www.livenews.bg | 07.05.2011
183 български радиа отбелязват днес Деня на радиото и телевизията
В България няма да се появят нови медии за предстоящата предизборна кампания, прогнозира пред LiveNews медийният експерт Георги Лозанов в Деня на радиото и телевизията.
В България има кандидати за инвеститори в медийния пазар, които биха искали влияние по време на кампанията. Някои малки медии пък виждат в това своя шанс да оцелеят и с политическа реклама да заработят средства, които иначе не стигат до тях, каза Лозанов . Медийното пространство обаче вече е достатъчно наситено и по-голямо, отколкото са възможностите на рекламния пазар да го издържа. А формите на периодично финансиране на медиите – като политическата реклама по време на кампании, носят риск за тяхната независимост и съществуване.
Настъпилият през последните години бум на нови елестронни медии експертът оцени като положително явление, тъй като няма нищо по-хубаво от плурализма. "В същото време в медиите започват да навлизат чужди капитали, което носи риск от зависимост. Много често по този критерий чуждестранните наблюдатели оценяват степента на независимостта на българските радиа, телевизии, печат. "Но инвеститори не биха се насочили към медийния пазар, ако не търсят и влияние", коментира Лозанов.
Въпреки всичко през последните години медиите имат несравнимо по-голяма свобода от гледна точка на правото да информират хората. "За последните 40 години в България и по света свободата на словото и правото на информация станаха много по-голяма ценност за съвременното общество".
За датата 7 май, на която се отбелязва Денят на радиото и телевизията, според Георги Лозанов можело да се спори по идеологически причини. Денят е свързан със съветските намерения да са първи във всичко, не е ясно кога и от кого е изобретено радиото и дали това е именно Попов.
Така ими иначе, днес 183 български радиа и близо 80 телевизии отбелязват Световния ден на радиото и телевизията.
У нас от 1945 г. 7 май се чества като Ден на радиото, а от 1968 г. – като Ден на радиото и телевизията. Свързан с годишнината от откриването на радиото от руския учен Александър Степанович Попов.
На 7 май 1895 г. Попов демонстрира пред Руското физическо дружество в Санкт Петербург изобретения от него уред за предаване и приемане на информация по електрически път без проводник. Устройството има кохерер и електрически звънец с чукче, с което са приемани сигнали, излъчени с морзовата азбука. От една зала на университетската сграда Попов изпраща в друга думите "Хайнрих Херц", които председателят на дружеството написва на черната дъска.
През 1899 г. включва към уреда телефонна слушалка и създава възможност за слухово приемане на сигналите, а през 1899 г. създава първата радиовръзка с практическо значение.
През 1907 г., по договор между българското и руското правителство, до село Франга (днес Каменар), северно от Варна, започва работа първият български безжичен телеграф. През лятото на 1911 г. на борда на крайцера "Надежда" започва да работи радиостанция, а на 1 май 1912 г. влиза в редовна експлоатация първата българска брегова радиостанция до село Франга, "която служи за приемане и предание на телеграми от странство и България".
Символ на радиото и телевизията у нас е телевизионната кула в София. Тя е построена през 1959 година и за времето си е най-високата сграда в столицата – цели 120 метра. От нея се излъчват програмите на всички ефирни телевизии и на още 11 радиа. Денонощно има дежурен, който наблюдава работата и на още 16 телевизионни кули в страната.
Днес столичани гледат на кулата повече като на топографско понятие. Въпреки това кулата в София е гръбнакът на родния ефир и без нея зрителите и слушателите просто няма да има какво да гледат или слушат.
