сп. Sign Cafe, Медии & Рейтинги | Албена ЧЕШМЕДЖИЕВА | 2010-04-17 

Г-н Лозанов, какво ви прави най-силно впечатление на медийния пазар?

Деля медийната история на прехода на три етапа. Първият, свързан с либерализацията и лавинообразното разрастване на медийното пространство след разпада на социалистическия режим. Романтичен период, носещ обаче немара към самия продукт. Вкусът на медийната свобода даваше ниски професионални образци, някои от тях безнадежден опит за реставрация на заглавия и журналистически подходи от преди 9-ти септември. Липсата на стандарти по отношение на толкова важна част от социалния живот не можеше да продължава. Вторият период настъпи с приемането на ЗРТ (1997г.) и навлизането на големите чуждестранни играчи в преса, тв, радио. Те проявиха достатъчно разум като оставиха българските медии да се правят по свой образ, изисквайки от тях по-професионално ниво и съответна печалба. Комуникационният модел на БНТ и Хоризонт се уплътняваше максимално, обвързан с комерсиални задачи. Пресата, за съжаление, нямаше модел, който да възпроизвежда в един демократичен свят. Той беше частично създаден от т.нар. независима българска преса – от части реминисценция на в. "Отечествен фронт", прокарвана от Петьо Блъсков и доза връщане към учебниците по журналистика, което направи Валери Найденов. Сега навлизаме в трети етап, големите играчи – Мърдок, Кириаку излязоха на сцената, поклониха се и си тръгнаха. Очаква се това да направи и ВАЦ.

Какво е вашето обяснение за това?

Голямата реминисценция свърши, навлизаме в един съвсем различен модел на комуникация, продиктуван от технологичния напредък и новите медии. Комуникационният терен у нас е много сложен, тъй като преходът въобще не е завършил. Трудно е да се прогнозира как всичко това ще се отрази върху медийния пейзаж. Сигурен съм в едно – големите тв мастодонти от типа на bTV и Нова ще се разслоят на много повече специализирани канали с навлизането на цифровото разпространение. Събирането на несъвместими вкусове, което буди непрестанен взрив на недоволство към медиите, ще се прекрати. В радио ефира се форматира една малка ниша на информационни програми, а тези, които не са информационни, няма да се правят на такива. Вестниците ще оцеляват на база на онлайн изданията си. Всичко това подготвя медийната среда за следващия еволюционен етап, когато традиционната медиа ще бъде част от медиа микс, диктуван от интернет.

Кои са факторите, обуславящи навлизането в този нов медиен етап?

Като технология и като средство за комуникация медната води до разширяване на свободата, т.е. правото на избор на консуматора. Когато говорим за българската действителност, трябва да отчетем процеса на компрометиране на публичните елити. Разочарованието на хората натовари медиите с много вини и породи нужда от подмяна на ‘"конете". Ето защо от ефира изчезнаха водещи, натрупали голяма медийна популярност. Външните продуценти се опитаха да се наложат като решаващ фактор за новия медиен период, телевизиите обаче не отстъпиха в тази битка. Що се отнася до печата, там парадоксът е друг – бумът на жълтата преса акумулира кредит на доверие за сметка на традиционната преса, но същевременно руши въобще доверието в медиите като подготвя терена за пълното превземане на пресата от интернет. Жълтата преса се опита да съчетае привилегиите, които дава интернет с по-агресивно, често пъти по-радикално говорене, тъй като традиционната преса влезе в конформистки период, смятайки, че ще се измъкне от кризата, ако се придържа към политически силните.
Очаквате разпад на големите политематични канали. Как ще изглежда БНТ, когато този момент настъпи?
За дълъг период от време обществената медиа в Европа ще е много важна. Нейна реална конкуренция ще са гражданските медии в интернет. БНТ трябва да доказва своята обществена автентичност, тъй като все още прилича повече на държавна. В момента играе двойна игра на обществена медиа, която се конкурира с търговските канали. Медийно изследване, което проведохме преди години показа, че 50% от държавната субсидия за БНТ се насочва към предавания с доказано обществена функция, другата половина е форма на участие чрез държавна помощ в битката за рекламния пазар. Докато няма 4-та национална телевизия, обаче, БНТ трябва да участва на рекламния пазар, това е най-простия антимонополен принцип. За да е справедливо, частните медии също трябва да имат достъп до държавния фонд за предавания с обществена функция, т.е. да заработи фонд "Радио и ТВ", който е заложен в закона, но не е функционирал досега.

Виждате ли някакви противоречия, заложени в промените на ЗРТ, които въведоха по-либералния поглед на европейското медийно законодателство?

