в. Класа | Иван ВЪРБАНОВ | 20.09.2010
Изтъкнати български учени, медийни експерти и преподаватели по журналистика и масови комуникации представиха своя общ изследователски проект – книгата "Думите на медийния преход". Медийният речник съдържа 27 актуални медийни понятия, които обхвашат важни явления и процеси, новите практики, промяна на регулаторната рамка, предизвикателствата пред журналистиката и медиите в дигиталната ера. "Думите на медийния преход" е значимо изследване за периода на медийния преход и създаването на новата медийна демокрация. Повече за характеристиките на прехода и трансформацията към новите аудиовизуални услуги, както и за уникалното издание разказва доц. д-р Маргарита Пешева.
Доц. Пешева, вие сте съставител, автор и редактор на един нов медиен речник, който разглежда основни медийни понятия, които навлязоха в медийните практики през последните години, чиято официална премиера беше преди дни в БНР. Какъв бе поводът за неговото съставяне и кои са авторите на този интересен и значим научен труд?
Речникът "Думите на медийния преход" е част от голям научноизследователски проект, който се осъществява от екип изследователи от двата най-влиятелни държавни университета у нас – Софийския и Великотърновския университет, по линия на Министерството на образованието, младежта и науката. Бенефициент на проекта е Великотърновският университет. Проектът стартира с издаването на този речник, в който се представят 27 основни медийни понятия, които навлязоха в медийното ни всекидневие в последните няколко години. В екипа, който подготви речника, участват такива известни медийни експерти като проф. Милко Петров и проф. Христо Кафтанджиев, доц. Борислав Градинаров, гл. ас. Мария Попова, д-р Евгения Николова, д-р Силвия Цветкова-Казандзи, г-жа Ели Герганова.
За кого е предназначена книгата?
Стремежът на научния колектив беше да представи новите медийни понятия достатъчно сериозно и същевременно достъпно, за да бъдат полезни на широк кръг читатели. В целите на речника влиза разширяване на медийната грамотност, той ще е особено полезен за студентите от журналистическите специалности в няколко университета, за работещите в медиите, за всички потребители на интернет и новата он-лайн журналистика. Опитахме се да бъдем максимално полезни на медийната общност, дали и доколко сме успели – това ще кажат нашите читатели.
Вие сте издали речника на традиционен хартиен носител и на диск, което ясно показва една от посоките на медийния преход. В екипа имахте ли разногласия на какъв носител трябва да се издаде речникът?
Ръководехме се предимно от необходимостта да се отдаде нужното уважение на хартията – като традиционен носител, и на диска – като модерен електронен носител. Същевременно речникът е достъпен безплатно в интернет – той е публикуван на сайта на издателство "Фабер", на което дължим чудесното оформление на книгата и диска.
Как медийната глобализация и развитието на комуникациите промени медиите и самата журналистика?
Медийният свят става все по-цялостен, различията между отделните медии изчезват, в днешните онлайн формати те трудно се различават, защото по един и същ начин транспортират медийно съдържание чрез думи, графики, звуци или образи. Днешният и утрешният ден принадлежи на интернет, на онлайн журналистиката и потребителската информация, която всекидневно ни предлагат блоговете и социалните мрежи. Онлайн журналистиката се отличава най-вече с голямата активност на потребителя, който разширява медийната територия и често влиза в ролята на журналистически коректив.
Как гледате на дебата за бъдещето на печатните медии и състезанието с електронните вестници? Прави ли са онези, които предричат, че вестникът заради цифровизацията в бъдеще ще изчезне?
Не трябва да страдаме по хартията, която постепенно отминава като медиен носител за вестника и за книгата. Спомнете си колко бързо забравихме грамофонната плоча, аудиокасетата, видеокасетата? Също толкова бързо ще забравим и хартията. Книгата и въобще писмената цивилизация не е заплашена от изчезване, но тя е в процес на смяна на своя основен носител. Което не означава, че вестниците и книгите на хартия ще изчезнат напълно, но скоро те ще се печатат единствено за колекционери, ще се превърнат в бутикови издания.
Кои са основните принципи и стандарти на новата медийна политика във времето на преход за медиите и революцията, която налагат новите технологии?
В европейското семейство, към което принадлежим, медийната политика приоритетно разглежда децата като основна ценност на обществото, които стриктно трябва да се пазят от вредно медийно съдържание. Постоянно се търсят средства и механизми за гарантиране на медийната демокрация в контекста на голямото разширяване на мрежата, от голямо значение е защитата на личната неприкосновеност на потребителите в интернет, овладяването на онлайн престъпленията. Новите технологии изискват нов вид медийна грамотност, но и по-либерална регулаторна рамка.
Какви трансформации предстоят за електронните медии след 2012 г.? Кросмедийната комуникация ли е формата на бъдещето?
Едно и също медийно съдържание вече се транспортира на различни медийни платформи -стихове и разкази се четат в книга или на джи ес ем, филми и телевизионни програми отдавна се предлагат на различни екрани, видео по заявка или в мрежата. Кросмедията е днешният и утрешният ден на интегралната медийна среда. В рамките на една мултинационална компания едно и също медийно съдържание вече се тиражира "през" нейните вестници, радио, телевизия, интернет и така намира възможно най-широка аудитория.
В условия на медиен преход, как медийната концентрация ще запази медийния плурализъм?
В европейското медийно законодателство се поставят бариери пред различните видове концентрации, в защита на медийния плурализъм, който осигурява на потребителя достатъчно разнообразно медийно съдържание, произведено от различни транснационални компании. Много е важно как ще се развиват в бъдеще обществените медии, дали ще бъдат достатъчно стабилни, за да гарантират в нужната степен обществения интерес.
Ще бъдат ли зададени работещи формули в новия медиен закон по отношение на нерешени проблеми?
Аз лично се надявам, че ще бъде създаден модерен и добре работещ медиен закон, обърнат към новите медийни практики и интересите на нашето общество. Но затова ще е нужно много време и експертни усилия.
Кой е верният модел за финансирането на обществените медии и успоредно с това да имаме силни търговски медии?
Европейските практики са разнообразни, но напоследък във Франция и Испания се налага нов подход, който напълно изключва таксите и рекламата, и на тяхно място включва определена държавна субсидия и системи от данъци, които плащат телекомуникационните и търговските оператори. Идеята на Европейската комисия е, че електронната среда като цяло има задължения към своя обществен сектор, защото той е съществена гаранция за развитието на медийната демокрация, за опазването на националната култура и обществените ценности. Една добре развита електронна медийна среда е от полза както за обществените, така и за търговските медии. У нас приоритетно трябва да се създаде модел за финансиране на обществения медиен сектор, който да е подходящ за българските условия, и да гарантира тяхната стабилност, многопрограмност и конкурентоспособност на медийния пазар. Не е редно да се противопоставя общественият на търговския сектор, още по-нередно е да се противопоставя националното радио на националната телевизия. Моделът за тяхното финансиране не трябва да се обвързва с кризата, но да съдържа необходимите гаранции, че двете обществени медии след две години ще бъдат напълно готови за цифровия преход.
Къде са българските медии по отношение на международните стандарти и практики днес?
Ние сме част от глобалния медиен свят, българските медии възпроизвеждат част от предимствата, но и основните недостатъци на световните медии. И едните, и другите са засегнати от кризата, все повече вестници спират да излизат на хартия и минават онлайн, има окрупняване на кабелния бизнес, който у нас се готви за предстоящата цифровизация, телекомуникационните оператори разширяват платформите си и включват цифрова сателитна телевизия. Медийният свят става по-цялостен и заедно с това – все по- трудно обозрим.
Стр. 20