www.focus-news.net | Яница ТАНЕВА | 26.07.2012

Доц. Георги Лозанов, експерт по медии и журналистика, председател на Съвета за електронни медии, пред Агенция „Фокус”.

Фокус: Доц. Лозанов, като медиен експерт – как оценявате реакциите на българските медии при терористичния атентат в Бургас?

Георги Лозанов: Мога да говоря от гледна точка не само на собствената си персонална експертиза, но и от гледна точка на нашия мониторинг, чийто обект са били основните национални радио- и телевизионни програми. Оценката, която мониторингът дава, е висока за поведението на медиите като отговорност, като реакция, като информационна плътност в отразяването.
Всички медии почти веднага към 18.00 часа започват да дават информация за това, че се е случило това трагично събитие. Този път няма забавяне на телевизиите спрямо радиопрограмите, което обикновено ставаше – може би заради това, че имат емисии и относително бързо започват да информират аудиторията. Програмите, с известни изключения, представят не само информация, но и важните гледни точки и то плуралистично, независимо дали са частни или обществени медии. Като казвам плуралистично, в този случай имам предвид не толкова политически плурализъм, колкото плурализъм от позицията на различни експерти, на институционалните фигури, които имат отношение към случая, на непосредствените свидетели на станалото и т.н. Това е съществена част – освен да информират, да представят гледните точки и тяхното разнообразие пред обществото, така че медиите са извършили това.
Съществено е да се каже, че се представят човешки истории, особено във връзка със съдбата на българския гражданин, загинал в този атентат. Тези човешки планове този път са премерени от гледна точка на толерантността и професионалните и етични стандарти. Казвам това, защото е имало други случаи – например катастрофата и изгорелия автобус на магистрала „Тракия”, когато човешката трагедия някой път се показа доста сензационно и нещадящо по отношение на жертвите. Тук няма такова нещо. Появиха се драстични кадри в печата, но телевизиите имат друг модел на поведение в това отношение.
Единствената персонална грешка, която бих могъл да кажа, е че след станалото веднага има едно очакване, особено към телевизиите, особено може би към обществената телевизия – да прекъсне програмата си и да започне диалог с аудиторията за това, което се е случило, и което е развълнувало и изправило пред стрес цялото общество. Така беше преди със земетресението, така е и сега с този атентат. Може би в това отношение си заслужава да се помисли, според възможностите на медията (това не е никак лесно за организиране), но да се направят такива извънредни студия, в които да може заедно с обществото да започне да се обсъжда тази травма, която хората преживяват, и този проблем. Имат нужда от това говорене – слушам го и от зрители, слушам го и от експерти. В това отношение се почувства известен дефицит. Телевизиите продължиха да дават своите програми, след като информираха в границите на информационната емисия. Така програмата общо взето продължи в обичайния вид до следващата емисия. Очаква се в тези първи час-два много по-активен диалог с аудиторията за станалото. Разбира се, определени медии го направиха, както определени медии пък представиха доста непроверена информация най-напред, докато стигнат до това, което накрая се оказа истината. В това отношение обаче националните медии, националните радиовериги имаха голяма отговорност и не си позволиха да представят непроверена информация, която събужда слухове и може да създава психоза в аудиторията.

Фокус: Терористичният акт на летище „Сарафово” е събитие без аналог в досегашната практика на българските медии. Може ли вече да се направи анализ – къде са грешките и къде са плюсовете при неговото отразяване?

Георги Лозанов: Ето къде има някакъв дефицит – че веднага след станалото медията трябва повече да се насочи с извънредни емисии или открити живи студия по темата. Има едно разбираемо, но доста рисковано предоверяване в началния момент на информациите, които минават през интернет. Знаем, че интернет е мощен, но не много сигурен информационен източник. Собствените информационни източници в това отношение са много важни.

Фокус: Подготвени ли са българските журналисти да отразяват без клюката в такъв момент?
Георги Лозанов: Малко тъжно трябва да кажа, че почнаха да се научават. Тази сензационна, по някой път даже т.нар. вторична виктимизация, която подлага жертвите и втори път ги връща към случилото се, сега почва да се избягва. Нашият мониторинг не е констатирал този път такъв тип незачитане на човешката болка и такъв тип употреби на чуждото страдание.

Фокус: Докъде могат журналистите да се бъркат в личния живот на хората? Какъв е Вашият коментар, когато се снимат и показват в близък план разстроени хора, потърпевши от атентата?

Георги Лозанов: Тук има ясен стандарт. Той минава през съзнанието и професионалната подготовка на журналиста, но този стандарт казва следното: трябва да покажеш чуждото страдание така, че показването да не стане част от самото страдание. Ако покажеш една страдаща майка, ако показването, ако интересът, ако камерата видимо прави страданието й по-голямо (даже се е случвало хора в такова положение да бягат от камерата, а журналистите да ги гонят), това е извън всякакви стандарти. И обратното – ако тази изповед, това споделяне на болката или съчувствието, което носи от отсрещната страна, по някакъв начин е утешително и помага на страдащите, тогава това е разказана, според етичните стандарти, човешка история в такъв тежък момент.

Фокус: Според Вас трябва ли да се показват трупове, тела – етично ли е?

