в. Банкер | 04.12.2010
Основателят на сайта wikiLeaks.org Джулиан Асанж е човек без определено местожителство. Дори най-близките му съратници не знаят къде да го търсят. Довчера е живял в Стокхолм, днес е в Берлин, а след два дни вече ще е Лондон или който и да било друг град. За него не е важно къде ще пренощува – в дома на приятел или на в някое кресло на летището. Той твърди, че винаги носи със себе си всичко необходимо за срок от три седмици. В началото на седмицата сайтът на Асанж публикува секретни документи, според които от американската мисия в България е искана информация за корупцията по високите етажи на властта и българската енергийна зависимост от Русия.
Младежки пориви
Стремежът да изважда тайното наяве се проявява в Джулиан още на младини. Той не успява да научи много в клас, защото се налага да смени 37 училища – отчасти защото преди развода родителите му притежавали пътуващ цирк, но най-вече заради тежкия си живот. Не е за чудене, че след множество неуспешни опити да се слее по някакъв начин с връстниците си Асанж решава да се гмурне дълбоко в програмирането. От самото начало той няма намерение да използва уменията по традиционния начин. Събира група от съмишленици, които проникват незаконно в компютрите на един от университетите в Австралия, на телекомуникационната компания Nortel и на редица други организации. Младежите бързо привличат вниманието на полицията. През 1992-ра Джулиан е на 21 години и е обвинен в извършването на 24 хакерски атаки, но успява да се отърве само с глоба от 2100 австралийски долара. След това се заема с разработката на безплатно програмно обезпечение. През 1997-а помага за написването на книга за хакерите, а след две години регистрира leaks.org, без да си прави мащабни планове.
Към 2000 г. Джулиан се опитва да завърши физика и математика в университета в Мелбърн, но не успява. Тридесетгодишният студент зарязва учението и изпада от списъците. Затова пък работата му над сайта за секретни документи тръгва по мед и масло. “WikiLeaks беше основан от китайски дисиденти, журналисти, математици и технолози от САЩ, Тайван, Европа, Австралия и Южна Африка" – така звучи официалната история на създаването на частната шпионска компания. За щабквартира служи жилището на Асанж в Мелбърн. Работата не спира нито за минута, съмишлениците му издирват секретни документи като обсебени, а работата по създаването на сайта започва да прилича на сбирките на някаква секта. Спални чували и матраци са разпръснати из цялото жилище на Джулиан, дори в кухнята. По думите на приятелите на Асанж той често забравял да спи и да яде и непрекъснато пишел математически формули дори по стените и вратите. Той обаче не се възприема само като основател на WikiLeaks: “Аз съм душата и тялото на този проект, негов вдъхновител, представител, организатор, финансист и т.н." Ядрото на групата се състои от 40 души, а други 1200 доброволци следят сървърите в цял свят и предпазват системата от хакерски атаки.
Главозамайване от успехите
От самото начало проектът WikiLeaks има политическа насоченост. Сайтът е замислен като информационно оръжие на свободните хора от свободния Запад в борбата с враговете на световната демокрация от Изток. Впрочем целите на атаките бързо се променят. След изказването, че сайтът ще разобличава “тираничните режими в Русия, Китай и Централна Азия", Асанж неочаквано нанася първия си удар по африканските страни. През декември 2006-а на wikiLeaks.org се появява документ с подписа на сомалийския шейх Хасан Дахир Авейс, в който има указания за разправа с държавните лидери на Сомалия. През август 2007-а британският The Guardian публикува на първите си колони материал за причаст-ността на семейството на бившия президент на Кения Даниел Арап Мой към корупционни схеми. Статията е подготвена въз основа на документи от сайта wikiLeaks.org.
