в. Класа | Иван ВЪРБАНОВ | 08.07.2010 

За съжаление все още в България наблюдаваме случаи, когато на територията на Република България се разпространяват печатни произведения, издавани анонимно или от несъществуващи в правната сфера субекти. Тази практика поставя един изключително важен за свободната и демократична медийна среда въпрос, а именно – въпроса за прозрачността на собствеността на печатните медии. Това каза вчера за "Класа" Гриша Камбуров, изпълнителен директор на Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори (АБРО), по повод решението на правителството да извади на светло собствениците на печатни произведения.
"Предложението на правителството, съгласно което всички произведени в Рeпублика България периодични печатни произведения трябва да публикуват в първия си брой за всяка година информация, идентифицираща действителния собственик на издателя, идва навреме и в подкрепа на предотвратяването на нерегламентираните практики", заяви още Камбуров. Той уточни, че практическото приложение на закона се гарантира и с предвидена конкретна административно-наказателна отговорност.
Съгласно сега действащия закон актовете за установяване на нарушенията се съставят от длъжностни лица в Министерството на културата, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий", Националната фонотека, Националната филмотека и Националния исторически музей в зависимост от нарушението.
Заради обстоятелството, че печатните медии се разпространяват на територията на цялата страна, Гриша Камбуров е категоричен, че е целесъобразно контролът да се осъществява от кметовете на общините. Той уточни, че във връзка с това се предвижда съответно приходите от глобите и имуществените санкции да постъпват по бюджетите на съответните общини.
Камбуров изрази задоволството си и от друго решение на кабинета – проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, който дава решение на проблемите. В промените се предвижда дейността по колективно управление да се упражнява след регистрация, която се извършва от Министерството на културата. Тя се отнася за конкретно определени категории права, видове защитени обекти и начини на използване, както и от предвидените адекватни възможности за последващ надзор от страна на органите на Министерството на културата върху дейността на този вид организации.
Гриша Камбуров коментира още, че действащите към настоящия момент текстове са приети през 1993 година и не са в състояние в пълна степен и най-правилно да урегулират обществените отношения в сектора. "Не са регламентирани редица въпроси относно представителността на организациите за колективно управление, реалната защита на правоносителите и не на последно място – работещи механизми за гарантиране на публичността и прозрачността им", подчерта той. По думите му към момента в Министерството на културата са регистрирани 34 такива организации, а реална дейност осъществяват едва 3-4 от тях, което създава възможности за ощетяване на правоносителите, а така също и правна несигурност за различните категории.

Стр. 15