Един от малкото

в. Капитал | Весислава АНТОНОВА | 29.10.2011

Визитка
Сашо Диков е спортен журналист, роден е на 25 юли 1952 г. в Троян. Той е бивш състезател и републикански шампион по ски. От 1 януари 1978 г. започва работа в БНТ. Остава там до 1993 г. След това отива в "Канал 3", където в момента е програмен директор и водещ на спортното предаване "Едно към едно" и на политическото "5 за 4".

"Ей, Лифтинг, защо закачаш костите на баща ми? Кажи бе, Лифтинг?" Така се обърна журналистът Сашо Диков към колежката си Люба Кулезич, след като тя има недоразумението да намекне на всеослушание нещо за отдавна починалия му родител.
"Извинявайте г-н Борисов, но Цецка Цачева, председател на парламента, обидно е някак си? А неин заместник Лъчо Мозъка? Не знаехте ли че му викат така", това пък е част от интервюто му с министър-председателя на България. За Сашо Диков няма значение кой е човекът срещу него, той му опонира със заразяваща за стажант-репортер страст. Вече 34 години.
Две седмици след като колата му беше взривена пред блока, в който живее, въпреки че премиерът Борисов заяви, че "всички знаем кои са тези хора", все още няма обвиняеми. Чуждестранните медии коментираха, че експлозията е била насочена срещу журналист, критичен към българското правителство.
"Бойко Борисов беше категоричен, когато ми се обади в нощта на взрива. Каза ми да съм абсолютно спокоен, че той не е за мен и срещу мен, а за да злепостави управляващите пред Барозу и Бузек. Излиза, че аз съм използван като един шарен параван. Така ми се струва. Истината може да излезе всякаква…", коментира пред "Капитал" Сашо Диков. После бърза да допълни: "Заплахите няма да ме откажат да си върша работата."
Мненията за Диков са само крайни. Форумите и Facebook изобилстват от полюсни реакции по негов адрес. От негативното "Сашо Диков и останалите платени от властта мухи" до "а бе тоя що не си гледа спорта, ами се занимава и с политика". Най-тежкото обвинение срещу него обаче му бе отправено от премиера, че е "човек на Алексей Петров". Сашо Диков не се притесни. Убеден е, че това трябва да се докаже с факти, и допълва: "Най-нормалното е да ме нареди в отбора на Алексей. Той очевидно смята, че всеки, който има нещо против него или "правата" линия, е "от лошите"

Между хвалбите и нападките?

