в. Монитор | 04.12.2013 

Г-н Камбуров, в последно време много се говори за нуждата от допълнителна регулация на медиите, какво е вашето мнение по този въпрос?

Няма как да има еднозначно становище по теми, които са дискусионни все още в рамките и на голямото европейско семейство. Медийната регулация е една от областите, в които освен че няма координация на европейско ниво, но има и много различни практики във всяка една държава членка. Ако въпросът бе толкова еднозначен или решенията толкова лесни, щяха да са факт. Важен и аспектът на това кой говори. Внимателно следва да се огледаме и анализираме посланията – ако те идват от професионалната гилдия, е едно, но ако идват от близки до членове на регулатори организации – би следвало доста по-предпазливо и критично да приемаме идеите. У нас традициите на медийната регулация не датират много назад във времето, но за периода на своето действие системата се усъвършенства. Голям принос за това имат и нормите на европейското право, които са транспонирани на национално ниво. Общ белег на всяко секторно законодателство е, че то догонва развитието на самия сектор. В сектора на медиите и високите технологии няма как да е по-различно, а напротив, още по-ясно е изразена тенденцията. Считам, че няма нужда от допълнителна регулация както за печатните, така и за електронните медии. Нужен е професионален диалог по правоприлагането и бъдещото на регулацията. Правоприлагането на нормите е също толкова важно, колкото и самите те. Давам пример – печатните издания имат задължение в началото на всяка година и при промяна на обстоятелствата да декларират това в собствеността си както пред читателите – в редакционните карета, така и пред министъра на културата. Целта на въведеното изискване е да се достигне до желаната степен на публичност на данните за прозрачност на собствеността. Подобни са и текстовете, които ангажират платформените оператори да декларират пред СЕМ как уреждат правата на програмите, които излъчват. Можем да кажем, че работят, но в различна степен.

Напоследък се лансира идеята за нов медиен закон, който да включва и печатните издания. Имаме ли нужда от такъв?

Ако се спазват нормите на действащото законодателство, няма нужда от нов закон. Необходимо е да се помисли за нов регулатор с оглед на предизвикателствата, пред които сме изправени. Аналоговата ера за телевизията приключи, време е тя да си отиде и за регулацията като цяло. Бързата, навременна и експертна регулаторна сила. Все по-трудно можем да отличим традиционните медии от общия медиен поток и особено от този в интернет.
Задължително е да се мисли за регулация на сайтове и подобни в интернет. Вярвам, че традиционните медии винаги ще имат своето значимо място, но бъдещето е в интернет. Важно е още сега да се постави началото на определен вид регулация и в тази среда никой не говори за тежки лицензионни или регистрационни режими или за регулация на съдържанието. Необходимо е за онлайн медиите да важат същите изисквания, както към тези за печатните – на съответния сайт да е записано кой е действителният собственик, кой носи редакционната отговорност, както и възможностите за обратна връзка. Тази информация трябва да се подава и в Министерство на културата, което да я поддържа в публичен и лесно достъпен регистър.
А що се отнася до печатните издания, ще се обърна към Търновската конституция. Там още е заложен принципът на свобода на печата, който се представя като рожба на буржоазните революции. Едно от съществените постановления в този исторически документ, което го характеризира като най-демократичния за своето време, е чл. 79. Той урежда точно свободата на печата, която най-общо се изразява в забрана на цензура и липса на административни ограничения за издаване на печатни произведения. Този постулат е запазен и в сега действащата конституция в чл. 40. Предвид горното и във връзка с практиката на Конституционния съд, приемането на нарочен закон за печата или друг вид подобна регулация, би било противоконституционно.
Всичко това ни води до извода, че един нов медиен закон не може да бъде самоцел. Същите резултати, а и по-добри ще бъдат постигнати само с незначителни ревизии на действащото законодателство – Закона за радиото и телевизията, Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения, а дори и в Наказателния кодекс. Ние сме готови да окажем експертна помощ при разписване на необходимите текстовете.

Чуват се и гласове, че тези норми следва да бъдат променени и чрез увеличаване на санкциите. Как да стане това, без да има направен анализ на приложението на действащите текстове?

