Евгени Минчев фон Бул, пиар експерт: Не бъркайте роклята с пеньоар

в. Телеграф | 26.02.2011

- Г-н Минчев, как бихте коментирали поканите, които президенството разпрати за приема за 3 март – дамите да са с къса рокля, а за мъжете етикетът е тъмен костюм?

- Напълно разбирам президентската администрация, която сама се е поставила в това унизително положение. Унизителното произхожда от факта, че години наред именно тази администрация кани всевъзможни хора, някои от които напълно излишни, да присъстват на приемите по повод 3 март или 24 май. И именно част от тези хора, които се явяват на приемите на президента, облечени с такова остроумие, че Фелини би се вдигнал от гроба, за да ги включи във филмите си, създават естетическото напрежение там. На приемите за 3 март съм виждал дами, толкова натруфени, сякаш излезли от епохата си – кринолини, голи гърбове и дантелена страст от времето на Ана Каренина. И показват облеклата си с възторг, който може да се види само в оперетата, и то на сцената. Господата пък се самообозначават с костюми в цвят на плаж или такива, които дори президентската охрана не би носила. Как тогава цялото това стълпотворение, наброяващо понякога 2000 души, да бъде поставено в дрескод – дума, която на повечето звучи далечна, като самолетна инструкция. Затова нека администрацията да укроти малко вездесъщото си самочувствие и да се научи да кани правилните хора, облечени правилно, и да не обижда болшинството с хумористични намеци, като: "Моля ви се, облечете къса рокля – ама нямаме предвид пеньоар.

- Какъв е протоколът на подобни официални и държавни приеми като облекло и дори като държание? Ако някой реши да се появи в четнически или хайдушки дрехи на 3 март, би ли се приело за гаф, или за проява на особено високо патриотично чувство?

- Липсата на конкретни правила и естетически традиции могат да предизвикат всевъзможни протоколни превъплъщения. Домакините на подобни, замислени като уж грандиозни или прекалено официални събития, трябва да подскажат на поканените как очакват да бъдат облечени те. За мен коректното определение за това, което се очаква на един президентски прием, е: "Облекло официално. За господата – тъмен костюм, за дамите рокля." Ако поканеният реши, че тъкмо там трябва да си покаже ексцентричния костюм с лъскави мотиви, или съпругата му да ослепи с тигрови и други анималистични шарки, значи комуникация между домакини и гости изобщо не съществува. Както Ботев талантливо характеризира нацията ни със "силно да любим и мразим", така и нашенецът накланя решенията си в крайности. Или ще се яви супер лъскав като за нощен бар, или неглиже като за излет. Ако мога да си позволя да посъветвам президентската администрация -моля, прозвънете асистентките и секретарките на хората, които каните, и деликатно обяснете как очаквате да видите техните чорбаджии. Или просто редуцирайте списъка си с личности, които знаят за какво става въпрос и къде отиват.

Стр. 19

Leave a Reply