Десислава Такова и Димитър Цонев: Плашехме се че ще кръстим детето Кеворк

в. 168 часа | Цветелина ШЕНЕВА | 19.08.2011

- Деси, завършихте журналистика и масмедии в УНСС. Защо записахте и такъв бакалавър, като вече имате един от Италия?

Деси Цонева-Такова: Защото в Италия това, което учех – икономика, нямаше нищо общо с това, с което искам да се занимавам. От 8-и клас съм в италианския лицей и изразяването ми на български език беше малко по-трудно. Даже изреченията на български правех с италиански словоред. За да мога да се занимавам с телевизия, трябваше да изкарам и журналистика.

- Защо завършихте икономика, като не искате да се занимавате с това?

Д. Т.: Приеха ме и си казах, че отивам заедно с моите колеги.
Димитър Цонев: Тя в последния момент реши, че иска да учи в Италия.

- Защо?

Д. Ц.: 20 дни преди крайния срок ние събирахме документи в една дебела папка, която се пращаше в Италия. Всичко трябваше да бъде заверено нотариално и преведено легално. Това го свършихме за 1 седмица – другите го правеха за няколко седмици.
Д. Т.: Всъщност аз исках да уча в НАТфИЗ, но те не ми позволиха. Защото дядо ми не му е дал на него и явно иска да си отмъсти (смее се).
Д. Ц.: Много тежък е пазарът за актриси в България. Много малко са тези, които успяват да направят стабилна кариера. Това е свързано и с някакво материално благополучие. Знаете какви заплати получават актьорите.

- Може би сега в сериалите не е така.

Д. Ц.: Колко актриси има в тях? Само три-четири. Но в сериалите вземат повече актриси, които нямат нищо общо с тази професия.

- И дядо ви не ви е позволил да учите в НАТФИЗ?

Д. Т.: На баща ми не му позволил, по този начин и на мен, косвено.
Д. Ц.: Аз кандидатствах във ВИТИЗ преди много години – режисура. Скъсаха ме на втория кръг, защото баща ми не пожела да каже на изпитната комисия, че съм негов син. След година председателят на комисията разбра и попита баща ми защо не е казал, че съм негов син. Щели да ме приемат. Всяко зло за добро.

- В началото и съпругата ви не е знаела чий син сте. Защо?

Д. Т.: Тя е живяла в чужбина, затова не е знаела.
Д. Ц.: Около месец не знаеше. Така пожелах. Бяхме много млади, може би нещо ми е хрумнало тогава. На 21 – 22 г.

- Деси, а вие крили ли сте чие дете сте?

Д. Т.: Не ми се е налагало. Те още в училище всички ме наричаха по фамилия. В нашия клас бяха синът на Станко Тодоров, на Благовест Сендов, на космонавта Георги Иванов.

- Деси, какви са ви първите спомени от телевизията?

Д. Т.: С баба ми Анахид. Тя не ми казваше да й викам баба и все още не ми позволява. Била съм съвсем малка, на мен майка ми е разказвала, че когато съм я видела на екран, съм извиквала: "Баба Ани!". Когато съм я видела на живо, съм й казвала: "Мама Ани!"
Д. Ц.: Помни майка ми, защото е родена през 1983 г. А майка ми работеше в телевизията до края на 1992 г. Ние се засякохме с нея 2 г. почти. Аз водех последните новини, а тя беше говорителка. Асен Агов уволни всички говорителки в края на 1992 г.
Д. Т.: Имаше период, в който и Васил Михайлов водеше новини, а брат ми много се бъркаше, защото и той беше с мустаци.
Питаше майка ми: "И този ли ми е татко?"

- Как попаднахте двамата в телевизията?

Д. Т.: Той си ме взе при него.
Д. Ц.: Тя лесно попадна, защото аз я взех за репортер във "В неделя със…". Иначе аз самият имах мерак да работя за телевизията отдавна. Още като почнах през 1985 г., се явих на конкурс в София прес – тогава беше пълноценна агенция. Спечелих конкурс за стажант репортер, след което ме назначиха. Тогава още исках да работя в телевизията, но беше много трудно. Беше изцяло идеологически институт, директно подчинен и наблюдаван от ЦК на БКП. Чак през 1988 г., когато Горбачов дойде на власт в СССР, малко се раздвижиха нещата. Имаше едно предаване, май се казваше "Взгляд", по руската телевизия. В БНТ решиха да направят подобно – младежко, по-освободено предаване, отворено към проблемите на обществото. Направиха конкурс и набраха около 12-13 души. Хачо Бояджиев беше режисьор, казваше се "Формула 5". Излъчваше се всеки петък, продължаваше около 3 часа. Бяхме 12-13 водещи.
Оттам тръгнахме аз, Наталия Симеонова, Асен Григоров
Продължи някъде година и половина – всеки си водеше форматче от около 15-20 мин. После от София прес отвориха временни кореспондентски бюра в Португалия, Париж, Лондон, Индия, Кайро, Женева. Мен ме пратиха за една година в Женева като кореспондент. Прекъснах с "Формула 5". Когато се върнах, беше средата на
1990 г., вече бях работил за новините на БНТ като техен кореспондент и ме познаваха. В началото на
1991 г., когато започнаха реформите в БНТ, Асен Агов беше станал шеф на новините, бяха направили различни екипи, търсеха хора за новините в 23 ч. Живко Кефалов беше разбрал, случайно се видяхме на ъгъла, и ми предложи да ме заведе да пробвам, понеже съм знаел езици. И ме взеха. Вървеше първата война в Ирак и ми даваха да превеждам от Си Ен Ен и френската телевизия различни репортажи, да ги озвучавам. Два месеца след това ме пуснаха да водя късните новини. След една година вече бях в "По света и у нас" в 20 ч.
Д. Т.: Аз се бях върнала от Италия, вече една година бях учила журналистика и имаше свободно място за репортер. Започнах директно при него. Първата година правех всичките си репортажи бременна. Не съм прекъсвала. Дори след като родих детето, продължих да си работя. Като малка не съм ходила в телевизията. Аз по-скоро съм отгледана от родителите на майка ми.

