сп. Forbes | Джеф БЕРКОВИЧИ | 22.04.2011
Възможно ли е търсачката гигант да удовлетворява потребителите, да се конкурира с Facebook и да реши проблемите на вестниците едновременно?
През 2007 г., две години след пускането на новинарския сайт Huffignton Post, съоснователят Джона Перети измисли термин за онези сайтове, които умело прикриват липсата на качествено съдържание. Става дума за стратегията mullet, която носи името на осмиваната прическа, при която косата с силно подстригана и подредена отпред и дълга и неподдържана отзад. Привържениците на стратегията "мълет" поддържат елегантна и добре подредена начална страница с качествено съдържание, която да покажат на рекламодателите. Реално обаче основният трафик се генерира от безсмислени спорове във форумите на сайта, новини за сексуалния живот на известни личности, новини оттук-оттам и съдържание, генерирано или от потребителите, или от п реесъобщения.
Но нискокачествената информация може скоро да бъде орязана. Промяна в начина, по който Google подрежда по важност новините в своята вездесъща система за търсене, не само заплашва да обезцени тайното и доходоносно изкуство за повишаване на читателската аудитория в мрежата, но обещава също и разцвет на притиснатата до стената вестникарска индустрия, за чието западане Google имаше съществен принос.
Разбира се, гледната точка на Google е малко по-различна. Мат Кътс – специалистът, на който е възложено да преработи алгоритъма на търсене на Google – формулира мисията си по друг начин. "Потребителят по-доволен ли е, когато стигне до страницата от показаните от нас резултати от търсенето? – пита той. – Това приблизително е моделът на мислене, който прилагаме."
Може да се спори, но точно сега едва ли има по-Важно лице за новинарския бизнес от Кътс. Като ръководител на екипа на Google за борбата със спама в мрежата той пренаписва сложния набор от правила за подреждане по важност на интернет страниците въз основа на тяхната връзка с конкретно търсене. Тези правила са ДНК-то на фирмата, нейният най-важен продукт и търговска тайна, пазена по-ревниво от рецептата на "Кока-кола". През последните години фирми, използващи трикове, за да изкарат своите страници по-напред в резултатите от търсенето, се опитват да надхитрят алгоритъма. Понякога тези страници са чист спам – прикрити покани за порносайтове например. Много други са резултат от така наречените "ферми за съдържание" (content farms), набиращи армии от нископлатен персонал, който да съчинява статии срещу стотинки, а самите те да обират печалбите, продавайки също толкова евтини реклами. Резултатът е безпорядък.
Актуализацията на алгоритъма е отговорът на Google на проблема. И може да се окаже много, много повече. През последните години главният изпълнителен директор Ерик Шмид и други многократно подчертават нуждата от процъфтяваща преса, както като въпрос от обществен интерес, така и в интерес на самата Google.
Но същата миграция на читателите към интернет, която превърна Google в Голиат с пазарна капитализация от 185 млрд. долара, беше катастрофална за традиционните медии, особено за Вестниците, чиято репортерска дейност продължава да бъде основният двигател на отрасъла, от излъчващи в ефир телевизии до радиопрограми и блогове. Съвкупно американските вестници отбелязаха почти 50% спад в приходите си от реклама от 2005 г. насам, до 25.8 млрд. миналата година. Приходите на дигиталните медии, макар и да нарастват, не се справят толкова добре, че да компенсират загубите на печатните издания.
Има и печеливши дигитални медии, които не са обременени с проблемите на традиционните издателства. Те успяха да привлекат голяма публика, запазвайки редакционните разходи ниски, често използвайки и коментирайки чужди репортерски и журналистически материали, генерирани с големи разходи от Вестниците и другите традиционни медийни компании. Проучване от 2010 г. на Pew Research Center установи, че 80% от историите, които се публикуват или са отправени в блоговете, идват само от четири източника: ВВС, CNN, New York, Times u Washington Post. Huffington Post, който наскоро бе купен om AOL за 315 млн. долара, е най-известният играч, който залага на тази стратегия. Но има и много други, от Gawker до Boing Boing и Mashable.
С новото изменение Google на практика работи в полза на традиционните медии, макар че според думите на Кътс това не е било целенасочено. Кътс казва само, че новият алгоритъм насочва търсеиията към сайтове, които предлагат съобщения и репортажи, изследвания и задълбочен анализ; той противодейства на практики като "Включване на ключови думи извън контекста" (keyword stuffing), форма на писане, която прави статиите силно Видими за търсачките, но трудни за четене за средностатистическите англоговорящи.
Google News, на който се падат около 1 млн. от 4-те милиона кликвания, които Google насочва към новинарски сайтове Всеки месец, отива по-далече в прилагането на тази философия, като следи какво е доверието на потребителите към различните източници на новини, сравнени един с друг. "Дали те търсят конкретен източник, или се абстрахират от него?", казва Бхарат. Неговият екип експериментира също и това дали конкретна статия "представлява значително усилие" на автора, или е просто преписване. "Искаме да сме сигурни, че насочваме трафика към източници, които правят истинска журналистика – казва Бхарат. – Ние ценим оригиналността."
Ето защо Google променят правилата в полза на издателите, които инвестират много във всяка история, е добра новина за предприятие като New York Times, което харчи приблизително 200 млн. долара годишно за новинарство. "Приветстваме тази дейност, те се стараят да подобрят резултатите", казва Мартин Нисен-холц, отговарящ за цифровите дейности в Times. Той казва, че има първоначална, непотвърдена информация, че историите на Times са по-напред 6 подреждането след въвеждането на новия алгоритъм.
Налице е и заплахата от социалните мрежи, особено Facebook, който вече брои повече от 50% от населението на САЩ за свои членове и има нарастващ дял от пренасочването към новинарски сайтове. Google експериментира за намиране на начини за интегриране на социалния елемент в търсенията, в последно Време с опцията "+1", която позволява на търсещите да препоръчат съдържание на приятели, сходно с клавиша Like (харесвам) на Facebook. "Тях ужасно ги е страх от Facebook, а в известна степен и от Twitter", казва Перети.
Стр. 86, 87
