в. Пари | Елина ПУЛЧЕВА | 13.07.2010
Телевизионни оператори искат отлагане на сроковете
Ще успее ли страната ни да спази срока, определен от Европейската комисия за преминаване от аналогово към наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVB-Т). Иначе казано, ще създаде ли държавата всички необходими условия за завършване процеса на цифровизация до 31 декември 2012 г.
Напоследък все по-често експерти от медийните среди алармират, че изключването на аналоговия сигнал, който предава телевизионните и радиопрограми, няма да се случи в посочения срок. Причините за това са както финансови, така и организационни. Въпреки приетия от Министерския съвет План за преминаване от аналогово към дигитално излъчване действия по практическото му осъществяване все още няма. Практиката в западни страни като Германия например показва, че този процес може да продължи повече от десет години.
Удължаване на срока
В медийното пространство вече се лансират идеи срокът за преустановяване на аналоговия сигнал да се увеличи с още половин или една година. Според генералния директор на БНТ Уляна Пръмова това ще е от полза както за обществената медия, така и за целия пазар. За преразглеждане и синхронизация на заложените срокове в плана за наземно цифрово излъчване се обявиха и от bTV. От най-голямата телевизия в страната са притеснени от кризата, която влияе негативно върху рекламата. Рекламният пазар, който е основният източник на приходи за търговските оператори, се свива сериозно, а дигитализацията предполага увеличаване на броя телевизии, които този пазар ще издържа. Според Яна Иванова, директор "Корпоративни отношения" в bTV, има риск дигитализацията да стане заложник на търговските преговори между телевизионните оператори и собствениците на мултиплекси. Телевизиите очакват ясно ориентирано ценово предложение от страна на собствениците на мултиплекси, което да е съобразено с пазарните условия. По думите на Иванова в момента няма яснота нито какви други услуги може да ползват телевизионните оператори в цифровата ера, нито по отношение на използването на интерактивността. Все още няма отговор на въпроса дали ще има платени канали и при какви условия ще може да се предложат като екстра на зрителя.
Липса на информация
Една от най-важните точки в държавния план е провеждането на широкомащабна разяснителна кампания сред населението. Задача за разясняването на ползите от въвеждането на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване пред българските граждани имат държавните институции, но засега участие от тяхна страна няма.
Липсва комуникативният процес между институциите и хората, смята председателят на Съвета за електронни медии (СЕМ) доц. Георги Лозанов. Според него след две години дигитализацията ще стане всекидневие, а в момента тя не е на дневен ред в общественото мислене. Хората все още не могат да оценят преимуществата на дигиталната телевизия. А те не са свързани само с по-доброто качество на картината и звука. Цифровизацията ще позволи по-голямо разнообразие на телевизионните програми, броят на програмите с национален и регионален обхват ще се увеличи, ще има възможност за мобилно приемане на радио- и телевизионни предавания.
Около 20% от домакинствата в момента гледат ефирна телевизия. "Цифровото излъчване ще им позволи да гледат не 4 програми, както е в момента, а 14-15", твърди изпълнителният директор на bTV Медиа Груп Вики Политова. Ако тези предимства не бъдат изложени пред обществото, губещи в забавения процес на дигитализация ще бъдат и двете страни – зрителите и телевизиите в България. Проучванията показват, че никой не знае какво е ефирна дигитална телевизия и че предстои процес по въвеждането й. Информационната кампания е закъсняла, а тя трябва да е много интензивна, особено след като вече е регистрирано изоставане. За да се разяснят ползите и необходимостта от цифровизацията, е необходимо спешно да се напише информационна стратегия, категорични са представители от търговските оператори.
Парични затруднения
Не само липсата на информираност е проблем пред цифровизацията, категорични са експертите. Сериозна пречка ще се окаже и техническата обезпеченост на процеса. Оказва се, че в момента по-малко от 4% от населението разполага с телевизори, които приемат дигитален сигнал. Това твърди Яна Иванова. В плана за преминаването от аналогово към дигитално излъчване е заложено предоставянето на помощ на социално слаби домакинства, за да могат да закупят цифрови приемници. Как точно да стане това и откъде да дойдат парите, все още не е уточнено.
Създаване на фонд
Преди дни на дискусия за дигитализацията на медиите, организирана от фондациите "Конрад Аденауер" и "Медийна демокрация" Георги Лозанов спомена възможността Министерският съвет да създаде фонд, чрез който да се закупят необходимите устройства. "Няма логика икономическата тежест на цифровизацията да падне върху най-бедните и затруднени социални слоеве", каза шефът на СЕМ. Парите във фонда ще идват от държавата и собствениците на цифровите мултиплекси.
"Самите собственици имат търговски интерес да достигнат до тази аудитория", каза председателят на електронния регулатор. По думите му в момента социално слабите домакинства са около 30% от населението на страната, или това прави около 2 млн. души. Фондът ще обяви обществена поръчка за закупуването на приемниците, ще осъществява контрол върху изпълнението и ще следи за качеството на устройствата. Необходимият капитал, който трябва да се събере във фонда, за да подпомогне потребителите, е не повече от 50 млн. лв., казва доц. Лозанов. C част от парите може да се направят и социалните кампании за информиране на обществото за ползите от цифровото наземно телевизионно радиоразпръскване. Според експерти спешно трябва да се издаде наредба от Министерския съвет, която да задължи търговците на техника да обозначават със специални стикери телевизорите, които имат възможност за приемане на дигитален сигнал. Така потребителите, които купуват телевизори оттук нататък, ще знаят дали моделът, на който са се спрели, ще им позволи да приемат програмите в цифров формат.
Проблеми за БНТ
Според експерти най-сериозно затруднение с предстоящата цифровизация ще изпита обществената телевизия БНТ. Докато изпълнителите на двата частни мултиплекса вече са ясни, все още не се знае кой ще изгради обществения мултиплекс, тъй като в момента тече конкурс за неговия избор. При всички положения изборът на компания, която да поддържа обществената мрежа, няма да е преди края на годината, смята генералният директор на националната телевизия Уляна Пръмова. Това означава, че след като бъде избран, собственикът на обществения мултиплекс ще има само една година, за да покрие 95% от територията на цялата страна.
Според Пръмова изключването на аналоговия сигнал на БНТ няма как да се случи до 31 декември 2012 г, тъй като медията не е подготвена в технологично отношение. Въпреки че базата на БНТ в София е на 80% цифровизирана, в останалата част от страната медията няма да успее да обнови технологичните си възможности, особено предвид намаления си бюджет, смята генералният директор на телевизията. Сериозно предизвикателство ще е новата програмна схема, която обществената медия ще предложи на зрителите.
Стр. 22-23