- Защо решихте да се пробвате в това предаване?

Д. Т.: Това е силен старт. А и държавната телевизия е голямо училище.

- Кой ви помага?

Д. Т.: Баща ми, свекърът също.

- Кой най-много ви критикува?

Д. Т.: Като че ли свекърът май повече ме критикува.
Д. Ц.: О, и аз също. Тя бързо схвана за какво става дума. По принцип, когато човек има желание да се занимава с телевизия, то се получава. Teлевизията е занаят, като всичко друго.
Д. Т.: Единственият ми по-сериозен проблем беше с живия ефир – работата с толкова много камери наведнъж, без опит няма как да го научиш. Понеже съм много емоционална и импулсивна, не мога да стоя на едно място, И беше едно въртене, но с течение на времето всичко стана. Много добър работен екип сме с колегата ми Калоян Пенков. Правим скечове, репортажи. Работим в много непринудена атмосфера.

- А сега с новите водещи Камен Воденичаров и Параскева Джукелова?

Д. Т.: И двамата са големи професионалисти. Откакто баща ми вече не е* водещ, ми дават много повече задачи.
Преди имаше и малко конфликт на интереси,
защото той беше и програмен директор на телевизията. Харесвам това предаване – и в Италия правят много такива неделни блокове. Засега съм доволна. Бих искала да се реализирам и в сферата на продуцентството, но още ми е много рано.

- Брат ви няма ли да го включите в телевизията?

Д, Т.: Той категорично не желае. Единственият му телевизионен опит е, че игра дядо ми Коста в един филм. Той отказва интервюта, не иска никаква публичност. Той ви е колега в печатарската индустрия – работи в ново списание, отговаря за рекламата в него.

-Той какво учи?

Д.Ц.:МИО в УНСС, завърши втори курс.
Д. Т.: Брат ми и майка ми са си икономистите, ние – в медийните среди.

- Баща ви готви вкъщи, майка ви – рядко. А вие, Деси?

Д. Т.: Много обичам, това е моята страст.
Д. Ц: Ние вече не живеем заедно. Тя готви много, по-добре и от майка си.
Д. Т.: Баба ми Анахид казва, че това е арменска черта, която съм наследила.
Д. Ц.: Жена ми се понаучи да прави някои неща, но не е универсален готвач като мен. Деси готви със сърце.

- Деси, как съобщихте на родителите си, че сте бременна?

Д. Ц.: Първо каза на майка си, а тя на мен.
Д. Т.: Спомням си реакцията на моя съпруг, с когото тогава още не бяхме женени. Бяхме в едно заведение. Отидох в тоалетната там да си
направя теста. Бях шокирана – стряскаща новина е. А той звънна на баща си и каза: "Е, татко, ще ставаш дядо!"

- А на дядото Коста кой му каза?

Д. Ц.: Аз – и на баща ми, и на майка ми.

- Наистина ли първата реакция на баща ви, като разбира, че сте бременна, била: "Веднага да откажеш цигарите"?

Д. Т.: Да, цигари, алкохол – всичко веднага се спира.

- Строг баща ли е?

Д. Т.: Не.
Д. Ц.: По-скоро съм либерален баща.
Д. Т.: Да. Има си други методи. Не да ти се кара и да те накаже, а по-скоро да се разсърди и да те лиши от внимание. Не сме имали никога сериозен конфликт.

- Наказвали ли са ви като дете?

Д. Т.: Майката на майка ми – баба Цеца, бог да я прости, тя беше по-строгата. Баща ми, сега като си спомня, само веднъж. Бях се качила на едно дърво. Ние живеехме на третия етаж, а това дърво беше на нивото на 4-тия. Като ме видя от балкона, нямаше как да не ме накаже.

- Сега кой възпитава сина ви?

Д. Т.: Всички колективно. Майка ми, баща ми, свекър ми, аз, съпругът ми. Имаме и жена, която ни помага в гледането. Няма как – снимки, доскоро имах и лекции.

- Кой е най-строг с него?

