в. Седем | 14.07.2010

- Господин Лозанов, досега изборът за шеф на Българската национална телевизия, малко или много е зависел от политическото статукво. Има ли някакви нови критерии за този избор и развитието на телевизията?

- Има критерии, които в някакъв смисъл са по-различни от традиционното провеждане на този избор, в два аспекта. Едната визия за бъдещето е във връзка с цифровизация-та, на първо място. И второто е да стартира много сериозна антикризисна програма, защото БНТ е в много сериозна финансова криза. Това са двете нови неща като подход. Иначе, разбира се, критериите са известни – кандидатът да има мениджърски умения, но и качества да бъде лице на една обществена медия. Продължават да бъдат актуални идеите, свързани с програмата и програмното развитие, с обществената популярност. Разбира се, много важна е и подкрепата в медийната среда, но особено подкрепата, която един или друг кандидат има вътре в БНТ.

- А вие още ли държите на идеята, която казахте в интервю за СЕДЕМ не много отдавна, че ще бъде добре БНТ и БНР да се обединят под една шапка, както примерно е в Би Би Си?

- Държа на тази позиция, даже ще се опитам да я лансирам сега в групата, която пише новия закон. Зависи много доколко ще бъде подкрепена тази идея, но във всички случаи дебатът няма да бъде лесен, тъй като има много противници на идеята, някои от които, разбира се, просто заигравайки с някои настроения пред медиите. Аз обаче смятам, че това е реформа, от която БНТ и БНР се нуждаят, тъй като до голяма степен до момента те продължават да пазят старите соц. идеи, освен това тя дава възможност да се превърне в едно модерно меиджърско тяло, което да се управлява на принципа на корпорацията.

- Тъй като вече стана дума за Би Би Си, въпросът ми е какво би станало, ако някой от водещите там заяви, че хората, които харесват председателя на консервативната партия, са психопати?

- Ами, предполагам, ще му струва доста, защото там има много ясни правила и норми за запазване на човешкото достойнство. Така че, предполагам, на този журналист вече ще му е трудно да бъде водещ в BBC.

- А какво би станало, ако в България водещият Петър Волгин заяви, че всички, които харесват Иван Костов, са психопати?

- Какво да кажа… В България има много такива нерегламентирани отношения.

- Ами нали вие трябва да ги регламентирате, вие сте председател на СЕМ…

- Това не е въпрос на намесата на някакъв регламентиран орган, а е въпрос на вътрешни правила в медията, които да дават резултати.

- Според вас така нареченото национално радио ще продължи ли да бъде национално радио, след като явно то не е радиото на хората, които харесват Костов, понеже националното радио смята, че хората, които харесват Костов, са психопати?

- Това все пак е политическа реплика от гледна точка на обществената медия… Но все пак, независимо какви са поводите, един журналист не би трябвало да допуска и не би трябвало да има право на такъв тип изказвания.

- А защо да не ги допуска? Какво би му попречило? Какво му пука?

- Ние от много отдавна говорим за това, че трябва да се регламентират нещата в много по-голяма степен…

- Господин Лозанов, от всичко това разбирам следното: нищо няма да последва, същият Волгин пак ще се направи на герой, хиляди хора ще бъдат незаслужено обидени, а националното радио пак ще се нарича национално радио. Това ще стане според мен, а според вас?

- Вижте, аз не мисля, че радиото е заплашено да бъде национално или не заради изказването на един журналист… Аз не знам контекста, в който Волгин е казал такова нещо.

- А може би контекстът оправдава тези думи по някакъв начин?

- Не бих оправдал по никакъв начин възможността да бъдат обиждани хората. Човешко право е да имаш политически възгледи.

- А право ли е на Волгин да изрази своите политически възгледи по радио, което се нарича национално?

- Да, той има право да изразява своите политически възгледи, но не е негово право да обижда хората, които имат други възгледи.

- И така, значи всичко остава на неговата съвест, всичко си остава така и утре той може пак да се гаври с хората?

- Аз не казвам, че това остава на неговата съвест, а че остава на вътрешните професионални правила на медията.

Стр. 14