Георги ЛОЗАНОВ: Медиите станаха властови борси

 в. Седем | Тодор ТОКИН | 2009-11-18 

Георги Лозанов 2- Преди 20 години борбата беше за свобода на словото, плурализъм. Дори по едно време 10 ноември бе обявен за ден на свободното слово. Докарахме я обаче дотам да бъдем на 68 място в света по този показател след страни като Того…

- Аз имам едно малко теоретично деление. Свобода на словото за говорещите и свобода на словото за слушащите. За говорещите свободата на словото я постигнахме. Разбира се, има тежки зависимости, които се превръщат в крайна сметка в цензурни прагове, има уволнения, натиск и т.н. Всичко това е огромна система за влияние върху медиите през политика и икономика. Но погледнато като цяло, в медийното пространство ми се струва, че има свобода на словото за говорещите, защото ако не в една медия, то в друга, по някакъв начин, след много перипетии гласовете се чуват. Не виждам да има черни списъци както преди, със забрана за достъп до медиите. Обаче свободата на слушащите е същинската свобода на словото и тя се състои в това доколко медиите ти дават възможност да направиш собствения си избор на базата на информация и плурализъм. Защото изборът се захранва именно от тези две неща – от информация, но много е важно нейното качество – и множествеността и избора на гледни точки – от друга страна. Тук според мен не можем да постигнем никакви стандарти, които действат в развитите демокрации, затова и паднахме на 68-о място в класацията на "Репортери без граници" и все по-безнадеждно падаме. Ужким на пръв поглед нищо не се е случило, няма кой знае какви причини, но падаме все по-надолу.

- Как се обяснява това?

- Заради качеството на информацията, дали информираният избор помага на хората по отношение на всички важни въпроси в държавата. Качеството на информацията е лошо, тя е продукт, а ние имаме ниско качество на този продукт. Това значи източници на информация, степен на проверка, натиск върху институциите да дадат информация, възможността да я вземеш и т.н. В това отношение за съжаление не постигаме необходимото ниво. И, второ, плурализмът. Има наложени говорители, които диктуват гледната точка. Сега има риск много да се центрира говоренето около Бойко Борисов и той бавно да се превърне в последна инстанция. Това е абсурдно, противопоказно е за собствения му имидж. Има опасност да е срути от медийната любов. Не той е виновен еднозначно, най-малкото това е двустранно, през медиите. Често пъти той е подвеждан да дава оценка за всичко.

- Ами журналистите го питат за всичко…

- Те го подвеждат и го принуждават да се превръща в истина от последна инстанция. Няма в модерната публичност истини от последна инстанция. Освен това има нещо много опасно, което се превръща в тенденция – това е един ченгесарско-медиен канал на информацията. Работата на тайните служби е да събират информация при престъпване на човешки права. А работата на медиите е да защитят човешките права. Така че това са огън и вода, несъвместими типове поведение в публичния свят. Линиите на службите и на журналистиката са две прави, които в геометрията на демокрацията не се пресичат. При нас е обратното – те се пресичат на всеки ъгъл. Ние паднахме на 68-о място преди всичко заради разработката "Галерия". Не може няколко легитимирани чрез тайните служби НЛО-та да се движат из публичното пространство и около тях да се завихрят сюжетите. Това не е отсега, то е последица от това, че е отворихме досиетата. Винаги отзад има информация, събрана чрез нарушаване на човешките права, която изведнъж се оказва централна.

- В такава малка държава като България необходими ли са толкова медии – стотици списания, 300 телевизии, 250 радиа, Бог знае колко местни и централни вестници… Това ли е свободата на словото?

- Аз бях в НСРТ, когато започна това роене на медиите. Тогава беше абсолютно невъзможно това да бъде спряно, тъй като бяхме излезли скоро от комунизма и да ги спреш щеше да стане нетърпима ситуация. Ние се надявахме, че ще ги пуснем в пазарна среда и тя ще определи кои да останат. Това не се случи. Поне две причини има за това. Първо, че на нас медиите ни се струват много, защото няма прозрачност на капиталите – това никога не можахме да го постигнем. Тези много медии, ако можеш да им обърнеш хастара и да видиш плетката отзад, ще се окаже, че са всъщност много малко възлите, около които са завързани. И това не е плурализъм. Това са няколко медийни центъра, зад които стоят политически лобирания и икономически интереси, обикновено сенчести и заради това не излизат. Така че това стои отзад зад тази видимост на многото медии. Ако бяхме постигнали прозрачност на капиталите, впечатлението за много медии щеше силно да се промени. И втората причина е, че медиите не се издържат основно от реклама, както е нормално, защото рекламният пазар е малък и няма как физически да ги издържа. Явно, че идват пари от другаде. Медиите са властови борси и затова да имаш медия, да присъстваш в медия е сериозна фиксация. Българският преход е една симулирана демокрация и заради това медиите са много важни – симулацията се извършва от медиите.