Д. Т.: Баща му може би.

- Наистина ли преди да се роди малкият, сте заплашвали свекър ви, че ще го кръстите Кеворк?

Д. Ц.: Това е измислица.
Д. Т.: Не съвсем. Веднъж се шегувахме на маса. И нали имат някакъв конфликт от години с Кеворк, аз казах на моя съпруг, но не на свекъра: "Внимавай сега през лятото какво ще правиш. На морето няма как без мен, защото ще кръстя детето Кеворк!" Но всичко беше в кръга на шегата, никога не съм го мислела сериозно.
Д. Ц.: Кеворк е много хубаво арменско име. А в интерес на истината,, Кеворкян би се зарадвал (смее се).

- Защо го кръстихте Янчо?

Д. Т.: На баща му, такава била традицията. Много исках да се казва Деян-от Деси и Янчо, обаче таткото много държеше да е Янчо. И това е третият Янчо. Като се викне Янчо на някое семейно събитие, и тримата се обръщат.

- Г-н Цонев, вие как помагате?

Д. Ц.: Когато трябва, го прибираме вкъщи.
Д. Т.: Общо взето, събота и неделя, когато имам предаване.
Д. Ц.: Той скоро ще стане на 2 г. Вече всичко разбира. Опитва се да прави някакви изречения.
Д. Т.: Най обича да играе с кучетата. Майка ми и баща ми имат две – мопс и чиуауа. Моят свекър има 3 големи. При нас има още едно – ловно. Даже на моменти малкият лае, като минава човек. Мисли се за куче понякога (смее се).

- Редувате ли се да го гледате?

Д. Ц.: Нямаме програма – зависи кой какви ангажименти има.

- Преди одобрявахте ли гаджетата на Деси?

Д. Ц.: Ние казвахме нещо, но…
Д. Т.: Важното беше аз да си ги харесвам.
Д. Ц.: Пък Митко (синът му – б.а.) си ги крие неговите.
Д. Т.: Никога не сме виждали някое гадже на брат ми.

- Той ако има син как ще го кръсти – Митко Цонев трети ли?

Д. Ц.: Това е негова работа.
Д. Т.: Защо да не го кръсти? Ще продължим традицията.

- Баба ви и дядо ви виждат ли често малкия?

Д. Т.: Баба ми Анахид – от време на време. Дядо ми Коста – не толкова, защото имаше здравословни проблеми.
Д. Ц: Последният път го видя в студиото.
Д. Т.: В нашето предаване.
Д. Ц.: Това стана, когато получи награда за цялостно творчество – "Аскеер". Предишния ден беше в студиото. Тогава Деси и Янчо влязоха като гости.
Д. Т.: Той го беше виждал един път. Дори бях малко обидена, че не си спомняше. Беше казал в някакво интервю, че не го е виждал, но когато детето беше на 3 месеца, в най-големия грип, той беше в правителствена болница, по здравословни причини, ние отидохме.
Дядо се почувства по-добре, а после същата вечер си удари главата
И се почувствах малко виновна, че човек като е болен, не трябва да има такива силни емоции. Затова не водих Янчо, докато той не се възстанови малко.

- Деси, имате тетрадка със стихове на италиански. Пазите ли я още?

Д. Т.: Да, аз и на български съм писала. Идва от майката на майка ми. Беше всестранно развит човек.
Д. Ц.: Пишеше и за приятелите ми, на вечерите, на които съм я водила.
Д. Т.: Казвах на хората, че срещу 10 долара ще напиша стихотворения за тях
Д. Ц.: Трябваха й 10 минути само. Отиваше в един ъгъл и пишеше. Изкарвала е и повече от 10 долара. Аз никога не съм писал стихотворения, но ако трябва – ще се науча. , Д. Т.: Бях написала и за баба ми Анахид. И за Жан Виденов. Имам го някъде вкъщи, майка ми ги пази. На италиански написах даже текст за песен, а мой приятел направи музиката. И сега може и да се реализира. Наскоро ми писа – сетил се за песента, аз се опитвам да сглобя текста по спомени.

- Не сте ли мислели да останете в Италия?

Д. Т.: Не, тук е семейството ми, приятелите. От повечето, които заминахме, почти всички се върнаха и намериха по-добра реализация. Тези, които останаха, работят буквално, за да могат да си платят сметките.

- Вие там работили ли си?

Д. Т.: Не.
Д. Ц.: Мама и татко плащаха.
Д. Т.: Един ден и аз ще ги гледам, така че…
Д. Ц.: Да сме живи и здрави, от там насетне – парите са за това, за да ги харчиш…

- Имате ли амбиции да правите и от малкия Янчо тв лице?

Д. Ц.: Той е още много малък.
Д. Т.: Ти не видя, но като гостувахме във "В неделя със…" в момента, в който свърши живият ефир, той не пожела да си тръгнем, а седна в стола на Камен. Така че може би ще стане водещ и той.
Д. Ц.: Той се чувстваше много добре в студиото, Има деца, които се стресират, плачат, а той – не.

Стр. 52, 53

Leave a Reply