави финансови инжекции, а тези пари очевидно идват от негови други бизнеси или от сивата икономика.

- Как медийните проблеми са решени в европейските страни?

- Мога да дам пример с Германия, която е утвърдена медийна демокрация. Там например всяка федерална провинция има Закон за печата, това не са рестриктивни закони. Гарантирана е пълна прозрачност на собствеността, гарантирана е и прозрачността на медийните бизнеси на _ собствениците на печатни издания. Тоест ако собственикът има бизнес с телевизия, радио, той е длъжен да декларира два пъти в годината това. Гарантиран е равен достъп на печатните медии до разпространителс-ката мрежа, за да има честна и свободна пазарна конкуренция това също е голям проблем в България, който тепърва трябва да бъде решаван. Гарантирано е по законов път правото на отговор на засегната личност, а след това редакцията няма право да дава втори отговор и по този начин да обезсмисля отговора на лицето. Гарантирано е, че в печатните медии няма да има скрита реклама, също голям проблем в България. Преди избори наблюдаваме феномена платени новини, когато има много PR съобщения изпратени от щабовете на политическите партии и кандидати, а те се преписват едно към едно във вестниците, без да се обозначи, че това е платена публикация, а тя е такава, защото съответни партии са платили за отразяването на предизборната им кампания.

Стр. 17