Георги Лозанов: Естествено, че не е етично и че аудиторията трябва да се пази от това. Това са травматични гледки. В теорията дори се казва, че те нямат информационна сила, защото ужасът от гледката замъглява и потиска способността да разбереш точно конкретната информация, която тя съдържа. Това е по-скоро – търсене на сензационност, на шокиращи и привличащи вниманието по един травматичен начин образи. Трябва доста внимателно да се пази от такъв тип пряко показване, което не значи да се крие истината, само че истината може да бъде разказана достатъчно „отдалеч”, по-внимателно от гледна точка на влиянието върху аудиторията, особено върху по-лабилните части на тази аудитория. Този път, за щастие, нямаше, и нашият мониторинг не е констатирал, такива случаи. Има отделни изключения, но там, когато това се е случвало, водещият е предупреждавал, че става дума за нещо трудно поносимо и хората, които са по-лабилни, и лица под 18-годишна възраст – да не гледат.

Фокус: А когато става въпрос за чужденци, тоест за друга религия?

Георги Лозанов: Няма значение дали става дума за чужденци или не. Тук проблемът не е в религиозните различия. Проблемът е общочовешки, а и професионалният стандарт е общ за журналистиката, така че няма значение от каква религия са. Това нещо се случи в някои издания в пресата, но ние знаем, че пресата не подлежи на регулация. По отношение на тези общи принципи, аз винаги съм смятал, че цялото медийно пространство трябва да е ангажирано с тях, и затова съм настоявал за общ закон за медиите.

Фокус: Как се отразяват терористичните актове по света – набляга ли се на сензацията, на позицията на властите или на някои други неща?

Георги Лозанов: Терористичните актове по света винаги ги отразяват по-скоро аналитично. Търсят се причините, експертите са по-важни от тези шокиращи гледки. Разбира се, институционалният глас е много важен, защото всяка информация трябва да се потвърди институционално, за да си свършил работата, а не да си събудил някакъв слух, или да си станал жертва на слух. Това е най-важната част.
При тази трагедия имаше достатъчно експертно говорене. Имаше и много объркване и много пъти бяха извлечени объркването и ужасът на това, което се е случило и това, че това се случва за първи път. Даже общественото съзнание няма готовност още да го мисли, не знае къде да го постави в собствения си опит – опита на общността. Експертите много трудно се ориентират в тази ситуация. Ориентацията тук е свързана с много аспекти – политически, религиозни различия и т.н., но е свързана преди всичко и с намирането на виновния, защото когато се случи голяма трагедия, нищо не може да я поправи – единствено от гледна точка на ценностната устойчивост на обществото е намирането на виновния.

Фокус: Какво трябва да бъде водещото при отразяване на терористичен атентат?

Георги Лозанов: Те са две абсолютно задължителни нива, които са свързани със самите професионални стандарти. Първо – достатъчно много, достатъчно бързо и достатъчно проверена информация. Второто е – достатъчно много гледни точки към станалото и то авторитетни гледни точки, а не сензационни. Гледни точки, които на база на професионална или институционална основа, са представени пред обществото. Изисква се медията да прави успоредно с властите своите журналистически разследвания за това – какво се е случило и да информира аудиторията си за тях. Освен това е нужно разследванията на медиите да не пречат на официалното следствие, като това не значи да се лишава аудиторията от информация.

Фокус: Трябва ли медията да заема позиция в такъв момент?

Георги Лозанов: Тук няма някаква възможност за спор, не е дискусионно поле, както в други сфери. Освен да застане на страната на жертвите, обществото няма на коя друга страна да застане. Заемането на всяка друга позиция би било нарушение на човешки права, а и на елементарната човешка и морална логика. Не мисля, че има медии, които могат да си го позволят. Винаги има отделни политически употреби към такива събития и това е, което медията не толкова трябва да избягва и да не информира аудиторията за тях – кой се опитва да ги прави, но непременно трябва да ги посочи, да ги изобличи, че са такъв тип опити за популистко влияние върху обществото.

Фокус: Какви са обществените очаквания към медиите в такъв момент?

Георги Лозанов: Обществените очаквания към медиите в това отношение са малко като на децата към майката. В тежки моменти – да можеш да се хванеш за полата й, да застане срещу теб, и да започне да ти казва какво се случва, да започне разговор за това, да те извади от драмата, от това да си сам, очи в очи само с драмата, със съзнанието за това, че се е случило нещо трагично. В този смисъл – тя да може да бъде партньор на обществото, на аудиторията в преживяването на тази болка за общността, на драматично колективно преживяване. Затова казвам, че тези първи часове са много важни медията да може да стане твой събеседник по този въпрос.
Този проблем с атентата в Бургас има едно голямо двойно дъно. Това е въобще въпросът за тероризма и това, че чрез този акт, България, българските експерти, българските журналисти по-драматично се изправят пред този проблем, отколкото досега. Това е може би най-тежкият дебат на ХХІ век, който водим от 2001 г.: Какво представлява тероризмът, какъв е начинът да се защитим, какви са нашите ценност и устойчивост? Този дебат фактически се отваря по този трагичен начин чрез инцидента. Българската журналистика сега ще има още едно важно, трудно за анализ, мъчително като тема съдържателно ядро, около което ще се трупат аргументи, ще има обществени очаквания. Българската журналистика ще трябва да се научи повече и по-дълбоко да говори за тероризма като явление ХХІ век.