- Тези много медии обаче водят до рязко влошаване на качеството на журналистиката…

- Новият бог е "копи-пейст". Разбира се, че се влошава качеството на журналистиката. Влошава се и самият ценностен капитал на медиите. При медиите, които явно са поддържани не от собствените си приходи, а от нещо друго, това друго унищожава самата медийна тъкан. И затова стават властови борси. Като питаш една кабеларка от какво живее, отговорът е -от избори на избори. За тях колкото по-често има избори, толкова по-добре. Тогава изведнъж ресурсът на държавата през черните партийни каси се завърта през медиите и ги оставя да живеят до следващите избори.

- Сещате ли се за някоя друга демократична държава, където медии да се награждават с почетен знак на президента?

- Не знам дали има, но разбирам, че зад този въпрос се крие един по-голям – въпросът за топлите връзки между властта и медиите. Създаде се един медиен неоконформизъм, в който да си в добри отношения с властта е престижно. Ние учим студентите точно обратното – че колкото една медия е по-скарана с властта, толкова по-добра медия е тя. Първата й работа е да се скара с властта. Ние наричаме съвременните демокрации медийни демокрации, тъй като една власт колкото повече е под медиен натиск, толкова по-демократична става. И това "скарване" не е въпрос на лоши характери, а специфика на демокрацията. При нас влязохме в неоконформистка фаза, това е двустранно, защото самата власт се слага на медиите и обратно. Има тежко слагане на Бойко Борисов, но и властта, публичните фигури знаят, че ако не излязат в медиите – край, свършват. А президентът се оказа една силова фигура, който има едно Путиново очакване за санирана публична среда, която да го показва в един идеализиран образ. Влизайки в Путиновата линия, той излезе от иконографията на модерните политически лица на България. И понеже Бойко водеше много тежка битка със Станишев, но той вече не е враг и е абсолютно омаломощен, абсолютно задължително е Бойко да го смени с Първанов. И ако трябва да се заяви като дясна фигура, свързана с прозападната ориентация на България, с модерния демократичен свят, непременно трябва да влезе в едно вътрешно противоречие с Първанов. Историята с посланиците е шанс, да видим дали ще го използва, макар че нещо се колебае… А образът му е на юнака, който побеждава врага. И сега спешно му трябва кастинг за враг. Първанов в някаква степен е най-логичната фигура, с която Бойко трябва да влезе в сблъсък. Целта на този сблъсък трябва да бъде излизането на Първанов от политическата сцена на България.

- Прави впечатление, че вестниците като че ли се командват от едно и също място. Те вкупом намразиха Костов, после заобичаха царя, след това Станишев, сега Бойко… Нещо като отдел "Печат" на ЦК едно време.

- Не е ЦК, а са тесните братовчедски кръгове на елитите в нашето общество и главно на параелитите, които са свързани помежду си. Разбира се, и медийният елит участва в този кръг, където всичко от само себе си минава в сферата на услугите. Нещата постепенно се наместват и монументализират, докато излезе някой паметник от целия този задочен заговор.

- Каква е ролята на т.нар. жълта преса? Колегата Румен Леонидов каза – по-добре жълти вестници, отколкото сиви.

- Тъкмо заради конформизма, за който говорихме, има много истини, които не излизат и се казват в жълтата медия. Тя още не играе тази игра, макар че като гледам как се движат отзад собственостите, тя започва да влиза в схемата и много скоро няма да има тази привилегия – да казва неща, които не се казват другаде.

- Докога според вас нашите политици и регулаторни органи ще се правят, че не виждат разрастването на медийната империя на Ирена Кръстева и сина й?

- Работата е, че няма закон, който да спре това. Ние нямаме закон, който да казва колко медии може да притежава един човек. А първото изискване, най-нормалното в европейското законодателство, е да се каже колко вестника и колко телевизии може да има един човек. Второ – дори да бяхме направили, при тази непрозрачност на собствеността кой знае Ирена Кръстева чрез какви фирми и неясни субекти придобива тези медии?

Стр. 9 

Снимка: www.public-republic.com

Leave a Reply