БНР, Неделя 150 | 24.11.2013

Водещ: Сега продължаваме с коментар, който държи сметка на някои обществено политически нагласи и те са изразени във възникването на т.нар. нови националистически гласове и разбира се политически и партийни образувания. По този повод имаме възможност да чуем от доц. Георги Лозанов каква е и европейската идея за тънката разлика между това да бъдеш толерантен, да има плурализъм в обществото, но и да не навлизаш в полето на езика на омразата.
Георги Лозанов: Благодаря. Аз ще разделя проблема на 2 и ще говоря само за втората част на проблема. Първата част е свързана с възникващите, всъщност отдавна възникнали у нас, роящи се и във връзка с определени събития, каквото е бежанската вълна, засилващи се националистични нагласи и техните говорители. И втората страна на проблема е, че тези говорители говорят по медиите. И аз ще поприказвам за тази втора страна. Защото, вижте, във връзка с предаването „Референдум” на БНТ, след предаването „Референдум” възникна едно гражданско очакване, така да кажем, за една нова бяла цензура в България, която да се осъществява от обществените медии и която, разбира се, да се контролира в крайна сметка и от СЕМ. Аз дойдох, за да помислим на глас, хайде така да кажем. За разлика от преждеговорившия, аз не мога с лозунги нищо да кажа, как ще се развиваме и така, но е хубаво да помислим по този въпрос, да започне дебат дори по този въпрос, тъй като не е еднозначна позицията. Дали медиите трябва да извършат това филтриране, така че подобни гласове да не се допускат в публичното пространство. Във връзка с присъствието на един от тези нови… и той не е съвсем нов, и друг път съм го виждал, преди годините, националистичен глас, доста радикален, се казва как е възможност БНТ да допусне този глас. Искам да помислим по два въпроса. Първо – дали тази цензура, това недопускане, е възможно. И второ – дали е необходимо. От законова гледна точка не е допустимо, да кажем общо, макар че законът няма този термин, говорители на враждебна реч да влизат в медиите, или по-скоро да звучи враждебна реч. Като под „враждебна реч” в нашия закон се разбира реч, която оневинява или подтиква към насилие и жестокост, разбира се, на етническа, на религиозна, на всякаква друга основа. Нашият мониторинг направи анализ на говоренето на този човек в „Референдум” и в този смисъл враждебна реч нямаше, защото враждебната реч не е въпросът… трябва да е именно реч, да е изречено, а не в хипотеза, на базата на интерпретация да откриеш в дъното не неговите виждания и да го подозираш в това, а за да е враждебна реч, той трябва да застане пред микрофона и да говори тези неща, което се е случвало и тогава СЕМ санкционира медиите. Така че това границата – ако няма враждебна реч, тогава има основание да бъде допускан в ефир.
Водещ: Ако националистът е хрисим…
Георги Лозанов: Не, ако не си служи с директни квалификации, които обиждат определени и агресивно подтикват към насилие към определени групи. И втората причина е в обществените медии, свързано с плурализъм в присъствието на гледните точки. Въпросът е сега, тази гледна точка достатъчно значима ли е, така се поставя въпросът, за да бъде част от палитрата на гледните точки, които трябва да звучат в публичния дебат. Аз считам, че е достатъчно значима, за съжаление, защото е вдигната от една вълна – бежанска, която политически се използва и има тенденция да нараства враждебната реч в политическото говорене, самото политическо говорене да се превръща във враждебна реч. И тук има един парадокс, който аз няколко пъти вече изяснявам – по Закона за радиото и телевизията, ако политик влезе в ефира и си служи с враждебна реч, отговорност носи медията. И аз даже казах, разбира се на прага на иронията, че то както има Закон за медийното говорене, не е лошо политиците да си приемат закон за политическото говорене, за да може медиите да не бъдат основният виновник за техните изказвания, както в момента се получава. Но затова ми се иска да кажа, че това желание медиите да филтрират реалността, да крадат парчета реалност в името на едни ценности, е неосъществимо.
Водещ: Това е доста трудна задача, защото, може би трябва да признаем, че всички подобни опити са се проваляли, тъй като става дума за една невероятна изобретателност на носителите на подобни чувства и настроения. И още по-позорното е, че не можете да определите в какво се състои политическото и да го рамкирате и винаги то ще съществува на гърба на политическата коректност.
Георги Лозанов: В наказателния кодекс има написано нещо. Не може да се пропагандират фашистки и расистки идеологии. Това говорене, от него да се извлече идеология и да се оцени като расистка, е сложна задача. Но в някакъв смисъл по-добре е да бъде преследвано това говорене от прокуратурата, а не да преследват медиите, защото тогава ще се преследват неговите говорители, а не както сега, се преследват медиите на базата на закона… имат желание да се прехвърлят на медиите на базата на Закона за радио и телевизия, които единствено дават трибуна.
