Даниел Руц, съсобственик на “24 часа” и “Труд”: Има смисъл да се инвестира само в лидерите на пазара

в. 24 часа | Паола ХЮСЕИН | 18.12.2010

Нямаме телевизор вкъщи, трите ми деца са малки, но се справят с компютъра добре

- Г-н Руц, вие сте най-неизвестният сред петимата собственици на "24 часа" и "Труд". Кой сте вие?

- Германец съм. От 6-7 години живея в Лондон. Последните 4 години тясно работя съвместно с Христо Грозев и Карл Хабсбург. Ние тримата всъщност заедно се занимаваме с всички инвестиции, които правим в Европа. Познавам Христо Грозев от 8-9 години вече. Навремето, когато той беше шеф в "Метромедия радио", аз бях инвестиционен банкер. Започнахме да работим съвместно в тази връзка, докато той беше в тази компания. Стилът и на тримата е да сме много упорити и честни. Ние сме приятели, така че ще работим заедно, тъй като винаги сме се разбирали чудесно. Еднакви стойности са важни за нас.

- С какво точно се занимавате?

До 2007 г. бях инвестиционен банкер. Работил съм в различни международни банки. Но винаги фокусът ми е бил върху медии и телекомуникации. Грижил съм се за много трансакции на радиа, вестници, издателства, външна реклама, телевизия. Става дума за сливане или придобиване на различни компании. Всякакви транзакции в размер до 300400 млн. евро. С това съм се занимавал 15 години. Започнах от 1995 г. и сега продължавам. Всъщност ние тримата се занимаваме с отделни проекти, в които сме консултанти. Фокусът ни е върху инвестициите, но същевременно сме и консултанти на различни международни медийни предприятия. Единствено сега тази сделка е наш собствен инвестиционен проект.

- Какво знаехте за нашите вестници, преди да започнете да преговаряте за тях?

- От три години се опитваме да инвестираме в медии в България. Разгледахме всички телевизии, но до сделка не се стигна. Познавам ВАЦ отдавна и ми беше интересно, когато разбрахме, че тук имат инвестиция. Всъщност единственото, което знаех, е, че двата всекидневника са лидери на пазара. Знаех, че вестникарският пазар в България е като във всички други държави. Но има смисъл да се инвестира само в лидера на пазара, а не в някакви други вестници.

- Цял свят говори, че вестниците вече са старомодно занимание. Какви са вашите планове да развивате този бизнес?

- При вестниците тенденцията е наистина да падат тиражите и това ще се запази. Не може да се отрече, че има поколение читатели, което застарява. Следващото поколение вече не чете така вестници. Затова трябва да се намери начин да се покаже на новото поколение, че вестниците са идеална платформа, нещо, което и сега е така. От друга страна, трябва да му предложим платформа, която то да възприеме. Затова моят фокус е върху онлайн изданията. Мисля, че точно в тези онлайн медии е много важно да се прави същата разследваща журналистика, както при печатните издания. В интернет изданията прекалено бързо се публикува информация, която е повърхностна. А в мрежата има нужда да се предлагат новини и информации, които са добре проверени и отговарят на истината – нещо, което е факт при вестниците. Това е по отношение на съдържанието. Естествено, това води до промени в определени структури.
Интернет не спи. Там не можеш да кажеш, че чак сутринта ще излезе новото издание.

- Какви промени ще настъпят за хартиените издания заради интернет?

- Всички, които работят във вестници, знаят, че са нужни някакви промени, особено когато чуват разни изказвания, че след 20-30 години може да няма вестници. Просто трябва да се нагодим към промените. Все още в световен план няма концепция какво да правим Мисля, че вестниците, които са заели много добра позиция като лидери на пазара, за България могат да бъдат източник на информация. Естествено, че не можем да принудим хората да купуват вестници. Това е невъзможно в днешно време. Хората всъщност имат нужда, искат информация, а не конкретно вестника, тоест те не се нуждаят от хартия, а от информация.

- Възрастта ви подсказва, че вие сте от поколението, което чете повече в интернет. Четете ли хартиени вестници?

- Да. Аз съм израснал с вестници и продължавам да ги чета. Съвсем друго е да седнеш да четеш нещо на хартия в сравнение с това да погледнеш на монитора нещо набързо, което е публикувано в интернет. Всеки ден чета по няколко различни вестника.

- Имате ли деца и те четат ли вестници?

- Имаме 3 деца и всичките са под 4 години, но четат книги. Вкъщи всъщност нямаме телевизор.

- Така ли? Защо?

- Не е нужно. Не съм фен на телевизията. При нея имаш малка възможност да избираш, а получаваш нещо. което просто трябва да го консумираш, докато във вестника можеш да си избереш какво да четеш. По телевизията трябва да чакаш, докато дойде нещо, което те интересува. Има и още нещо. Не знам как е в България, защото не съм гледал българска телевизия, а и не разбирам езика. Но в други държави съм забелязал, че има сериозно влошаване на тв качеството като съдържание.

- Но компютър имате и децата ви вероятно го използват вече?

- Най-голямото ми дете на 3,5 години и го използва. Следващият е на 2, но боравят с айпада толкова добре, колкото и аз.

Стр. 21

Leave a Reply