Сякаш най-точно го описва един от коментарите във Facebook профила му. "Сашо Диков… единственият журналист, който задава не само неудобни въпроси, но и директно в очите казва своето мнение. Няма друг… следя предаванията му. Удовлетворен съм от смелостта и работата му. Точно, винаги право в целта." Факт е, че през последните няколко години Диков е един от малкото журналисти, които се опитват да предлагат успешни форми на гражданска журналистика. Маниер на работа, който надскача еднопосочното масово разпространение на едни и същи новини.
"Много отдавна и преди всички Сашо Диков, успя да намери точната вакса (ако си послужа с езика на скиорите, какъвто е той) как да общува със събеседниците си – директно. Даде думата на зрителите си в ефир да кажат мнението си. Да бъде чут гласът им. С това е ценен", коментира директорът на Центъра за развитие на медиите Огнян Златев.
Гледната точка на програмния директор на "Дарик радио" Константин Вълков към Диков дава друг аспект на мислене. "Принципно не приемам, че има "гражданска журналистика". Нито вярвам в нея, нито я считам за адекватна и меродавна. Не се осведомявам (или може би рядко) за това, което ме интересува от блогове, фейсбук постове и други форми на "социално" общуване. В този смисъл приемам Сашо Диков като журналист, учител на млади журналисти днес, който е по-цветен, със собствен стил на работа и поведение", категоричен е Вълков. И казва: "Бих го приел да прави свое, лично, авторско предаване. Нещо, което не изразява позицията на медията, а лично неговата."
One man show
Кое е различното на журналиста Сашо Диков – той е на всички конфликтни точки в столицата и предава на живо: заседания на Министерския съвет, в кулоарите на парламента, на заседание на Висшия съдебен съвет, на стадиона, на протестни митинги и шествия, по важни съдебни дела.
Диков не се притеснява от гнева на интервюираните. И ако доскоро от директните му въпроси страдаха президентите на футболните клубове и шефовете на БФС, сега той навлезе в полето на политическата публицистика. Със сигурност той е единственият човек в професията, който съчетава активното репортерстване с поста програмен директор на "Канал 3".
"Сашо Диков сякаш си е създал собствени правила и следва собствен етичен кодекс. Той сам си определя какво е правилно в професията и какво не. В професията обаче е трудно да се създават еталони и герои. Защото героите днес могат утре и да не са", коментира Огнян Златев.
"А бе ти да не си луд? Почти всеки ден чувам поне по веднъж "а бе Сашо ти луд ли си че ги говориш тези работи". Аз обаче говоря за неща, в които съм убеден", казва Диков. "Правя това, което всъщност съм правил цял живот вече 34-та година в журналистиката. Пък и не смятам, че правя кой знае какво. Просто показвам това, което виждам, за разлика от сума ти други, които не го показват и не говорят за него. Нашата журналистика се върна с десетилетия назад през последните 2-3 години", смята журналистът.
Според него "Бойко Борисов продължава да има един голям грях пред българската медийна действителност, че досега не е направил нищо, за да има списък "Кой кой е в българските медии". Откъде се финансират? Как се финансират? Досега нищо не е направено за изясняване на ситуацията с Корпоративна банка. Питам Бойко Борисов: Докога той ще мълчи за държавните пари в частните банки, за да не споменавам само една. Кой, как употребява държавните пари", казва Диков.
Другият задължителен въпрос към Сашо Диков е: "Страхувате ли се?" "Аз не казвам нещо невярно или не се опитвам да убедя хората в неща, които лично аз считам за важни. Ако престана да говоря това, което мисля, това което е очевадно, ще стана смешен и жалък в собствените си очи… в очите на сума ти нормални хора, като сменя тона и хъса да питам", обяснява Диков. И допълва: "Чувствам се адски добре със себе си. И е така, защото другото – да се огъвам, да слугувам… Другото не мога да си го представя. А и не мога да го правя…", казва журналистът.

Другата телевизия

Истината е, че "Канал 3" много малко прилича на ефирните лустросани телевизии. В нея може да научиш истината за разтърсваща далавера, след това да гледаш клюкарското "Жълтини", да преминеш през публицистичното "Вън от рая" на Лили Маринкова и да натиснеш дистанционното, когато започнат предаванията на гадателките с картите таро.
В "Канал 3" няма недостиг на ефирно време – телевизията е като поток на съзнанието – информира напоително, без редактиране, без монтаж, директно от екшъна. За "кабеларка" с оскъдни технически възможности това си е направо територия на истината.
В кабелния канал се приютиха "Неудобните" на Маргарита Димитрова, бивша Михнева, "Времена и нрави" на Юлиян Вучков, "Властта днес", "Без монтаж"… естествено и авторските предавания на самия Диков – спортното "Пет за четири" и политическото "Едно към едно". Всъщност моделът на "Канал 3" е наистина да бъде опозиция не само на управляващите, но и на най-скандалните далавери в обществото. В телевизията на Сашо Диков не е никакъв проблем интервюто на Бойко Борисов с Юлиян Вучков да трае час и половина, както и разговорът с неговия враг Алексей Петров-Трактора да се излъчва директно от хола на подсъдимия по делото "Октопод".
Сега Сашо Диков с усмивка обобщава най-разпространените причини за взрива под колата му в жълтата преса. "Бил съм посредник при купуването на гласове. Скарал съм се с Трактора. Вече не съм бил послушен и той ми взривил колата. Изписаха се какви ли не щуротии. Аз мога само да кажа, че досега са метнати няколко лъжи, и то лесно доказуеми, обяснява Диков. И допълва в неговия неспокоен бунтарски стил: "Все по очевидно става, че основната функция е всеки, който мисли различно и е критично настроен към правителството под една или друга форма, да отиде "под ножа", без да се подбират средствата", казва бившият спортист.
Харесван, оспорван, критикуван или приветстван – едно е вярно, Сашо Диков със сигурност ви е липсвал на пресконференциите в изборната нощ в НДК. Просто нямаше кой да задава неудобни въпроси на кандидатите за президент и техните лидери.

Стр. 32

Leave a Reply