в. Монитор | Валя СТОЯНОВА | 2010-03-20

Фотографът снима нещата, които другите не виждат

"Портрет на едно поколение" – така Дилян Марков, нашумял у нас като фотографа на звездите, кръсти първата си виртуална изложба. На адрес www.vivageneration.net всеки може да види кадри на фолкизкусителката Райна, "опакована" с панделка от червени прашки, и голия гръб на Слави Трифонов със заплашителната щампа No Mercy. Или пък манекенката Диляна Попова в поза "Венера Милоска" и скрита зад смокинов лист. Тези фотографии обаче са само капка в морето, защото във виртуалната галерия на Марков има близо 120 портрета – все на знаменитости. Сред тях са футболисти, политици, поп звезди, журналисти, модели – личности, "целунати" от камерата на Дилян през последните десет години. На хартия сме виждали в издания като FHM, Мaxim, Playboy, "Егоист", Еlle, а виртуалната галерия ще бъде отворена до март 2012 година.
Капризните модели го величаят като "вълшебника зад обектива", но Дилян Марков има семпло определение за себе си – работохолик, влюбен в професията. Едва ли широката публика знае, че маститият моден фотограф след няколко седмици – на 20 април, ще закръгли 40 години. Повечето от тях е изкарал с око, вперено във визьора. Фотографията го влече от малък и снима, откакто се помни. Още като ученик ходел на различни кръжоци и курсове. Първият му учител в тази област обаче бил баща му, който имал своя собствена лаборатория.
"В прогимназията целият клас се засилихме на някаква екскурзия. Един съученик ни направи обща снимка на класа и ме натовариха със задачата да я размножа, понеже баща ми беше любител фотограф. Аз, естествено, казах "няма проблеми", а баща ми, като видя задачите, каза "хайде да си свършиш работата сам – хем да се научиш, хем да видиш как стават тия неща". Той имаше една

малка лаборатория на тавана

Мъчих се известно време и ми хареса какво се получава. Така се запалих. После татко ми подари стария си фотоапарат и аз започнах да кисна в ателието, да обикалям по кръжоци. Натисках се да снимам тържества и в един момент се оказа, че не само правя нещо, което ми харесва, но и изкарвам пари. Още оттогава обаче винаги ми е било интересно да снимам хора, пейзажите ми харесват, разбира се, но хората са тези, които ме привличат. Моят преподавател Румен Георгиев ме запали да снимам нещата, които другите не виждат, не усещат. Но после започнах да снимам хора, все по-известни. Дори фотографията, която правя за удоволствие, пак са хора. Снимам децата си, приятелите", разказва маестрото, който не обича да се снима.

Изстрадани фотосесии

За Марков няма трудни снимки. Има изстрадани фотосесии. "Трудността е в самата подготовка: къде да снимаш, защото терените и интериорите са много важни. Кой ще направи аксесоарите, какъв ще бъде стилът, какво искаш да покажеш, с кой екип ще го направиш. Всичко останало е една смазана машина. Например Гъмзата трябваше да го снимаме с ягуар на една поляна и там трябваше да разгърнем студио. Доста трудна задача при такава дива котка", връща лентата Дилян.
Фотографът, чиито кадри с разголения Бербатов всяха смут и у нас, и в Германия преди години, не се увлича от репортажната фотография. "Това не означава, че не я харесвам. Когато видя добра снимка, є се възхищавам искрено. Някои колеги съчетават двата стила, но мен не ме влече. Един от големите фотографи в света – Ричард Аведън, е снимал и Втората световна война, и тази във Виетнам, а между тях и най-известните и красиви жени в света. Той е един от класиците на фотографията, която аз правя", признава Дилян, пред обектива на когото са били най-известните ни личности. Вече е ясно, че майсторската, професионалната фотография действа така, както действат произведенията на живописта и на пластичните изкуства. Правдивостта на тази максима получи поредното потвърждение от изложбата "Портрет на едно поколение".
***
БЪРЗ ФАКТ
Завършил е художествена и приложна фотография в НАТФИЗ
Носител е на наградата за рекламна фотография на "Реклама Експо 97" и "Златна игла" от Академията за мода за 2000 година

***

Мина модата на куклите

- Трябва ли едно голо тяло да бъде красиво, за да "привлече" обектива ви?

- Като начало трябва да бъде голо. Малко е клиширано, но за мен една жена, за да ме привлече, за да я снимам, трябва да има излъчване, да има характер. Ако очите й говорят, а не пустеят, е по-добрият вариант. Само по себе си красивото тяло може да бъде чудесна илюстрация, но не и добра фотография. Фотографията е магия на взаимоотношенията между артист и модел. Но не мислете, че аз мразя красивата жена, напротив.

- Фотошопът не превръща ли хората в пластмасови кукли?

- Отдавна мина модата, когато правехме хората като кукли. Това си беше етап на развитието и на световната, и на българската фотография. Няма как да искаш да си на върха, ако си помагаш с пищови. Разбира се, когато се снимат звезди, те си имат специални изисквания. На Запад преди фотосесия се подписва доста сериозен договор, в който се обяснява детайлно как трябва да се снима звездата и кои недостатъци да бъдат избягвани.

- През погледа ви са минали много звезди, капризни ли са?

- Може да се каже. Звездите имат свое, по-особено отношение към света, а не клиширано. Някои го наричат каприз, за други е характер. Но нали сте съгласна, че един човек трудно става звезда, ако няма силен характер, ако не е различен от другите. Аз нямам проблем с това.

- Имало ли е ситуация, в която ви се е искало да захвърлите фотоапарата?

- Дори когато приключа снимки, грижливо го поставям на мястото му за почивка. Защо да го захвърлям? Имало е критични моменти, но не и с камерата.

Стр. 25