Прекомерното увеличаване на санкциите не показва да е работещ механизъм, защото освен дисциплиниращата функция, може да се превърне в непосилна за плащане тегоба и да доведе до закриване на местни и регионални медии, което не трябва да се допуска. Определено обаче следва да има завишаване на санкциите за непредоставяне информация за действителния собственик, както и всякакъв подобен вид информация, която служи за идентификация. Трябва да бъде намерена границата на обществения интерес – пресечната точка между ясната информация за собствеността, плурализма във всичките му форми и лично осъзнатия ангажимент на всеки, дори и на този, който правоприлага.

Да разбирам ли, че вие застъпвате тезата за необходимостта от повече саморегурация?

Тази теза не е само моя. Това е тезата за нормалното развитие на сектора. Следва да е ясно, че не можем и не трябва да очакваме някой външно да дойде и да пренареди дневния ред, който сами си поставяме. От друга страна – саморегулацията е процес на самоосъзнаване в някаква степен. Следва ти, сам, доброволно да заявиш както пред обществото, така и пред себе си, че се задължаваш да спазваш определени професионално-етични норми. Норми, които си приел, и те правят част от една гилдия. Разбира се, тези норми не са универсални – няма как към едно таблоидно издание или лайфстайл списание да бъдат поставяни същите изисквания, както към един обществено политически ежедневник. Впрочем липсата на адекватна диференциация между двата вида издания е и част от причината за краха на първите етични норми у нас.

Общо е мнението, че към момента Етичният кодекс не работи. Какъв е вашият коментар?

Сам по себе си един етичен кодекс няма как да работи. Той е съставна част от системата на саморегулация. Наличието на документ, който се нарича кодекс, не е достатъчно. Напълно съм съгласен, че приетият през ноември 2004 година кодекс не изпълни своята функция, както и не я изпълнява към момента. Това обаче не е слабост на документа или на процедурата, а е обща слабост на средата. В много моменти си мисля, че това е дори умишлено. Членовете на етичните комисии са авторитети и добри професионалисти в своята област, но за мен е нелогично последните решения да са отпреди години или пък да има едно-две решения на година. От опита ми като два мандата председател на Етичната комисия към Националния съвет за саморегулация установих, че е необходима освен проактивност на самия орган и лична мотивация – да вярваш в идея, да работиш за идеята, да случваш нещата.

Как виждате бъдещето?

В Българския медиен съюз подхождаме с много внимание към процесите на саморегулация и най-вече прилагането на професионално-етичните норми. Със съжаление всички си дадохме сметка, че действащите етични правила не работят, а същевременно е необходима реално работеща система, която да ги прилага. Внимателно изучихме добрите практики в рамките на ЕС, като въз основа на тях изработихме и приехме Професионално-етичен кодекс. Той освен че не противоречи на приетия през 2004-а, напротив, в определени норми развива и допълва приложението. Предстои до края на годината да финализираме официално неговото подписване от нашите членове, като се надяваме, че към февруари 2014 година ще имаме работеща система, която да го прилага.
Предвиждаме публичното представяне както на нормите на кодекса, така и на правилата за неговото прилагане. Той е отворен и вярваме, че към него ще се присъединят и медии, които не са членове на БМС. Ще отправим покана до всички електронни, печатни и онлайн медии, защото е необходимо да бъде даден качествено нов старт на саморегулацията. Органите, които ще прилагат Професионално-етичния кодекс, също ще бъдат избрани в максимално открита процедура, в която ще поканим широк кръг професионалисти да участват или номинират участници. Желанието е миксът от експертиза в работните органи да е максимално допълващ се и работещ.

Какви са приоритетите ви за следващата година?

Работим интензивно по много задачи – през различните варианти за одит на тиражите, справедливото разпределение на публичния ресурс от информационните мерки на оперативните програми и работещата саморегулация. Предстои в началото на следващата година да започне работа новият сайт на БМС, който ще съдържа подробен регистър за собствеността. В него също ще поканим да участват всички медии. Работим и по подготовката на няколко национални кампании, а се надявам да направим и първите крачки в посока публичност на тиражите.
Макар и да сме сравнително млада организация, благодарение на активната ни работа, вярвам, че ще постигнем амбициозните цели, които си поставяме. Работим активно с нашите световни партньори от ENPA и WAN-IFRA. Доверието, което получаваме както от тях, така и на национално ниво, ни дава възможност бързо да се развиваме и черпим опит от най-добрите. Добрата подкрепа, която получаваме от нашите членове, ни дава самочувствието да работим още по-активно в защита интересите на гилдията. 

Стр. 16