Водещ: Кой ви сигнализира, така да се каже?
Георги Лозанов: Много сигнали има, включително и от уважавани фигури в българската публичност, например проф. Дайнов и т.н., които очакват това. И аз понеже винаги съм имал трудността за себе си да се видя в ролята на цензор, дори на бял цензор, който извършва някакви вероятно ценностни защити, но законът казва ясно къде трябва съвета да се наложи – когато реално прозвучи враждебна реч и когато няма плурализъм на гледните точки. Националистическото говорене, когато е част от един дебат, както беше в случая с „Референдум”, когато не му се дава просто трибуна за да излага и налага собствените си възгледи, а му се опонира и се защитава в диалог толерантността, тогава то няма как да бъде част от медийното говорене в днешна България.
Водещ: Нека чуем гледната точка на д-р Михайлов, тъй като за мен е интересно дали вие се отнасяте сериозно към възникването, надделяването на такива кресливи гласове или по-скоро истинска ли е причината да съществуват? Някои говорят, че отново става дума за това, което се наричаше „инженеринг”.
Николай Михайлов: Не пречи да е и двете. Много е вероятно даже да е тъкмо и двете. Но тези гласове не могат да бъдат запушени и това наистина е утопия. Ако те бъдат запушени, те ще се разразят в директна двигателна възбуда, в някакъв тип агресия. Те са тук, защото представляват, за тези гласове говоря, представителство на мнозина в България, особено в криза от такъв тип. Този човек от предаването „Референдум” имаше самочувствието, че зад него има армия от симпатизанти. Той не е просто изолиран в собствената си среда, той не е рамо до рамо с маргинали, а има пред себе си перспектива, мащаб, история нататък и т.н. Това е много голяма и сложна тема, защото в период, в който обществото е в много голяма криза и институциите са делегитимирани, част от тях необратимо, каквото е парламентът и правителството, според мен, такъв тип гласове, които идват от българската почва, директно от органиката, от кипналата кръв на хора, които не си поплюват, и се отказват да мислят абстрактно в категорията на толерантността и европейската директива, тези хора ще се увеличават по брой и ще се настанят включително и в публичните пространства и няма кой да ги изгони. Още по-лошо обаче, когато те бъдат поканени и срещу тях се явят безпомощни журналисти или просто публични лица на място. И започват да се упражняват те самите в езика на омразата спрямо тези, които свидетелстват за омразата, така да се каже, по презумпция. Този човек не говорѝ пряко език на омраза, той излъчваше, той имаше аура на човек, който излъчва, разбира се, закана. Той е радикален. Но заканата, радикализма на присъствието сме наблюдавали в предизборни кампании, има дълга история, една голяма традиция на такъв тип агресивна стилистика. Това не е никакъв прецедент. Мисля си, че имаме големи страхове, че ще крушираме по този въпрос, поради неумение не да изолираме тези хора, а да се справим на държавно ниво и на нивото на нашата немощна култура с един проблем, който не сме срещали.
Водещ: Доц. Лозанов, заключение.
Георги Лозанов: Искам да кажа, че може би тези партии възникват сега по пътя на инженерството, но и медиите не бива да се занимават с политическо инженерство. Има опит…
Водещ: В една телевизия разцъфтя едно движение, което твърди, че има цензура в България.
Георги Лозанов: Да, направени са такива опити, не само този, за който говорите, има и предишни опити, когато директно се вкарват фигури през медиите в политиката. Но аз говоря тук за нещо друго. Като цяло чрез медиите, така да се каже, да се пренарежда пъзелът на политическата реалност. Това не ми се струва работа на медиите. Обратното – медиите са само посредници. Да, би могло, ако медиите стиснат зъби и се хванат за ръце, да кажем хора като този, за когото говорим, да не влизат в телевизионната медия. Но първо, медията вече не е само телевизионна, тя има нови медии, там враждебната реч звучи без ограничения и т.н.
Водещ: Кои са новите медии?
Георги Лозанов: Интернет базирани медии, интернет базирано говорене, така че там има излаз. Освен това враждебната реч, както казах, съвсем не стои само в границите на етническото противопоставяне, което се е появило, и ксенофобското. Тя влиза много силно и в самото политическо говорене в България по други въпроси и по отношение на други субекти – на социални субекти, на политически субекти. Прокуратурата може да се замисли около това дали няма лансиране на расистки идеологии, но тогава би трябвало да си направи медиен отдел.
Водещ: Благодаря за вашето участие. Господата Георги Лозанов и Николай Михайлов. Аз искам да завърша с посланието на Ерих Мария Ремарк и неговото „Обичай ближния”. Обичай ближния си.