Най-големият дефект, според мен, си остава липсата на прозрачност на медийната собственост. Един от центровете на дебат обаче се оформи около законовите промени, свързани с отпадането на ангажимента за точно обособяване на рекламното пространство в радио и тв. Смятам че модерният човек има културно изграден усет за рекламата и не е необходимо чак толкова драматично да бъде предупреждаван, че предстои да стане обект на търговска информация. По-сериозният въпрос е какво ни казва рекламата, не толкова къде се позиционира. От тази гледна точка е необходим обществен натиск главно върху съдържанието. С моя колега Орлин Спасов и съдействието на НХА стартираме проект за тригодишно наблюдение на рекламата от гледна точка на нейното културно съдържание. Друг дебат, предизвикал противоречиви мнения бе искането на външните продуценти за по-висок процент външна продукция в телевизиите -въпрос по-скоро на йерархия. И сега те имат много повече от вътрешните продуценти. Законовата основа не беше лоша, но след всички кърпежи, които претърпя, се налага изграждането на изцяло нов закон, който да ни въведе в цифровата ера.

До каква степен външните продуценти диктуват медийния ред?

До голяма степен, тъй като диктуват съдържания, които носят пари. Телевизиите се интересуват преди всичко от новините си, а забавленията са като горещ картоф за тях. Всички предпочетоха да прехвърлят този сегмент на външни продуценти, които натрупаха изведнъж голям ресурс от комуникациите.

Политическото говорене все повече се превръща в тв шоу. Как оценявате тази тенденция?

Целият ресурс на публичните елити в България е в самата им публичност, подобно на механизма, по който се създава звезда в риалити предаване. Но забавлението дойде, когато новороденият политически елит се компрометира, заедно с това и схемите на неговото публично говорене. Политикът стана по-интересен като частно лице, което превърна в шоу присъствието му на екран или въобще в медиите. Това изместване на фокуса се случи след разпада на левия и десния политически разказ. Бойко Борисов е абсолютната еманация на победата на частното лице над политическата му роля. Неговият счупен крак по време на предизборната кампания, се оказа най-силния PR ход. Оттук нататък, фигурата, която ще застане на политическата сцена срещу Бойко Борисов, трябва да възстанови публичния образ на политика. Може би премиерът сам ще се опита да го направи, главно чрез хората около себе си, но все още няма ясни индикации за това.

Промяната в сутрешните блокове симптоматика на какво е ("изоставените" жени – водещи и появата на новите им партньори с по-олекотен тон; преформатирането на сутрешния прайм-тайм …)?

Периодът на "екранните вдовици" е свързан с факта, че публичните лица у нас се компрометират бързо. Както Бареков се самозабрави от собствената си слава. С присъщата им неутралност, скромност на говоренето и неналагаща се идентичност в комуникацията, "екранните вдовици" се оказаха по-харесвани от техните партньори. Новият модел, който се търси, е свързан с шоу преориентацията на политическото към жълто-битова видимост в сутрешните блокове. Политическото съдържание все още е гаранция за висок интерес, т.е рейтинг. Именно то поражда спектакъла въобще в обществото. Спомнете си как реплика от сатирично шоу предизвика институционална криза и се превърна в политически факт от най-високо ниво, което означава и обратното, че най-високите институционални решения са шоужестове.Това отново е свързано с тезата за частно и публично, както и с разпада на големите политически идеологии. Политиката се превърна в шоупроизводител, външен продуцент в областта на ентъртеймънта. Всичко това обаче е no-скоро рефлексия на публичния и политически живот, отколкото стратегия на телевизиите.

На каква основа ще се води конкуренцията между bTV и Нова оттук нататък? Ще се прекрати ли тенденцията за пряк сблъсък на сходни формати и предавания?

Тенденция в ущърб и на зрителя и на самите телевизии, бих казал, тъй като ограничи плурализма, но в полза на външните продуценти. Подобни ходове им повдигаха цената, а телевизиите ги прекупуваха като скъпоструващи футболни играчи. Двете медии вече си дават сметка, че това ги изтощава. Ще се сключват високи примирия, разбира се, задочно. Ожесточената конкуренция ще премине в по-производителни норми оттук нататък. Всичко това има ред положителни страни -поевтиняване на продукцията, повишаване на качеството и т.н.

Телевизиите започнаха да инвестират в създаването на собствени тв сериали. Как бихте коментирали този тв ентусиазъм?

Правенето на сериал изглежда просто като резултат, но в действителност е плод на сложна професионална работа. Има много социология в създаването на подобни сюжети. Необходимо е умение да вадиш обобщени модели, а да се типизира обществото на прехода е трудна задача. Не успяхме да направим сериал през соца – период много по-лесен за типизация, камо ли сега. Но тогава имаше друго противоречие – сериалът беше част от масовата култура, поначало смятана за буржоазен остатък.

Стр. 4-5, 6