- Г-н Лозанов, какво е медийното отразяване на скандала със СРС-тата? Точните въпроси ли се задават?

- Медиите нямат избор да не участват в това, защото, така или иначе, в тези СРС-та излиза обществено значима информация, свързана с
политици, независимо доколко те са верни или не тези информации. Това трябва да бъде подложено на публичен дебат. Но това е едната страна.
Другата страна е свързана с това, че самото пускане на информация, събрана чрез специални разузнавателни средства, е нещо, свързано с правосъдието. И медиите, както трябва да се интересуват за какво става дума в СРС-тата, така трябва да се интересуват и от престъплението, което е довело до изнасянето на тази информация. В това отношение има дефицит, тук темата се измества. Но няма лошо спрямо интереса към темата. Но има една страна, която е обезпокоителна. Медията започва да се пълни с все повече с информация, събрана по този път. И това да се приема като нещо естествено. Постепенно ще подейства разрушително на медийната тъкан. Защото информацията, събрана по пътя на подслушването, не отговаря на журналистическия стандарт, даже тя го прескача. Така че медиите трябва непременно да се самозащитават, преследвайки пътя на СРС-то.

- Разследването не е достатъчно. Просто едни хора подават тези записи и някои колеги спират до това само да ги отразят.

- Да, така е. Това създава чувството, че медията е в ситуация на употреба. Така се излиза от авторитета, а авторитетът се гарантира от спазването на определени стандарти. Така че дори журналистическият рефлекс към властта е подценен, предварително бламиран, ако не спазваш тези стандарти.

- Но има и вариант тези скандали, новите СРС-та, да не се отразяват.

- Не, категорично, не. Всяка обществено значима информация, от гледна точка на конституционното право, медиите са длъжни да я доставят на аудиторията. Но непременно са длъжни да предоставят и информацията за това по какъв начин първоначалната информация е разпространена, как се защитава правосъдието, кой носи отговорност за това. Медията има щраусова политика от гледна точка на това.

- Преди време френските медии бяха решили да не отразяват изявите на президента Саркози заради медийния му комфорт. Такова нещо у нас как би изглеждало?

- Това са кампании, които са по-скоро демонстрации, отколкото реална информационна стратегия. Аз имах друга идея, и разбира се, бях обвинен в цензура, в какво ли не. Но съм за общи стандарти за отразяване на информация, постигната чрез подслушване. Например, струва ми се възможна следната теза; да не се предоставят записите, а да се информира аудиторията само за това, което е обществено значимо, което засяга политици, техните отношения, засяга престъпления. И всичко друго да не се отразява, т.е. онова, което няма тази пряка връзка. Например, да не се изнася медицинска информация за дадено лице. А самото СРС, самият запис, да се държи в сейфа на медията като доказателство. И медията може да го предостави на специализираните органи, когато й го поискат. Така че това е един възможен подход. Но факт е, че мерки трябва да се възприемат. Иначе много скоро ще бъдем в ситуация, в която голяма част от журналистическата информация да е събрана с нежурналистически методи. Така да се каже, журналистиката ще започне да напуска медийната територия и други методи ще я завземат. А журналистиката трябва да си пази територията в медиите.

- Според вас доколко е редно всяка бивша власт да започне да критикува медиите за това, че са независими. Имам предвид БСП.

- Това винаги е нормална реакция на опозицията. Аз участвам навсякъде, защото моята роля не трябва да се обвързва с един или друг партиен интерес. Но лошото е, че тези форуми много малко водят до реалната полза за развитие на медийната среда и много повече са свързани със собствен партиен интерес. Иначе няма
лошо в това, в крайна сметка ние сме многопартийна система, опозицията трябва да има медиен достъп.

- Това е много дискутиран въпрос, но все пак влияе ли ГЕРБ на медиите?

- Как можем да отговорим така еднозначно. Но аз едно нещо мога да кажа, бил съм в регулатора много пъти и в момента съм. И нито като член на СЕМ, нито като председател сега не съм усетил никакво влияние. Имам доказателства за това, защото обикновено, когато има влияние върху регулатора, това се отразява и на неговите решения. А при нас от доста време няма такъв скандал. Това, което мога да констатирам от собствената си практика е, че днес няма такъв опит за влияние.

- В ГЕРБ имаха идея за закон за чистотата на езика. Като медиен експерт какво е отношението ви към власт, която се намесва в езика?

- Аз винаги съм се опитвал да се предпазя и да не говоря за власт, а за държава. Каква държава е в състояние да се намесва в езика, защото езикът е свързан с общуване между хората. В общуването се създават тези форми. Друг е механизмът, по който се регулира тази система. Не правителството да решава със закон. Няма нищо по-лошо от език, правен със закон.

- Медийният закон кога ще стане факт?

- Стана факт концепцията на този закон, в края на януари внесохме доклада в Министерския съвет като вносител на закона. И сега той ще бъде обсъждан през сайта на МС, ще се проведе една дискусия. Кога точно ще стане, не мога да кажа, но вижте, става дума за закон, който да смени една епоха в регулацията – тази на аналоговото разпръскване с тази на цифровото. Такава генерална промяна не бива да бъде обвързана с някакви конкретни ситуационни и политически прагове. Ако има някакви нужди спешни, аз бих предпочел те да минат като още една поправка на този и без това поправян досега много пъти действащ закон. За да може на спокойствие да изработим един закон за медиите в новия цифров свят. Разбира се, това не бива да се точи много. Аз се надявам до месеци в крайна сметка да има резултат.

- Вие страхувате ли се да не сте подслушван? Нали знаете най-новия виц: Имам няколко пропуснати подслушвания.

- Аз персонално не се притеснявам, но граждански се притеснявам. Подслушването не е масов метод. Това е нещо много рядко, много рисковано от гледна точна на човешките права, трябва да има абсолютна сигурност, че лицето участва в някакво престъпление, и то голямо, за да си позволиш подслушване. Не е като добър ден. И затова аз нямам повод да се притеснявам за себе си. Но ме притеснява едно общество, което започва да свиква с подслушването. Трябва да имаме
чувствителност по тази тема и да не я губим.

ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ
е роден на 26 април 1958 г. в София. Завършил е специалност "Философия" в СУ "Св. Климент Охридски" през 1982 г. Бил е завеждащ-отдел "Теория и критика на фотографията" в списание "Българско фото" – 1983-89 г. Редактор и заместник-главен редактор на вестник "Култура" от 1989 г. Преподава във Факултета по журналистика и масови комуникации, както и в Нов български университет и НАТФИЗ "Кр. Сарафов". Член на Съюза на българските журналисти. Единственият член на медийния регулаторен орган в България от самото му учредяване. Носител на първата Годишна награда на Българската медийна коалиция за 2002 г. Шеф на СЕМ е от 2010.

Научна работа
Написал е над 100 научни студии и статии по проблемите на електронните и печатните медии, културологията, философията и естетиката и на повече от 200 статии в областта на критиката на медиите, литературната критика и изкуствознание-
то. Автор на осем телевизионни филма. Има над 100 участия в български и международни конференции, посветени на медиите и философията; участва в над 30 проекта в областта на медиите.

Стр. 13