сп. Всичко за жената | 26.05.2011

Обичам да чета добре написана литература, независимо дали е от световноизвестен автор или от някой, който тепърва прохожда. Хубавата книга си личи още от първите две страници. Когато си почивам, чета исторически романи, но съм малко претенциозен към тях. Харесва ми, когато са написани автентично и пресъздават максимално точно епохата в която се развива действието. Такива например са романът "Юлиан" на американския писател Гор Видал, както и "Еврейката от Толедо" на немския белетрист и драматург Лион Фойхтвангер. В тях има не само драматургия, но епоха, която истински оживява пред теб. Иначе обичам да се ровичкам в научна литература. Остана ми като навик от студентските години, за което съм благодарен на преподавателите ми от СУ. Следя какво ново излиза в областите, в които са професионалните ми занимания. Имам лошия навик да чета по две книги едновременно. В момента чета на руски "Поззия садов" (Поезията на градините) на Дмитрий Лихачов. Това е един невероятен културологичен анализ на парковете и градините като културен феномен, в който има не само ботаника, но също романтика, интрига, политика… Другото заглавие, което привлече интересът ми, е "Православната психоанализа" на митрополит Йеротей Влахос. От съвременните български автори съм стопроцентов фен на Теодора Димова и Калин Донков. Не само защото ги познавам лично и съм благодарен на Бога, че ме срещна с тях. Това са хора-вселени, от които все повече имаме нужда. Белетристиката на Теодора, поезията и публицистиката на Калин са истинско постижение за съвремената ни култура. Най-голямото удоволствие за мен е отпуска с хубава книга, на тихо уединено място

.
Стр. 5