в. Стандарт | Мартин КАРБОВСКИ | 15.03.2011

Въпросът е дали недоволните пред компютрите ще повярват на нов месия

Имаме нова политическа сила. Бавно и полека се ражда нова партия. Тя няма държавна субсидия, няма лидер, няма членски книжки и партийни събрания. Идва партията Фейсбук. Дори и да не я наричате така, вече трябва да се съобразявате с нея. Тя обърна с краката нагоре арабските страни, а у нас е на път да пробие като гражданско общество.
Много бяха скептиците, които твърдяха, че, организирани само по мрежата, българите няма да направят нищо, за да повлияят на цените и на икономиката у нас. Очакваше се рехава шепа хора, които тихо да псуват, че няма кой да ги последва.
Просто това показваше опитът у нас досега. Навалица от недоволни в интернет, бурно протестиращи пред компютъра, а накрая на улицата няма никого. Този път това не беше така. Може би защото демокрацията е функция на температурата. А в неделя беше топло.

Спонтанен процес или политическа еволюция?

Българите наистина осъзнаха, че цената на хляба и бензина зависи от това дали ще ги купуват или не, както и от това как ще протестират. Всъщност нашенци сега правят това, към което ги призова един премиер преди много години: "За Бога, братя, не купувайте!"
Чак сега го правят. Днес те купуват капки бензин с жълги стотинки, подигравайки се с душманите си.
Да правят спънки на монополите и да блокират кръстовища – това е гръцкият модел от положителната му страна. А това вече говори освен за гражданско общество и за гражданско въображение. И още – въпреки че се появиха тук-там знамена на ВМРО (които винаги изникват в такива моменти), същите знамена увехнаха без подкрепа. В този смисъл гражданският протест не можеше да бъде яхнат и се спаси от това да бъде яхнат. Най-после се получи спонтанният бунт на българите. Те разбраха, светна им, че партиите не оправят държавата. Държавата трябва да се оправи отдолу. Проумяха, че врагът не са политиците. Врагът е лошото устройство на държавата, на фирмите и на отношенията между човека и обществото, в частност – човека и бензиностанцията, човека и магазина, човека и картела. И въпреки че има още много хора, които свиват скептично рамене и повтарят – аз съм малък човек, какво мога да променя, все повече вече не мислят като овце.
Малката нация, която се свива пред всеки и пред всичко, днес е в състояние на крехък опит да се изправи и да порасне. Да порасне до хора, които знаят какво искат и как да го постигнат
Точно този процес съвпада с един друг и малко хора забелязват връзката. Това е нисходящият тренд на политическите партии. Доверието, което се губи от политиците, отива в организацията, наречена интернет. За първи път доверието не прелива от една в друга партия, а всички политици и партии губят. Не е ясно дали се увеличава гласът на тези, които не искат да гласуват, или се появява една нова прослойка – хората, които знаят как да стачкуват, как да саботират, как да манифестират. При това без да нарушават законите, и забележете – без да наливат вода в мелницата на опозицията. Политиката вече не води народа. Води го усещането, че е излъган. За първи път – излъган не в политическите обещания, които винаги си остават гръмки, а излъган в магазина за хляб. Няма да ви купувам картелния хляб, казва нашенецът. Няма да ям салата с олио, докато то не поевтинее до нивата в Германия. Дори едни хора от Варна искаха да бутат колите си, вместо да ги карат. Заклеха се заради цената на горивата.
Забелязва се прогрес – преди българите недоволстваха пред компютъра. Сега недоволстват в почивния ден. Преди оцеляваха безропотно и купуваха каквото им предложиш – наследство от Нармага (Народния магазин). Какво ще следва утре? Реално гражданско общество или нов месия, който да обере пяната на недоволството?! Ето въпрос, чийто отговор тепърва ще разберем. Надеждата е, че няма да има месия, защото на месиите им мина срокът на годност, а ще има справедливост. За всички.

Стр. 12