Дързостта на австралиеца неизменно му носи успех, докато не решава да посегне на светая светих -банковата тайна. Когато на сайта са публикувани документи, че швейцарската банка Julius Baer крие средства на клиентите си в офшорни тръстове, финансистите реагират незабавно. Банката успява да спечели делото срещу WikiLeaks в американски съд, който предписва на регистратора Dynadot да закрие достъпа до сайта на Асанж. Изглежда, че проблемът е решен. Но щом порталът престава да е активен, за него се застъпват американски правозащитни организации и журналистически профсъюзи. В края на краищата съдията, който произнася първото постановление, го отменя, позовавайки се на първата поправка на Конституцията на САЩ, гарантираща свободата на словото. След този случай Асанж логично решава да се съсредоточи върху събирането на американски материали.
Отначало публикува вътрешните инструкции за охраната на лагера “Делта" в затвора в Гуантанамо, които покрай другото включват и укриването на някои затворници от очите на Международния червен кръст. След това световната общественост научава съдържанието на личната пощенска кутия на бившия губернатор на щата Аляска и кандидат за вицепрезидент Сара Пейлин, както и на секретни документи на американската сциентоложка църква.
Но Асанж и екипът успяват да насолят най-вече американските военни. Всичко започва с публикуването на видеоматериали за хеликоптерите Apache, които през 2007-а разстреляха в Багдад поне 12 мирни жители, включително и двама журналисти от агенция Reuters. През първата седмица “Багдадското видео", публикувано на сай-та, е изгледано от почти 4.8 млн. души. А три месеца по-късно се появяват и други материали за афганистанската и иракската война. Те наброяват 90 хил. документа и съдържат рапорти за случаи на “дружески огън" в коалиционните войски, както и факти за гибелта на граждански лица.
В резултат на това Асанж е споходен не само от световна слава, но и от щедри пожертвувания. След публикуването на файловете неизвестен прехвърля 300 хил. долара на сметката на регистрирания в Германия фонд Wau Holland, който се занимава с издръжката на ИНТЕРНЕТ-проекта. На практика WikiLeaks живее точно от такива дарения. По думите на Асанeж от началото на тази година са събрани един милион долара. Основателят на сай-та намекна, че не е бедняк и има спестявания, които влага в своя проект. Впрочем издръжката на неговия портал струва само около 270 хил. долара годишно. Експертите предполагат, че останалите средства са необходими на Асанж най-вече за да финансира информаторите си, макар да отрича, че купува секретни файлове.
Облаците се сгъстяват
Публикуваните материали предизвикаха нееднозначни реакции. Дори организации като “Репортери без граница" и “Международна амнистия" осъдиха действията на WikiLeaks, опасявайки се, че документите съдържат имена на агенти на западните специални служби в Афганистан, които могат да пострадат от отмъщението на талибаните. Реакцията на американските власти също не закъсня. Министърът на отбраната на САЩ Робърт Гейтс заяви, че сайтът носи морална отговорност, за това че е поставил под заплаха живота на много хора. Асанж отрича всички обвинения, твърдейки, че всеки ред бил проверяван за наличието на конкретни имена и други персонални данни за лица, които биха могли да пострадат.
Така или иначе земята започва да пари под краката на Асанж. Част от сътрудниците му напускат проекта и започнаха да критикуват не само политиката на сайта, но и отношението на основателя му към неговите колеги. Десетки бивши съратници на Асанж го описват като харизматичен лидер, но с горчивина отбелязват, че славата го е главозамаяла и е започнал да придобива диктаторски маниери. Веднъж на среща със съратници той си позволява да нарече помощниците им “конфедерация на идиотите".
Масло в огъня наляха и властите в Швеция, която за известно време беше убежище за Асанж. Две местни жителки го обвиниха в сексуални домогвания и “незаконна принуда". Отмененото наказателно дело срещу него по случая беше възобновено в началото на септември. Самият Асанж квалифицира предявените обвинения като “мръсна кампания", намеквайки за намеса на специалните служби. Неотдавна основателят на WikiLeaks се оплака, че докато пътувал със самолет от Лондон за Берлин, му изчезнала чанта с три ноутбука, информацията в които била защитена с пароли. Сега обаче най-известният електронен разузнавач има много по-сериозни проблеми от изчезването на част от багажа му. Шведските власти го обявиха за международно издирване и Джулиан Асанж отново се укрива, като този път има сериозна причина.
Стр. 35
