Генка, която не я свърта на едно място

сп. Жената днес | 2010-02-24

Не се подлъгвайте по младежкото й излъчване и закачлива къса прическа. Генка Шикерова изглежда напълно безобидно, но това е привидно. Всъщност тя е момиче, което не може да стои дълго на едно място. Повечко адреналин тече във вените й. Любопитството и репортерската й чувствителност я водят в най-различни посоки и истории, които тя обича педантично да разгръща пласт по пласт. Последният филм на Генка, който разбуни духовете в държавата, се казваше"Бетонни градини". В него журналистката разказа за схемата, по която Слънчев бряг се превърна от морски оазис в бетонно гето. С този репортаж едно от най-известните имена на bTV си спечели враг в лицето на туристическите олигарси, но и наградата на омбудсмана на републиката.

Генка, ти беше пишещ журналист, толкова примамлива ли се оказа телевизията?

Всъщност аз се готвех за полицейската школа в "Симеоново" там исках да уча. Покривах нормативи, тренирах. Но точно в годината, в която трябваше да кандидатствам, не отпуснаха бройки за областната дирекция. Тогава кандидатствах в университета и влязох журналистика. Първата ми работа беше във в. "Континент" при Венелина Гочева, а оттам отидох в "Стандарт". В "Континент" се научих да пиша. А телевизията не съм я избирала, просто така се случи. Борис Календеров, с когото се познаваме добре, ми даде идеята за телевизия. Но никога това не е било моя фикс идея. Дори във Факултета по журналистика се записах профил "Печат" макар че голямото натискане беше за профил "Телевизия". Доволна съм, че първо бях в пресата, защото точно там научих А-то и Бе-то на професията. Пряката ми шефка в икономическия отдел Таня Митова ме е докарвала до рев, като за пети път ме връщаше да си преписвам дописката. Не съжалявам за това, беше ми полезно. Но телевизията ми хареса. Харесаха ми динамиката, монтажът, усещането за време.

Как подбираш темите си?

Отвсякъде, от това, което виждам, от разговори с приятели. Обичам теми, които разпалват любопитството ми, обичам да правя разследващи материали. Аз обичам да нареждам пъзели, да ровя за факти, не е нужно всички отговори да са налице. Това, разбира се, отнема време, но е по-интересно.

Как стигна до "Бетонни градини"?

Започнахме още преди няколко години. Бях отишла по работа в Несебър за един уикенд. Разхождах се по улицата и изведнъж улицата свърши, защото по средата й беше разположен хотел. След него улицата продължаваше. Но картината беше абсурдна, не можех да повярвам на очите си. Тогава започнах да се интересувам, да се ровя и темата логично продължи към застрояването на Слънчев бряг. И понеже всички говорят, че "тук ще стане като в Испания" направихме аналог с Испания. Всъщност мит е, че там са съборили хотели.

Успя да се скараш с туристическия бранш.

Проблемът на бранша у нас е, че предприемачите строят хотели, без да знаят как да ги управляват. Те строят 1000 легла, но не знаят какво да правят с тях. Стоят и чакат те от само себе си да се напълнят. Очаква се тази година да е много зле. И те решиха, че ние сме хората, които ще им срутят бизнеса. А ние само показахме какво се случва.

Много хора не биха отишли доброволно в Слънчев бряг на почивка.

За всичко си има хора. На някои им харесва. Става дума за хора, които живят реално през нощта, за купона. Брегът и морето остават мъгляви в облаците алкохол около тях.

Ти самата къде почиваш? Очевидно не в Слънчев бряг.

Години наред ходех на почивка в Гърция – там беше спокойно, имаше простор и нямаше такова строителство като у нас. От няколко години не съм ползвала отпуска през лятото и през зимата си организирам пътуване из топли дестинации. Така се чувствам добре. На мен тук не ми е приятно. Не обичам да лежа върху строежи, а в същото време обичам морето.

С кои свои репортажи си най-горда?

0, не съм си правила тайна класация. Пък и аз винаги съм недоволна, все нещо накрая ме дразни. Всичко, което съм правила, ми е било интересно. На мен ми беше направил голямо впечатление филмът ти "Сделка с църквата" за Варненската митрополия. Когато бяха дискусиите за това дали да има вероучение в училищата, или да няма, винаги бягах от този тип материали. Знаех, че ще проявя пристрастие. Аз съм категорично против това. Не искам хората, които се борят помежду си за материални облаги и имоти, да учат децата на морал.Това е отблъскващо. Единствените хора от клира, които съм разбирала, са отец Иван от Нови хан и папата, когато беше в България. Докато го слушах, за момент изпитах желание да стана католичка, толкова изключително красиво говореше той. На мен християнската религия ми е близка, но църквата винаги ми е била далечна, а това беше човек, който "ме повдигна" енергийно.

Страхувала ли си се, когато си правила някои от репортажите си? Вероятно доста интереси си накърнила.

Не мисля за това, когато снимам. Не ме преследва параноя. Преди години имах случай, в който в няколко последователни дни ми нарязаха четирите гуми на колата, счупиха ми всички прозорци и ми звъняха по телефона от улични номера да ме заплашват с убийство. Доста време след това, преди да паркирам пред нас, правех кръгчета с огледи на мястото. В един моментен казах – стига, аз ще се побъркам. И предпочитам да не се задълбочавам върху това.

Какви теми те влекат сега?

Криминалните не ме вълнуват. Интересуват ме теми, които са свързани с живота, нещо, което е по-пъстро и шарено, с повече звуци.

Карнавалът в Рио де Жанейро тъкмо сега започва.

Неее! Излъгах се да отида миналата година. Карнавалът в Рио е чудесен за минута и половина телевизионен репортаж. Толкова. Иначе Рио не ме впечатли. А в сравнение с Копакабана Слънчев бряг е страхотно място!

Сблъсквала ли си се с цензура в твоята практика?

Не. Според мен по-големият проблем е автоцензурата. В момента, в който почнеш да се замисляш какво ще стане, ако пуснеш някакъв материал, кой ще се обади, как ще реагира – убиваш журналистиката. Има автоцензура у нас, разбира се.

Стр. 62 – 63

Leave a Reply